Явно е, че подчиняването на институциите и злоупотребата с тях е начин на мислене и действия при предишните управляващи. Служебното правителство има за цел да оздрави институциите, а не да експлоатира насадените в тях пороци от доскорошните управляващи.

Всеки сигнал за нерегламентирано подслушване трябва да бъде проверен, но излиза, че едни и същи хора в службите, които организират и провеждат подслушването, сега трябва сами да проверяват себе си. Оттук е необходимостта от някои неизбежни кадрови промени.

Миналото лято постави членовете и „остриетата“ на ГЕРБ пред дилема – да спасят себе си и партията, като се разграничат от своя компрометиран премиер, или да го бранят с телата си и да пропаднат заедно с него в бездната на моралния му позор.

Днес виждаме резултата от това, че те избраха второто.

Къде бяха тези критици, когато правителството им допусна петима български офицери да бъдат „пробити“ от чужди служби?

Защо беше мълчанието за трите милиарда лева, похарчени от тяхното правителство от нашите пари, за „Турски поток“, които никога няма да си върнем?

Защо мълчаха десет години, в които премиерът Борисов забатачи безнадеждно интерконектора с Гърция и сега нямаме никаква реална диверсификация?

Защо мълчаха, когато към тях постъпваше информация за шестдесет милиона, изтеглени от Васил Божков, които той твърди, че ги е дал на тях?

За съжаление липсва реакция и от българските служби, които останаха слепи и глухи за шкафчетата, за записите на бившия министър-председател и за невнесените 700 млн. лева данъци от хазартна дейност. Към тези служби постъпва информация от банките и банките го потвърдиха. Къде бяха службите?