БЪЛГАРСКИЯТ РУСОФОБ И МАЙМУНАТА НА ДАРВИН

Кои са най-любопитните моменти, които се открояват в психологическия портрет на българския русофоб?

Преди всичко трябва да се отбележи, че българските русофоби са 2 вида: безплатни и платени, хонорувани.

Платените са ясни и затова неособено интересни: хората си изкарват хляба по този начин, това е разбираемо, макар и не по-малко гнусно, но какво да се прави – трябва да се оцелява по време на криза, налице са семейство, деца и т. н. Дали хонорарчетата за русофобските им напъни ще се изплащат директно под формата на няколко сребърника за написан „журналистически“ материал („журналистически“ в кавички, защото е ясно, че истинският журналист не може да бъде продажна подлога на каквато и да било идеология, включително русофобска) или по някакъв „проект“, обикновено замаскиран с фразата „за развитие на гражданското общество“ или чрез друга благовидна формула, е въпрос на подробности. Просто хората си работят, подлагат се на американските си шефове и техните брюкселски подлоги по разни „фондации“ и „институти“, изкарват си прехраната – точно според стария комунистически принцип „Който слушка – той папка!“. Този принцип се оказа валиден и за демократичните подлизурковци точно по същия начин, както и за някогашните комунистически такива.

С платените русофобски прЕститутки (или радиотутки, телетутки, интернет-тутки или каквито още русофобо-тутки има там) нещата са ясни, затова и доста скучни, вяли и безинтересни.

Но има още една категория русофоби, които явно са безплатни. Тоест, идейни. В смисъл, те си мислят, че работят за идеята. За някаква възвишена идея. За такива е повече от ясно, че нито Сорос, нито американците, нито брюкселските американски подлоги ще си харчат парите – по простата причина, че тази категория нашенски русофобчета са толкова беднички като умствен багаж, оскъдни като изразни средства, хилави като начин на изказ и немощни като опити за „аргументиране“, та не си заслужават харченето. Себеотдаването им в името на „идеята“ въобще не е достатъчно да компенсира всичките им тези ментално-психически недостатъци.

Именно, когато се мерне някой такъв идеен русофоб, той винаги ми напомня за маймуната на Дарвин.

Сещате се: има един такъв пишман-учен през ХІХ век, дето, за да се изкара оригинален, решил да се изтъпанчи с тезата, че хората били произлезли от маймуните. Нищо, че доказателствата му били толкова хилави, че днес вече само най-подкованите в идеологическо отношение темерути може да сметнат тази глупост за „научна“. Но, по различни причини, на някои политици това доста им харесало – и ето, че по времето на комунизма всички ученици и студенти учехме, че хората са произлезли от маймуните. Честно казано, по разбираеми причини и най-вече, като гледахме някои от тогавашните комунистически тартори, това си беше направо правдоподобно.

Но, кой знае защо, след нахлуването на демокрацията дивотиите на Дарвин останаха непокътнати по учебниците и в училищата, и в университетите. Впрочем, темата за приликите между комунизма и демокрацията е доста обширна, но нека я оставим за друг път.

Сега става дума за един друг вид същества, за които също, както и на времето за някои комунистически гаулайтери, пардон, секретари, са напълно валидни приликите с маймуната на Дарвин. Нещо повече: в много случаи маймуните, били те на Дарвин или някои други, показват много по-висш интелект от българските русофоби, да не говорим за сферата на морално-етичните ценности, където българските русофоби са на неизмеримо по-ниско стъпало от тях.

Първата прилика между българските русофоби и дарвиновите маймуни е в обстоятелството, че процесът на мислене и при двата вида е в зачатъчно състояние. (По разбираеми причини говорим за маймуните на Дарвин само в хипотетичен вариант, доколкото никой все още не е доказал съществуването им). Но в случая влиза в сила фактът, че все пак маймуната е в състояние поне да определи кое е полезно за нея и кое – не, и да се насочи към един по-добър вариант на ситуацията. Докато българският русофоб автоматично, безпогрешно и неумолимо се насочва все към такъв вариант, който е най-опасен за самия него, както и за близките, приятелите, отечеството му и прочее хора, феномени и явления, на които би трябвало да държи.

