През октомври състав на Районния съд на Ямбол лиши от родителски права мюсюлманин от Пакистан. Той обжалва в ЯОС - историята е като за филм. Майката - християнка, явно се запознали в Лондон. Имат две деци - момченце и момиченце. Тя, с децата си вече е в ългария, упреква бащата, че иска малките да приемат исляма, забранявал им (и на нея) да имат открити части по тялото при обличане. Дори сега, когато контактували по СКАЙП ги карал да учат глави от Корана, защото иначе щели да горят в ада...Съдът потвърди решението на първата инстанция, но има срок за обжалване във ВКС.
В хода на делото - става дума за евентуално психично заболяване, връзки с мюсюлмански фундаменталисти....

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  ……                                    02.02.2015г.                                гр.Ямбол

 
                                         В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,     І-ви въззивен състав,

в открито съдебно  заседание на 13.01.2015 година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧОКОВА

                                                                                     КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

 

Секретар Д.С.

Прокурор  Д. Георгиева
Като разгледа докладваното от съдия Р.ЧОКОВА
Гражданско дело №425 по описа за 2014г.

за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на адв.М.Х. от ЯАК в качеството и на особен представител на Ю.К. против решението, постановено по  гр.д.№1955/2014г. по описа на ЯРС, с което е  уважен предявеният  срещу него иск  с правно основание чл.132ал.1 т., и т.2 от СК. Иска отмяната на атакуваното решение и вместо него съдът да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения срещу него иск от Д.А.А..

Жалбоподателят, чрез особения си представител адв.М.Х. от ЯАК заявява неправилност на решението, с твърдение, че  искът е недоказан. Твърди, че установеното по делото  е, че  проблемите между майката и децата от една страна и  бащата от друга-са свързани единствено с различията в тяхната вяра, тъй като той(жалбоподателят) е от мюсюлмански произход и единствено от майката зависи доколко  ще му позволи да  влияе и възпитава децата в тази вяра, тъй като от нея зависи доколко ще бъде неговата намеса в живота им и възпитанието им в християнската вяра и традиции. Посочено е, че майката би постигнала това в по-голяма степен ограничавайки контактите между децата и бащата, без да е необходимо същият да бъде лишаван от родителски права. На второ място твърди, че във връзка с иска по чл.132 ал.1 т.2 от СК  не е установено жалбоподателят без основателна причина да не се грижи трайно за децата, тъй като майката го е поставила в тази ситуация: с напускането на съпруга си в Англия заедно с децата и след уверението, че ще се върне там, след което се е установила в България, тя го е поставила в ситуация същият да не може реално да участва и да я подпомага в грижите по децата. Иска уважаване на жалбата като се отхвърли предявения от ищцата иск с основание чл.132 ал.1 т.1 и 2 от СК като недоказан .   

В открито с.з. жалбата се поддържа на посочените в нея основания от адв.Х..

Въззиваемата страна Д.А. чрез пълномощника си адв.С. е депозирала писмен отговор в законоустановения срок. В него се твърди неоснователност на жалбата, поради което се иска оставянето и без уважение  и присъждане на разноските по делото за тази инстанция. Посочено е, че са налице предпоставките по чл.132 ал. 1 т.1 и 2 от СК.Твърди се, че не са налице отменителните основания, тъй като решението е постановено в съответствие със закона, а правните изводи на съда са изградени на базата на събраните по делото доказателства, което го прави обосновано. В открито с.з. жалбата се поддържа от адв.С. и се представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Представителят на  Д”СП”  юриск.А. счита, че решението на първоинстанционния  съд следва да  бъде оставено в сила като правилно и   законосъобразно, тъй като същия не осигурява издръжка на децата си и със своите действия  той   е  поставил в опасност тяхното    физическо, психическо и емоционално развитие.

Прокурорът пледира за основателност на жалбата като посочва, че  предявеният иск не е  доказан  по категоричен начин и  решението е необосновано , поради което следва да се отмени и се постанови друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция.

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна чрез особения му представител и срещу подлежащ на обжалване  валиден съдебен акт , поради което следва да се разгледа по същество.Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск по чл.132 ал.1 т.1 и т. 2 от СК.

