Миналата година публикувахме двете части на книгата на инж. Тодор Михайлов "Защо не го харесвам?. Обект на анализ на автора е съвременият капитализъм, който сега избягват да  го назовават така, а обилно ползват демокрация /демократични общества/ ...Сякаш са едно и също.
И в Древна Елада е имало демокрация, но тя не е била капитализъм..  Във Франкистка Испания не е имало демокрация, но капитализъм ДА. Интересуващите се от цялото четива могат да пишат на автора

„Защо не го харесвам“
ДОПЪЛНЕНИЕ

            Причината за написването на това до-пълнение е коментарът на един от първите прочели текста, млад висшист. Той го опре-деля като малко нещо комунистически.Про-блемът не е в това дали оценката е по-скоро критика или дори комплимент, а в очевид-ната неспособност да се осъзнае основния акцент на текста-жизнения проблем на средната класа. Толкова дебело подчертан, че не знам как би могло това да стане повече. Комунизмът беше една идеология, създадена от плеяда философи и революционери, има-ща за цел освобождаването на пролетариата от експлоатация в едно  безкласово общество в бъдещето. Проблемът на средната класа днес, част от която  е и работническата класа, е вече в самото й оцеляване и факта, че този проблем все още не е осъзнат именно от голямото мнозинство   на нейните представи-тели. Едва ли са необходими повече доказа-телства, че една голяма част от господствува-щият елит на планетата, т. нар. ултрагло-балисти вече провеждат  на практика паупе-ризацията и геноцида, обедняването и уни-щожаването на средната класа. Чрез иконо-мическите кризи, войните и локдауните. Лок-дауните, мотивирани чрез манипулации пре-увеличаващи опасностите от всяка следваща пандемия, се оказват най-приемливи и леги-тимни за целта поради приписвания им форсмажорен характер. Тази революция под-хваната от крупната буржоазия има за крайна цел създаването на кастово общество със силно редуцирано по своя брой и марги-нализирано човечество и под ярема на т. нар. дигитално робство. Под петата на един елит от „свръхчовеци“- настоящите представители на крупния финансов и корпоративен капи-тал, въобразили си че са едва ли не богове.

            Отново повтарям това, защото Светов- ната Здравна Организация (СЗО) подготвя международно пандемично споразумение, което след ратифицирането му от страните членки и при обявена от СЗО пандемия задължава отделните правителства да изпълняват безпрекословно указанията й и тези на съответния санитарен инспектор. Какво значи това трябва да е ясно за всеки, който е прочел внимателно първоначалния текст.

            А може би всички тези тревоги и притеснения са напразни защото ултра глобалистите не ще успеят да превъзмогнат съпротивата на  известна не малка част от представителите на западния елит, да ги наречем традиционни глобалисти, или по-ясно-съмишленици на Д. Тръмп. Не по-малко сериозна би трябвало да се очаква да бъде съпротивата на такива държави като Китай и Русия, ако запазят сегашните си кондиции. Ако глобалистите са ужасени, че Китай заплашва да отнеме лидерската позиция на САЩ, то ултраглобалистите виждат, че „соци-ализмът с китайска специфика“, който е друга форма на държавния капитализъм, прави точно това, от което те са се отказали и отхвърлят, като извежда стотици милиони китайци над чертата на бедността. Дори това да бъде така, ще е проблем на бъдещето, а сега са на лице фактите, че средната класа особено в страните от Запада се топи. А съпротивата до колкото я има е недоста-тъчна.

            Искам още да допълня и то главно заради читателите от последното поколение, че в основата си моят текст е компилативен и като така е почерпен от книги, клипове и подкасти на други автори, повечето западни, между които няма и нито един комунист. Споменатото поколение, родените малко преди и в първото десетилетие след промя-ната са силно обременени от разразилата се бурна антикомунистическа пропаганда и прекалената и тенденциозна възхвала на капитализма след смяната на режима. Не напразно е казано, че „Господствуващите идеи са идеите на господствуващите“. И веднага добавям мисъл на Рене Декарт: „Разумът не се основава на убеденост, а на методичното съмнение“.

            Съзнавам и че в написаното до  сега съм допуснал и някои пропуски в критиката на капитализма и посткапиталистическото общество, което ни готвят водещи негови представители. Но не смятам, че включването на пропуснатото ще направи текста по-убеди-телен, особено за младите хора, за това само ще. ги маркирам и то повече от всеки друг път. Става дума за такива практики и културни особености наложени от световния капитализъм като: Вашингтонския консенсус, офшорните зони, надзорния капитализъм и сатанинската църква.

            Вашингтонският консенсус, или както още го наричат „шокова терапия“ определя поведението и загубата на суверенитет на изпадналите в дъпгова криза държави, които под натиска на „спасителните действия“ на МВФ, СБ, ФЕД  и още няколко бирнически ин-ституции на световния капитал са задължени да провеждат редица от мерки като: прива-тизация, регресивна данъчна система, свива-не на бюджетните разходи, премахване на държавните протекции във външната търго-вия и др.(вж в Уикипедия).

