Съб12162017

Last update06:46:04 PM

Back Вие сте тук:Home Политика ВСИЧКИ РЕШЕНИЯ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА МС ДНЕС


ВСИЧКИ РЕШЕНИЯ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА МС ДНЕС

Оценете тази статия
(0 гласа)
  • Прочетете 402 пъти



ВСИЧКИ РЕШЕНИЯ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА МС ДНЕС

Милена Цонева е определена за член
на Комисията по прозрачност

Правителството определи маг. фарм. Милена Цонева за член на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Предложението е на управителя на НЗОК и се налага поради настъпила промяна в служебните правоотношения на досегашния представител на Касата маг. фарм. Йорданка Вълчева.
Милена Цонева е магистър по фармация от Медицинския университет в София, както и магистър по стопанско управление към Икономическия институт на БАН към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Към момента е главен експерт в дирекция „Лекарствени продукти, медицински изделия и контрол по предписване и отпускане“ на НЗОК.


МБАЛ „Св. Марина“ в Плевен
става университетска болница

Правителството прие решение, с което определя за университетска МБАЛ „Света Марина“ в Плевен.
Съгласно Закона за лечебните заведения, университетски болници са многопрофилни или специализирани болници, в които, след акредитация, се осъществяват дейности по клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина, фармация и здравни грижи, както и следдипломно обучение.


Висшите училища получават над 434 хил. лв.
за студентски спорт

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на образованието и науката в размер на 434 484 лв. Средствата са предвидени в централния бюджет за 2017 г. за спортно-състезателни дейности на студентите.
Към държавните висши училища, финансирани от МОН, ще бъдат трансферирани 396 141 лв., а към частните – 38 343 лева. Съответните суми са определени на база разработени от висшите училища проекти за подпомагане физическото възпитание и спорт на студентите в редовна форма на обучение и съобразно броя на студентите.


Пет общини получават държавни имоти
за реализирането на социални и екодейности

Правителството прие решения, с които пет общини получават държавни имоти за реализиране на дейности от значение за местните общности.
На община Доспат се прехвърля собствеността върху два имота с обща площ 7,9 дка за изграждането на улица. Чрез нея ще се осигури достъп до площадката за компостиране и предварително третиране на твърди битови отпадъци в м. Гайтанина край с. Барутин. С реализирането на проекта общините Девин, Борино, Доспат, Сатовча и Сърница ще имат напълно завършен цикъл за преработка на твърди битови отпадъци.
Община Ковачевци също получава безвъзмездно имот за закриване и рекултивация на депо за битови отпадъци. Теренът с площ 5 дка се намира в землището на с. Ковачевци и към момента се използва за сметище.
С получен от държавата имот община Мадан ще изгради инсталация за компостиране на разделно събрани зелени и/или биоразградими битови отпадъци и инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци за общините Мадан, Златоград и Неделино. Имотът се намира в с. Шаренска.
Детски кът ще бъде изграден в Берковица с безвъзмездно получен от държавата имот. Теренът е част от поземлен имот, намиращ се на ул. „Г. С. Раковски“ в града. Той е в близост до жилищни сгради, училище и до оживени улици.
Община Симитли получава терен от 1,4 дка за осигуряване на достъп до района на ЖП гарата в града.
На МВР е предоставено правото на управление върху помещения на 3-тия етаж на административна сграда в Балчик, ползвани до момента от Министерството на правосъдието. Чрез тях ще се обезпечи нуждата на МВР-Добрич от помещения за задържане и настаняване на задържани лица.
За срок от пет години Висшият съдебен съвет получава за управление втория етаж от старата сграда на Професионалната гимназия „Братя Евлоги и Христо Георгиеви“ в Карлово. Имотът е публична държавна собственост и се предоставя на ВСС във връзка с неотложни ремонтни дейности в сградата на Районен съд - Карлово и необходимост от релокация на магистратите и служителите му.


Правителството одобри позицията на България
по дело пред Съда на ЕС

Правителството одобри позицията на България по дело С-338/17 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд по Дело №1727/2017 г. във връзка с касационна жалба срещу Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Национален осигурителен институт.
Запитването се отнася до тълкуване на разпоредби в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Съгласно българската позиция правото на Европейския съюз допуска държавите-членки да определят свободно датата, преди и/или след която започва да тече периодът, през който гарантиращата институция покрива задълженията по вземанията от неизплатени възнаграждения.


