Териториален обхват и анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на община Ямбол
ПЪРВАТА ЧАСТ СЪС СЪДЪРЖАНИЕТО И  КОМЕНТАРИТЕ ОТ КМЕТА ВАЛЕНТИН РЕВАНСКИ  Е ПУБЛИКУВАНА ТУК
http://yambolnews.net/obshtina-yambol/item/40380-plan-za-integrirano-razvitie-na-obshtina-yambol-2021-2027

пълният комплект от материали
План за интегрирано развитие на община (ПИРО) Ямбол за периода 2021-2027 г. – работен вариант за предложения и мнения

При температура на въздуха между 0° С и минус 20° С до минус 40° С и скорост на вятъра до 3 ÷ 5 м/сек. се създават условия за обледяване. При масово обледеняване на електропроводите и контактната мрежа за ВН по ЖП линиите и по захранващата общините ще се наруши електрозахранването на населени места, обществения живот, възможна е и загуба на селскостопанска и промишлена продукция.

По сценарий 8.5 за област Ямбол в периода до 2050 г. в зимните месеци се очаква повишаване на средномесечните температури с 1,7 °С, т.е. риска от студове намалява.

Промени в годишните валежи

Районът се характеризира със сравнително ниско количество от 541 мм годишна сума на валежите. Годишният ход на валежите е с минимум през зимата 121 мм, средни през пролетта - 138 мм и есента 129 мм и с максимум през лятото - 153 мм. Районът се отличава с по-слаби валежи от средните за страната. Средногодишно падат 541 мм (за страната годишните валежи са 650 мм).

Валежите в басейна на р. Тунджа се характеризират с големите си пространствени изменения: от над 1 000 ÷ 1 200 мм – за високите планински части до годишен валеж 500 ÷ 550 мм в Ямболско – Елховското поле и част от Карнобатското поле. Като се съпоставят валежните области със сравнително големи годишни валежи, напр. над 700 ÷ 800 мм, се вижда, че за някои планински масиви те слизат доста ниско и обхващат места със значително малка надморска височина. Най-големите сезонни валежи се отбелязват за зимата. Характерно за този сезон са големите валежни суми — над 250 ÷ 300 мм, които обхващат високите части на планините, като засягат и сравнително ниски места. От друга страна, през този сезон е най-обширна областта на валежната зона 100 ÷ 125 мм за Ямболско – Елховско поле. Зимен валеж от 125 ÷ 150 мм има в долината на Тунджа при Елхово. В южната част на Тунджа, както и за някои припланински места зимният валеж е 150 ÷ 175 мм. В останалите места той е 175 ÷ 200 мм.

Пролетта се отличава с намаляване на валежите в крайграничните части на откритите към юг речни долини, като валежът през този сезон е 125 ÷ 150 мм за Тунджа. Същевременно за този сезон намалява и валежната област 100 ÷ 125 мм. В останалата част на Тунджанската област пролетният валеж е 125 ÷ 150 мм. Сливенското поле и Задбалканските полета на Източна Средна България, за този сезон имат валеж 150 ÷ 175 мм. В планинските места с 1000 ÷ 1500 м надморска височина преобладава валеж над 200 мм.

Валежите са климатичен елемент, повлиян силно от циркулационни и орографски фактори, поради което те имат дискретен в пространството и времето характер, както по отношение на количеството им, така и по отношение на вътрешногодишното им разпределение. В анализираната територия средногодишните валежи и по двата сценария (RCP 4.5 и 8.5) се очаква да нараснат с 5 до 8% през двата бъдещи периода до 2050 и 2100 г. Съществени промени настъпват обаче по отношение на сезонното и месечното им разпределение. Като цяло се очаква валежните количества да намаляват през летните месеци и да се увеличават през късната есен.

По сценария RCP8.5 за Ямбол се очаква нарастване на количеството на пролетните и есенните валежни суми, като есента се очертава като сезонен валежен максимум и през двата бъдещи периода. По същият сценарий се очаква валежите да намаляват през лятото, а през зимата моделираните данни не показват съществено изменение през двата бъдещи периода в сравнение с референтния период.

 

Фигура 17. Средни от минималните дневни количества валежи по сценарий RCP 8.5, период 2021-2050 г.

