Интервю на финансовия спекулант и мултимилиардер Джордж Сорос за българското издание на “Форбс”

- Г-н Сорос, първо да Ви благодаря, че отделихте от Вашето скъпоценно време за това интервю.

- Бяхте много настоятелни, а това е черта, която лично на мен много ми допада и която ценя.

- Благодаря, да преминем към същината на интервюто. Предполагам знаете, че в момента в България текат бурни процеси на остра борба между различни политически фракции, както и между различни слоеве от населението. Има хора в България, които вярват, че Вие стоите зад тези процеси и дори, че се опитвате да ги управлявате чрез различни неправителствени структури, финансирани от Вас. Хората в тези структури са обект на постоянни нападки и дори ги наричат “соросоиди”. Как бихте коментирали това?

- Соросоид е интересна дума (смее се), трябва да си я запиша. Сега сериозно, не виждам нищо лошо, че хора, членове на различни организации, спонсорирани от мен, играят или се опитват да играят важна, и по възможност решаваща, роля в процесите, които текат не само у вас, но и по света - в крайна сметка аз точно затова ги спонсорирам. Те участват в проекти за утвърждаване в обществото на идеи, които поддържам и в които вярвам. Те са там, за да се борят моите представи за бъдещето на света да станат реалност. Аз имам пет деца и много ще се радвам, ако светът, в който ще живеят, отговаря на моите представи, а не на нечии други.

Наивно е обаче да смятате, че аз стоя някъде, съсредоточил цялото си внимание върху... Вие откъде бяхте? Да, сетих се, от България. Та наивно е да смятате, че вниманието ми е фиксирано само и единствено върху България - та аз дори ще се затрудня да я открия на картата на света.

Аз гледам на света като цяло и се стремя навсякъде във всяка държава да имам такива структури, за които споменахте. Тези структури извършват своята дейност, отчитат се с доклади до моите централи, откъдето получават своето финансиране, екипи в тези централи правят анализ на получените доклади от целия свят и така аз получавам една глобална представа за света в момента и доколко неговото състояние отговаря на моите стремежи. Там, където има проблеми, съсредоточаваме по-голям финансов ресурс, търсим причините и работим за един по добър, според мен, свят - моя свят.

Виждам, че моето отношение към вашата страна ви обижда, но това е плод на факта, че вие мислите в рамките на национализма, на националната си история, на националните си граници, а това е едно твърде ограничено и едностранчиво мислене, мислене, което аз бих искал да бъде изкоренено.

България, или която и да е друга държава с изключение на десетина, играят твърде малка роля, да не кажа незначителна, за формирането на света като цяло, дори и да има, или да е имало моменти, в които тяхното значение да е било важно. Тези моменти обаче са били краткотрайни и незначителни на фона на потока на историята, който в последните години тече все по-бързо и по-бурно, и то с такава скорост, че дори големите държави трудно му устояват. В такива времена държави като вашата са незабележими и всеки, който гледа на света от позицията на своята националност, е като мишка, надничаща от дупката си.

- Да разбирам ли, че Вие работите за един глобален свят, или както е популярно в конспиративните теории за “Нов световен ред”?

- Разбира се .

- Но наскоро в частен разговор човек, работещ за Вас в България, отрече, че сте глобалист!

- Не се учудвам, това не се случва само в България, така е и в други страни. Все още за много хора глобализмът е голяма хапка, затова ние не го насаждаме в главите им на всяка цена, достатъчно е да вярват в ценностите, които поддържам, и да работят за утвърждаването им в собствените им страни, а когато това стане факт един ден, те ще разберат, че са се събудили в глобален свят.

Лично моето мнение, е че глобализмъг трябва да се състои. Към това са се стремили всички завоеватели от дълбока древност и до наши дни. И мисля, че няма човек, който да нарича себе си умен и да вярва, че бъдещето на човечеството е различно от глобализацията, от глобалния свят.

Ако искаме да се развиваме, да имаме бъдеще като разумна форма на живот, като техническа цивилизация, това рано или късно трябва да се случи, в противен случай има опасност да се самоунищожим. Що се отнася до така наречения нов световен ред, то е несъмнено, че такъв трябва да има, защото няма как глобалният свят да се управлява с остарели методи, различни в различните му части. И борбата е за това, какъв да бъде този “нов световен ред”, какви ценности да носи, каква философия, какви перспективи. И задачата на структурите, които финансирам, соросоидите, както ги наричате, е да насажда, да отстоява и да се бори именно за тези ценности, които трябва да бъдат основополагащи за бъдещето световно общество, иначе защо ще си пръскам парите по целия свят?

