ДИМИТРОВДЕН – 26 ОКТОМВРИ

Празнуват: Димитър, Димитрина

СВЕТИ ДИМИТРИЙ


Свети великомъченик Димитрий е живял през III в., по времето на жестоките гонения на християните от римския император Максимилиян. Баща му бил градоначалник на Солун. Дълго време родителите му нямали деца, дълго време се молили на Бога да ги дари с челяд. Когато им се родил син, изучили го и тайно го кръстили в християнската вяра. Когато умрял бащата, Максимилиян назначил Димитрий за градоначалник. Очаквал от него да гони и да преследва християните в Солун. Но такова нещо не можело да се очаква от Димитрий, на друго го научили родителите му и Божият храм. Обратно на императорските заповеди, новият градоначалник предпазвал хората, учел ги как сами да избегнат преследването, кръщавал ги с вяра. Научил императорът на Рим, пристигнал да види с очите си вярно ли е. Вярно било и това някога не се прощавало. Преди да влезе в затвора, светецът раздал цялото си богатство. Половината – на верния си слуга Лап, другата – на болните и бедните. В затвора му се явил ангел Божи и му рекъл: "Мир теб, страдалниче Христов, имай смелост и не се отчайвай." И той имал смелост и не се отчайвал.
В Солун по това време християните често били наказвани в амфитеатъра за гладиатори – или гладиаторите ги убивали след мъжествена битка на арената, или ги хвърляли в клетките на лъвовете. Особено яростен бил екзекуторът Лео. Той винаги хвърлял жертвите си извън арената, върху остри копия. Народът го ненавиждал и страдал от него.
Имало един смел човек Нестор. Като не можел да търпи повече, Нес­тор отишъл в затвора при Димитрий и поискал разрешение да се бие и да убие гладиатора. Благословил го Димитрий и със силата на този благослов Нестор се справил със страшния и за най-силните гладиатор. На арената Нестор извикал: "Боже Димитриев, помогни ми." И той му помогнал. Разбрал за смъртта на любимеца си император Галерий и веднага издал присъда: Нестор да бъде посечен, а Димитрий да бъде погубен в затвора. Когато войниците пристъпили в затвора към светия мъж, от него заструила чудна, невиждана светлина. Уплашили се дори да пристъпят по-близо. Затова го убили с копия отдалеч. Това се случило в ранното утро на 26 октомври 306 г. на новото хилядолетие. Верният слуга Лап прибрал дрехата му, обагрена в кръв, и пръстена му, занесъл ги на вярващите и извършил с тях невероятни чудеса. Изцелявал болките, дарявал здраве и живот на загубилите надежда за изцеление. Християните тайно погребали тялото му в църквата, която нарекли на негово име. Оттогава църквата празнува на този ден канонизирания за светец солунски градоначалник Димитрий. На следващия ден е празникът на Нестор.
И след смъртта си Димитър останал защитник на Солун – прогонвал неприятелите, правел чудеса, изцелявал болни, застъпвал се за всички, които търсели неговата помощ.
Векове наред църквата "Св. Димитър" в Солун е най-посещаваното от християните място. Иконата на Солунския чудотворец покровителства и рода на Асеновци, които освобождават България от византийско робство през 1185 г. Българите го почитат като патрон на славянството.

МОЛИТВА КЪМ СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТЪР МИРОТВОРЕЦ

Велик поборник в беди вселената те придоби, страстотерпче, който побеждаваш езичниците; както посрами гордостта на Лий и Нестор вдъхнови на смел подвиг, тъй, свети Димитре, моли се на Христа Бога да ни дарява велика милост.

ИКОНИ

Изобразяват го на кон, в бойни доспехи да убива с копие човек в краката си. Това е страшният Лео, който Нестор убива с благословията на светеца.
Свети Димитър е на червен кон, падналият на земята неприятел е общият символ на неверника антихрист.

НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

Свети Димитър е мъченик на християнската църква, който народът ни превръща в един от своите любими юнаци светци, юнак със свръхестествена сила, на когото не му са чужди човешките слабости и изкушения. Може би именно приближавайки светците до себе си, българинът е надскачал собствения си бой и е вярвал, че може да се издигне до тяхната святост и юначество. Казват, че заедно с брат си Михаил св. Димитър запалил Света гора и светогорските манастири и че пак той откраднал кръстовете на св. Иван, с които кръстил небето и земята. А когато се заженил и взел бяла Неда, поканил всички светии за сватове, единствено св. Илия пропуснал.