 

Наводнения

По данни на НСИ, получени от годишните отчети от Постоянните комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, в последните години в област Ямбол  най-значителни наводнения е имало през 2010 г. – 59 на брой, които са нанесли щети за над 1210 хил. лв. Наводненията са причинени  от дъждовни води над 120 л/кв.м, топене на снежната покривка, довели до преливане на р. Тунджа или нейни притоци, Засегнати са  основно жителите на наводнените населените места, но и кладенци,  помпени  и пречиствателни станции  за обществено питейно водоснабдяване.

В гр. Ямбол не е имало значителни наводнения в последните 5 години. ^[1]

В рамките на територията на общината, в съответствие с   ПУРН 2016-2021 г. е определен един район със значителен потенциален риск от наводнения: BG3_APSFR_TU_02 – р. Тунджа – Ямбол –  в риск  и дължина 68 km. И други 2 в рамките на областта - в общините Стралджа и Елхово.

            На долната фигура е представена обзорна карта на посочените райони, определени като такива със значителен риск от наводнения:

 

Фигура 18. Пространствен обхват на районите със значителен риск от наводнения за територията на община Ямбол

 

Щети вследствие на топене

Общо в хълмистата и припланинската част периодът с възможна снежна покривка обхваща средно от 5 до 10 декември до 5 до 10 март, което показва, че и в тези райони характерно за зимата е честото стопяване на снежната покривка. Щети от топене на снеговете, причинени от наводнения на територията на гр. Ямбол не са регистрирани през последните години.^[2]

При рязко снеготопене, обилни валежи, аварии по хидросъоръженията, планово или аварийно изпускане на води от язовирите е необходимо да бъдат изведени екстремни водни количества по реките. При високи води е възможно наводняване на част от населени места, стопански обекти, земеделски площи, пътища и други. При разглеждане на климатичен сценарий RCP 8.5 с висока степен на увереност може да се твърди, че климатичните промени ще имат следните отражения: намаляване на дебелината и обхвата на снежната покривка и съкращаване на продължителността на периода със снежна покривка; чувствително намаляване на дела на водния еквивалент на снеговалежите и увеличаване на дела на течните валежи. Поради тези причини, рискът за щети в следствие на топене на снежната покривка се определя като „нисък“.

Свлачища /Почвена ерозия

На територията на община Ямбол няма регистрирани свлачища в Регистъра на свлачищата към Геозащита Варна.

Повишаване на максималната скорост на вятъра

Един от най-важните климатични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси е скоростта на вятъра и честотата на случаите на "тихо" време и със скорост под 1 m/s. Районът се намира в област с ниска - 30% повторяемост на тихо време и вятър под 1 m/s. Това са добри условия за разсейване на атмосферните замърсители за България. През цялата година преобладава вятърът, духащ от североизточната четвърт на хоризонта (NE 30,3%, при тихо време 31,3%). Най-голяма е скоростта му през зимните месеци - 6,8 м/сек.

Градушки, гръмотевични и ветрови бури

В последните няколко години на територията на област Ямбол се проявяват силни бури, придружени с гръмотевици, проливен дъжд и градушка, които основно са засегнали електропроводите.

Особено опасни са засушаванията, придружени със силни ветрови бури. Прашните бури, известни като „смерч”, са трудно предсказуеми и нанасят значителни материални щети на собствеността, горските масиви и населението.

Големи щети ежегодно нанасят градушките, предизвикани от пролетната и лятната атмосферна неустойчивост, породена от смесването на прегрети и сухи с по-влажни и хладни въздушни маси със средиземноморски или атлантически произход. За Ямболска област това явление се наблюдава главно през месеците юни, юли и август.

            Според климатичния сценарий RCP 8.5 се очаква спад в интензитета на валежите на територията на общината. От тук следва, че бъдещата изложеност на рискове може да бъде определена като „ниска”.

Земетресения

Територията на област Ямбол попада към Средногорския район в Маришко-Тунджанската зона. Има дължина 50÷100 км с магнитуд 7,1÷7,5 по скалата на Рихтер и интензивност VІІІ и ІХ степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник.

Най-силното земетресение на територията на област Ямбол е било регистрирано на 15 февруари 1909 г. и е било с  магнитуд 5,9 по Рихтер. Друго по-силно земетресение е регистрирано на 13 август 2001 г. – Ямбол и околните селища – магнитуд 4,3 по Рихтер. Това е вторият трус за района (на 9 август е с магнитуд 3,5 по Рихтер).

В периода 2010-2018 г. по данни на НСИ на територията на област Ямбол няма регистрирани земетресения, които да са причинили щети.

 

Фигура 19. Карта на максималните ускорения от новото сеизмично райониране на Република България за период 95 г.

