В Прозорчето на Алис: Моята глупава обич...
Вторник, 19 Април 2022 20:36
От тебе няма да си взема нищо.
Ще си отида без да разбереш.
И няма да се питам дали искаш
поне да се опиташ да ме спреш.
Това, което мога да ти дам, е обич.
Но мисля, че за теб е все едно...
Земята е огромна и ти можеш
да си намериш купища любов.
А моята е все така ненужна...
Скимтяща, малка, свита на клъбце,
разплакана понякога и често тъжна,
и с много наранено сърчице...
Не е за теб. Ти искаш по-голяма.
А тя е свикнала да я отритват.
Така е свикнала да я раняват,
че вече ѝ е трудно да опитва
да устоява на човешките капризи,
да бъде силна, мъдра и добра.
Отдавна е раздала двете ризи.
И няма неударена страна.
Понякога заспива и сънува
как някой ден ще се намери кой
да я поиска без да се преструва.
Да я превърне в истинска любов.
Да излекува всичките ѝ рани.
Да я прегърне. И да помълчи.
И дълго, дълго да я гали с длани.
До скоро мислеше, че ще си ти.