Държавата изостави поданиците си…
2016-та се откъсна като капка от покрива на Времето и всичко, което се случи в нея, вече е история. Преди 12 месеца я посрещнахме възторжено и с много надежда, но очакванията ни отново се оказаха хилави… Голяма част от хората са озлобени, броят на престъпленията расте, трудът продължава да се обезценява, хиляди живеят без работа и доходи, достъпът до качественото здравеопазване за много пациенти е недостъпен! Ония, които отиват в чужбина за повече пари и с надеждата там да се реализират, стават все повече… Те се установяват трайно в някоя западна провинция, а децата им растат без да знаят майчиния си език.
…Държавата изостави поданиците си, това е… „Махалото“ се люшка от крайно ляво, в крайно дясно… И обратно. Докато по времето на т. нар. „престъпен комунизъм“ партията-майка се грижеше за всеки един, но с такова усърдие, че чак не даваше човек да помечтае самостоятелно, то след промените държавата абдикира тотално от отделният индивид. Изостави държавата своите поданици, престъпно ги изостави, и всички, които са останали верни на тази клета територия, наречена „България“, плащат висока цена. Докато около 1990 година почти всички бяха убедени в необходимостта от промени, днес всички са разочаровани от криминалния преход. Ето защо някои от по-възрастните въздишат носталгично по т. нар. „престъпен комунизъм“, защото на негово място хората не припознаха нещо по-добро. Колкото и някои дръгливи „митодиевци“ да не са съгласни с такава оценка…
Същевременно обаче, независимо от напъните на родните „митодиевци“, светът се мени… Само преди дни Хилъри Клинтън се обяви против фалшивата информация, против неистината, против факта да измамиш съзнанието на обществото… Тя не направи това обаче, когато се водеха войните в Либия, Афганистан и Ирак… Направи го сега, когато нейният опонент в надпреварата за президентския стол Тръмп спечели изборите, без обаче да посочи, че в нейната загуба има и разочарование на обществото от социалната политиката в света. Президентския стол в САЩ завоюва Тръмп, а той има друго мислене и други гледни точки по отношение на Русия и света…
Мени се светът, променя посоката си и тези „повеи“ нахлуват и у нас (показаха го последните президентски избори тази есен), но родните „митодиевчета“, изпълзели от дупките, продължават да се пънат, без да сверяват часовника си с часовниците на големите... И с часовника на историята. Клетите!
Да, изостави държавата (по каменистия и не дотам достоверен път на демокрацията) своите поданици… Но нека ние да не я изоставяме, колкото и да безсърдечна тя към нас.
Да се надяваме, че един ден доброто ще ни овъзмезди!