Център на празника Трифон Зарезан винаги са били лозята и виното и рядко някой се замисля кой точно е канонизираният от църквата светец, чийто празник е на 1 февруари, деня преди Сретение Господне. Истината е, че той няма нищо общо с онзи Трифон, когото народът почита като светец закрилник на лозарите и винарите.
Св. мъченик Трифон живял през III в. в малоазийската област Фригия. Родителите му били дълбоко вярващи християни, поради което и синът бил изцяло посветен на вярата. Той имал лечителска дарба и успял да излекува дъщерята на император Гордиан (238–244) от тежка душевна болест. Но при следващия император – Деций (249–251), християните били подложени на преследване и Трифон бил убит, след като отказал да се върне към езичеството. Никъде в житието му няма нито дума за лозя и вино.
Светецът лозар от българската народна митология явно е друг човек като биография, а още повече като душевност. В народните представи Трифон Зарезан не е никакъв мъченик, а кисел махмурлия, пострадал от собствената си ръка поради лошо възпитание. Според една широко разпространена по всички български краища легенда на 40-ия ден след Рождество (тоест на Сретение Господне) Богородица тръгнала с младенеца към храма за очистителна молитва. По пътя срещнала Трифон, който отивал да си реже лозето. Тя го поздравила любезно, а той, вместо да отговори възпитано, є се подиграл, че е "мома копилана". Богородица си продължила по пътя (в някои версии първо го проклела, защото в българската митология дори Божията майка кълне) и малко по-късно срещнала жената на Трифон. Казала є бързо да тича към лозето, защото мъжът є си е порязал носа. Поръчала є също да носи парцали, кълчища, вълна, яйца, мас и други материали за лепене и превързване. Когато пристигнала на лозето, Трифоница видяла, че мъжът є е жив и здрав. Тя му разказала за срещата си с Богородица, а Трифон сърдито є отговорил: "Аз да не съм пиян (в някои версии казва луд), че да си отрежа носа, аз режа така, а не така". И в този миг наистина го отрязал. Това е, в общи линии, образът на Трифон. Затова е Зарезан, а

Св. Трифон Зарезан, българска икона от XIX в. По традиция българските зографи го рисуват с леко деформиран нос
някъде го наричат и Чипия, защото си отрязал носа. Тук легендата свършва, а етнолозите започват да човъркат структурните и семантичните є пластове, за да открият, че изпод християнските одежди на персонажите се подават ехидните физиономии на митични герои от тракийската древност. Със своето недружелюбно поведение към Богородица Трифон напомня за един древен персонаж от гръцката митология, който също като него пострадал от собствената си ръка. Това е Ликург – царят на тракийското племе едони. Той забранил на поданиците си да почитат бога на виното и веселието Дионис, разгонил неговите компаньонки и наредил да се изкоренят всички лози, заради което бил наказан от боговете със слепота и безумие. Веднъж в пристъп на ярост опитал да отсече някаква лоза, но си отсякъл краката, а според някои версии убил сина си. Легендата за Трифон Зарезан отчасти възпроизвежда древния мит с подменени персонажи. И в двата случая има едно и също престъпление (Ликург оскърбява бога на виното, а Трифон прави обидни подмятания към Богородица) и приблизително еднакво наказание – Ликург си отсякъл краката, а Трифон се отървал само с отрязан нос, който неговата любяща съпруга, следвайки съветите на Богородица, залепила отново с кълчища, вълна, мас, яйца и други подръчни материали.
Тази негова двойствена природа е отразена и в българската иконография. Някои зо­графи от XIX в., въпреки че рисуват канонизирания от църквата светец, поставят в ръката му лозарски косер и понякога леко деформират носа му. Същинската причина за оплитането на християнски светци в сюжети от езическата древност е виното. В неговия български празник Трифон Зарезан не е трудно да се открие ехо от шумните дионисиеви мистерии, чествани някога по нашите земи на прага на пролетта.