Интервю на Борислав Ненов със Стефан Личев, председател на Земеделския народен съюз и бизнесмен

-Г-н Личев, бихте ли разказали нещо повече за вашите предци, за вашия род?

-Не си спомням  да ми е задаван този въпрос за моите предци и това ме трогва, защото човек, забързан в собствения си живот, забравя доста неща. Особено миналото, откъде идва, кой е той, кои са неговите предходници.
Аз съм роден в Плевенския край, навремето Койнаре беше във Врачанско.
Това е една равнина, почти като в Ямбол, много си приличат двата района. Може да се каже, че  родовете и на майка ми, и на баща ми са оттам. Ние не знаем от поколения някой друг да е дошъл от друго място. Само част от рода на майка ми покрай едно от турските кланета са се преселили в Койнаре. Историята на рода ни е обикновена, като на повечето българи, но има и нещо по-интересно - един от нашите роднини, чичо на моя дядо  Личо, е бил убит от турците и то съвсем млад, на 20 и няколко години. Родът ни през поколение или през две дава някакви жертви- след 9 септември моят дядо по майчина линия също е убит, разстрелян е. Всички мои роднини са свързани със земята.

Вие често казвате, че сте трето поколение земеделец.

Да, но  тези, за които говоря са земеделци много преди да се създаде Земеделския съюз. Земята е била техния живот, техния поминък. Вече аз и моите братовчеди тръгнахме из България. Аз, след като завърших право, се установих в Ямбол, това е от 1976 г., помня много добре датата - четвърти август. Първата ми професионална месторабота е вече тук, в Ямбол. Иначе аз съм работил какво ли не още от детските си години, както и повечето мои връстници.
Но след като завърших право, почнах работа в общината като юрисконсулт. Такъв бях в продължение на 13 години. След това две години бях юрисконсулт в Несебър
.
Извинявайте, че ви прекъсвам, но за да се озовете тук сигурно е била забъркана жена?

Да, във всяко нещо има забъркана жена. Моята съпруга беше от Ямбол. Стана като че ли една традиция в моята фамилия - почти всички излязохме от родния си край. Над нас тегнеше като врагове на народа по-сериозна участ и затова всеки търсеше спасение  из цяла България.


А случва ли се понякога да ходите в Койнаре?

Случва се и когато моите братовчеди решиха да продават къщата на дядо ми, аз я купих от тях. Сега вече я възстанових, но много рядко ми се случва да отида там.


Явно сантиментът ви дърпа към родния ви край?

Има такова чувство. Знаете, ние не сме хора, които няма къде да живеят. Когато купих къщата в Койнаре, моят син ме погледна много учудено и каза:” Защо ти е пък тая къща”. Аз му казах - не забравяй корените си, защото никой няма да си спомни за тебе.


-Родословно дърво не сте правили?

-Нямам време. Дано Господ ми даде повече години, за да мога да сторя и това, а и да напиша спомените си. Мога да напиша много неща и за Ямбол.

- Нека още малко да се върнем назад, преди да навлезем в днешната политика, в днешния бизнес. Има ли у вас синя носталгия, особена тръпка от времето на първия опозиционен митинг, на който вие бяхте един от организаторите?

- Аз не бих казал синя носталгия, бих казал носталгия по онова бурно време. Аз през 1989 г. вече бях на 40 години и си спомням почти всичко, което се  случи тогава. Това е най-доброто в моя живот - че успях да преживея доста бурни години. Понякога не разбирах как е преминала  цяла година. Но това му е хубавото на живота, когато човек се чувства полезен.

Аз вече се познавах добре със Желю Желев, помня, че още през  април 1989 г. той ми разказа доста неща, покрай него аз се запознах с Радой Ралин и с други хора и усетих, че промените в България са неизбежни. Макар че това се усещаше и по ставащото в Съветския съюз, но знаете че ние, българите, обичаме много да се ослушваме, та чак тогава да почнем да вършим нещо.
Една седмица след 10 ноември ние вече се разбрахме и аз поех да придвижвам нещата в Ямбол, Сливен и Бургас. Спомням си как в куфара ми имаше уставите на всички новосъздаващи се партии. Идеята беше хората да се отърсят от страха, да се включат в демократичните процеси. Аз имам много приятели и малко врагове, независимо дали са били демократи или комунисти.

Това че вие сте богат човек, макар че предпочитате думата заможен, не увеличи ли много приятелите ви?

Аз разбирам под богат човек този, който е наследил богатството си. А заможният трябва сам да успее. Мисля, че аз съм от тези хора, независимо дали някой има друго мнение по този въпрос. Приятелите ми - тези, които имах преди, те си останаха. Най-много приятели имам в Ямбол, защото тук живея вече 22 години. За съжаление, една част от моите приятели са вече в отвъдното- това е най-тъжното. Често се събираме, спомняме си за тях - за Иван Белев, за Петър Майсторов, за Николай Порязов, а и много други.


Г-н Личев,     защо е тази склонност у земеделците да създават фракции? Има ли нещо специфично или това е някаква случайност?