 

При земетресение с магнитуд 6 ÷ 7,5 по Рихтер ще се създаде сложна обстановка, характеризираща се със значителни повреди и разрушаване на съоръжения и сгради, поява на пукнатини в почвата, свличане и срутване на земни пластове, масова паника сред населението. Сериозни щети ще понесе електроснабдяването от излизането извън строя на основни електрически подстанции, 110 kV-ви въздушни електропроводи, електрическата мрежа – ниско напрежение и голяма част от трафопостовете – ниско и високо напрежение. Нарушена ще бъде и целостта на водопроводната мрежа от разрушаване на помпени станции, водопроводните и водоподаващите съоръжения.

Водоснабдяването на гр. Ямбол се осъществява основно от резервоар „Боровец”, който се пълни принудително от ПС „Ормана”. При земетресението е възможно тласкателният водопровод да бъде разрушен. По-малка е вероятността за повреди по водоснабдителната мрежа от ПС „Кабиле”.

Ще възникнат сериозни повреди в бентовете, насипите, язовирите и мостовете и нарушения по транспортно-комуникационната система на областта.

Особено тежка обстановка след земетресения ще бъде създадена от нарушаване целостта на газопроводите, а при наличието на източници на запалване в района на авариите е възможно възникването на взрив и крупни пожари.

При земетресения от VII-ма и VIII-ма степен по скалата на Медведев – Шпонхойер – Карник се очакват сериозни въздействия върху жилищния и обществения сграден фонд, сградите с масово пребиваване на хора, обекти от националното стопанство, проектирането и изграждането на които е осъществено на базата на изчисления по нормативи за антисеизмичност до VI-та степен на въздействие.

 

 

7. II. 7. Зелена система

Зелената система е формирана от основните видове озеленени площи, определени с действащото законодателство. Всички отделни елементи имат взаимовръзка и следва да функционират в единна система. Липсата или недоброто изпълнение на функциите на даден елемент се отразява на цялото.

Град Ямбол се характеризира с неравномерно разпределени зелени площи в цялостната си структура и спрямо потребителите. Като по-големи елементи се явяват паркове „Градски“ и „Боровец“ и извънградския такъв – „Ормана“, както и река Тунджа с прилежащото й озеленяване. По-малки елементи са междублоковите пространства, както и озеленяването при обектите за обществено обслужване. Всички те са свързани посредством линейно улично озеленяване и зелени коридори.

 

Озеленени площи за широко обществено ползване

• Паркове и градини

Състоянието и поддръжката на парковете и градините варира значително при всяка една от тях. Могат да бъдат отбелязани няколко основни фактори: местоположение, достъпност, състояние на околните територии, жители на околните територии, потребители и други. С най-високо обществено значение към настоящия момент е Градския парк. Потенциал за развитие имат и други територии, сред които са Парк „Боровец“, част от Военно поделение, свободни площи в жилищните квартали и други.

В последните години се извършват благоустройствени дейности по подобряване вида и функционалността на площите, но въпреки това има съществени пропуски и недобре обмислени действия.

Градско обзавеждане (включващо осветителни тела, пейки, беседки, кошчета, настолни маси за игри, детски площадки, площадки за спорт на открито, огради и други) е поставено само при по-често използваните зелени площи като Градски парк и малките градини в централната градска част. Преобладаващите пространствата са добре оформени, като предоставят условия за отдих и социално взаимодействие. Има необходимост от оформяне на допълнителни кътове за продължителен престой, насищане с елементи, обогатяване на средата и разнообразяване на възможните дейности, с цел да се постигне многофункционалност и предразполагане към събиране и общуване на хора от различни възрастови групи и с разнородни интереси. Към настоящият момент това е постигнато в по-слаба степен.

Осветителните тела не са добре подбрани спрямо пространството, което е необходимо да осветяват. В тъмната част на денонощието посещаемостта на обектите се понижава значително. Това е предпоставка за намаляване на реалното и осезаемо ниво на безопасност, която допълнително намалява броя на посещенията. Друг съществен проблем е влошаване на качеството на настилките включващо оронване на горните слоеве, образуване на дупки, нагъвания на покритието, повдигания около високата дървесна растителност, липса на ниски тротоари по дължината на алеите. Това причинява затруднения на всички потребители, като основно засегнати са родителите с деца, възрастните и хората с увреждания. Извършването на ремонтни дейности на части от своя страна е довело до съчетаване на множество различни настилки в едно пространство. Общо за парковете и градините е нерегулярната поддръжка на растителността.

