Симеон Дянков, злополучният премиер в настоящото правителство, след като говори и върши глупости години наред, накрая надмина себе си. Би трябвало да го допуснем, защото самозабравилият се властник говореше или вършеше глупостите си, общо взето, съвършено безнаказано. При това не бяха безобидни нито приказките, нито действията му, а обричаха на полугладно съществуване огромната част от народа, заради сметки без кръчмар. Сметките на вицепремиера, според който България има стабилно развитие, ръст в производството и Бог знае какво още, бяха сметки без кръчмар, в буквалния смисъл на думата, защото имаше числа в тях, но нямаше хора. Самовлюбеният Дянков шеташе на суетата си направо необуздано и не се посвени да въведе невиждани рестрикции в най-бедната държава в Европа, не се подвоуми да зачертне хората, заради числата- И получи аплодисменти, това е най-тъжното, от хуманната уж Европа, похвали се, че България била за пример, благодарение на неговата методика. Така и не разбрах, как и защо ще е за пример държава, която не само е най-бедна, но е осъдена да стане още по-бедна, тъкмо, заради тъпите машинации на Дянков. Борбата с кризата, преодоляването на кризата, е борба за блогоденствие, а не задълбочаване на бедността, в която е затънал кризисният свят. Има някаква грешка фатална, при това, , да се борим с кризата, като тласкаме народа към мизерия, наместо да му осигурим благосъстояние. Така не преодоляваме, а задълбочаваме кризата и машинации като тези на Дянков рано и ли късно ще лъснат, за да стане ясно всекиму, че сме по-зле, отколкото сме били, далеч по-зле. И, за да няма място за спекулации, спомнете си това, да речем че бензинът струваше някога двадесет стотинки, а сега стравя три лева. Лесно е да се сметне, че с една средна заплата от 300 лева някога всеки можеше да си купи тон и половина гориво, докато сега за същите пари може да си купи мизерните сто литра бензин. Сметките на самозабравилите се псевдодържавници като Симеон Дянков водят до подобни много тъжни, чак непонятни за цизилизования човек анмалии. А остават безнаказани такива действия, заради волската ни, робска търпеливост, заради вроденото ни хитруване и нездравите мании, подхранващи напразната надежда, че ако държавата безобразничи за наше сметка, ние ще безобразничим за сметка на държавата. Така или иначе, склонният към самозабравяне Симеон Дянков, който упорито твърди, че от ЕС го похвалии, наместо да го упрекнат, заради ужасяващата социална политика, както можеше да се предположи, се самозабрави изцяло. Като не се намери никой да го смъмри, да му опъне ухото, че и да го напляска, той се зае да пляска, не кого да е, а Северната мечка. Дянков, който отсъстваше задълго от отечеството, а и сега отсъства духом, като че ли очевидно е забравил иле ненаучил още популярната поговорка, предупреждаваща, че с мечка ошав не се яде. Задявките, особено със Северната мечка, която май е най-големият хищник земята, са крайно нездравосрловни, направо страшни, дори за храбреци като Дянков. Те са общо взето и безсмислени и съвършено ненужни, направо неадекватни, ако си спомним кога, как и защо бяха изречени. Симеон Дянков очевидно е забравил или ненаучил все още и други народни мъдрости, сред които са пито-платено, чупи-купи и т.н. Или, да речем,  "Голяма хапка хапни, голяма дума не казвай!" А пак народът предупреждава, че умната птичка, преди да хапне плода, гледа дали няма да й създаде проблеми костилката. Въобще има какво да научи от народа си вицепремиерът Дянков, но не го е научил, а ще страдаме, за жалост вкупом, не само той, който си го е заслужил, но и всички ни, макар и невинни. Проблемите с газа, близко е до ума, са най-малкото, от което ще теглим, щом стана ясно, че докато надуваме перки пред Русия - направотрогателен жест, нямаме пари да си платим доставките. Проблемите с газа, не етрудно да се прогнозира, са само неизбежната увертюра, а от там насетне биха могли д ни споходят неприятни преживелици. Учудващо неадекватното поведение на днешните ни държавници, изразяващо се не толкова в необузданото плямпане, колкото в крайно некоординирани действия,  би могло да унищожи стратегическото значение на България като енергиен възел. Точно така, страната ни има стратегическо значение, не за друго, а защото е на пътя на газопроводите, та и недотам интелигентният лесно ще схване, че тутакси ще го загуби, ако газопроводите я заобиколят, да речем. Министър Дилян Добрев обаче не го забелязва, не защото е неинтелигентен, вероятно, но ведрият му оптимизъм, меко казано, е неуместен. И нека вметна, ако има в правитеството човек, който съперничи сериозно на злощастният вицепремиер Дянков, докато говори или върши чудовищни глупости, това е тъкмо този министър А оптимизмът му, макар и ведър и неизтощим, без съмнение струи несекващо, подклаждан от оптимизма на премиера Бойко Борисов, който вече отсече, съвсем в свой стил, че криза с газа няма да има. Откъде иде тази умереност у него, засега знае той единствен. Но да се надяваме, че ще бъде достатъчно великодушен, та да ни обясни някога Защото това, дето досега го е казал, мен собствено не ме изпълва с оптимизъм, а наопаки. Аз, а и не само аз, мнозина не вярват, че президентът Путин, като дойде на преговори в София, ще стои на тръни или ще се черви, или Бог знае какво, но ще се чувства неудобно, едва ли не виновен, докато беседва със сърдития си домакин. Въобще, не е Путин човек, дето ще се уплаши от когото и да е, дори от супермен като Бойко Борисов, защото обикновено, Бог знае защо, се плашат от него И би могло да се предположи, но и това изтърваме май, че може да не дойде най-изненадващо руският президент, заради важни държавнически съображения, разбира се. И би могло да се предположи още, че тъкмо държавническо съображение е, да проявиш неуважение към този, който е проявил неуважение към теб. Би могло да се предположи и това, накрая, че  може да има в свитата му, да речем, някой дребнав човечец, на който да се иска да напляска този, дето се кани да наляска Русия. Въобще напляскването на Русия не е лесна работа, а ако не го знае това някой държавник, който и да е той, лесно можем да отсъдим, че такъв човек не е за държавник. Кото и знае, де, което отдавна сме разбрали, а който не е разбрал все още, ще плаща, с вересиите ще плаща! И всичко, пустият ни късмет, пак ще е за наша сметка, такава ни е на нас орисията, плямпа необуздано някой самозабравил се глупак, а масрафът е за нас, за окаяния български народ