Съб12162017

Last update06:46:04 PM

Back Вие сте тук:Home Другости Карибиана:


Карибиана:

Оценете тази статия
(0 гласа)
  • Прочетете 1181 пъти


Уважаеми бъдещ любим мой мъж, който евентуално някога ще допусна до себе си, ама много евентуално… Здравей. Как си? Предполагам, добре… защото още не ме познаваш. Няма нищо, де, и аз не те познавам, което не пречи да си изясним някои неща отсега, преди да е станало късно.

Но първо, надявам се еволюцията да не те е подминала и да си надраснал събратята си поне с една идея. Конкретно в областта на взаимоотношенията. И да осъзнаваш, че след като са взаимоотношения, са някак си… взаимни. Имам предвид, че нещата някак си се случват двупосочно.

Ако ти е трудно, най-добре хич да не се появяваш в живота ми и двамата да имаме пълноценни и напълно задоволителни отношения със самите себе си. Щото иначе – драма. А аз съм участвала в драми достатъчно за тоя си живот. Ако все пак изгаряш от копнеж да се драматизираме взаимно, заповядай, ама в някой следващ живот. На тоя му изчерпах лимита.

Та – накратко: Ще искам от теб. Ще искам обичта ти, вниманието ти и… май това. Не е много, не мислиш ли? Но ако все пак смяташ, че не е редно да искам каквото и да е от теб… Ми на света по последни социологически данни има към милиард и половина мъже (в някаква приемлива възраст, имам предвид), от които не искам нищо.

И да ти обясня – когато споделям с теб, не е защото си въобразявам, че си вълшебник и ще вземеш с едно помахване на вълшебната си пръчка да ми решиш проблема. Когато споделям с теб е защото те чувствам достатъчно близък, за да го направя.

Дай си сметка за миг, че допреди да те срещна някак съм оцеляла (о, чудо!) и не ти си ми решавал проблемите или каквото и да е. Та, не смятам това да се променя занапред. Най-малкото защото съм от типа хора, които предпочитат да направят всичко сами, за да са сигурни, че е направено както трябва. Не, че те подценявам, просто умея да разчитам на себе си. Виждаш ли колко е простичко всичко…

Хайде, събирай сили да го осмислиш и евентуално разбереш и ако решиш – заповядай в живота ми.

Пък оттам насетне аз ще мисля ще те пусна ли, или не. Но ако те пусна… моля те, моля те… не бъди грешка (отново).

Влезте, за да коментирате
нагоре

Free and Commercial Modules by Kasey Moore.

Избрано от редактора

Най-четено през месеца

ГАЛЕРИЯ 2