Пон12112017

Last update06:46:04 PM

Back Вие сте тук:Home Другости ПОЛЕМИКА "В ТЕАТЪРА ИМА КОНФЛИКТ" - ОТГОВОР


ПОЛЕМИКА "В ТЕАТЪРА ИМА КОНФЛИКТ" - ОТГОВОР

Оценете тази статия
(7 гласа)
  • Прочетете 103752 пъти


ДО МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА, МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА копие: МЕДИИТЕ /отговор на жалба от Атанас Атанасов/
Уважаеми, госпожи и господа,
Провокирани от писмото на нашия колега Атанас  Атанасов, от 6-ти юли, адресирано до вас и до медиите, бихме искали  да ви запознаем със следните факти:
Първо: в  ДТ „Невена Коканова“ Ямбол,  и актьорският състав, и екипът обслужващ спектаклите не са съставени  от хора, на които  им е „внушено страх и неувереност“  и ни най-малко имат нужда от човек като г-н  Атанасов, който  да защитава правата им.

Второ:  всички ние от техническия персонал съзнаваме спецификата  на работа в театрите /касаеща и ненормирания работен ден, и многото пътувания, и участието в изработката на декорите/ и сме си давали сметка за нея още, когато сме кандидатствали в театъра. Това, че има натоварени дни и седмици е факт, но можем да ви заявим, че винаги впоследствие получаваме нужната компенсация.

Трето:  внушаваната от колегата Атанасов конфронтация между творческия и техническия състав е нелепа и обидна, защото и за най-непресветените е ясно, че работното време на актьорите не започва в деня и часа на репетицията или представлението. Подготовката им за спектакъла изисква доста време и труд извън т.нар. „работно място“ и не винаги се вижда, но всички го разбираме.

Уважаеми госпожи и господа, в писмото твърде много пъти е повторено  “отпуск и почивни дни“, както и думичката „закон“. Искаме да заявим най-отговорно, че колегата вече доста време си почива по закон много пълноценно. От близо година отпуските му по болест са без прекъсване. Изчислява доста умело  кога да ги продължи  и така  добре успява да ги редува с полагащата му се отпуска, че отново и отново да не бъде на работа. Питаме и ние тогава, защо човек,  който не е в състояние  да упражнява  длъжността „Сценичен работник“, за която се изискват определени възможности, не може в крайна сметка  да бъде освободен по силата на същия този „закон“, на който иска да се уповава.

Точно възползвайки се от правата на трудовото ни законодателство, той въобще и не се замисля, че ако толкова се грижи  за нас ще напусне и ще отстъпи мястото на друг, пълноценно справящ се със задълженията  си  човек  и така ще сме в състояние да си вършим и по-бързо, и по-качествено работата. Само за сведение въпреки отсъствията му общата оценка дадена за нашия театър от Министерство на културата за 2016-та година беше отлична и ни поставяше на трето място в страната.

Накрая, освен за права и задължения искаме да кажем и няколко думи за морал.
Уважаеми госпожи и господа, от писмото на т-н Атанасов на пръв поглед излиза, че той  е в някакъв принципен  конфликт с директора и се чувства длъжен да изясни с колко лош и несправедлив началник си има работа. В никакъв случай не искаме нашият отговор да се възпирема като дирижирана защита на ръководството. През всичките тези години г-н Атанасов доста често е  решавал, че може да изразява остро мнението си  /така че от това да произтекат  ред интриги/,  независимо пред кого и за какво – от качеството на поставяната драматургия, през способностите на актьорите до стила на изработвания декор, ами сега защо не и за работното време.  Според всички нас, ако беше по силите на „лошия и несправедлив“  началник, досега Атанас Атанасов не трябваше  да бъде на работа.

