Градивната Славова политика - за малко и да срине Безистена...
Близо 60 на сто е изпълнението на приходите от местни данъци и такси в община Ямбол в края на първото шестмесечие на годината. Постъпленията са в размер на 5 444 354 лева, което е с близо 700 000 лева повече спрямо същия период на миналата година.
Значителният ръст на събираемостта е факт при непроменени нива на основните данъци и такси. Тя е показателна за доверието на гражданите към местното управление и към начина на разходване на местните приходи.
..
От основните налози най-висок е процентът на внесен данък върху недвижимото имущество – 68 на сто, следван от данъка върху превозните средства – 59 на сто. Изпълнението на приходите от такса битови отпадъци е 56 процента от плануваните за годината. На 55 % е събираемостта на патентния данък.
Добрият финансов резултат в средата на годината се дължи и на активната кампания по събиране на стари задължения, която община Ямбол води от края на 2012 г. Само за първите 6 месеца на 2014-та от некоректни платци са събрани близо 400 хил. лева, повечето от които чрез прилагане на принудителни
.
Е, т.нар. инженери ще ги ръководи Краса политоложката ..Язък им за висшето образование...
http://www.yambolnews.net/index.php/novini/kmet/item/11292-(
част от статия публикувана в мрежата, на Борислав Ненов
във фейсбук:
Щях да махна с ръка и да сложа всичко около тазгодишния празник на града ни в графата „и по-големи глупости са ставали”. Но свирепата вода и още по-свирепото управническо безхаберие, потопили част от България в последните седмици, ме върнаха към това, което стана в Дните на Ямбол.
Всеки, който може да чете и да вижда, няма как да не е забелязал, че въпреки пищната рекламна кампания, поддържана от тримата пиари на община Ямбол (дали дори и в Пловдив имат толкова хора в този сектор на общинската администрация?) и от лъскавия бюлетин (колко пари отиват за него?), в града ни не се откри нищо ново.
Нито ремонтирана улица, нито спортна база, нито социален център. И в дните около празника, огромната реконструкция на Безистена, за която от европроект има над 2-3 милиона лева, не вървеше.
Поредица от грешки или само една, но фундаментална е причината за този гаф, кметът на община Ямбол така и не благоволи ясно да каже.
Не на „журналята”, с тях той отдавна прекрати отношенията си, а на гражданите. Фирмата, извършваща реконструкцията, ту почва, ту спира работата по Безистена, и май трябва да палим свещи, за да не падне сградата в крайна сметка.
Отделен въпрос, но много съществен, е какво всъщност се постига чрез това скъпо преустройство. Сигурен съм, че поне 80 процента от съгражданите ни не знаят. От това, което имах възможност да видя като макети, от цялата работа ползата е съмнителна. Акцентът е върху изграждането на зала за камерни концерти, на които ще се съберат трийсетина души…
Ямболските улици продължават да са в окаяно състояние. Разбити напълно асфалтови настилки, отворени шахти, където е луд късмет, че никой все още не си е счупил краката и главата. Препълнени казани и контейнери за боклук, липса на кошчета по ред улици (ако тръгнете от ж.к. „Зорница” към центъра, дори до училище „Хр. Смирненски” няма да видите кошче, в което да поставите хартията от закуската си или някакъв друг отпадък).
В централната градска част улици като „Ангел Кънчев”, „ Страхил”, „Панайот Хитов” плачат от години за сериозен ремонт или за пълна подмяна на асфалта, ала общината все не отделя пари. Същото е в периферията, на ул. „Гоце Делчев”, например. Там хората дадоха много пари, за да купят апартаменти в нови кооперации, после всичките им надежди, че общината ще оправи улицата, се оказаха илюзии.
Списъкът на съсипаните улици може да бъде продължен от всеки ямболлия. И това положение е от години, въпреки че Георги Славов кара втори кметски мандат.
При втория му кметски мандат, лесопарк „Боровец” изчезна. Чак когато почти целият парк бе опожарен, първият мъж на Ямбол се сети да постави охрана и да опъне мрежа край „Боровец”. А там, пак по европроект, отидоха нахалост много пари, твърде много пари. Срещу тях имахме двайсетина мижави пейки, залесяване в началото на „Боровец”, което бе отбиване на номера, и поставянето на плочки, пак в „пролога” на лесопарка.
Асфалтовият път, по който автомобилите отиват към ресторанта, не е пипнат от много години, другият път, този, който води към жилищен комплекс „Д-р Дончев” – също.
А парите, над 1 милион лева, потънаха. И се отчетоха. Срещу почти никаква истинска работа…
Огромният пожар, за който така и не се установи от кого или от какво е предизвикан, на практика ликвидира „белия дроб на Ямбол”. Огромни дървета, засадени преди 60-70-80 г., станаха на въглени. А този пожар не бе първият, преди няколко години пак имаше свиреп огън, и пак отидоха на кино многогодишни борове и други дървесни видове.