В исковата си молба ищцата твърди, че към момента на подаването й , е във фактическа раздяла с ответника и няма връзка с него; че от раздялата на страните бащата живее трайно в чужбина, а по-късно по сведение на нейни близки е изтърпял наказание в Ирландски затвор, движил се сред ислямски фундаменталисти. Посочила е, че той заплашвал децата, че ще изгорят в ада ако поддържат връзки с лица от други религии, принуждавал ги ежедневно да учат и цитират корана, насаждал им несъвместими с обществената среда изисквания за облекло, нрави, обичай, вярвания и отношения към околните, изразявал пред децата адмирации по отношение на терористични атаки и крайни прояви на краен ислямизъм, като връзките му по Скайп отново насаждали в децата страх,  същите живеели в непрекъснат стрес, в резултат на което са получили и отклонения в здравословното си състояние. Поради всичко това ищцата счита, че бащата с поведението си и с крайните си религиозни възгледи и заплахи за  физическа разправа представлява сериозна заплаха както за живота и здравето на децата им, така и по отношение на изграждането им като пълноценни граждани и възпитанието им в морални ценности. Поради това е поискала от съда бащата да бъде лишен от родителски права и същата да упражнява еднолично и самостоятелно родителските правата над децата. Искът на посочените основания е бил поддържан и  в открито съдебно заседание..

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител е оспорил иска в депозирания писмен отговор и поискал отхвърлянето му като е поддържал становището си и в откритото с.з.

Участващият по делото прокурор заявил  и Представителят на Д”СП” са изразили становище за основателност на иска.

С атакуваното решение си, ЯРС е уважил предявеният от ищцата против ответника Ю.К., представляван от особения му представител адв. Х. от ЯАК иск с правно основание чл.132 ал.1 т.1 и т.2 от СК като го лишил от родителски права по отношение на малолетните деца А. и И. К., осъдил го и за разноски по делото. По делото е постановено и второ решение с №731/24.11.2014г., с което  е определил режима на лични контакти на бащата с децата-всяка първи и трета събота от 9.00 до 18.00часа в присъствието на майката по местоживеене на децата. За да лиши бащата от родителски права, РС е приел, че са налице основанията и по двете точки на чл.132 ал.1 от СК: че с оглед събраните доказателства по делото е установено поведение на бащата спрямо децата, което  застрашава както физическото, така и правилно им развитие ,  поради което счел, че в техен интерес е той да бъде лишен от родителски права и в тази връзка те да се дадат на майката  и да се ограничат контактите му с децата. Приел е още, че са налице предпоставките и на чл.132 ал.1 т.2 от СК, тъй като бащата без основателна причина  трайно не полага грижи за децата си и не им дава издръжка, въпреки че му е известно къде се намират те .

Това решение е предмет на жалбата по настоящото дело.

От приетите и приложени по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи следното по  фактите:

От приложеното като доказателство гр.д. № 181/2013 г. на ЯРС, се установява, че последният с влязло в сила на 04.11.2013 г. решение № 337/13.06.2013 г.е прекратил брака между Д.А.А. и Ю.К. поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпруга. Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца А. и И. съдът е предоставил на майката и определил режим на лични контакти на бащата с децата като го осъдил да заплаща на всяко дете месечна издръжка в размер на по 100 лв.

Във връзка с твърденото обстоятелство, че ответникът има агресивен и избухлив характер, ищцата е представила удостоверение от 19.03.2013 г., издадено от ОД на МВР гр.Смолян, РУП Мадан, в което се сочи, че в РУП Мадан е регистриран посетен сигнал за семеен скандал на 06.08.2012 г. в 19.00 ч в гр.Мадан между Д.А. и Ю.К.. Скандалът се е изразявал в отправяне на обидни думи от страна на Ю.К. към Д.. В изготвения протокол А. не е пожелала да се възползва от Закона за защита от домашното насилие, за който й е била предоставена информация, но на основание чл.56 от ЗМВР лицето Ю.К. е било отправено писмено предупреждение от органите на реда.

Видно от служебна бележка № 414/17.10.2013 г., издадена от ЦГД „Пламъче” гр.Ямбол децата А. и И. посещават ЦГД „Пламъче” от 10.10.2013 г.