За да продължаваме да търпим неговите изблици в непрекъснатия му стремеж  да злепоставя името на театъра, може би вина има и „законът“, на който г-н Атанасов толкова  много разчита. Така че,  ако имате път насам, към Ямбол, заповядайте наистина, срещнете се с „потърпевщия“, поговорете с него, може пък и да откриете нещо, някаква законова стъпка, така щото всички ние, останалите,  в бъдеще наистина да продължим  да работим  в по-спокойна среда.
От екипа на ДТ „Невена Коканова“, който подкрепя написаното тук и към момента е в ЗАСЛУЖЕН  отпуск!
Благодарим за вниманието! 

Бел. Яс - писмото получихме от електронната поща на Дияна Стоянова
мениджър на театъра

Последно променена наПонеделник, 10 Юли 2017 17:38

3 коментари

  • Атанас Атанасов

    За да придобиете представа как се управлява директора на театъра М. Лазаров, съдете по един такъв случай! През 2014 г. леля Ганка – гримьор и перукер, беше претърпяла операция от онкологично заболяване (Светла й памет! Отиде си без време жената!) И тя беше принудена да дойде на работа още на седмия ден след операцията, защото… някой си идиот я бил накарал да дойде. Имало представление същия ден и нейното присъствие било много необходимо. А жената все още е била на легло, имала е незараснали рани от операцията и кървящи превръзки, но кой го интересува. Самата тя се оплакала после, че никак не била добре, но какво да се прави – работа, иначе оставаш без нея.
    Та питам се, какъв ли изрод трябва да си, за да постъпиш по този начин? Да вдигаш болната жена от леглото и да я задължаваш да работи… Може ли нормален човек да го направи това? И това не е само единичен случай, но се позовавам на него, защото ми се видя най-фрапиращ, да не казвам чудовищен.

    публикуван от Атанас Атанасов Сряда, 06 Септември 2017 10:55 Връзка на коментара
  • Атанас Атанасов

