Още един посегна на живота си. И успя да се самоубие. Това вече не е новина, след като доживяхме наши съотечественици да се палят, притиснати от финансови проблеми. При последния случай,  човекът от Бургас си е метнал примката, заради невъзможност да погасява кредита си.
Именно това, вече не е новина е най-страшното.
А трябва това да не спира да ни терзае, защото няма нищо по-скъпо от човешкия живот. Преди време това бе сякаш само фраза, сега е свирепа реалност. А отиваме на избори.
Отиваме на избори, преди които си говорихме много неща, но поне аз не чух да се посочи пътя, по който България най-сетне ще излезе от тресавището.
Не е вярно, че всички европейски държави са в икономическа криза. В Скандинавските страни това е непознато явление, далеч от кризата е и една страна, преминала през хватката на комунизма - каквато е Полша.
Явно, тези, които мислят държавнически и морално, намират подходящите решения. А тези, които се спасяват индивидуално или чисто и просто се отдават на пладнешки грабеж, сеят смърт.
Смърт, смърт, смърт. И това не е новина.
Националният идеал на Дания е "Благоденствие за всички".
Много просто, много близко до сърцето, ала за нас оказва се, непостижимо.
А всъщност, изобщо опитахме ли капитализмът да има човешко лице?