            Офшорните зони, т. нар. данъчни убежища, осигуряват на алчния капитал и организираната престъпност в целия свят анонимност и укриване на данъчни задължения.

               Надзорният капитализъм е понятие въведено от една американска авторка,една изключителна интелектуалка, Харвардски професор Шошана Зубоф. Изключено е с ня-колко изречения да се предаде смисълът на едно огромно изследване, свързано с комер-ческото приложение на социалните мрежи съществуващи в дигиталното пространство, състоящо в  събирането, анализирането и продажбата на поведенчески модели, създадени въз основа интернет активността  на ползвателите им. Потвърждава се старата максима, че не съществува безплатна вечеря. Някой и преди беше казал, че безплатните услуги на социалните мрежи са илюзия, защото всъщност стоката е техният потре-бител. И отново се сблъскваме с „натрупване чрез отнемане на собственост“. Сега вече на лични и биометрични данни, намерения, мисли и емоции-всичко, което потребителят на  интернет волно или неволно показва при своите търсения, но без негово знание и съгласие.  На Запад дигиталното наблюдение на отделния човек с комерческа цел  е вклю-чено и във все възможни уреди и предмети с битово приложение като микрофони, теле-визори, хладилници, автомобили и др. Необ-ходимо е човек да прочете книгата на Зубоф, за да проумее цялата алчност, арогантност и хищническа същност на Гугъл, Фейсбук и др. търсачки.  За  по-подробно запознаване бих препоръчал една статия в Гугъл  „Шошана Зубоф и Епохата на надзорния капитализъм“. Българското издание на книгата  е с повече от 700 страници и е твърде скъпо.

            Темата за Сатанинската църква е отегчителна и отвратителна не само защото отхвърля всички религии без да притежава просветителския характер на атеизма, а защо-то проповядва идеите на епикурейството,  самодоволството и егоизма, лансира ритуал-ната магия и се възприема с отворени обятия от върховите представители на капитала и тези от холивудския им слугинаж. Не е изве-стно доколко отговарят на истината слухо-вете, че намираните в САЩ и др. западни държави неиндефицирани хиляди детски трупове са на жертви на жестоки сатанински ритуали. Сатанинската паника обхванала Щатите през 80-те години на м.в. e обяснена в последствие като свързана с християнски фанатизъм. Същевременно президентът Рейгън публично  подчертава важната роля на сатанизма в американското общество. А правителството на САЩ  по времето когато е президент Барак Обама, по-точно в края на последния му мандат,взема решение за въвеждане на факултативно обучение по сатанизъм в американските училища за сметка на федералния бюджет в това число и всички разходи за учебници и  помагала. Ето така се обработва човешката психика в западния свят с особено внимание към децата и младите хора.

            И още нещо, което не съм  подчертал достатъчно в главата, посветена на потен-циала на човечеството, а именно, че броят на „излишните гърла“ не се детерминира толко-ва от екологичните ограничения, а най-вече от антиобществения характер на капита-лизма.

            Причината се крие и във факта, че огромният растеж на техническия прогрес във всичките му проявления и измерения не винаги е в интерес на капитала, както вече стана дума. Но днес и в близкото бъдеще авангардни технологии, роботизация и изкуствен интелект предпоставят от една страна все по-висока производителност на труда, а от друга все по-голямо намаление на заетостта. От една страна безработица, която е свързана със свиване на търсенето, а от друга – със социални проблеми и всевъз-можни ексцесии. И  един преситен стоков пазар в тези условия води до дефлация и загуба на печалби. Но печалбите ще намаляват все повече колкото повече намалява и участието на живата сила в производството, защото сгради, машини и съоръжения вземат участие в цената със счетоводната си стойност и единствено принадената стойност, произведена от живия труд взема участие в печалбата. Очевидно е, че настъпилите съществени промени в характера на средствата за производство вече не са пригодни за капиталистическия начин на производство и изискват нови обществено-политически отношения и по специално в отношенията свързани със собствеността. Ето това вече наистина звучи по комунистически, но необходимостта от промяна е повече от безспорна. Каква ще бъде тя ще зависи от хората. Не случайно власт имащите водят обществата към атомизация, маргинализация и обезчове-чаване. Вместо неосъществимите вече световни войни, свързани с разрушения и последващи възстановявания, сега за разру-шения, отнемане на собственост и редукция на населението се използват пандемии и локдауни, но вече с цел набелязания от Запада Нов световен ред. Днес човечеството е изправено пред сериозна алтернатива. Защото ако огромните производствени възможности на съвременния свят не се насочват против  чудовищното нарастване на неравенството по доходи и богатство и за огромните военни бюджети, би могло да се използват за повишаване  нивото на стопан-ството, бита и културата на хората обитаващи Юга на планетата и така постепенно във вре-мето  да се постигне и една оптимална реп-родукция на това население.

            На  края не се отказвам от надеждата си, че младите хора, заради които съм писал ще ме разбират и вярват.

                                                          Юни 2022 г.