ГЕРГЬОВДЕН – 6 МАЙ

Празнуват: Георги, Гергана, Гина, Галя, Ганка, Ганчо



СВЕТИ ГЕОРГИ

Житието на св. Георги посочва годините на неговия живот (края на III в., 284–305 г.), храбростта и благочестието му през тях. Роден е в Мала Азия, в Кападокия, но рано загубил баща си. Отправил се с майка си в Палестина, нейната родина. Там си осигурил всичко – богатство, добро образование, възхищение за храбростта, ума и красотата. Дори император Диоклециан бил респектиран от неговото юначество. На 20 години му дал висш сан във войската си – трибун – и се радвал, че сред воините му има храбрец като Георги. И животът му щял да протече в почести и слава, ако не загърбил всичко заради християнската вяра. Не само раздал на бедни и нещастни огромното си богатство, но и като войник на императора отказал да воюва с християните, отказал да ги гони и изтезава. При това го направил открито, пред всички знатни придворни. Обърнал се към Диоклециан и рекъл възмутено: "Докога ти, владетелю, и вие, князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде, които никога и с нищо не са обидили никого и дават пример на всички за благочестив живот? Вашите идоли не са божества. Исус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестив живот, или престанете да смущавате тия, които вече са я познали!"
Само мъчения и смърт можели да последват от тук нататък за Георги. Императорът не искал да погубва храбрия си воин, предложил му компромис, сделка, с която ще запази живота му. Но компромис и сделка не можели да се правят от всеки, особено от мъчениците на вярата и особено от един от най-смелите сред тях – св. Георги Победоносец.
Казват, че в деня преди да се яви пред императора, сам Господ му се явил и сложил венец на главата му, окуражил го, успокоил го и му казал, че скоро ще свършат земните му мъки и мястото му до Божия престол в небесата вече е завинаги запазено. Така и станало, макар че мъките наис­тина били страшни. Горели нозете, притискали гърдите му с тежки камъни, били го с волски жили, пускали го в негасена вар, три дни го държали заровен до шия в земята. Какви ли мъчения не измисляли, но раните му зараствали като по чудо, той не усещал болката. Дали му силна отрова да пие – и нея не усетил, не подействала. Чудел се народът и като гледал храбростта му, приемал за своя тази велика вяра, която го крепяла. Приела християнството дори жената на императора и, разбира се, скъпо платила за това. Платил с живота си и светецът великомъченик Георги – воин, храбрец и християнин. Последната му битка за вярата се превърнала в най-голямата му победа. Отрязали му главата и го погребали близо до Бейрут, при Ливанските планини.
Оттук води началото си и една дълго разказвана по всички краища на света легенда. Зла участ сполетяла народа по тези места. Огромна ламя излизала от езерото и опустошавала всичко наоколо. Никой не можел да се справи с чудовището. Питали жреците какво да сторят, а те им дали тежък съвет: всяко семейство да даде по едно дете на ламята да го изяде. Хората почнали да дават децата си, дошъл ред на царската дъщеря. Завел царят детето си при езерото, оставил го съкрушен, не очаквал да го види повече. Но чудото се случило – млад момък на бял кон се преборил със звяра. Борил се с Божието име и победил с него. А народът езичник приел християнството заедно с избавлението си и то се превърнало в избавление и нов живот.
Разказва се и преданието за това, как от затвора мъченикът Георги помогнал на един беден стопанин. Дошъл при него човекът, разказал му за едничкия си вол, който паднал в яма и умрял – а какво е беден земеделец без вола си. Георги го погледнал състрадателно и рекъл: "Върви си, волът ти е жив." И истина се оказало. Като се прибрал човекът вкъщи, видял, че волът му си е жив и здрав. Оттогава Георги се почита като светец, закрилник на воловете, на пастирите и стадата.

МОЛИТВА КЪМ СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ

Като освободител на пленените и защитник на бедните, и поборник на вярващите, победоносче, великомъчениче Георге, моли Христа Бога да се спасят нашите души.