Пон11202017

Last update06:46:04 PM

Back Вие сте тук:Home Личности История Неделно четиво ПАМЕТНИЦИ В ЯМБОЛ


Неделно четиво ПАМЕТНИЦИ В ЯМБОЛ

Оценете тази статия
(1 глас)
  • Прочетете 1854 пъти


Паметник на Ямболските революционери
На плочата е написано: Георги Дражев, Захари Величков, Атанас Кратунов, Жеко Андреев, Атанас Кожухаров, Ради Колесов. Вечна слава на борците дали живата си за националното ни освобождение 1876 година”.

Данните за паметника на ямболските революционери са оскъдни. Всички изследователи ползват книгата на Никола Върховски „Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане 1820 – 1876 г.” в трите издания от 1910, 1928 и 2006 години.
Никола Попиванов е писар на тайния революционен комитет, основан в Ямбол от Георги Дражев през 1873 година. През 1894 – 96 години той вече е кмет на града. По негово време общината закупува едно място на ул.”Ал. Батемеберг” /сега „Цар Освободител”/, градинката срещу дома на армията. Никола Върховски пише: „Пренесоха се останките на покойниците” но не уточнява на кои.
През 1897 година Иван Вълчанов Икономов издава брошура от 16 страници „Обесването на Георги Дражев” и дава идеята за построяване на паметник, но нищо не е направено.
Георги Дражев и Жеко Андреев са обесени в Ямбол на 29.06.1876 година и вероятно са погребани в Каргонските гробища. Атанас Кратунов и Захари Величков са обесени в Одрин и няма данни дали тленните им останки са пренесени в Ямбол.
Ради Иванов Колесов е погребан през 1862 година в двора на църквата „Света Троица” в Каргона. Не е изяснен въпросът защо в тази църква, а не в „Свети Георги” където е бил учител в Свети Георгиевското училище.
През 1884 година умира първият председател на ямболското читалище, основано през 1869 година, хаджи Тодор Вълков Кючуков. Погребан е в Каргонските гробища, а след това костите му са пренесени и препогребани източно от олтара пак в църквата „Света Троица”. Сега на мястото няма никакъв знак. Той също е бил учител и свещеник в църквата „Свети Георги”. Дали по църковен канон не са погребвани хора там, не е ясно.
През 1888 година умира Атанас Кожухаров и е погребан в Каргонските гробища. Липсват документи дали костите на Ради Колесов и Атанас Кожухаров са препогребани при тези на Георги Дражев и Жеко Андреев.
В спомените на доктора по право Ангел Йорданов, роден в Ямбол /1891 – 1977 години / се споменава: „В дясно се издигаше една могила, обрасла с коприва и бъз, с черен кръст на върха. Това беше гробът на обесените ямболски революционери. Гробът беше занемарен, кръстът прояден, а желязната ограда около гроба разкривена.”
През 1908 година по инициатива на Александър Минов, който е бил кмет на града през 1905 година се образува комисия за издигане на паметник, но до 1910 година нищо не е направено.
През месец Юли 1923 година започва събарянето на отчуждените сгради около гроба на обесените.
На 17 октомври 1923 година Комитетът за въздигане на паметник решава да се огради мястото на паметника и се възложи на архитект изработването на проект. Решават също да се изработи зидан гроб и се поставят тленните останки, а могилата да се унищожи.
До второто издание на книгата на Никола Върховски 1928 година не е направено нищо. В нея се обещава, че на 29.06.1929 година ще бъде издигнат паметник. По това време кмет на града е Стоян Митев и главен архитект е Трендафил Гюлев.
За сега не е уточнено кога са направени двата обелиска и паметната плоча, на която е написано: „ Георги Дражев, Захари Величков, Атанас Кратунов, Жеко Андреев, Атанас Кожухаров, Ради Колесов. Вечна слава на борците дали живата си за националното ни освобождение 1876 година”.
След 1989 година фирмата „Промишлена енергетика” с директор Стефан Лазаров пое поддръжката на паметника. Трифон Леров, резбар от Ямбол изработи и монтира дървения кръст между двата обелиска.
Идеята за изграждане на паметник на Георги Дражев и загиналите ямболски революционери претърпява няколко промени.
През 1930 година спортният клуб в Ямбол „Георги Дражев” събират средства и е изработен бюст паметник на Георги Дражев в близост до футболното игрище, което носи името му. Паметникът е запазен и до днес. Негов автор е скулпторът Йордан Кръчмаров, роден в Разград.


На сбирка на Ямболската дружба в София през 1935 година отново се отчита, че все още не е направен паметник на Георги Дражев и революционерите.
През 1935 година отново е изграден инициативен комитет за изграждане на паметник на Георги Дражев. В комитета вече преобладават висши офицери и налагат мнението паметникът да бъде на Георги Дражев и загиналите във войните ямболци.
Обявен е конкурс за изграждането на паметника. Предоставени са 10 проекти. Конкурсът е спечелен от Илия Петров и арх. Иван Зидаров. Илия Петров също е роден в Разград, както и Кръчмаров.
Според енциклопедия България паметникът е изработен през 1942 година. Докаран е в Ямбол и е поставен на тревата в парка на място, което се намира срещу днешният паметник на Съветската армия.
Децата от града се люлееха на щика на войника. Паметникът стоя там до изграждането на паметника на Съветската армия през 1948 година.
След това двата паметника не можеха да стоят един срещу друг и този на Георги Дражев бе преместен в склада на общината на ул.”Индже войвода” и там стоя близо 20 години. Тогавашната власт не го хареса, защото каските на войниците били немски. Това е естествено, защото по време на втората световна война България е съюзник на Германия и военното оборудване е немско.
През 1968 година Градският съвет в Ямбол поде инициативата за поставяне на паметника на подходящо място. Свикано беше голямо съвещание с културната общественост на града за обсъждане на въпроса къде да бъде поставен паметника. Тримата уредници от музея посочиха, че към паметника трябва да се подхожда, а не да бъде ниско забит на земята. Архитектите от общината казаха, че няма друго място. Така остана там, на кръстовището до градския пазар.
По проект на постамента на паметника трябвало да бъдат изписани имената на загиналите във войните ямболци. От вестник „Тракиец” бяха издирени снимки на проекта на паметника и изграден постамент.
След промените 1989 година Съюза на запасните офицери в Ямбол поде инициативата да бъде изграден паметник на загиналите във войните ямболци.
Според нас това не е необходима защото има изграден и то не лош паметник на Георги Дражев и загиналите във войните ямболци. Може би трябва на постамента да се поставят плочи с имената на загиналите.
Литература:
Н.Върховски „Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане 1820 – 1876 г.” в трето издания 2006 години.
Спомени на д-р Ангел Йорданов в РИМ Ямбол
В.”Тракиец” бр.1 от 23.07.1923 год. и бр.16-17 20.10.1923 год.
Христина Женкова – научно съобщение изнесено в Троян.

Петър ПЕТРОВ
роден в Ямбол 1939 год.,
завършва ИСТОРИЯ - Софийски университет,
1962 - 1974 г. - уредник в исторически музей Ямбол,
1974 - 1995 г. - директор исторически музей Ямбол.

 


Влезте, за да коментирате
нагоре

Free and Commercial Modules by Kasey Moore.

Избрано от редактора

Най-четено през месеца

ГАЛЕРИЯ 2