Одобрено е споразумение за прилагането
на Спогодбата за социална сигурност с Тунис

Правителството одобри проект на Административно споразумение за прилагане на Спогодбата за социална сигурност между България и Тунис.
Спогодбата регулира осигуряването при работа в България и Тунис, както и реда за отпускане и изплащане на пенсии на хора, които са били осигурявани в двете държави. Административното споразумение урежда компетентните институции и съответните процедури за прилагането на спогодбата.


Одобрени са резултатите от заседания
на Съвета на ЕС

Правителството се запозна с доклади за проведени заседания на Съвета на Европейския съюз и одобри техните резултати.
В частта „Вътрешни работи“ Съветът „Правосъдие и вътрешни работи“ заседава на 14 септември в Брюксел. Основните дискусии на него бяха по темата за противодействието на тероризма и актуалното състояние в областта на миграцията. Комисията представи анализ на становището на Съда на ЕС по споразумението с Канада за обмен на резервационни данни на пътниците.
Неформална среща на министрите от ЕС по земеделие и рибарство се проведе в периода 3-5 септември в Талин. Тема на заседанието беше „Управление на риска: Предоставяне на фермерите на ефективни инструменти за управление на риска след 2020 г.“. Изразеното общо мнение е, че прилагането на инструментите за управление на риска трябва да бъде опростено и по-гъвкаво, като държавите членки сами решат кои мерки са подходящи за тях.


Одобрен е проектът на закон за противодействие
на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество

Правителството одобри проекта на закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и предлага на Народното събрание да го приеме.
Целта на законопроекта е да се защитят интересите на обществото чрез ефективно противодействие на корупцията, предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, както и създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията си при спазване на Конституцията и законите на страната.
Законопроектът урежда мерките за противодействие на корупцията, условията и реда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, статута и функциите на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и взаимодействието й с други държавни органи.
По смисъла на законопроекта корупция е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неполагаща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.
Комисията е единен независим антикорупционен орган, който се състои от петима членове – председател, заместник-председател и трима членове, с мандат от шест години, без право на повторно избиране. Те се избират от Народното събрание, като предложението за председател се прави от народните представители, а за заместник-председател и членове – от избрания председател на Комисията.
Антикорупционната комисия се изгражда на основата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, като се предлага в нея да се влеят Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към МС, звеното от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, както и съответната специализирана дирекция на ДАНС за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Комисията ще приема и проверява декларациите за имущество и интереси и за несъвместимост на лицата, заемащи висши публични длъжности, ще осъществява проверки на имущественото състояние, ще образува производства за установяване на конфликт на интереси и за отнемане на противозаконно имущество. При установено несъответствие в размер над 5000 лв. Комисията ще изпраща материалите на НАП, а при несъответствие над 20 000 лв. ще образува проверка на цялото имуществено състояние на лицето. Ако в резултат на проверката се установи несъответствие от над 150 000 лв. между имуществото и нетния доход на проверявания, ще се предяви иск пред съда за отнемане на незаконно придобитото имущество. При постановена конфискация 30% от стойността на отнетото имущество ще се предоставя за социални цели.
По отношение на магистратите се запазва редът за подаване и проверка на декларациите им от Инспектората към ВСС, като при установено несъответствие между декларирани и установени факти в размер на не по-малко от 20 000 лв. Инспекторатът ще уведомява Комисията, която ще извършва цялостна проверка.
Със законопроекта се разширява кръгът на лицата, задължени да подават декларации. Към досегашните категории се добавят общинските съветници, главните архитекти на общините, управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК, определените да администрират и управляват средства от ЕС, членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите, ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, ДНСК, ДФ „Земеделие“ и др. Освен деклариране на имуществото и доходите на съпрузи и ненавършили пълнолетие деца, се въвежда и задължение за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съжителство на съпружески начала.
Предвижда се подаването на една декларация за имущество и интереси вместо досегашните две, но се разширява кръгът на подлежащите на деклариране обстоятелства – чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства на стойност над 10 000 лв., които лицето ползва повече от 3 месеца в рамките на една година, както и обучения, платени със средства на задълженото по закон лице, ако еднократната им стойност надхвърля 1000 лв. На деклариране подлежат имуществото и интересите както в страната, така и в чужбина.
Проверката на имущественото състояние ще се извършва по единни правила, но ще започва на различни основания в зависимост от това дали става дума за лица, заемащи висши публични длъжности, или за привлечени като обвиняеми за определени престъпления. По отношение на привлечените като обвиняеми се запазват досегашните основания, както и кръгът от престъпления, за които са привлечени. Новите текстове предвиждат инспекторите на комисията да проверяват достоверността на фактите във всяка имуществена декларация и да образуват проверка на имущественото състояние при установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 000 лв. между декларираните факти и получената информация, когато след предоставената възможност за отстраняване на непълноти и грешки продължава да е налице несъответствие. Проверка ще се извършва и при установен с влязло в сила решение конфликт на интереси.
За противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности, Комисията ще може да отправя искания до съда за използване на СРС, като прилагането им ще се извършва по реда на Закона за СРС. Комисията няма да разполага с техника за прилагане на СРС – това ще се извършва от оторизираните органи.
Комисията може да извършва проверки по сигнали на граждани и да се самосезира по публикации в медиите, когато те са достатъчно конкретни. Недопускането на анонимни сигнали, е гаранция срещу злоупотреби с предвидените в закона процедури, както и за защита на правата на лицата, срещу които те са насочени. Сигналите по отношение на представители на съдебната власт ще се изпращат за проверка на Инспектората на ВСС в рамките на правомощията му.
Създадени са разпоредби, гарантиращи защита от неблагоприятни последици на подалия сигнала, като е въведено задължение за инспекторите в Комисията да не разкриват неговата самоличност, да не разгласяват станалите им известни факти и данни, да предлагат конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск.