- Но не мислите ли, че ценностите, които Вие изповядвате, може да не се харесват на всички хора? В България Вашите структури пледират за по-ниски данъци, ограничена социална политика, по-малко държава, по-голяма свобода за бизнеса. Въобще на първо място е бизнесът, човека хич го няма, а държавата фигурира само доколкото да пази бизнеса от човека. Прави впечатление, особено в България, където повечето хора са бедни, че участниците в спонсорираните от Вас организации са доста добре материално и финансово осигурени и това допълнително нагнетява напрежение и негативизъм върху техните особи от страна на обществото.

- Разбира се, че ми е ясно, че това, което желая за света, може да не е по вкуса на много хора, що за въпрос? Нали затова спонсорирам тези организации – за да привлекат колкото се може повече хора към моите идеи?

А що се отнася до втория ви въпрос, вие явно нямате понятие от икономика. Кажете ми, ако пред вас застанат двама амбулантни търговци, единият опърпан, мръсен, сополив и миришещ, а другият – чист, сресан, костюмиран и избръснат, вие от кого ще си купите нещо?

Хората, които работят за мен под една или друга форма, които получават пари от мен, от моите фондове и фондации, които прокарват моите идеи, не може да не са финансово и материално осигурени.

Техният външен вид, тяхното самочувствие, техният успех, завистта към тях в очите на другите, е опаковката която продава моите идеи. Те трябва да изглеждат така, за да искат и другите да приличат на тях, да се отъркат в тях, така да се каже. Те трябва да работят за своя публичен образ, да бъде той разпознаваем, без значение мразен или обичан, но да бъде обгърнат с медийна аура.

Хората трябва да искат да бъдат като тях, да им завиждат, и в този си стремеж да станат като тях, те ще приемат идеите, изречени от устата им, дори и да не са правилни, дори и да не ги разбират.

Моите хора трябва да бъдат като модерното изкуство, те трябва да диктуват модния подиум на пазара на идеи, а модерното винаги е на почит.

- Но как успявате да намерите хора, които да вярват в това, в което Вие вярвате? Как успявате да ги предпазите от странични влияния?

- Вие искате да ви издам прекалено много тайни. Но ще ви кажа, първоначално ние търсим хора с афинитет към парите, хора, които са осигурени материално и не са изпитвали на гърба си несгодите и превратностите на живота, поне във финансовата и материалната му част. Хора, чиято работа, ако са работили нещо преди това, не е свързана с тежък физически труд, не е пряко свързана с производството и т.н. Защото нали разбирате, че няма как да взема човек, който е работил във фабрика в Бангладеш, и да го накарам да иска повече свобода за бизнеса?

Тези хора, които обичат парите, които не са се смесвали с тълпата и не са си цапали ръцете, те са ядката на всяка една наша структура. Те трябва по презумпция да имат по-високо самочувствие от останалите хора, защото ролята, която им отреждаме в нашите структури, е на ментори, учители на обществото.

След това идва втората фаза  - на култивирането на нови лица и тяхното изграждане и лансиране в обществото, ако е възможно на високи постове в държавата, въпреки че това не е от решаващо значение. За целта се организират стажантски програми, където млади кадри, студенти, имат възможност да работят за нас, а ние имаме възможност да ги наблюдаваме и подбираме, и ако си харесаме някой, му правим предложение, на което не може да откаже и колелото се завърта. Разбира се, за тези хора също важи да идват от добри семейства и да не са се сблъсквали с мизерията и неправдите на живота. Техните разбирания за живота, за справедливо и несправедливо, за добро и зло, за правилно и грешно, трябва и ги създаваме ние.

Те трябва да виждат света през моя поглед, през призмата на на моите идеи, на моите ценности. И трябва да популяризират този светоглед по всички възможни начини, през всички медии, по всяко време, на всяка цена. Когато се заговори за даден проблем, когато има спор, обсъждане или каквато и да е форма на обществен или скрит дебат, те трябва да са там. Никой не бива да си помисля да вземе решение, без те да са се изказали по въпроса, и тяхната най-важна задача е да направят така, че тяхното мнение да тежи най-много. И когато някой някъде заговори за нещо, каквото и да било, в съзнанието на хората да се появява тяхното мнение.

- Но как постигате всичко това?

- Много просто: с пари, с много пари.

Вие как си мислите, че медиите стигат до представителите на моите структури?

Всяко начало е свързано с пари и с връзки. Създаването на медиен образ изисква пари. Как мислите ще спечелят авторитет експертите, които работят в Института за пазарна икономика, ако се разхождат из различните медии неглиже облечени, докато спорят с професор по икономика, въпреки че получава десет пъти по-малко пари от тях.