    Описаният по-долу случай на скандал по време на театрални репетиции е показателен за атмосферата на работа в театъра и невъзможните условия за работа там, както и за това как директорът решава проблемите. Всъщност той не ги решава, а ги прикрива. За някакви санкции срещу провинилите се артисти и дума не може да става.
    –––––––––––––––––––––––––––––––––
    По повод на инцидент случил се по време на репетиции в театъра тази пролет разпратих писма до различни институции да извършат разследване, но до момента такова не е извършвано или поне няма видим резултат и санкции за виновните лица. Държа да подчертая, че се касае за тежък случай – опит за убийство от страна на една актриса, която не е много уравновесена, без задръжки и е непредсказуема в поведението си. Случаят е бил прикрит от страна на ръководството на театъра, което представлява допълнителна опасност, лицето да се държи и за в бъдеще по подобен престъпен начин и да се чувства безнаказно в постъпките си.
    Ето и подробностите: По време на театрална репетиция, която се е провеждала в следобедните часове в зрителната зала на Община Ямбол, е възникнал някакъв словесен конфликт между актрисите Капка Валентинова и Цветелина Кънева, при който служителката Маргарита Ружичкова се е намесила и е изразила мнение, с което е защитила Цветелина Кънева. В случая Капка Валентинова нарекла Цветелина Кънева човек без възпитание, а Ружичкова отвърнала на Капка, че точно тя нямала право да говори за възпитание, след като не можела да възпита дори собственото си дете. Именно тези думи са възмутили Капка Валентинова, която не е могла да се сдържи и се е нахвърлила върху Ружичкова като е употребила физическо насилие – удари по лицето и хващане за гърлото с опити за душене придружени със словесни заплахи, че ще я убие. Всичко е можело да завърши с фатален край за Ружичкова, но се е намесил един от актьорите – Вълчо Янев, който е успял със сила да отдели Капка Валентинова от Маргарита Ружичкова. Самата Капка Валентинова не е била на себе си и както после казва, нищо не си спомняла от това, което е правила. Според изразени мнения, много е възможно тя да е била под въздействие на някакви забранени вещества и затова да е била толкова афектирана и нищо да не помни.
    Впоследствие на мястото на инцидента е дошъл и режисьорът Атанас Жеков-Кроко, който като разбрал какво се е случило много се ядосал, разкрещял се и направил нещо... засега не се знае какво точно - едни казват, че се е сбил с някого (неизвестно с кого), други казват, че за да излее яда си започнал да удря с юмруци в стената. В резултат на тези "самонаранявания" е получил някаква контузия и на следващият ден ходеше с превързана ръка.
    Веднага след инцидента Маргарита Ружичкова е напуснала мястото на репетициите и е потеглила към сградата на Полицията, за да подаде жалба срещу Капка Валентинова. По пътя е била спряна от главната счетоводителка на театъра, която й е позвънила по телефона и я помолила да не подава жалба, защото това щяло да се отрази на авторитета на театъра. Казала й, че въпросът ще бъде повдигнат пред директора и нещата можели да бъдат разрешени вътрешно без да излиза информацията извън театъра. Това било причината Ружичкова да се откаже от първоначалните си намерения и да се върне на работното си място.
    По време на репетицията аз и моите колеги – сценични работници, бяхме в сградата на театъра. След репетицията, някъде около 17 – 18:00 ч. отидохме в сградата на общината и там разбрахме в подробности какво се е случило. Потърпевшата Маргарита Ружичкова все още беше под влияние на инцидента -силно разстроена, и обясняваше какво е преживяла. Лично на мене тя ми показваше белезите по лицето и шията си с думите: „Виж, цялата съм зачервена, виж, още личат белезите от ръцете й!” Питаше ме как да постъпи и на кого да се оплаче. Обясних й, че може да подаде жалба в Районната прокуратура и оттам да разпоредят разследване.
    На следващия ден актьорите и всички присъствали на инцидента бяха събрани от директора на театъра Михаил Лазаров и случаят е бил обсъден, но като цяло не се е взело никакво решение, нито е имало санкции. Основното, на което директорът е наблегнал било, че случаят не трябва да се разчува т. е. всички трябвало да го пазят в тайна, за да не пострадал авторитета на театъра. По думите на Ружичкова, на въпросното събиране единствено Цветелина Кънева се е застъпила за нея и е изразила твърдото мнение, че случаят е много опасен, тъй като недвусмислено се касае за опит за убийство и че директорът трябва да обърне сериозно внимание на този случай. Споменала също, че вече са възниквали и други конфликти и скандални ситуации с Капка Валентинова и затова помолила директора повече да не я включва в общи пиеси с Капка. Вече не искала да има нищо общо с нея.
    Самата Маргарита Ружичкова беше много неудовлетворена от реакцията на директора и от това, че не е последвала никаква санкция за Капка Валентинова и в разговори с мен продължи да се съветва и да ме пита как да постъпи – дали да подаде жалба или не. Казах какво трябва да направи. В края на краищата се разбрахме тя да напише текста на жалбата и аз да я внеса в прокуратурата.
    Впоследствие, доколкото разбрах, са възникнали настроения срещу Ружичкова, че едва ли не тя сама си е виновна, защото се е намесила в спор, който не я касае и едновременно с това й е било внушавано от различни хора, че не трябвало да подава жалби. В разговорите, които водихме по тази тема тя изразяваше страховете си, че ако подаде жалба, можело сама да си навреди и да я уволнят, затова нямало смисъл да го прави, тъй като й оставало малко време до пенсиониране.
    При едно от пътуванията на театъра – в Котел, тя твърдо беше решила да напише жалбата и да ми я предаде, за да я внеса в прокуратурата. След два или три дни я попитах какво стана с жалбата, дали е готова и тя ми каза, че се е отказала, защото имала разговор с актьора Николай Вълканов и той я е разубедил да не подава никакви жалби, защото така щяла да си навлече омразата на артистите.
    Лично аз смятам, че случилият се инцидент в театъра е опасен прецедент, който е редно да бъде санкциониран по някакъв начин. Практиката наложена от директора на театъра да се потулват подобни инциденти е порочна, защото внушава чувство за безнаказаност и поощрява актьорите да се държат по този скандален и опасен начин.
    Задължение на директора е да осигури на подчинените си една нормална атмосфера на работно им място със задължителните по закон нормални и здравословни условия на труд. Подобни инциденти като гореспоменатия и тяхното прикриване от директора говорят за всичко друго, но не и за нормални и здравословни условия на труд. Точно обратното – опасно е да се пребивава в Драматичен театър „Невена Коканова” – Ямбол, именно поради присъствието на подобни актьори поощрявани от директора да се чувстват безнаказни и да вършат подобни своеволия.

