Прелиствах оня ден един столичен вестник. Нямаше никакви скандални разкрития, които да погълнат половината му страници, нито интервюта от фундаментално значение.
Така през всички страници. нещо ми се губеше. Досетих се, че не виждам поне една страница за култура. Имаше някакви мижави двайсетина реда и с това се изчерпваше интереса към тези, които създават визията на нацията.
Духовността винаги е сбутана в дъното на коридора. Отделят половин час по телевизията за разговор с Милко Кавалджиев, който даже няма силикон, а тези, които имат идеи за бъдещето на обществото, липсват.. Или ги показват на патриаршеска възраст, като Валери Петров.
А парите не решават всичко, това го видяхме много пъти през Прехода. Явно обаче ние сме клас отповтарячи. И така най-много ни харесва.