Сря12132017

Last update06:46:04 PM

Back Вие сте тук:Home Медия Видео И друг обвинен в умишлено (то) убийство осъди Прокуратурата


И друг обвинен в умишлено (то) убийство осъди Прокуратурата Избрана

Оценете тази статия
(0 гласа)
  • Прочетете 2455 пъти

Само, че,той за 4000 лева (неимуществени вреди) На друг обвинен  вж. линка долу пак за не имуществени вреди,пак от Районния съ,д  му бяха присъдени 3000.лв.                                                                          

 http://www.yambolnews.net/index.php/mediya/video/item/9882-%D0%BE%D0%B1%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%8F%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B1                                                                                                                        Районен сьдия:

Вероятно става дума за задържане по следното:
На 27.08.2008г. е образувано досъдебно производство /дознание № 130/2008г./ по описа на ОД на МВР – Ямбол ,срещу неизвестен извършител по чл.115 от НК , за това , че в периода 22,00ч. на 26.08.2008г. до 12,00ч. на 27.08.2008г. в с.Борисово , община Елхово умишлено е умъртвил в домът му чрез многократно прострелване с пистолет И.М.Г. от същото село.

Р Е Ш Е Н И Е  №226/4.4.2014 г.

гр.Ямбол, 04.04.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският Районен Съд, гражданска колегия, VІІ-ми състав в публично заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

Председател: Невена Несторова

при секретаря Ст. М., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2609 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на З.К.Д. ***, ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България, с която се претендира постановяване на решение, с което на основание чл.2, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗОДОВ ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 11 000 лв., от които 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2008 г. и 1 000 лв. – имуществени вреди, представляващи заплати от ищеца адвокатски хонорари, ведно със законната лихва, считано от деня на  предявяване на иска до окончателното изплащане, които вреди са му причинени вследствие незаконно повдигане и поддържане на обвинение по ДП № ***/2008 г. по описа на ОД на МВР – Я.. В исковата молба е изложено, че ищецът е бил привлечен на 28.08.2008 г. като обвиняем по ДП  № ***/2008 г. по описа на ОД на МВР – Я. за извършено престъпление по чл.115 от НК и във връзка с това е задържан за срок от 72 часа за периода от 28.08.2008 г. до 01.09.2008 г. С постановление на прокурор при ЯОП от 25.03.2009 г. наказателното производство спрямо ищеца е било прекратено. Ищецът сочи, че в резултат на това през периода от 2008 г. до 2009 г. – времето на повдигане и поддържане на обвинение срещу него е претърпял неимуществени вреди – посегателство върху честта, достойнството, като е опетнено името му в обществото и неоснователното обвинение е причинило сериозен трус и в отношенията на ищеца с жената, с която живее на съпружески начала, както и имуществени такива,  представляващи заплатени адвокатски хонорари в  размер на 1 000 лв. Поради което се претендира осъждане на ответната страна, която незаконно е повдигнала и поддържала обвинението срещу него да му заплати посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил отговор от ответника, с който е оспорил иска по основание и размер. Сочат се възражения, че липсват данни дали е влязло в сила постановлението на ЯОП за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, че липсват доказателства ищецът да е изживял психически дискомфорт, да му е причинено страдание – пряк резултат от повдигнатото и поддържано обвинение, както и че лихвите за забава се дължат от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а не от датата на привличане на лицето като обвиняем, поради което на основание чл.111 от ЗЗД претенцията по чл.86 от ЗЗД е погасена по давност за периода до 3 години преди подаването на исковата молба. Оспорват се както претендираните имуществени, така и неимуществени вреди, като се излага, че претенцията за неимуществени вреди е завишена, а тази за имуществени вреди не е доказана предвид липсата на представени доказателства за направени  разходи.

            В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и се представлява от процесуален представител – адвокат, чрез когото поддържа исковата молба и предявените искове, ангажира писмени и гласни доказателства и пледира за уважаването им, като пледира и за присъждане на разноски.

Ответникът, редовно призован, изпраща представител, който поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковете, респ. за намаляване на обезщетението по размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, а и това е видно от приложените по делото писмени доказателства, че с постановление от 29.08.2008 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № ***/2008 г. по описа на ОД на МВР – Я. за извършено престъпление по чл.115 от НК, като с постановление от същата дата е задържан за срок от 72 часа в ОЗ „СА” – Я. до 01.09.2008 г. Не е спорно също, че с постановление от 25.03.2009 г. на ЯОП, наказателното производство срещу ищеца е било прекратено. Т.е. ищецът е имал качеството на обвиняем по досъдебното производство в продължение на 7 месеца.

 Съдът намира представените от ищеца писмени доказателства - протокол за претърсване и изземване от 28.08.2008 г. и протокол за полицейски обиск на лице от 28.08.2008 г. за неотносими, тъй като същите касаят действия на ОД на МВР – Я., а не на ответника и доколкото към съответните дати на изготвяне на тези доказателства и на извършване на неотложните действия ищецът е нямал качеството на обвиняем, не може да се ангажира отговорността на ответника за евентуално търпени от ищеца неудобства при извършването на тези действия по разследването.

 От представеното по делото писмено доказателство - договор за правна помощ за осъществено от адв. Х. и от адв. Б. процесуално представителство на ищеца по воденото ДП № ***/2008 г. по описа на ОДП – Я. не се установява договорено или заплатено адвокатско възнаграждение.