При преобладаващата част от обособените зони има оскъдно количество или изцяло липсват монументи, представящи местните, регионални и национални културни особености, традиции, исторически събития и свързаните с тях личности. С това е прекъсната връзката между поколенията и историческото минало, както и произтичащите възпитателен ефект, чувство на принадлежност и осъзнатост за бъдещето.

Допълнителен аспект на зелените площи е предоставянето на защита от метеорологичните условия като прекалено слънчево греене, намаляване на интензивността на ветровете и усещането за студ. Съгласно климатичните условия на град Ямбол въздействие оказва основно първия от изброените фактори. Благоприятно е допълнителното обособяване на малки зелени площи с висока дървесна растителност.

• Линейно улично озеленяване

Благоустройствените дейности в продължение на десетилетия са спомогнали за подобряване на условията в града. Към настоящия момент редовото озеленяване обхваща преобладаващата част от градската структура. Могат да бъдат наблюдавани разлики поради променящите се представи за градоустройствено оформление на жилищните територии и периодите на тяхното застрояване.

В по-старите части на града застрояването е с висока плътност, като улиците са с по-малка ширина и тесни тротоари. По този начин сградите се засенчват, като предпазват и пешеходците, но предоставят ограничени възможности за добавяне на растителност. В някои от случаите озеленяването попада в имотите, в непосредствена близост до техните граници. По този начин то изпълнява част от своите функции, без да отнема от публичното пространство. Пред по-новите сгради растителността присъства само частично, с цел да се осигури достъп до гаражи и сервизни помещения.

В комплексите линейното улично озеленяване обхваща част от улиците и пространствата пред и зад блоковете, където са проведени залесителни дейности. Общото количество на дърветата е недостатъчно за изпълнение на основните функции. Като друга неблагоприятна тенденция може да се отчете и изграждането на обществено-обслужващи обекти като заведения за хранене, магазини, автомивки и автосервизи, с които се прекъсва озеленяването.

Цялостно се наблюдават съществени прекъсвани на мрежата, като неблагоприятната ситуация е допълнена и от намаленото количество дървета в свободните площи и неусвоените такива. Наличните дървета са в недобро състояние поради липсата на регулярна поддръжка, както и осъществяване на неблагоприятни намеси.

Озеленени площи с ограничено обществено ползване

• Междублокови пространства

Обособени са единствено в зоните с комплексно застрояване. При тези със свободно стоящи сгради са оставени малки свободни пространства, на които постепенно се придават функции.

Към настоящия момент между преобладаващата част от жилищните блокове са оставени свободните пространства, но те не са с придадени функции. Отсъстват планирано изградени алеи с положена настилка, градско обзавеждане, включително осветителни тела, пейки, кошчета, беседки, детски и спортни площадки, маси за настолни игри и други. Ключов елемент за оформянето на средата е озеленяването, което при повечето междублокови пространства е представено само от ниска растителност. Дърветата са единични, разположени по границите на поземлените имоти, крайно недостатъчни като количество за задаване на структурата на пространствата и предоставяне на микроклиматични функции. Поставянето на млади фиданки изисква продължителен период от време преди възможността за насищане с функции и елементи (между 10 и 20 години).

При междублоковите пространства с придадени функции се наблюдава тенденцията за липса на регулярна поддръжка и съответно влошаване на качеството на отделните елементи, амортизация и създаване на предпоставки за риск за здравето на потребителите. В последните години са обновени единични междублокови пространства, като са поставени малко количество стандартни елементи. В някои случаи те са неподходящи, несъобразени със средата и потребностите на местните жители и съответно остават неизползвани през преобладаващата част от времето. Съществен недостатък е липсата на условия за събиране на различни групи хора – от различни възрастови групи и с различни интереси в едно пространство и предпоставки за осъществяване на социални контакти между тях. Посредством това са ограничени възможностите за наблюдение и грижа, общуване, предаване на опит и знания между поколенията, както и съхраняване на традиции и изграждане на общочовешки ценности.

Често срещан проблем, свързан с озеленяването в междублоковите пространства, е паркирането. Поставянето на гаражни клетки и липсата на достатъчно обособени места за паркинги води до оставяне на автомобили в свободните пространства и възпрепятстване на тяхното използване за озеленяване и отдих.

В плътно застроената градска структура междублоковите пространства всъщност представляват единственото площно озеленяване в жилищните квартали. Към момента, обаче, може да се обобщи, че техният потенциал е неоползотворен, с което са понижени качествата на средата и предоставените условия за живот.

