Невероятно е - как така
стана розов мракът отвънка
И във тежката плът на града
грейна ярко петно от разсъмване..
Аз отворих широко прозореца
Нека влезе въздухът синкав.
нека станат очите на хората
като гълъба от картинката.
Нека обгърне хладният мъх
телата им нежни и голи...
Преди да се сетят, че големият връх
е стремителен празник надолу...
Напука се сърцето ми, мамо,
като петите ти през лятото.
А още е толкова рано
да жаля за изпятото...
Утрто все ме настига
по средата на Пътя.
Вяра ли не ми достига
в светлото да пристъпя?
Дълго мълчах от злоба
към тия дето продават
за два гроша гроба
и за толкова хляба...
Трябва да поскъпне
не само живота
но и смъртта, дето гъгне
и по дсмърча наоколо
Пет пари не давам
зачистичко знаме.
Трябва ми куршумено,
за да му вярвам,
мамо!
Теменуга Маринова