(бел. М.С - Защото и ние не виждаме)

Брюксел излезе със същите препоръки към България като миналата година, само образованието отпада от критичните сектори
ТАНЯ ПЕТРОВА, ДЕСИСЛАВА КОЛЕВА
Европейската комисия не вижда напредък в реформите на ключови сектори у нас през изминалата година. Вчера ЕК излезе със специфични препоръки към държавите членки на базата на изготвените от тях национални програми за реформи, като препоръките към България повтарят тези от миналата година. Единственият сектор, който отпада от списъка с критики, е образованието, но пък Брюксел е размахал червен флаг за структурните проблеми на пазара на труда. Това не попречи на финансовото министерство да обобщи, че ЕК оценява положително усилията, които България е положила.

И тази година, както и миналата, Европейската комисия счита, че зад ангажимента за намаляване на бюджетния дефицит в следващите три години не стоят достатъчно ясно посочени мерки. На този фон има риск посочените нива да не бъдат достигнати, изтъква комисията. Така подобряването на събираемостта на данъците и свиването на сивата икономика и недекларирания труд остават като препоръка за поредна година.

В новите препоръки Брюксел обръща много сериозно внимание на проблемите на пазара на труда, като акцентът в тази част от анализа е видим. Еврокомисията посочва три основни проблемни уязвими групи на пазара на труда - младите, които нищо не правят, хората, които са без препитание над 1 година, и ромите. За поредна година ЕК обръща внимание именно на дълготрайно безработните хора, което показва структурния характер на безработицата, но правителството и тази година не насочи специални усилия към тези групи безработни. От ЕК препоръчват страната ни да засили и обедини социалните услуги и активната политика на пазара на труда (мерките за субсидираната заетост).

Експертите съветват България да преразгледа и системата за отпускане на социални помощи заради високите нива на бедност. Според Брюксел системата на гарантирания минимален доход осигурява много ниска подкрепа на нуждаещите се и стига до малко хора. Гарантираният минимален доход у нас е 65 лв. и сумата не е променяна от 2009 г. насам. На базата на този доход се изчислява месечната помощ по закона за социално подпомагане на различните уязвими групи - самотни възрастни хора, майки с деца и др. На дневен ред остава и липсата на прозрачни критерии за определяне на минималната заплата, което според Брюксел създава несигурност за икономиката. Социалното министерство обещава такива критерии едва през 2018 г.

Докато кабинетът спира обществени поръчки и обещава по-добър контрол върху конкурсите след приемането на нов закон, Европейската комисия остава резервирана. Нито една от критиките в частта провеждане на поръчки и разпределяне на публичните средства не е отпаднала. Според Брюксел системата за възлагане на обществени поръчки продължава да страда от структурни недостатъци, включително голяма степен на допускани нарушения, липса на административен капацитет и неефективни контролни механизми. Това води до спиране на оперативни програми и финансови корекции от ЕС, като наред с това вреди на цялата бизнес среда, се изтъква в оценката. Препоръчва ни се да засилим капацитета на Агенцията за обществени поръчки и на възлагащите органи, да се подобри контролът и да се ускори възлагането по електронен път.

България не е постигнала нищо значимо и по линия на подобряване на законодателството в областта на несъстоятелността. Процедурите по несъстоятелност са неефективни, като това е свързано и с високото ниво на междуфирмена задлъжнялост, която представлява сериозен риск за икономиката. В областта на банковия и финансовия надзор Брюксел запазва препоръките си да се извърши качествена оценка на банките, пенсионните фондове и застрахователите и да се подобри дейността на надзорните органи.

СРЕДА

Тези процеси текат на фона на ниско доверие към ключови институции като съдебната система, изтъква още Брюксел. Административната реформа се случва твърде бавно, както и реформите в специфични сектори като научни изследвания, иновации и енергетика. Новото законодателство продължава да не минава през системна оценка на ефекта въпреки положените усилия в тази насока, а честите промени създават несигурност в бизнес средата. Корупцията остава сериозен проблем и отговорът на този проблем е затруднен от слаби и фрагментирани институции, считат от Европейската комисия.

НАПРЕДЪК

Единственият сектор, който може да се похвали с отпаднала препоръка на Брюксел, е образованието заради приетия нов училищен закон. Брюксел обаче продължава да критикува липсата на политика за привличане в образованието на уязвими групи, както и растящия дял на отпадащи ученици. Някакъв напредък се отчита и в здравеопазването заради приетата Национална здравна карта, но тук се припомня наличието на тежки проблеми като ограничен достъп, ниско публично финансиране и слаби резултати.

http://www.segabg.com/article.php?id=804590