• При обекти за обществено обслужване

Залесяването и поддържането на растителността при обектите на образованието може да се определи като стандартизирано – всички детски градини и училища са оформени по сходен начин.

При обектите на здравеопазването, включително и тези свързани с болничен престой, липсва озеленяване, което да подпомага възстановителните процеси и рехабилитацията на пациентите. В допълнение към това е отнета и възможността за отдих на заетите лица, въпреки естеството на труда им и необходимостта от почивка в спокойна природна среда. Цялостното естетическо оформление на обектите на здравеопазването е сведено до поддържане на единични дървета. Не са оформени кътове с градско обзавеждане, позволяващи по-продължителен престой. Преобладаващата част от домовете за социално подпомагане използват близки до тях малки озеленени площи – градини и междублокови пространства. В много редки случаи те имат обособени свои пространства за отдих.

Обектите на културата често са с оформени площадни пространства в непосредствена близост. В тях присъства частично озеленяване, съдържащо висока и ниска дървесна растителност, с градско обзавеждане. Предвид разположението на повечето в централната градска част, те са частично или изцяло обновени.

 

• При промишлени зони

В Западна и Южна промишлена зона няма обособени зелени площи. Към настоящият момент има свободни терени, които са заети с естествено озеленяване и в тях високата дървесна растителност е рядкост. Присъства частично линейно улично озеленяване, което се характеризира със значителни прекъсвания, ограничено количество и влошено състояние. Постепенно ниската и средна растителност в страни от транспортните комуникации се разраства поради липса на регулярна поддръжка.

Промишлените зони се характеризират с висок дял запечатани почви, необходими за придвижването на тежкотоварните автомобили и осъществяване логистичните дейности. В допълнение с площното застрояване се създават представки за образуване на топлинни острови. За намаляването на този ефект е необходимо да има редуване на зелени площи и запечатани или застроени такива.  Също така, предвид количеството заети хора в промишлените зони има необходимост от създаване на по-благоприятни условия за техния работен процес, като осигуряване на зелени площи за отдих в рамките на работния ден. По този начин ще се балансира времето прекарано в закрити пространства с това в природна среда. Посредством това ще се повиши не само качеството на средата, но и условията за работещите.

Предвид вида на промишлеността и разположението на промишлените зони спрямо останалата градска структура и преобладаващите посоки на ветровете, е необходимо изграждането на защитни насаждения.

Озеленени площи с друго специфично предназначение

• Гробищни и мемориални паркове

В град Ямбол е обособен един парк от този тип, като той е локализиран в крайните югоизточни части. В оформлението му се открояват няколко проблема. Настилки са положени частично – само при по-главните алеи, като във вътрешността те отсъстват или по изключение има насипване с чакъл. Растителността е ограничена, като дървета се добавят поетапно в процеса на териториално разрастване. Така в по-старите части те са се развили и достигнали по-голяма височина, а в по-новите са млади дървета. Присъства само естествена ниска и средна растителност. Частично подчертани са главните алеи. Поставени са чешми и контейнери за отпадъци, но отсъстват пейки, кошчета и други елементи на градското обзавеждане.

 

 

• Защитни насаждения

На територията на град Ямбол изцяло отсъстват плътни растителнозащитни изолационни ивици. Тяхната необходимост е осезаема при промишлените зони, както и около водните течения и площи.

При промишлените зони  това има няколко аспекта – функционално и визуално отделяне от останалите видове зони в града, както и предотвратяване преноса на замърсени частици и аромати към жилищните територии. Предвид, че промишлените зони в града са частично несъобразени с ветровия режим, е необходимо провеждането на залесителни мероприятия. Поради липсата на защитни насаждения се понижава цялостното качество на въздуха, но и на средата и условията за живот.

При водните течения и площи защитните насаждения представляват естествено ограждане и съхраняване на природната среда и нейните компоненти. При река Тунджа има частично запазена естествена растителност, но в нея дърветата са в ограничено количество и влошено състояние. Намалени са условията за социализиране на водната площ в градската среда.

 

Озеленени площи, спадащи към защитени територии и зони – (виж II. 6. Екологично състояние и рискове - защитени територии и зони)

 

Съгласно Закон за устройство на териториите извънселищните паркове, лесопарковете и горите не се считат за озелени площи. Те представляват горски територии, като първите два вида са рекреационните гори - курортни гори и местности, пещери, горски паркове и зелени зони извън урбанизираните територии.

