Очарован съм, няма да скрия, от случващото се околовръст. Накъдето и да се обърнеш напоследък, все е смешно, много смешно, при това, макар че и нагарча от този смях. Нагарча, то се знае, защото не секват нашенските безумия, защото те, тези безумия, не друго, раждат нашенския смях. Смях през сълзи е той, би трябвало да е такъв, пак такъв, все такъв, щом се смеем, за пореден път, на себе си и на окаяната, наша демокрация.