Двамата близнаци

Един човек отишъл за риба. Веднъж уловил една риба и тя му се примолила да я пусне. Той я пуснал, отишъл си у тях и си седял три дни.
Втори път отишъл, пак същата риба хванал. Тя пак му се примолила да я пусне. Пак я пуснал. Трети път отишъл и пак нея хванал. Тя му рекла:
– Чичо, сега вече не ме пускай, ами ме занеси у вас и ме изяжте с бабата и каквито кости останат, закопайте ги под яслата, дето яде кобилата.
Човекът я занесъл у тях и с бабата я изяли. А костите закопали под яслата, дето ядяла кобилата. Тогава жената родила две деца, а кобилата ожребила две жребчета. Едното кръстили Митре, а другото – Георги. Като пораснали, децата взели кончетата и тръгнали на път.
Георги рекъл на Димитър:
– Брате близнако, аз ще тръгна на тая страна, а ти тръгни на другата. Когато видиш от някоя стреха да капе кръв, да знаеш, че съм умрял.
Разделили се двамата братя близнаци. Веднъж Митре видял, че от една стреха капе кръв, та отишъл към Георгиевата страна да види какво е станало. Георгевото конче, като видяло Митревото, почнало да цвили. Ламите били изяли Георги. Димитър притиснал ламите и те му дали душата на Георги. Тогава той му разказал какво се случило. После двамата си яхнали конете и литнали към небесата, станали светци.

Свети Димитър и светогорските манастири

Веднъж всички светци се събрали пред Бога и му се оплакали, че някой е запалил Света гора и светогорските манастири. И ето, разбрало се, че това са сторили св. Димитър и брат му. Затова били осъдени и затворени три години на дъното на морето.
Три години лежали, три години ратаите си деня не знаели, овчарите и те срок нямали, капка дъжд не капнал, спрели се всички ветрове и прахове, всички слани и мъгли.
Тогава двете лели на св. Димитър – св. Петка и св. Неделя, се облекли в черно и зелено и отишли при Бога да се молят за своя племенник. Но Господ сърдито им отговорил:
– Не е Митре за пускане, но е Митре за морене, че е запалил Света гора и светогорските манастири. Откога те изгоряха, оттогава дъжд не вали, оттогава са спрели всички мъгли и прахове, всички ветрове и мъгли.
Върнали се двете лели и отишли при Божа майка, да иде тя да моли Бога за Димитър. Отишла тя и го помолила, а той є отговорил:
– Леле мале, стара майко, у тебе са ключовете от тъмницата, иди отключи тъмницата и пусни свети Митре.
Така Богородица освободила св. Димитър.

ПРАЗНИКЪТ

Смята се, че светецът помага при различни ставни заболявания, проб­леми с костите, навяхвания и пр.
На Димитровден, 26 октомври, завършва преходът от лято и есен към зима. Както братята близнаци си разделили света на две половини, така и св. Георги и св. Димитър си поделили годината – от Гергьовден до Димитровден да е лято, от Димитровден до Гергьовден да е зима.

РИТУАЛИ

Димитровден е и ден за селски сборове, за курбани, за всеобщо веселие.
Нареждат се семейни трапези, чакат се гости, за да се посрещнат в празнично веселие смяната на времето, студът и мракът, краткият отдих през зимата.
Наричат го още Разпуст, защото на него работниците се освобождавали от стопаните, на които работели, и се цанявали на ново място. Оттам и приказката, че "на св. Димитър едни се заробват, а други се отробват".
В съботата преди празника е Димитровската задушница.

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

Като ново начало в природния кръговрат Димитровден е натоварен с много очаквания и надежди. На него се гадае и предсказва за плодородието на годината, за времето през зимата, за здраве, щастие и любов в дома, брак или надежди за него. Също както на Игнажден се следи за госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен, ако е късметлия и идва с добри намерения, добро ще и това, което ще се случи.
Вечерта срещу празника овчарите хвърлят в кошарата една гега, тояга или брадва и на сутринта гледат дали овцете са лежали върху нея, или не. Ако са лежали върху тоягата – зимата ще е тежка и дълга, ако не – ще е мека. Ако някоя овца легне наблизо и си сложи главата върху тоягата, през годината по овцете ще има болест.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Първият сняг се чака по Димитровден. Вярва се, че се сипе направо от дългата бяла брада на светеца.
Каквото е времето на Димитровден, такова ще е и на Гергьовден.
Каквото е времето на Димитровден, такова ще е на Коледа.
Ако вали на Димитровден, ще вали на всеки празничен ден през годината.
Ако листата опадат от дърветата преди празника – зимата ще започне рано, ако не – има още време до нея.
Ако падне сняг и луната е в първата си четвъртина или в последната, зимата ще е мека.
Ако до Димитровден не падне дъжд, ще има слабо плодородие през следващата година.
Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед.
Ако луната е празна, зимата ще е мека и храните няма да измръзват. Пълнолунието на този ден показва зла зима.
Ако животните лежат разпръснати в кошарата – зимата ще е мека, ако се скупчват на едно място – ще е студена, с голям сняг.
Ако кравата се оближе отпред – зимата ще е скоро, ако се оближе отзад – има време до нея.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Трапеза

Приготвят се курбан от овче месо, яхния от пиле и пита с ябълка. Яхния от петел се прави, когато именникът е мъж, и от кокошка – когато е жена. Приготвят се също овнешки гювеч, печени ябълки, рачел, тиква, пестил (варени сливи и след това изсушени на дълги ивици), варена царевица.