 

Горски територии

Разположени са в северно направление от град Ямбол. Те са заети предимно от широколистни гори. Прокарани са алеи, като част от тях са с естествени настилки. В някои участъци са обособени кътове, с поставени елементи на градското обзавеждане. През последните няколко години се поставят и нови, с цел обновяване на средата и нейното разнообразяване. Заложено е изграждането на спортни игрища, както и зони за престой с пейки, беседки и други елементи.

Горските територии служат за ежеседмичен отдих. С подобряването на достъпността посредством изграждането на заложните в ОУПО Ямбол транспортни комуникации, както и разширяването на мрежата на масов градски обществен транспорт биха могли да се създадат условия за по-честа посещаемост.

 

Според Раздел XI „Устройство на озеленени и залесени площи“, Чл. 61 (2) и (3) за основа на зелената система се считат озеленените площи за широко обществено ползване, а с допълващо значение са озеленените площи с ограничено обществено ползване и тези с друго специфично предназначение.

Зелени коридори

По същество зелените коридори представляват ивици от природна среда. Предвид конкретните характеристики на териториите те могат да имат много и разнообразни предназначения. Най-общо те могат да се разглеждат като опит за смекчаване на негативните въздействия от антропогенните дейности и намаляване на неблагоприятните естествени процеси, протичащи в средата, както и възстановяването на вече осъществени такива.

В град Ямбол функциите на зелени коридори изпълнява озеленяването по поречието на река Тунджа, както и по-плътните зелени ивици по дължината на главните транспортни комуникации. В конкретния случай основните цели на зелените коридори са две: свързване на градските и извънградските озеленени площи, както и намаляване на въздействията в следствие от транспорта върху прилежащите територии.

Основните проблеми са прекъсванията на озеленяването от площи без висока дървесна растителност или ограничена такава. В допълнение към това, липсва смесване на функциите – обособяване на алеи за беземисионен транспорт (велосипеден и пешеходен), както и кътове за продължителен престой и социално взаимодействие. Прекъсването на коридорите води и до цялостна разкъсаност на цялата зелената система. Нарушен е естественият баланс, редуването на урбанизирани и природни елементи, биологичното разнообразие, съхраняването на местообитания и видове, придвижването и обмена на индивиди, повишаването на генетичното разнообразие, преноса на чист въздух към вътрешността на града и други. Цялостно се понижават качествата на зелената система и се възпрепятства изпълнението на основните й функции.

 

  Връзка между зелена и синя инфраструктура

Зелената и синята инфраструктура представляват всички природни елементи на ландшафта, свързани в единна естествена система. И двете могат да имат различни мащаби – от малки елементи до големи по площ пространства. Синята инфраструктура съдържа водните елементи – от водните течения, водоеми, естествени басейни и други. В някои случаи може да се проявява доминанта. И двата вида инфраструктура са взаимообвързани и имат многостранно влияние помежду си. Заедно те формират основната структура на територията с нейните отличителни характеристики, потенциали и заплахи.

В случая на град Ямбол естествената природна среда преминава през урбанизираните територии. Нейният потенциал към момента може да се определи като неусвоен поради множество взаимосвързани фактори. Основният от тях е отсъствието на обособени кътове за продължителен престой по дължината на реката, предоставящи възможности на хора да прекарат свободното си време на открито и сред природата. Като липсващи елементи могат да бъдат посочени високата дървена растителност, оформени достъпи с настилка (незапечатваща почвите), в опасните участъци – ограничители, поставено градското обзавеждане, включително осветителни тела, дървени платформи, пейки и други. Цялостно не се наблюдава връзка между водните площи, крайречното озеленяване и това в жилищните територии.

Допълнително състоянието е влошено поради замърсяването с битови отпадъци и липсата на регулярна поддръжка, посредством която да се предостави грижа за растителността и отстраняване на обрастванията.

 

Вид на собствеността

Разглеждането  на вида на собствеността на озеленените площи е от съществено значение за разбиране на протичащите процеси на управление на ресурсите, определяне на възможностите за намеса и подходите за бъдещото им осъществяване.

Преобладаващи са площите общинската и държавната собственост. Градските озеленени площи са предимно общинска собственост, докато извънградските площи (гори) са държавна. Това означава, че отговорността за стопанисването и осигуряването на регулярна поддръжка е съответно на общинските и държавните органи и юридическите лица, на които са предоставени права. Въпреки това, опазването и бъдещето развитие са отговорност на всички, включително управляващите, планиращите, инвеститорите и местните общности. Това насочва към необходимостта от съвместна работа между всички групи лица, вслушване в идеите и нуждите им, както и постигане на обмяна на знания и опит.

