Живот чрез смърттта, раждане и умиране, радост и мъка, изкупление и грях – такъв е парадоксът на християнството, на болката и мъченичеството на кръста, което дава нов шанс на душите, откупува греховете чрез жертва и го показва чрез възкресение. Друга би била вярата без надеждата и тръпката за спасение, други биха били делата и мислите тук, на земята, ако не се подготвят за небесните селения на душите. Други биха били и размерите на греха човешки, ако нямаше свой Спасител, който да го поеме на нечовешките си рамене и да го изкупи в нечовешките си болки, страдания и любов. Неслучайно Христос се явява във времето на безпътица, сриване на ценностите, морално и нравствено падение. Народът на Йерусалим посреща своя Спасител няколко дни преди Пасха с вълшебната радост на "Осанна" и постила пътя му с цветя, радост и вяра. Още по-истинска е тя след чудното Лазарово възкресение, неоставило място за съмнение, че всичко е възможно, че има надежда и смисъл в този живот. Само дни остават, само една Страстна седмица, в която всичко ще се случи: тежката самота в Гетсиманската градина, Тайната вечеря, предателството на Юда, сторено с целувка и за дребни грошове, трите отричания от своя учител на апостол Петър, бягството на всички апостоли по посоките на света, за да търсят закрила, вяра и изкупление. "Разпни го", крещи пак същият този избран от Господа еврейски народ. Римлянинът Пилат искал да запази Божия избраник, но отговорността му се сторила твърде голяма. Предал го на собствения му народ да го съди. "Измил си ръцете" и казал: "Невинен съм за смъртта на този праведник, мислете му вие." Щели да мислят по-късно, а тогава подарили свобода на разбойника Варава, а Бога изпратили на кръста. Никой не е пророк в собствената си родина, това важи и за Божия син. Съвсем скоро всички щели да съзрат неговата невинност, истинската святост на кръста му, както и мъченичеството на собствената Голгота. Първи разбират истината трите жени с мирото, дошли в неделята след Пасха до гроба на Христос, съзрели отместения камък и чули гласа на ангела, който им съобщил невероятната вест: "Христос възкресе от мъртвите." С угризения и благодарност, страдание, но и радост християните празнуват този ден през годините до наши дни като един от най-големите християнски празници, празника, който дава смисъл на вярата, на любовта и на живота.
Страстната седмица се повтаря всяка година – с очакването, тъгата, смирението, радостта от избавлението. Големият парадокс на християнската религия се преосмисля отново. Да постигнеш безсмъртие чрез смърт. Да си в състояние да сътвориш слънцето и звездите (в една легенда именно малкият Христос ги изпраща на небето), да изцелиш нелечимо болния, да възкресиш мъртвеца, но да не можеш да премахнеш греха без смърт. Да накажеш хулника чрез собственото си страдание. Да поемеш вината на другите, но да го натовариш с една неизмеримо непосилна вина за разпънатото на кръст божество. Възкресение, награда и съд в едно и също време.