През 1897 г. 8-годишната Вирджиния О'Ханлън пита баща си дали наистина има Дядо Коледа. Тя започва да се съмнява в съществуването на брадатия старец, когато нейните приятели казват, че той не съществува. Баща предлага да пише на известния по онова време в Ню Йорк вестник "Сън", като казва, че "ако видиш нещо в пресата, значи е истина". Той вероятно се е опитвал да избегне пряк отговор, но така дава възможност на редактора на вестника Франсис Чърч да повдигне простичкия въпрос и да отговори, разгръщайки сложните му философски страни.
Малката Вирджиния сяда и написва следното писмо:

Скъпи редакторе!
Аз съм на 8 години.
Някои от моите малки приятели казват, че няма Дядо Коледа.
Татко казва: "Ако видиш нещо в "Сън", значи е истина."
Моля ви, кажете ми истината: има ли Дядо Коледа?
Редакторът Чърч е опитен журналист, който е бил кореспондент по време на Американската гражданската война. Тогава той наблюдава голямото страдание, липсата на надежда и вяра в по-голямата част от обществото. Макар статията, която Чърч написва, да е напечатана на 7-о място в страницата от вестника (дори под новина за ново изобретение - безверижно колело), посланието на текста стига до сърцата на всички, които го прочитат. Век по-късно статията остава най-печатаната статия в който и да е вестник на английски език.

Ето писмото - отговор на детския въпрос:

"Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат.
Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастни или на деца, са малки.

В нашата велика вселена човекът е просто едно насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви, колко ужасен би бил светът, ако нямаше Дядо Коледа. Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии.

Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да направят съществуването ни поносимо. Нямаше да имаме друга радост освен тази, изпитвана чрез зрението и сетивата.

Вечната светлина, с която детството изпълва света, би угаснала.
Да не вярваш в Дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феите!
Може да накараш баща си да наеме хора, които да пазят всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат Дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза, какво биха доказали? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не означава, че той не съществува. Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не си, но това не означава, че не съществуват. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които са невиждани и невидими на този свят.

Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава звука вътре, но има було, което покрива невидимия свят и което дори и най-силният човек, нито дори обединената сила на всички най-силни хора, живели някога, не могат да разкъсат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да повдигнат завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там.

Истинско ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-истинско и трайно.
Нямало Дядо Коледа! Слава Богу, той е жив и ще живее завинаги! След 1000 години, Вирджиния, не, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължава да носи радост на детското сърце.