 

II. 8. Анализ на културно-историческото наследство

Анализът на културно-историческото наследство има за цел да идентифицира териториите с концентрация на културно-исторически обекти и ценности, както и техните силни и слаби страни, които могат да изградят сътрудничество със съседните общини и да формират културни зони за туризъм и рекреация, които в съчетание с народните традиции и културните обичаи на местната общност изграждат атрактивна културна среда.

Последните политики на ЕС са ориентирани към управление и свързване на екологичните, ландшафтни и културни ценности на регионите и реализиране на местния потенциал за развитие на общините и регионите.

            В този смисъл пространственото и социално-икономическо развитие на територията ще бъде ориентирано към културното наследство в общината и природните и културни ландшафти, които изразяват регионалната специфика. Това са факторите, които имат водеща роля в устройството на територията и регионалното развитие.

Този подход в пространственото развитие е отправна точка и при пространствените политики, свързани с материалното и нематериалното културно наследство на България, които се залагат в НСРР и НКПР и са в пряка връзка с качеството на живот. Отчита се и промененото отношение към културните ценности и разширяване на пространствения обхват на културното наследство – от единичната ценност до ансамбъл с неговото обкръжение и цялостната градска и/или природна среда, в която е ситуиран, от интериора на сградата и нейната конструкция до характерния пейзаж, от културните коридори/маршрути до подводните културни ценности.

Основните насоки в опазването на културните ценности в цялото им времево и видово многообразие, са свързани със съхраняване на техните уникални характеристики, чрез консервация и активно опазване, публична загриженост и адаптация в най-широк смисъл, запазване и развиване на духа на мястото /genius loci/, и на пространствената идентичност и развитие на потенциала им за стимулиране на икономическия растеж.

 

8. II. 8. 1. Историко-географско развитие – особености в пространственото развитие

Географската характеристика и пространственото развитие на селищната структура в Община Ямбол, разположена в югоизточната част на България, както и по долината на река Тунджа и притоците ѝ са предпоставката за заселване на различни цивилизации по територията ѝ още от древността. В тази връзка, културното наследство в района е резултат от напластяване на отминали цивилизации и епохи, които носят специфична памет и идентичност на мястото.

В основата на формирането на пространствената структура в общината стоят културните коридори и културното напластяване, които изразяват устойчивостта във времето на културните и селищните взаимовръзки и трайно обособени направления.

В Националната концепция за пространствено развитие на Република България е направена оценка на културното напластяване.

Фигура 20. Национални културни коридори; /Източник: Национална концепция за пространствено развитие/.

 

Община Ямбол е представена от културни ценности от един или два исторически периода с идентични стилови и смислови белези съчетани с природни и етнографски дадености като може да бъде обособено културно направление с линеарно разположени обекти по оста Сливен – Ямбол.

Културните направления и идентичността на общината изразяват устойчивостта във времето на селищните взаимовръзки и трайно обособените урбанистични оси. Културните направления свързват важни елементи на културното наследството и традициите, които отразяват събития или периоди от българската и европейската историята. Те показват процесите на динамиката в пространственото развитие на селищната мрежа.

В непосредствена близост до община Ямбол в пространствената структура на областта е разположен един от изключителните национални археологически резервати – „Кабиле“.

 

Фигура 21. Ортофото изображение археологически резерват – „Кабиле“

 

Регионът притежава значителен културен и природен потенциал, който следва да бъде по-добре експониран и да допринесе за повишаване на социално-икономическото състояние на общината. Като възможност за специализирана туристическа дейност с възможност за развитие на еко-туризъм, културно-исторически, археоложки и други.

В региона са открити повече от 270 древни селища и около 1000 надгробни могили, повечето от които са разположени по поречието на р. Тунджа и нейните притоци. Плодородните земи по долината на реката са били заселени още от най-дълбока древност. Най-ранните останки от селищен живот са открити в десетките праисторически селищни могили, които датират от неолита, енеолита и бронзовата епохи. Някои от находките, открити в тях, сега се съхраняват в парижкия Лувър и Археологическия музей София. Огромна част от тези ценни експонати обаче са притежание на Историческия музей в Ямбол.