Това може да се каже за всички български партии. Това е българска склонност, но и в Европа не е нещо непознато. При земеделците се получи оная приказка-като кажат за едно куче, че е бясно и край. От БКП се отделиха 34-35 партии. Но между нас и тях това е различното, че всеки, който се отделяше от БКП казваше- аз не съм комунист. Докато при земеделците, колкото и да се делят, всички искат те да са последователите на Стамболийски. Те да бъдат най-правоверните, но никой не се оттеглил от земеделската идеология.
Това е хубавото. И аз много често им казвам на нашите съидейници, че ние понякога може да сме врагове, ала сме хора, следващи принципите, които Стамболийски е написал.
Всъщност в момента има в България четири земеделски формации, които се изявяват на политическата сцена. От тях бих казал, че Земеделският народен съюз е най-стабилната формация,, има една, която влиза в така наречената синя коалиция, но хубавото е, че на 9 юни, когато се поклонихме на Стамболийски в Славовица, там бяхме всички заедно. И мога да кажа, че водим доста оживени разговори за съвместно участие на изборите, а пък аз съм дал категоричен анонс, че ако се обединим, няма в никакъв случай да се кандидатирам за лидерския пост.

Защо България продължава да внася страшно много чуждестранни месни продукти, зеленчуци, плодове?

Ние трябва да свикнем,че в страната ни ще се внасят чуждестранни продукти, както е в цяла Европа.


Да, но влизат към 80 процента от земеделските продукти, а износът ни е слаб…

Така е – проблемът е в нашия износ. Ала за да го има този износ, първо трябва в страната ни да има истинско земеделие. Говоря за истинско подпомагане на земеделието. Не може в момента, когато субсидиите са някъде към 42 процента от това, което получават развитите европейски страни, да се прави конкурентноспособно земеделие. Не мога да разбера как може Министерството на земеделието и агропроизводителите да си играят на котка с мишка. Защото за земеделието е изключително важно субсидията да дойде в точното време. Не може да се тори след един-два месеца, не може да се засява през зимата.
Но мисля, че българското земеделие постепенно се стабилизира. Ако субсидиите, идващи от Европейския съюз, се изравнят, ако нашата техника е на нужното равнище, нещата ще се променят към хубаво.

Това изравняване трябва да стане до 2016 година, нали?

Има държави като Испания, Италия, Гърция, които искат да издърпат нещата чак към 2024 година…

Това е безумно късно…

Така е, безумно късно е. Но аз съм оптимист за българското земеделие, считам, че българинът, на който земеделието му е в кръвта, ще успее да настигне останалите страни. Трябва да се помъчим, ако не можем да останем енергиен лидер на Балканите, както вървят нещата, то поне да сме  лидер в земеделието и това е напълно постижимо.

Г-н Личев, продължава ли българинът да яде боклуците на Европа?

 Това че продукти от Дания, Германия, Холандия са по-евтини от българските, след като заплатите на хората в земеделието са десет пъти по-ниски, означава, че тук влизат наистина продукти, които при тях са обезценени. Знаете, че палмовите масла дойдоха от чужбина, от там дойде месо, което е 20-годишно.



Да поговорим за една друга тема. Много хора се чудят как направихте успешен бизнес. Какво бихте им отговорили?

Всичко, което съм строил, съм го правил с много кредити. Този, който си мисли, че това става лесно, просто се лъже. Една голяма част от първите приватизатори решиха, че стават лесно чорбаджии и започнаха един по-лек, по-безотговорен живот. Може би 50,60,70 процента от тях фалираха. След това трябваше тези обекти да преминат през още поне една-две ръце, за да може да се намери истинският стопанин. Не е важно какво се взима, а как се стопанисва. Гарантирам, че всичко, което аз съм правил, съм го правил с кредити.


Г-н Личев, защо българинът не обича богатия, заможния човек?

Аз имам обяснение и то е, че българите са много бедни. Хората наистина работят за незаслужено малко пари. Не може в България едно семейство да живее с доход под 1500-2000 лева. Има хора, които живеят с много малко пари. Те гледат лъскавите коли и се озлобяват, без да са наясно, че този в колата спи много по-малко от тях, понеже бизнесът изисква големи усилия. Когато трябва да мислиш как да изплатиш заплатите на 100-200 човека, нещата не са никак лесни.

Вие колко работници имате?

Стигаме и до 300  работници, което означава 150-200 хиляди лева на месец за заплати. Който се е хванал сериозно с бизнес, трябва това да го прави.

Има ли върховенство на законите в България?

При нас нещата не са такива, каквито са в други държави от Европейския съюз, макар че аз като юрист трябва да вярвам във върховенството на законите. При южните народи, при тяхната емоционалност, законите не са това, което трябва да бъдат. Особено пък на Балканския полуостров. И все пак, макар и бавно, тези процеси вървят и в България.

За какво говори случаят с Братя Галеви?

За какво говори, говори за това, че държавността понякога липсва.

Някои лица бяха превърнали част от България в свои колонии?

Това беше станало като епидемия. Аз съм имал случаи, когато са ми казвали:”Ти какво правиш в нашия регион”. А аз им отвръщах, че там съм купил земя и че е напълно нормално да си върша работата. Цивилизоваме се, но по-бавнично от нужното.

Г-н Личев, България не е просперираща държава, защото….

България е бавно просперища държава. В края на краищата 20 процента от населението на Земята живеят по-добре от българите, останалите са по-зле от нас. Така че не трябва непрекъснато да се окайваме. Още Бешков беше казал, че ние страшно много обичаме да си сваляме гащите и да показваме колко са ни сини задниците и как са ни били навсякъде.

-Кои надежди ще ви напуснат последни?

Надеждата, че България ще бъде една от най-развитите страни в света. Мисля, че страната ни след около 10 години действително ще може да бъде сред първите 20 държави в Европа. Че българите най-сетне ще живеят  по-добре, че ще има храна и работа и че ще гледат с все по-малко с омраза към тези, които са успели повече от тях.
Интервю на: Борислав Ненов