Пример: ако подадете на маймуната банан, но в същото време я удря ток с все по-нарастваща сила, тя в края на краищата ще се откаже от банана, защото иначе токът ще я убие. Тоест, маймуната има основното качество на живото същество, което му помага да оцелее – инстинкт за самосъхранение.
Българският русофоб, напротив: една от основните му тези е, че Русия не е трябвало, в никакъв случай, при никакви обстоятелства и абсолютно никак да освобождава България от турско робство – защото българите под турско робство са си живеели толкова добре, че Русия само е влошила положението им, като ги е освободила. Това следва от всичките смешновати исторически напъни на българските маймуни на Дарвин, пардон, на българските русофоби – с безумните им фалшификации, изопачавания, извъртания шикалкавения и премятания из историческите факти. Тоест, готови са да пожертват дори и самите себе си в лицето на хората от собствените им родове, живели преди тях, само и само да докажат, че Русия не е трябвало да ни освобождава. Трябвало е Русия да си стои в Русия и да остави българите да си останат в Турция – това е основната историческа теза на българските русофоби. А когато им напомниш за съдбата на едни други християни, останали в пределите на Турция – арменците, и за обстоятелството, че през 1925 г. 15% от населението на Турция е християнско, а днес християните там са 0.1%, мълчат гузно и се опитват да отклоняват разговора по посока на демокрацията…

Ах, демокрацията! Това е втората и, особено сега, след като изконните руски земи започват да се връщат обратно в Русия, хептен любима тема на българските русофоби. Русия, виждате ли, не е демократична държава и никога не е била демократична, щото Иван Грозни, Сталин и прочее, и гулаг, и незнам какво си…

И Путин!

Най-омразният и ненавиждан човек за българските русофоби, дори повече от Сталин, щото Сталин вече го няма – и немощните им пискливи гласчета се усилват до кресчендо след поредната команда из-зад океана или от Брюксел, когато трябва да джафнат за пореден път срещу Президента на Руската федерация Владимир Владимирович Путин (маймуните на Дарвин, пардон, българските русофоби, особено мразят, когато Путин е наричан с пълното название на длъжността му, и с трите му имена, и тогава чак се давят от плюнките си – затова нека не си отказваме това удоволствие).

Забелязахте ли как, след като в началото на март прецаканата някога с пура от собствения си съпруг Хилари Клинтън и леко чалналият се във виетнамски плен Джон Маккейн сравниха Путин с Хитлер, нашенските русофобски маймунки започнаха хорово да използват тази банализирана метафора – и се посипаха неумели вариации от рода на „путлер“ и други такива несръчни опити за изпълнение на задокеанския сигнал? Това е още едно сходство между Дарвиновите животинки и българските русофоби – трябва да получат сигнал, за да действат. Ако няма сигнал, не знаят какво да правят и дали ще угодят на господарите си; както маймунката реагира на звънчето за банана, също и те чакат указанието – и започват да плюват наляво-надясно в интернета, по сайтове и блогове, заявявайки по този начин нещастното си съществуване.

И отново тук маймуната на Дарвин печели по точки в сравнение с нашенския русофоб. Защото тя получава банан. Русофобът получава… да речем, нещо подобно на гол банан, в метафоричен смисъл.
Понеже за платения русофоб е ясно, човекът плюва и печели пари: плюнка – доларче, храчка – евроче (ако някой знае как е умалително от „евро“, да каже). Но безплатният русофоб? Безплатният, идейният нашенски русофоб се нуждае само и най-вече от това, да го забележат – и си остава само с тази морална награда, ако може да се смята за награда презрението на нормалните хора. А маймуната на Дарвин си спестява това презрение, пък на всичко отгоре остава и с цял банан печалба. Е, кой е по-умен?

Обаче голямото нещастие, бедата, психическият срив на българския русофоб в сравнение с маймуната на Дарвин е в обстоятелството, че той е комплексиран. Защото нашенският русофоб знае, че нормалният българин дължи на Русия огромната историческа благодарност както заради това, че днес има собствена държава (доколкото я има все още, разбира се), така и заради това, че днес съществува самият той. Много просто: ако Русия не беше освободила неговите предци от робството, доста е съмнително не само дали сега щеше да пише на български, а не на турски, но и дали изобщо щеше да го има на този свят – като се взрем в турските деяния в Батак, Стара Загора и Петрова нива, то оцеляването на предците му, оставайки България в пределите на Турция ще да е било доста съмнително, меко казано…

Но българският русофоб е комплексиран – за разлика от маймуната. Маймуната не изпитва комплекси. Тя е благодарна, когато трябва да е благодарна. В този смисъл нищо чудно да се окаже, че Дарвин има известно право – поне що се отнася до българските русофоби. Лошото е, че тук имаме обратна еволюция, деволюция – те се смъкват дори под нивото на животно. Животното изпитва чувство на елементарна благодарност, а русофобите в това отношение се приравняват към растенията – а ако вземем предвид твърденията на биолозите, че растенията изпитват чувства и разпознават хора, тогава българските русофоби следва да бъдат класифицирани направо към неодушевените предмети, към минералите или калта, тиня някаква русофобска…

