Възкръсналият Лазар

На Връбница, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим и научил, че приятелят му Лазар е тежко болен, веднага се отправил към дома му. Но там намерил само оплакващите близки. Лазар вече бил погребан. Сестрите му Марта и Мария упрекнали Божия син. "Господи, ако беше ти тук, нямаше да умре брат ми. – Рекла Марта и продължила: – Но и сега знам, че ако поискаш от Бог, ще ти го даде." (Евангелие от Йоана, 11:21–22)
Може би точно затова е трябвало да умре Лазар – за да се види чрез него от всички силата на Исус. Когато отишъл на гроба на приятеля си, той изрекъл три пъти: "Лазаре, излез." И Лазар веднага излязъл, завит с платно на ръцете и нозете и с кърпа на лицето. "Жив е!", извикали всички и ако до този момент някой не вярвал в божествената сила на Христос, вече не останали никакви съмнения. Увенчан с огромна слава, той отново се запътил към Йерусалим. А възкресеният Лазар живял още тридесет години в пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на гр. Китион, Кипър.

ПРАЗНИКЪТ

Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадва сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят, като по този начин формира реда и поставя граница между световете. Самият Лазар е олицетворение на границата на земния и отвъдния свят. Своеобразно подреждане в социален план са и лазарските обичаи. Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, придобиват нов социален статус. Могат да се момеят публично, обществено признато, да се носят, така че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Нарича се Лазар, Лазарница, Лазарова събота. Характерен е с три обредни ритуала – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминство, с любовта и задомяването.
Празникът е с подвижна дата – последната събота преди Страстната неделя.

РИТУАЛИ

Лазаруване

Подевките (момичета на 13–14 години) се подготвят за лазаруване от Среднопостница (средата на великденския пост) или от Свети четиридесет мъченици (9 март) – разучават лазарски песни и игри, избират си водачка.
Девойките лазарки, пременени и накичени с венци и цветя, тръгват по групи от дома на водачката и обикалят къщите. Обикалянето става от обяд на Лазарица до обяд на Връбница. Понякога лазарките обличат невестини дрехи, защото невестите са "най берекетлии". Когато влязат в дома, пеят песни за всеки член от семейството, започвайки от най-стария. Песните на лазарките са за синове, внуци, малки деца, смели юнаци, прекрасни девойки и още по-прекрасна любов, за сила и юначество, за хубост, късмет и богатство – на всеки според положението му в семейството и професията.
Лазарките се чакат с радост. Къща, в която са влезли лазарки, е честита през цялата година. Подаряват им се бели яйца (символ на нов живот и ново раждане), брашно, мас. На места лазарките изпълняват и песни за дъжд от обичая "пеперуда", което е свързано със стопанския сезонен обрат.
В Източна България се появяват повече "роли" в лазаруването – "лазарова булка" и "боенек". Боенекът е артистична девойка в мъжки дрехи, с тояга или брадва в ръка. Момичето булка е по-малко и задължително трябва да е бащино и майчино (тоест да има живи родители).
Ритуалният танц на лазарките се нарича "боенек" – буйно несключено хоро, чиято основна идея е женитбата и се свързва в християнско време с образа на възкръсналия Лазар. Докато играят на двора, лазарките подскачат високо – да растат високи посевите, да се плодят домашните животни.
Извършва се обредно обхождане на ниви и ливади – отново с идеята за здраве и плодородие. На този ден ливадите се чистят от камъни, съчки и изсъхнала шума.
На лазарското хоро се събира цялото селище. На него оглеждат и избират пременените и щастливи бъдещи невести.
В Североизточна България се прави Лазарска задушница, което е свързано с вярата, че на Връбница (Цветница) "разпускат умрелите". В петък преди празника жените варят жито и приготвят обредни хлябове без мазнина – един голям и няколко малки в зависимост от броя на починалите. Гробовете се преливат вечерта срещу Лазарица, тогава се разчупва и голямата пита. Малките питки се раздават в събота сутринта.

Лазарски песни

Лаленце се люлее
на зелена ливада.
Не е било лаленце,
най е било детенце.
Очите му – звездици,
лицето му – трендафил.
Как си кротко играло,
така си кротко заспало.
Майка му го будеше:
– Стани, стани, детенце,
да си видиш лазарки,
как играят и пеят –
шити поли развяват,
жълти чехли потропват.

              ***

Ой, Лазаре, Лазаре,
тука ни са казали,
че има мома и момък:
я момата годете,
я момъка женете,
доде е вино червено
и тая бистра ракия!
Радувай се, радувай!
Радувай се, домакине!
Колко шума по гората,
толко здраве на таз къща,
Чорбаджийска и болярска!

ЗАБРАНИ

В една къща два пъти не бива да се лазарува.
В къща, в която има болен или скорошна смърт, не се лазарува.
От Лазаровден до Томина неделя не се прави помен на починал.

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

По ситото, в което стопанката дарява лазарките с брашно, се гадае за плодородието през годината. Ситото се търкулва и начинът, по който пада, предсказва добра или лоша година. Добре е, ако се похлупи, тоест дъното му да остане отгоре.