Днес там - в м "Сухото дере", от което още източваха водата имаше своеобразен протест.
С прясно уловени каракуди, лодки и цветя от употребени пластмасови шишета сдружение „Движение с екологична насоченост” иронизира лошата политика за управление на отпадъците в регион Ямбол на 3 юни. На социалния флашмоб-митинг край ямболското сметище, посветен на Европейската седмица за устойчиво развитие, се събраха представители на различни организации от Ямбол, Дражево, Хаджидимитрово, София, Самоков и Сливен.
{vbox7}7aa3be0cc2{/vbox7}
„Когато чуем устойчив, разбираме твърд, непоклатим, здрав. Думата „развитие” означава напредък, растеж. За съжаление, години наред тук виждаме единствено как една планина от боклуци устойчиво расте. Но помага ли тя за устойчивото развитие на Ямбол и околните села? Не! Не може да има устойчиво развитие на едно населено място без здрава природа и без здрави хора”, заяви Дияна Бончева от „Движение с екологична насоченост”.
Старото сметище на община Ямбол трябваше да бъде закрито още през 2009 г., припомни председателят на неправителствената организация Димитър Димитров.
Не само, че бунището продължава да расте, но и до него започват да изграждат ново – вече за 5 общини. Повече от месец и половина помпите на „Водстрой 98” се опитват да отводнят терена, предвиден за Клетка 1 на регионалното депо за отпадъци.
{vbox7}eed7342f9c{/vbox7}
{vbox7}8c88c50e07{/vbox7}
„У нас, ако на едно място бликне вода, нашето правителство не само, че ще организира празник, но и ще направи всичко възможно да запази тази вода”, коментира гост от Израел на Борислав Сандов от ПП „Зелените”, който също участва в митинга. Самият Сандов следи случая с ямболското сметище години наред и координира информацията до европейските зелени евродепутати, които подкрепиха петицията на 2614 жители на Ямбол и селата срещу проекта за регионално депо в землищата на селата Дражево и Хаджидимитрово.
{vbox7}b641307ee9{/vbox7}
„Заради факта, че това място доскоро изглеждаше като езеро, българските власти трябваше да възложат незабавно оценка за въздействието върху околната среда. Такава и до момента не е правена за ямболското депо. Природата ни подсказва, че тук сметище не трябва да се изгражда”, категоричен е Борислав Сандов, цитирайки европейските депутати, че пари за строителство на сметище на това място няма да бъдат отпуснати. Причината е, че нито една технология не може да предотврати контакта на отпадъците с водата, допълни той. Замърсява се не само водата, която пият Ямбол и околните села, а и храната.
Вреди се на здравето на хората. Научни изследвания в Германия и Франция на десетки различни райони около сметища доказват, че там има най-висока честота на раковите заболявания, заради високите стойности на отровните газове във въздуха и концентрацията на олово, живак, кадмий и други вредни вещества във водата и почвата. Наличието на завишени стойности на тези вредни вещества са констатирани от Изпълнителна агенция „Околна среда” и при лабораторните изпитвания на водите и почвите на четири сондажа около ямболското сметище, протоколите от които са предоставени официално на сдружение „ДЕН”.
„В местността „Гол баир” винаги е имало извори. Има ги и сега само на няколко метра от терена, който са предвидили за изграждането на Клетка 1”, обясни Иван Димов от Дражево. Водата от тези извори пълни не само деретата в „Гол баир”, а и стига до тръбните кладенци, които захранват Ямбол, Дражево, Хаджидимитрово и Кабиле с питейна вода.
Подобни проблеми има и в Самоков, сподели Аглика Крушовенска от тамошния инициативен комитет. В доклада за оценка за въздействието на околната среда за самоковското регионално депо е изцяло заличена река Искър. В момента жителите на града в полите на Рила събират подписка за провеждане на референдум дали да функционира като сметище съоръжението, което вече се изгражда в Искърската част на самоковската котловина.
Преди 2 години жители на Дражево и Хаджидимитрово поискаха провеждането на референдум за избора на място за регионално депо, припомни Руси Енев от Дражево. Общински съвет „Тунджа” не прие искането им по чисто политически причини. За сегашния проект за регионално депо имат вина редица политици – от Джевдет Чакъров, през Нона Караджова и Евдокия Манева, до Екатерина Михайлова и Ивелина Василева, които като министри координират действията на общините. Вина има и кметът на община Ямбол Георги Славов. Целта е само една – да се усвоят едни 30 милиона лева.
Управляващите разполагаха с близо 8 години да направят реални проучвания за подходящ терен за изграждането на регионално депо за 5-те общини, както и оценка за въздействието върху околната среда, каза още Димитров. Пари от Европа за строителство на сметище върху езеро няма да има. Ако това сметище въпреки всичко бъде изградено, за него ще платят с високи данъци жителите на 5-те общини, допълни председателят на „Движение с екологична насоченост” Димитър Димитров, позовавайки се на записите на заповеди, които кметовете подписаха с решения на общинските съвети.
Най-доброто решение за управлението на отпадъците, което гарантира и устойчиво развитие чрез опазването на околната среда и здравето на хората, е стратегията „Нулеви отпадъци”, която разглежда отпадъка като ресурс, който може да се преработи и използва повторно, а не да се заравя в сметища, заяви Борислав Сандов.
В петък, 5 юни, в София се провежда информационен семинар "България по пътя към нулеви отпадъци", организиран от екологично сдружение „За Земята”, Асоциацията на еколозите от общините в България и Европейската мрежа за нулеви отпадъци. В семинара ще вземат участие и представителите на сдружение „Движение с екологична насоченост”, което е част от Българската мрежа за нулеви отпадъци. Очаква се дискусията между представителите на Министерството на околната среда и водите и на неправителствените организации да приключи с конкретни решения за реални действия за въвеждане на концепцията нулеви отпадъци в България.
Ткстовия материал е на ДЕН