Предлага се законова регламентация за отпадане
на изискването да се представя свидетелство
за съдимост пред администрацията

Правителството одобри проект на Закон за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. С него се предлага изменение на 68 закона, в които се съдържа изискването за представяне на свидетелство за съдимост пред администрацията. Целта е да се установи принципът на служебно събиране на информация относно съдебния статус на физическите лица.
Свидетелството за съдимост е един от най-често срещаните удостоверителни документи, които се изискват от гражданите в рамките на административни производства, въпреки че данните са налични в друга администрация. С предлаганите промени ще се постигне значително намаляване на административната тежест както от гледна точка на време, така и от гледна точка на разходи за гражданите във връзка с получаването на услугата.
Предложението е в изпълнение на един от основните приоритети, изведен в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2020 г. – намаляване на административната тежест за бизнеса и за гражданите.


Облекчава се редът за вписване на обществените библиотеки в публичния регистър

С промени в Закона за обществените библиотеки правителството предлага облекчаване на процедурата за вписването им в публичния регистър, поддържан от Министерството на културата.
Предлага се заявлението и съответните удостоверителни документи да се изпращат по електронен път, а министърът да се произнася в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението. Евентуален отказ ще подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Предлаганите със законопроекта изменения целят намаляване на административната тежест, по-голяма яснота в процедурите и възможност за съдебен контрол върху административен акт.


Облекчават се административни процедури
при издаване на разрешения за продължително
и постоянно пребиваване на чужденци

Правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, с които се изпълнява решението на кабинета за преглед на предоставяните от административните органи услуги и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса.
Промените в Правилника съкращават от три на два месеца срока за получаване на разрешение за постоянно и за дългосрочно пребиваване. Отпадат седем изисквани от лицата удостоверения, декларации и копия от документи, които ще се събират вече по административен път. Отменя се и изискването за представяне на заверено копие от БУЛСТАТ и декларация за идентичност на имената, тъй като такава информация се съдържа в други документи, които чужденецът прилага.


Одобрена е позицията на България по дело на Съда на Европейския съюз


Правителството одобри позицията на Република България по дело С-364/17 „Варна Холидейс” ЕООД на Съда на Европейския съюз и даде съгласие за встъпване в производство. Делото е във връзка с обжалване на ревизионен акт, с който са установени задължения по ДДС. То е образувано по преюдициално запитване на Административен съд Варна във връзка с административно дело № 2179/2016 г., с жалбоподател – „Варна Холидейс” ЕООД и ответник – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, при Централно управление на НАП.
Според аргументите в позицията отговорът на преюдициалното запитване следва да е, че корекция се прави, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, съобразно текста на чл. 185, параграф 1 от Директивата за ДДС. Разпоредбата допуска такива фактори на промяна на ползвания данъчен кредит да се прилага и в случаи на обявена нищожност на сделката, във връзка с която е упражнено правото на приспадане на ДДС, включително когато задължителният характер на тази корекция не е изрично предвиден в националното законодателство, по силата на което е направена корекцията.
Конституирането на България като страна в производството по това дело ще позволи държавата ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда на Европейския съюз, с оглед на еднаквото и точно прилагане на общностното право.