„Сега усилено засаждаме, ще възстановим „Боровец”, убеждаваше ме наскоро един висш чиновник от общината. Няма никаква нужда да си дендролог, за да ти е ясно, че са нужни десетки години, докато от тези дръвчета стане бор или друго голямо дърво.
Така че мрежата вече е опъната, но реалността е проста и тъжна – лесопарк „Боровец” е напълно осакатен.
Изтърван. Ромската напаст също трябва да бъде възпряна от общината, цяло звено за охрана изградиха преди години, а ефектът от неговата дейност е почти никакъв. И не се виждат резултати от съвместната работа с Областната дирекция на МВР –Ямбол.
Както и не се постига нищо съществено с изчистването на безпризорните псета от центъра. Каква туристическа атракция може да бъде Ямбол за чужденците, а и за сънародниците ни от други градове, след като ще седнат да изпият едно кафе, а около тях ще се въртят, или припичат, няколко песа?…
Ако това влиза като туристическа атракция, нека общинарите да го кажат.
Ако не влиза, най-сетне да въведат нужния ред. Бриджит Бардо и нейната фондация не съществуват от вчера, но много от българските градове направиха така, че по улиците им да няма дори едно скитащо куче.
…Някога, в средата на 30-те г. на миналия век, кметът на Ямбол, не Стоян Митев, тогава, за три лета, начело е Апостол Петров, издава заповед. И според тая заповед, всички животни, засечени безстопанствени по улиците, се изчистват.
Само че парата не трябва да отива в свирката, както обича да прави кметът Славов, а в машината на локомотива. Като се прегърнеш с фронтмена на „Сребърни криле”, може да си начесал егото си, но не си направил нищо важно (с какви пари, всъщност, се плати на Владо Калембер и групата му, извадена от рок нафталина?) за града.
Всички обичаме веселбите. Особено, ако сметката се плаща от някой друг.
Из парка бродеха улични артисти – един на кокили (момчето обаче по-скоро се учеше, и при това положение, нямаше как да има майсторство в изпълненията му), други жонглираха с топки (само че бяха още по-начинаещи и още при третото подхвърляне, едната от трите топки се изплъзваше, и ако с това си изкарва хляба, и лев няма да изкара).
Трети свирепо пръскаше с отровни спрейове (и това в парка!), показвайки колко бързо прави картини. Картините по-скоро бяха дилетантски, но децата няма откъде да са наясно с липсата на дарба у младия джентълмен. И вероятно се прибираха с убеждението, че е фасулска работа да нарисуваш картина.
Поредица от гафове имаше покрай този празник в културната палитра. Навършиха се 120 години от рождението на Жорж Папазов и 110 години от това на Кирил Кръстев.
Нито се преиздадоха изключително интересните спомени на един от създателите на ямболския модернизъм Кирил Кръстев, нито се преведе книгата на Жорж Папазов „По стъпките на художника”, в която имало много автобиографични страници за един от бащите на сюрреализма. Не в България, а в Париж, в столицата на световното изкуство…. Не се появи и сборник със спомени за Кръстев, нито албум с репродукции на Папазов.
Защо са нужни, след като имахме улични артисти, нищо че единият не можеше да жонглира, а другият едва се крепеше на кокилите…
Младежкият дом продължава да е оставен на разрухата. Ексминистър Томислав Дончев изприказва големи неща, не свърши обаче нищо по проблема. Както и друг бивш министър – Стефан Данаилов.
Минералната баня стои заключена – от нея щеше да се прави ту театър, ту филиал на Историческия музей. Към днешна дата я препикават псетата…
Новата църква в Аврена имаше осигурено финансиране, по думи на кмета Славов, от частни фирми, после се оказа, че само „Диана комерс” удържа на обещанието си, другите бизнесмени се покриха. И сега общината дава по лъжичка – тази година 20 000 лева, колкото да се каже, че черквата не е напълно изоставена.
Имаше и хубави неща, разбира се. Концертът на Валди Тотев, гостуването на „София филм фест” (при това безплатно), изяви, които раздвижиха хората.
Но това не променя голямото, същественото – общината го удря на рекламни акции с пари на ямболлии, същевременно съгражданите ни тънат в едни и същи проблеми от години.
…Ако не беше драмата с потъналата под вода половин България, щях да си премълча. Някои твърдят, че хората били се радвали на шаренията около Свети Дух. Но утре и ние ще сме затиснати от тонове тиня и отнесени улици и ще палим свещи.
Снимката на кмета с вокала на „Сребърни крила” е добра.
И съдът е добър към него, щом една след друга падат присъдите му. Ала много се увлякоха от Бялата къща във фойерверките. А тук, край Тунджа, не е Лас Вегас.
Макар че в последно време най-често се отварят зали за хазарт…