Ищецът е ангажирал гласни доказателства за установяване на твърденията, че повдигнатото му обвинение за извършено престъпление се е отразило негативно върху личния му и социален живот, върху работата му и общуването му със семейството и близките. Разпитан е свидетелят Н.Г.Д. – първи братовчед на ищеца, който също е бил задържан по процесното досъдебно производство и който твърди, че отношението на колегите към ищеца след задържането му се е променило, понеже са били задържани, като ищецът се е затворил в себе си.

Разпитана е свидетелката В.М.М. – живуща на семейни начала с ищеца, която твърди, че в резултат на наказателното преследване ищецът коренно се променил, затворил се е в себе си, не искал да излиза от вкъщи, не говорел с никой, нито с нея, нито с роденото им от съвместното съжителство дете, приемал е успокоителни лекарства, съседите са променили отношението си към него.

Свидетелката М.С.Г. –  живуща на семейни начала с другия обвиняем по процесното досъдебно производство сочи, че ищецът е бил много уплашен и променен вследствие на задържането му, не е искал да излиза от дома си, съседите са променили отношението си към него, като са продължавали да коментират задържането им, още повече, че същото е било и много зрелищно, понеже ги съдили за убийство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Претенцията на ищеца се основава на твърдения за вреди, причинени му при условията на чл.2, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗОДОВ, поради което съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за тези вреди следва да се търси по реда на този специален закон, а не по общия ред, уреден в ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, каквото е основанието на предявените искове, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при задържане под стража, обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящия случай с постановление от 25.03.2009 г. наказателното преследване спрямо ищеца по повдигнатото му на 29.08.2008 г. обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление е прекратено, което ангажира отговорността на държавата, чрез Прокуратурата, за вредите, причинени от повдигането и поддържането на това незаконно обвинение. На обезвреда подлежат имуществените и неимуществените вреди, като последните се определят от съда по справедливост. Преди 29.08.2008 г. не е налице противоправно поведение на ответника, което да стои в пряка причинно-следствена връзка с причинени на ищеца вреди, тъй като преди тази дата лицето е нямало качеството на обвиняем. За вреди, причинени на ищеца при задържането му, следва да се ангажира отговорността на органите на МВР, ако са налице предпоставките за това.

Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, като случаят е добил популярност сред обществото, като ищецът е представил и доказателства в тази насока – ксерокопие от заглавна страница на вестник „***” брой ** от ***.2010 г. Периодът на висящност на наказателното производство срещу него е продължило 7 месеца - време, през което може да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените му вреди, доколкото такива се докажат и доколкото са пряка и непосредствена последица от дейността на органите на Прокуратурата.

По отношение на предявения иск за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Обезщетение за вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Моралните вреди винаги са индивидуално определими и същите подлежат на обезщетяване по справедливост, като понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, вкл. характера на увреждането, причинителя, тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване на случая чрез медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др. С оглед събраните по делото гласни доказателства съдът приема за доказано, че ищецът е претърпял конкретни вреди във връзка с повдигнатото му незаконно обвинение, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му в обществото, още повече че случаят е бил разгласен в медиите. От показанията на свидетелите може да се направи извод, че ищецът се е променил, затворил се е в себе си и е ограничил контактите си в общуването поради това, че е изпитвал срам и неудобство от повдигнатото обвинение, имал е проблеми и в семейството. На ищеца е било причинено неудобство и вследствие задържането му в ареста за срок от 72 часа. Ето защо, отчитайки гореизброените обстоятелства, представляващи критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът счита, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. за изпитаните от него срам, неудобство, унижение, накърнено достойнство и чест, което обезщетение се явява справедливо. За разликата над сумата от 4 000 лв. до сумата от 10 000 лв., искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли като недоказан.

По отношение на предявения иск за имуществени вреди, съдът намира следното:

Съдът намира, че в настоящия случай не се доказа ищецът да е претърпял имуществени вреди по повод воденото срещу него наказателно производство в размер на 1 000 лв., представляващи заплатени от него разходи за адвокат, тъй като по делото не се представиха такива доказателства. Ето защо, искът за сумата от 1 000 лв., ведно с лихвата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 436,36 лв., представляваща възнаграждение за адвокат съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 10 лв., представляваща внесената от ищеца държавна такса.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС сумата от 160 лв., представляваща дължимата държавна такса по уважената част от исковете.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр.София, бул.”Витоша” № 2  да заплати на З.К.Д. ***, ЕГН **********  сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.03.2011 г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № ***/2008 г. по описа на ОД на МВР – Я., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 4 000 лв. до сумата от 10 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З.К.Д. ***, ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България гр.София, бул.”Витоша” № 2 за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № ***/2008 г. по описа на ОД на МВР – Я., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.08.2013 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр.София, бул.”Витоша” № 2 да заплати на З.К.Д. ***, ЕГН ********** сумата 436,36 лв. съдебно-деловодни разноски, представляващи възнаграждение за адвокат съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата 10 лв., представляваща внесена от ищеца държавна такса.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр.София, бул.”Витоша” № 2  да заплати по сметка на ЯРС сумата 160 лв., представляваща дължимата държавна такса по уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Влезте, за да коментирате
нагоре

Free and Commercial Modules by Kasey Moore.

Избрано от редактора

Най-четено през месеца

ГАЛЕРИЯ 2