Правителството одобри позицията на страната ни за заседание на ЕКОФИН

Правителството одобри българската позиция за заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 10 октомври в Люксембург.
По време на заседанието Европейската комисия ще представи законодателно предложение за окончателна система на ДДС. Министрите на финансите ще обменят и мнения за извлечените поуки от Европейския семестър през 2017 г. Също така ЕКОФИН ще обсъди подготовката на заседанието на министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите от Г-20 и на годишните срещи на МВФ, които ще се проведат в периода 12 и 15 октомври във Вашингтон. Предвидено е министрите да приемат проект на заключения на Съвета във връзка с 23-тата сесия на Конференцията на страните към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата.

Одобрен е проект на Закон за платежните услуги и платежните системи

Правителството одобри проект на нов Закон за платежните услуги и платежните системи, с който се цели цялостно транспониране на новата Директива (ЕС) 2015/2366 относно платежните услуги във вътрешния пазар.
С действащия в момента Закон за платежните услуги и платежните системи в българското законодателство са въведени изискванията на Директива 2007/64/ЕО относно платежните услуги във вътрешния пазар, както и редица други директиви в тази област. Предвид значителния обем промени в досега действащата правна рамка на платежните услуги, се налага приемането на нов Закон за платежните услуги и платежните системи, който да замени действащия. Такъв е и европейският законодателен подход, като новата Директива (ЕС) 2015/2366 отменя досега действащата Директива 2007/64/ЕО, считано от 13 януари 2018 г.
Разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2366, които се въвеждат със законопроекта, обхващат най-общо следните основни промени в нормативната уредба на платежните услуги: допълване на правната рамка на изключените от обхвата на закона услуги; въвеждане на нови видове платежни услуги и регулиране на дейността на доставчиците, които ги предлагат; въвеждане на допълнителни изисквания при лицензиране на платежни институции, респективно дружества за електронни пари; въвеждане на изискване за регистрация на новия вид доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка; въвеждане на прецизни изисквания за контрол върху участието в капитала, по-подробно разписване на реда за упражняване на правото на установяване и свобода на предоставяне на услуги и сътрудничеството между надзорните органи, промени по отношение на информационните изисквания и правата и задълженията на доставчиците на платежни услуги и разширяване обхвата на платежни операции, за които те се прилагат; нови изисквания за сигурност на плащанията, в частност, когато се извършват отдалечено или в интернет среда, по-подробна уредба на вътрешните процедури за разглеждане на жалби при доставчици на платежни услуги и др.
Във връзка с допълването на видовете услуги, които следва да се квалифицират като платежни, законопроектът предвижда въвеждането на нов вид доставчици на платежни услуги - доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка, като в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/2366 за този вид доставчици на платежни услуги се предвижда въвеждането на по-лек режим за извършване на дейност - регистрационен. За доставчиците на услуги по иницииране на плащане се предвижда лицензионен режим за извършване на дейност като платежна институция в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/2366.
Законопроектът урежда изискванията по отношение на доставчиците на платежни услуги за осигуряване на необходимата, достатъчна и разбираема информация на разположение на ползвателите на платежни услуги, както по отношение на договора за платежни услуги, така и по отношение на платежните операции.
Въвеждат се специфични изисквания спрямо доставчиците на платежни услуги за ограничаване и контрол на операционните рискове, включително рисковете, свързани със сигурността, във връзка с предоставяните от тях платежни услуги. Въвежда се уредба за докладване на инциденти, съгласно която доставчик на платежни услуги, лицензиран от БНБ, при възникнал значим операционен или свързан със сигурността инцидент незабавно уведомява БНБ за това.





Влезте, за да коментирате
нагоре

Free and Commercial Modules by Kasey Moore.

Избрано от редактора

Най-четено през месеца

ГАЛЕРИЯ 2