От назначения и изготвен пореден социален доклад от 04.09.2014 г.от О „ЗД” при Д „СП” Ямбол, след извършено социално проучване  е установено, че Д.А. притежава и разполага с необходимите жилищни, материални и финансови условия, за да отглежда и възпитава децата си А. и И. А. е заявила, че се грижи и желае да продължи да възпитава и обгрижва децата си, да осигурява техните физически, материално – битови, емоционални, образователни и здрави потребности. От нея са установили, че получава подкрепа от своята майка и няма да пречи на контактите на децата с техния баща, че в началото децата са били много объркани, не се отделяли от майката въобще, но постепенно са се успокоили и адаптирали към начина на живот, обичаите, празнуването на празниците, станали са по-общителни, търсят контакти с други деца, заиграват се сами в стаята си и вече разбират и говорят добре на български език. Социалните работници са установили, че при посещението в дома им децата са общували свободно, както и че децата са спокойни, усмихнати, в спретнат и чист вид, разказали са им за детските филмчета и  нещата които харесват, за това какво правят заедно с майка си, къде излизат на разходка, показали са и любимите си играчки. Децата са споделили, че вечер говорят с баща си, който е в Лондон. От майката социалните работници са разбрали, че тя самата е установила, че от известно време децата не изразявали желание да разговарят с баща си, тъй като той ги карал многократно да повтарят неясни за тях думи и ги изпитвал , а след пореден такъв разговор, тя е чула, че бащата ги кара да повтарят арабски молитви от корана, правил им забележки за облеклото на И., когато е с къси панталони.

По делото в качеството на свидетел е разпитана П. С. А. -  майка на ищцата. Тази свидетелка твърди, че от две години децата не са виждали бащата, но са разделени от повече време, защото още когато са били в Лондон те са живели в различни квартири, като  той е останал в  семейната къща, а за ищцата и децата наел една боксониера. Свидетелката твърди, че преди две години дъщеря й се върнала  в България заедно с децата, но и преди това не са живели заедно една година. Установява, че през първата година, откакто са установени да живеят в България всяка вечер децата са имали контакти с баща си по скайпа, като контактите им били изключително на религиозна основа, за които бащата  им  осигурил килимчета на които да правят ритуали, а той от там правил ритуалите и карал децата и те да повтарят определени минути ритуал, а след това децата сядали на столчета и бащата ги карал  по 20 пъти да повтарят по 20 глави на Корана докато ги запаметят и   децата повтаряли. Свидетелката установява, че бащата се обаждал късно вечер, поради което децата вече искали да спят и го молили да ги освободи, но той не ги освобождавал докато не научат перфектно главата. Установява, че ответникът забранил на дъщеря й, и на децата да им се виждат открити части освен лицето, даже и на малкото дете, което тогава било на 2 години той настоявал да му се слага забрадка, за да свиква, а когато ги видел със 7/8 клинчета, започвал да крещи, да се кара на дъщеря й. Свидетелката твърди, че в начало бащата бил много нормален човек, даже симпатичен, но според нея ответникът е имал психични проблеми, като впоследствие са научили, че се лекувал в Пакистан, но явно е бил  в процес на ремисия и се държал нормално в началото. Свидетелката твърди, че всяко лято е прекарвала отпуската си от един месец в Лондон и е свидетел на това как навсякъде във всички чекмеджета в къщата в която са живеели намирала  „лексотани” и тъй като е магистър фармацевт заявява, че ответникът сам си ги взема без предписание от лекар  и е под влияние непрекъснато на такива упойващи средства, но тези лекарства не му помагали. Свидетелката твърди, че ответникът бил агресивен, нападателен, опитвал се поне пред нея да тушира нещата, но хапчетата не му помагали. Свидетелката е заявила още, че ответникът не разрешавал лекарска помощ по отношение на децата, защото Аллах бил  този, който решавал едно дете дали трябва да живее или да умре. Свидетелката споделя за случай, при който когато са били в Саудитска Арабия малкото дете имало признаци на менингит и ответникът забранил на дъщеря й да ходи на лекари, като въпреки молбите им, той не разрешил. Ответникът не пускал на училище децата, не разрешавал да им се правят ваксини. Внукът й ходил по три часа на детска градина, но ответникът забранил ходенето в детски градини, училища и всякакви контакти освен с децата на неговия приятел. Свидетелката твърди, че от един месец(към датата на разпита 26.09.2014г.) ответникът е преустановил появяването си в „скайп” и спрял да се обажда, след което разбрали, че е бил в затвор в Лондон за някакви фалшифицирани документи и по-радикални ислямски отношения. Свидетелката твърди, че през тези две години ответникът е отказал  всякаква помощ на децата и съпругата си, заявявал, че нито стотинка нямал да им прати, да правели каквото искат. Свидетелката твърди, че когато  е била при тях непрекъснато виждала, че ответникът поддържал връзки с някакви мъже, които са подобно на него с дълги бради, агресивни като шейхове. Свидетелката твърди, че когато по новините съобщавали за някакъв атентат извършен от ислямисти, ответникът бил много доволен и изразявал радост, защото неверниците си го заслужавали. Според свидетелката след завръщането си в България децата били като с промити мозъци. Когато децата влизали в стаята при нея, загасяли й телевизора, хвърляли й храната. От  Иа научила, че баща им ги карал да я молят и тя да стане мюсюлманка, да прави с тях тези ритуали, защото иначе  щяла да гори в огъня. Казвайки и това момиченцето  започвало да плаче и било много разстроено, като говорело със страх за това какво може да направи баща му. Децата се страхували много да останат насаме с баща си и били много стресирани. Даже в един момент след разговорите с баща си момченцето започнало да се начурква,  децата се страхували и не искали да отиват изобщо пред екрана. Те непрекъснато търсили закрила от майка си, не искали да спят сами в леглото, а заедно с нея, защото искали да  я чувстват и да не са сами. Според свидетелката децата сега са поизраснали и вече са едни по-щастливи и доволни деца, но не казвали на баща си, че ходят на детска градина, защото се страхуват. Установява, че сега момченцето е в първи клас, а момиченцето в детска градина. Според свидетелката в момента бащата е депортиран в Пакистан и правел опити за свързване, но явно връзката е много лоша, тъй като се чуват всяка вечер, но не могат да се виждат. Той пак продължава в този смисъл. Свидетелката установява, че винаги е била в помощ на семейството и докато са били заедно-през този период те са идвали в България, даже имали намерение да се установят в България и да започнат някакъв бизнес, но ответникът искал да отиде в Мадан, защото там имало най-много мюсюлмани, искал е да е сред свои хора, но нещо не се получило.  Свидетелката твърди, че за развода ответникът знаел, но я заплашвал, че може да й се случи нещо. Свидетелката твърди, че не е виждала  ответникът да удря децата, но е  присъствала когато крещял и децата били вцепенени и пребледнели от страх.

Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, макар и майка на ищцата, тъй като същите са непротиворечиви и установяват факти, както в полза на  ищцата, така и в полза на ответника. Освен това кореспондират и с писмени доказателства, представени по делото. От друга страна като близък на семейството човек, същата е имала възможност в продължение на 5 години при едномесечния си престой в Лондон да наблюдава отношенията вътре в семейството: както между двамата родители, така и това-на бащата към децата. Лични са и наблюденията й върху децата, тяхното развитие и преживявания при срещите с бащата по Скайп. Следва да се отбележи, че по никакъв начин тези свидетелски показания не са били опровергани от въззивника-ответник пред първата инстанция.

При тази фактическа обстановка съдът  стигна до следните изводи по правото:

Нормата на чл.132 ал.1 от СК предвижда две хипотези,при наличието на които родителят може да бъде лишен от родителски права: съгласно т.1 в особено тежки случаи на чл.131 ал.1, когато поведението на родителя представлява опасност за личността,здравето, възпитанието или имуществото на детето и т.2, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

 

Съгласно  константната практика на ВС  на РБ и на ВКС лишаването на родителя от родителски права върху децата му е крайна мярка за защита на самите деца, която следва да се прилага след като е доказана нужда от това. Основание за налагането на тази крайна мярка са случаи, в които с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на детето-чл.132 ал.1т.1 от СК или когато демонстрира пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието му и не му дава издръжка-чл.132 ал.1 т.2 от СК. При вторият случай предпоставка за лишаване на родителя от права е наличие на субективно отношение към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки,осуетяващи осъществяването на обичайните и дължими отношения.

В конкретния случай съдът приема, че са налице като доказани и двете хипотези на чл.132 от СК.