И в крайна сметка, когато хората не разбират от материята на даден спор, външният вид играе решаваща роля за това коя страна да вземат. Ако не са всеки ден, ако трябва и по три пъти на ден, в различни медии, как ще се утвърди техният образ и авторитет в обществото? На кого ще се доверят хората – на някакъв професор, когото никога не са виждали и за когото никога не биха чули, или на човек, който всеки ден има участия във вестници, радиа и телевизии, и – разбира се, да не изпускаме – е целодневно активен в социалните мрежи.

Днес авторитетът се гради на медийното присъствие.

- И накрая, бихте ли споделили как виждате бъдещето?

- Мисля, че ви казах прекалено много неща. Не е важно как виждам бъдещето, важното е, че го виждам, но ще ви кажа едно – бъдещето не принадлежи на всички.

 

http://neverojatno.wordpress.com/2013/08/06/soros/

Бъдещето не принадлежи на всички, заявява категорично Джордж Сорос. Сигурно е така, хора като него, натрупали опит в десетилетни битки за забогатяване, преоценили моралните си норми в зависимост от конкретиката на конюнктурата и оцелели дори в дебрите на жестоката Втора световна война, сигурно знаят какво значи това. Но въпросът, който можем да си зададем ние днес, в незабележимата за взора на мегаспекуланта наша държава, е дали подобна теза ще издържи на проверката на времето и историята, тъй като за всеки достатъчно интелигентен българин е ясно, че светът не може да живее като в бананова горичка, разпокъсан на отделни групи и в състояние на крайна мизантропия и стремеж към еднолично оцеляване и нови прекрасни костюми... Че светът доста непослушно и вироглаво се опитва да отхвърли слузестия намордник на геноцида и експлоатацията, и всъщност мнозинството от хората добре разбират, че съпротивата им решава въпроса за бъдещето. Истината за човечеството тепърва се ражда и тя може да бъде формулирана и така - хората са живели в общности по съответни признаци и са оцелели благодарение на социалните си стремежи и работа не само в името на собственото благополучие, а в името на по-големи и по-благородни хуманни цели.

Любопитното е, че размишленията на Сорос не са толкова оригинални с дълбочината си, колкото с рафинирания икономически и социален цинизъм на свръхбогатите от неговата порода, убедени, че светът лежи в краката им, безпомощен и жалък.

Впрочем, както от доста години насам, в швейцарския ски-курорт Давос ще се проведе и Световният икономически форум - от 22 до 25 януари, който определя пулса на планетата до... следващата среща. Тези форуми се приемат с огромно възмущение и масови протести от страна на обикновени хора и на антиглобалистки организации от цял свят, защото малцина решават въпросите на живота и развитието на целокупното население в полза на своите безпределно богати събратя... Тазгодишното мото на срещата е “Преустройството на света”. Звучи изключително обнадеждаващо... Повече от 40 държавни и правителствени ръководители ще обсъждат с икономисти и представители на бизнеса различни проблеми - от климатичните промени и бъдещето на здравеопазването до икономическия растеж и младежката безработица. “Тази година ще бъде по-различна от миналата, защото няма да е засенчена от никаква криза”, заявява проф. Клаус Шваб, основател и изпълнителен президент на Световния икономически форум. Криза ли?!..

Но има и друго. Възгледите на Сорос твърде много се доближават до постулатите на много ефикасна днес социална технология, която се нарича “прозорецът на Овъртън” (може би дори е по-точно да се нарече ефектът на Овъртън). Тази технология обяснява успеха на глобални инициативи, които най-често вредят, а не помагат на човечеството. И още по-накратко може да я наречем технология на унищожението.

„Прозорецът на Овъртън” е почти съвършена социална технология за легализиране и приемливо представяне на маргинални идеи и явления. Нейният създател, Джоузеф П. Овъртън, е американски психоаналитик от ново време. Идеята на Овъртън представя процеса на последователното налагане на социално неприемливи явления в социално нормален пейзаж посредством информационно въздействие върху обществото. Тази технология описва пет етапа, като всеки етап използва утилитарни информационни инструменти, обаче сумата от действията и процесите дава изключителен резултат, който превръща нещо, допреди недопустимо в обществото, в приемливо и дори престижно.

Чрез своите пет стъпки, елементарни за епохата на информационните технологии, всяко асоциално и дори опасно явление може да се преобразува в очите на обществото като нормално и дори значимо и нужно.

Странно е, че зад кресливия соросоиден слоган “малцинството е в опасност!” всъщност се извършват най-отровните експерименти и натиск върху човешките общества, попаднали в кланицата, наречена “нов световен ред”. Но все пак, предупреденият е въоръжен!

Зора
 http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5476:2014-01-21-16-29-13&catid=486:broi-03-2014&Itemid=126