Има един единствен познат на мен български поет, който притежава огромна, но красива татуировка на Сибир в сърцето си и неговото име е Илко Капелев. Толкова огромна е тя, че бележи като с удар от меч творческия път на поета и белетриста Капелев.

В неговото сърце обаче има място за още един белег, който се нарича село Овчи кладенец.
Ако търсим логичен отговор на въпроса какво свърза Далечния Север и тунджанското село, на пръв поглед няма да намерим допирна точка. Но тя съществува и извира от всеки стих на Капелев. Той не може да диша без романтика, без силни страсти и пламенни любови и ако може да си избира директен полет, няма да премине през Москва, а направо ще се приземи в тундрата на Тюменска област.

Дори не в Тюмен, най-големият град в Западен Сибир, а по на север, в Сургут или в Нефтеюганск, където има само намеци за цивилизация. Студът и снеговете не са литературен декор за поета Капелев, те са неговото бойно поле и същевременно неговата Итака. Сигурен съм, че дори и сега, когато Илко е добродетелен баща и съпруг, пак е изкушаван в нощните си помисли от пътя, от далечния път, където оцеляват само силните натури и истинските поети.

Именно от рядката порода на истинските, на автентичните поети е Капелев. Той създава  пищни и необичайни за мнозина образи, метафори, сравнения и чрез тях бавно и упорито отвоюва свое място в българската литература.

Неговата нова книга с избрани стихотворения, наречена „Небесна книга”, е равносметка на изминатия литературен и житейски път и същевременно терен, върху който поетът хвърля камъчетата, по които иска да премине както през смъртта на близки нему хора и места, така и през огромните реки на Сибир.

Почти всяко стихотворение на Илко Капелев е динамит със съвсем къс фитил и до взрива остават  само секунди. В повечето си творби той пише така както трябва да прави един майстор- като за последно. И като за последно той успява да прескочи летвата на смъртта, за да види как „върху покривката на свечеряващото се небе мастилени петна ще светят”. Ще светят, за да се появят хантите, нартите, кумиса, елените, налимите, траперите,трамонтона, джана, водката, които са не просто романтично-екзотична поетическа лексика в творбите на Капелев, а възлови образи в неговата поетика.

Щом можем твърдо да говорим за поетиката на Илко, можем да направим и следващата стъпка- че неговата книга с избрани стихотворения и поеми „Небесна книга” е една мощна и талантлива равносметка на един самобитен, автентичен поет.

В този контекст новата книга на Илко е книга за дълго четене, четене, след което човек става по-романтичен, по-добър, по-яростен. Защото Капелев докосва душите, а именно това е изконният смисъл на литературата.