СВЕТЛА СРЯДА, СРЯДА - по принцип тежък ден
Сряда, 15 Април 2015 07:43Сряда е третият ден от седмицата. Произлиза от старобългарската дума срѣда.
Ако неделя се приеме за начало на седмицата, сряда се пада в средата (оттук и името; на немски Mittwoch — среда на седмицата). Сряда също така е и по средата на работната седмица (понеделник — петък).
В римската империя „сряда“ е посветена на бога Меркурий - "Mercurii dies".
В българските народни вярвания сряда е осмислян като добър или лош ден в различните региони на България. В Югоизточна България (Странджа — Сакар), както и в Софийско, Габровско и Тетевенско, сряда се приема за един от най-тежките дни през седмицата. Жените не вършат домакинска работа, не мият косите си, а мъжете не се бръснат; спазва се сексуално въздържание, поради вярването, че ако бъде заченато дете през този ден, то ще е с физически или умствени недостатъци или ще стане много лош човек. Задължително се пости.
На Светлата или Празната сряда се изпълнява обичаят „Мара Лишанка“ от девойки, които лазарували. Те правят кукла от откраднати чехли на бременни жени, която кукла наричат Мара Лишанка. След като измият лицето на булката и своите лица, се надяват, че са изпълнили добрата магия, за да бъдат обикнати от добри момчета, а не от зли змейове, от които да имат деца. В същия ден се играе и така нареченото Ладино хоро, в което отново участват момичета лазарки.
В българския народен календар са познати ОЩЕ следните сряди:
Луда сряда - срядата от Тодоровата неделя, схващана като особено опасен ден. Още: Разполовената сряда, Преговялата сряда.
Русалска сряда — срядата от Русалската неделя, също смятана като тежък ден.