Осъзнавайки елементарното морално задължение да бъде благодарен към Русия за това, че днес съществуваме, както и, че имаме да изкупваме греховете на българските управляващи от миналото, които вкараха България на два пъти в антируски комбинации, заради което претърпяхме две национални катастрофи (след Втората световна война щеше да има и трета национална катастрофа, добре, че по настояване на Русия, тогава Съветски съюз, запазихме непокътната територията си!), българският русофоб прави всичко възможно да се отърве от това задължение – както всеки длъжник гледа да се отърве от дълга си. Разликата между почтения длъжник е, че се отървава от дълга си, като го изплаща, а в случая с моралния дълг – като се държи в съответствие с моралното си задължение; докато непочтеният длъжник гледа да се изниже, да шикалкави, да се оправдае пред самия себе си, задето не признава дълга си, с най-различни аргументи.

И както маймуната на Дарвин рано или късно намира копчето, което й отваря вратичката към банана, така и българският русофоб рано или късно открива универсалното копче, което затваря плътно клапите на съвестта му. Защото, като натисне това копче, той открива, че: Русия не била демократична!
И това, че Русия не била демократична, оправдава всичко: и собствения му комплекс за отвратителната му, мръснишка, долна и гнусна неблагодарност за спасените му от кланета прадеди и прабаби, и се възвисява той в собствените си очи поради щото се оказва твърде оригинален: ето, значи, всички знаят, че трябва да бъдем благодарни към Русия, и аз, русофобът, може би малко съм благодарен към руските войници, които са загинали по бойните полета на България, даже може би харесвам Толстой и Достоевски (ако изобщо знае кои са) – но, ето, вижте ме колко съм оригинален, въобще не съм благодарен към Русия, защото тя никога не е била демократична, и Руската империя не е била демократична, и после Съветският съюз, и днес пък с Путин хептен не е демократична! Значи, няма защо да сме благодарни на Русия, а трябва да ругаем Русия, и най-вече Путин, защото той може и да е увеличил няколко пъти заплатите и пенсиите на руснаците до такава степен, че днес руските туристи да са най-желаните и търсени по цял свят – обаче не е демократичен, значи и Русия не е демократична, и в такъв случай няма защо да сме й благодарни, и да живее USA, щото там, в Ю Ес Ей, може и да се застрелват по десетина души на седмица, обаче това е много демократично и затова да живее Ю Ес Ей (за Едуард Сноудън българският русофоб предпочита да си мълчи, защото разкритията, че САЩ са тоталитарна полицейска държава, не му изнасят, тъй като на техния фон Русия е твърде, неразумно и прекалено демократична).

В сравнението между Русия и Запада българският русофоб разкрива цялото си плиткоумие, и на неговия фон маймуната на Дарвин изглежда почти като Хегел. Защото колкото мрази Русия, толкова българският русофоб се прекланя, кланя, целува, лиже, ближе и покрива с подлоговите си лиги този негов идеал, кумир, тотем, идол и неясен обект на желанията – демократичния Запад. Там е истината, там е демокрацията, там е спасението от ненавистната Русия – на Запад. А когато му припомниш, че на Запад също, както на Изток по времето на комунизма, забраняват на християните да носят кръстчета, че демокрацията е докарала САЩ дотам: 48% от населението да са бели хора , а 52% – цветнокожи, което за цветнокожите е прекрасно, дори много добре, но дали е толкова прекрасно и добре за белите хора?; ако му припомниш, че вече в Западна Европа има цели квартали, където е опасно да влезе християнин, да не говорим за жена-християнка, по улиците на Лондон обикалят „шариатски патрули“, а иначе във Великобритания са налице вече 85 училища, където няма нито един бял ученик, ако му покажеш статистиките, според които коренните европейци просто измират заради ниската раждаемост и на тяхно място идват африканци и азиатци, което означава краят на европейската цивилизация – тогава същият този нещастен, измъчен, психясал и окончателно превъртял в русофобията си български русофоб блокира напълно, започва да издава нечленоразделни звуци и да се дави в собствените си психически комплекси от завист към маймуната на Дарвин, на която й остава само кротко да си яде банана, докато го наблюдава как той се смъква надолу по еволюционната стълбица към лепкавата тиня на собствения си изгладен от русофобия маймуноподобен мозък.

Любомир Чолаков