Като особено тежък случай на поведение от страна на ответника по т.1 на посочената разпоредба, съдът приема изискванията на ответника децата да не контактуват с никой от друга вяра, забраната му да посещават детски градини и училища, забраната му да се посещава лекар дори и при симптоми за менингит на детето и да им се слагат ваксини, защото ще стане каквото  Аллах пожелае, да не контактуват с други деца от друга вяра и т.н.. Според съда това поведение на бащата е безспорно във вреда на децата за изграждането им като личности, както и във вреда  на тяхното здраве и възпитание. Съдът не би стигнал до този извод ако след раздялата на родителите и пристигането на майката с децата в България, бащата не е продължил контактите си с децата очевидно и само с една цел - да проверява облеклото им дали съответства на това, което изисква исляма, без да се съобразява, че децата живеят в РБългария, в която официално е наложен светския живот; да им налага изучаване на Корана и правила на исляма в неговия краен  и радикален вид и в съответствие с крайни ислямистки групировки, проповядващи към насилие (за това говори и неговия външен вид, бурното изразяване на радост от атентати с кръвопролития от който се страхуват собствените му деца); да заплашва децата, че ако не изпълняват заръките му ще горят в огъня, баба им, която обичат много-също ако не стане мюсюлманка и т.н.; да ги кара да стоят до късно всяка вечер пред монитора, за да извършват ритуали и наизустяват с часове по 20 глави от Корана, докато не остане доволен от тях въпреки умората им и молбите им да си легнат. В резултат на всички тези изисквания и забрани, се е стигнало дотам, че децата се страхуват да застават сами пред монитора за среща с баща си по „Скайп”, налагало се да крият от него, че посещават детска градина и училище, че гледат телевизия, че момиченцето носи къси панталонки и къс ръкав, че играят с други деца и т.н., т.е. че не изпълняват заръките му. Събрани са категорични писмени и гласни доказателства, касаещи агресивността на бащата, проявявана и пред децата, която наред със страшния му вид допълнително е увеличавало страха им от него. Не без значение е и фактът, че ответникът е вземал непрекъснато в големи дози „Лексотан” без лекарско предписание, който обаче според св.А. изобщо не му е действал и не потушавал изблиците му на агресия и напрежение.

В резултат на всичките тези изисквания и забрани, насаждани от страна на бащата по време на живота им в Лондон, когато родителите са били заедно и през едногодишната им фактическа раздяла, но под негов контрол(тъй като личните документи на майката и на децата, както и картата за получаване на помощите за децата са се намирали у него) и от две години  в България, въпреки физическото му отсъствие, но с ежедневни срещи по Скайп, двете деца са били психически  затормозени и раздвоени, защото на тяхната възраст е трудно да разберат кое е истина и кое –не, кое е позволено и кое-забранено при този начин на възпитание от негова страна. От една страна това е принуждавало децата, макар и невръстни да крият от баща си  случки, преживявания и елементарни постижения от ежедневието си, на които те самите се радват и получават похвали от учителите, от близките си, от хората в средата в която живеят в РБългария. От друга страна  децата са се намирали в огромен стрес от заплахите, отправени от този родител, че ако не го слушат и не изпълняват това, което им е казал ще горят в огъня, в огъня ще гори и тяхната баба  ако не стане мюсюлманка и т.н.. Като резултат от това раздвоение, момченцето е започнало да се начурква след срещите с него, а двете деца не са смеели да се отделят от майката и да остават сами изобщо. Следва да се отбележи, че към м.октомври 2012г., когато се прибират в България, децата са в съвсем крехка възраст   (А. е на 5 години, а И.-на 3 години), когато се оформят като личности и характери и възпитанието от страна на двамата родители, особено през първите седем години  е решаващо за тяхното развитие. Затова въпреки, че бащата не живее заедно с децата и се намира далеч от тях ( последните данни са за депортирането му в Пакистан) неговото поведение  при комуникацията му с децата по телефон или по Скайп следва да се квалифицира като особено тежък случай на поведение по смисъла на чл.132 т.1 вр.с чл.131 от СК. Установената от св.А. цялостна картина на поведението на ответника по време на едномесечните й ежегодни престои в Лондон и пребиваването на семейството в Испания  и  България сочи на особено тежък случай на поведение от страна на  ответника, поставящ в опасност както  личността, така и здравето и възпитанието на двете невръстни деца.