    Имам въпрос и към кмета Георги Славов. След като е предоставил залата на общината за репетиции на театъра, той има ли представа какво се случва там, това че тя се превръща в нещо като бойно поле – поле за престъпни изяви на разни неуравновесени личности? Според мен е било редно кметът да осигури и някаква охрана в зрителната зала, за да не се случват подобни инциденти.

    Все още очаквам висшестоящите институции, - Министерство на културата, Министерство на труда и социалната политика и Община Ямбол, в чиято сграда е станал инцидентът, да разследват случият се конфликт по време на театралните репетиции и да излязат с аргументирано становище по въпроса кой е виновен, кой и какви санкции трябва да понесе и не на последно място да направят необходимото да се осигурят едни нормални и безконфликтни условия за работа на персонала на Драматичен театър "Н. Коканова" - Ямбол. Явно е, че това не е по силите на директора Михаил Лазаров.

    публикуван от Атанас Атанасов Петък, 14 Юли 2017 17:28 Връзка на коментара
  • Атанас Атанасов

    Първо да уточня в какво се изразява мениджърството на Дияна Стоянова. Това е човек, който прекарва 365 дни в София и ни урежда евентуално 4-5 софийски турнета в годината. Същата работа могат да я вършат и организаторите в Ямбол - 4-5 човека, работещи в театъра. В Ямбол тя идва като на гости, за да гледа представления - предимно премиери и по време на Театралните празници. За раболепниченето пред директора не ми се говори - всичко в театъра било наред, всичко било прекрасно. Е, как няма да е прекрасно за нея? Тази жена получава пълна заплата за това, че седи цяла година в София и нищо не прави. Кой няма да защитава такъв директор, който ти осигурява тази сладка работа - да получаваш пари за нищо? Къде другаде ще я търпят?
    В тази връзка имам и въпрос към кмета на Община Ямбол и министъра на културата. Господа, Вие имате ли представа къде отиват парите, които отпускате за театъра в Ямбол? Оправдано ли е, например, такова разходване на средства - за измислени длъжности като "мениджър", за човек който цяла година нищо не прави?
    Писмото-отговор е пълно с общи приказки и лъжи и се нуждае от по-обширен анализ. Засега ще наблегна само на казуса с почивните дни и отпуските. Факт е, че от 94 почивни дни през годината ние ползваме едва 30-40, през останалите съботи и недели работим и никой после не ни ги дава, нито ни компенсира по някакъв начин. Защо Дияна Стоянова отказва да коментира тези очевидни факти?
    Относно годишните отпуски: Защо не обясни Дияна Стоянова каква е тази странна практика да се работи в театъра по време на отпуски? Нормално ли е това, да се водим по документи, че сме в отпуск, а в същото време да сме на работа?... Мълчание. Тя няма какво да каже, защото тази практика не само, че не е нормална. ТЯ Е ПОДСЪДНА ! По-добре е Дияна Стоянова да мълчи и нищо да не казва!

    публикуван от Атанас Атанасов Понеделник, 10 Юли 2017 17:10 Връзка на коментара
Влезте, за да коментирате
нагоре

Free and Commercial Modules by Kasey Moore.

Избрано от редактора

Най-четено през месеца

ГАЛЕРИЯ 2