Съдът намира, че са налице и  предпоставките и на чл.132 т.2 от СК за лишаване на ответника от родителски права. Ответникът не е полагал трайно грижи за двете деца и не е плащал издръжка и тогава, когато се е намирал заедно с тях-още от времето на фактическата раздяла с майката в Лондон.

Съгласно разпоредбите на чл.122 и чл.123 от СК  родителите са длъжни да се грижат за децата си, всеки от тях следва да съдейства на другия родител при изпълнение на това задължение като родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето.

От данните по делото, както се посочи вече необорени по никакъв начин, безспорно е установено, че още по време на брачното съжителство между страните, по време на фактическата раздяла в Лондон, както и след пристигането им в България бащата без основателна причина не е полагал грижи за децата и не им е давал издръжка като по този начин е поставял в риск отглеждането и възпитанието на двете деца.

Съгласно разпоредбата на чл.125 от СК под грижа за децата се разбира не само преки непосредствени грижи за израстването им физически и даването на средства за това, но и грижи за умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителят формира възгледите на детето, осигурява образованието му съобразно възможностите си, когато порасне и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност, осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете като няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. Грижата на родителя за детето, когато е малко, се състои в това да му даде цялата си обич и любов, показвайки му я по най-добрия възможен начин: освен с милувката и целувката и с одобрението на нещата, които детето ежедневно усвоява, в обясненията, които дава на детето за най-елементарните неща от живота, в  нормалните житейски напътствия, които му дава, за да расте то спокойно и щастливо без стрес и напрежение. Т.е. грижата за детето се състои не само във физическото задоволяване на неговите потребности, а и в духовното му израстване на нормален човек в съвременния свят, т.е. то следва да бъде обгрижвано по всякакъв начин. Това е родителският дълг, който съответства на интереса на детето. Когато родителите са разделени грижата не винаги  следва да бъде свързана с физическото присъствие на двамата родители или на който и да е от тях при децата, за да се усети от тях. Тя може да бъде изразена по всевъзможни начини  дори и от разстояние при съвременните комуникации и осъществявана ежедневно от родителите.

От първостепенно значение е преценката, свързана с изпълнението на родителския дълг при особеностите на всяка конкретна ситуация.В конкретиката на този случай обаче комуникацията на бащата с децата по Скайп не представлява такава грижа. Въвеждането на децата в ислямската религия по начина, по който я прави е неприемлив, отблъскващ и стресиращ децата и не може да се третира като грижа на родителя  по смисъла на чл.125 от СК за умственото, нравственото и социалното им развитие и възпитание. Напротив, такова възпитание е рискова и за здравето и за психиката им. Поради това съдът намира, че макар и бащата  да комуникира с децата по Скайп, то той трайно не изпълнява родителския си дълг към тях, поради съображенията, изложени във връзка с наличието на предпоставките на чл.132 ал.1 т.1 от СК . Налице е и втората кумулативна предпоставка на чл.132 ал.1 т.2 от СК:бащата не само не се е грижил трайно за децата си, но и повече от две години категорично е отказвал даването без основателна причина за това издръжка за отглеждането им (св.А.), след като му е известно местонахождението им, което от своя страна обуславя извод за трайно пренебрегване на родителския му дълг - основание за лишаването му от родителски права над двете му малолетни деца- А. и И. в настоящия момент на 7 и на 5 години.

Като е стигнал до идентични изводи, първоинстанционния съд  е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Решението си първоинстанционният съд е постановил в съответствие със закона, а правните му изводи  са изградени на базата на събраните по делото доказателства, което го прави и обосновано.

Предвид изложеното по-горе оплакването на особения представител на въззивника, че искът за лишаване на доверителя му (ответник пред първата инстанция и настоящ жалбоподател) от родителски права е недоказан е неоснователно, поради което и жалбата се явява неоснователна.

С оглед изхода на делото съдът намира за основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в  размер на 200 лв.адвокатско възнаграждение, договорени и изплатени въз основа на Договор за  правна защита и съдействие от 49972/18.11.2014г., посочени и в представения пред настоящата инстанция Списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, ЯОС

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА решение №655/24.10.2014г., постановено по гр.д.№1955/2014г.по описа на Ямболския районен съд.

            ОСЪЖДА Ю.К., роден на ***г.–гражданин на Пакистан да заплати на Д.А. *** с ЕГН с посочени данни на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 200(двеста)лева.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1/                        2/