 

8. II. 8. 2. Културно наследство на община Ямбол

 

 

В основата на териториалното развитие на община Ямбол и формирането на пространствената структура, стоят благоприятните историко-географски особености, културните коридори и идентичността ѝ, които изразяват устойчивостта на селищните взаимовръзки във времето и трайно обособените урбанистични оси. Свидетелство за това са археологическите, историческите, художествените, архитектурно-строителните недвижими културни ценности, разположени в териториалната структура на общината.

И до днес община Ямбол запазва своите историко-географски особености, народни традиции и културни обичаи, символизиращи досегашната трайност във времето, основание за бъдещо развитие, следващо исторически закономерности и притежаващо разграничима идентичност, което показва особеностите в пространственото развитие на града.

На територията на общината са налични културни ценности – материални и нематериални, свидетелства за човешко присъствие и дейност, които са с висока научна и културна стойност за индивида, общността и обществото в региона.

 

Материално недвижимо и движимо културно наследство

В община Ямбол са идентифицирани 57 археологически, художествени, архитектурно-строителни и исторически обекта обявени за недвижими културни ценности.

Културното наследство в общината включва едни от най-значимите недвижими културни ценности в региона и България, като от категория с „национално значение“ са идентифицирани три обекта /НДА – НИНКН/, които притежават изключителна стойност за културата и историята:

• Безистен – народна старина, архитектурна недвижима културна ценност, един от импозантните покрити пазари в европейската територия на Османската империя. Сградата притежава забележителната стойност за индивида, общността и обществото като цяло, един от малкото запазени от тази епоха, не само в Ямбол и в България, но и в Европа. Пазарът съхранява и до днес идентичността на мястото /genius loci/ и изгражда характерния облик на града;
• Римска баня – архитектурно строителна недвижима културна ценност от Античността и Средновековието;
• Средновековна крепост – Крепостта е разположена в западната част на града, Съфоларска махала. Крепостната стена е градена в края на X в., като няколкократно е преправяна и разширявана през XII-XIV в. Сега една значителна част от нея е проучена, консервирана и достъпна за посещение. Тя е единствената археологическа недвижима културна ценност от Средновековието.

 

 Други значими недвижими културни ценности, които свидетелстват за древната и богата културна история на града са:

• Културни ценности от по-късен етап: Църквата „Св. Троица”, Църквата „Св. Георги“, Църквата „Св. Никола”;
• Ески Джамия;
• Парк „Градска Градина”, обект на парковото изкуство.

 

Движимото културно наследство е представено в експонати поместени в Историческият музей в град Ямбол, както и в музея в археологическия резерват „Кабиле”.

Нематериалното културно наследство в общината е представено от народните традиции и културните обичаи. Културните институции и най – вече читалищата са основните структури, които съхраняват фолклорното богатство. 

Основни културни мероприятия на територията на община Ямбол са свързани с отбелязването на националните и традиционни християнски празници.

 

Нематериално културно наследство

Нематериалното културно наследство включва:

• народни занаяти;
• устна традиция и език;
• обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;
• музика, песни и танци;
• народна медицина;
• кулинарни и еноложки традиции;
• народни игри и спортове.

Основен елемент в културната инфраструктура на община Ямбол са читалищата. В голяма степен те са носители и на нематериалното културно наследство. По данни на националния регистър на народните читалища, в община Ямбол функционират седем читалища. Към читалищата в община Ямбол има състави и школи, които поддържат жива фолклорната традиция и богатство на района. В част от читалищата функционират и библиотеки.

Община Ямбол разполага с богат културен календар, включващ всички големи религиозни празници.

Основни културни мероприятия на територията на общината са насочени към народните традиции и културните обичаи, като освен религиозни и национални празници, се честват и провеждат: Международен маскараден фестивал „Кукерландия” – Ямбол, Честване Деня на Тракия, Регионален Младежки Ораторски Форум, Музикални празници „Златната Диана”, Традиционна „Великденска изложба“, Национален Мото събор "Бакаджик", Национален панаир на туристическите забавления и анимации, Театрални празници „Невена Коканова“ – Ямбол, Регионален преглед на българската фолклорна и градска песен „Ямбол”,  Фолклорен фестивал „Заиграло ми е, лудо младо“, арт фестивали и многобройни концерти, изложби и гостуващи изложби, творчески вечери, литературни конкурси, лекции и семинари и др.

Читалищата са важни културни обекти, които съхраняват, развиват и обогатяват културния живот, приобщават гражданите към ценностите на науката, изкуството и културата и съхраняват духовния живот и местните традиции и културни обичаи.

 

Културните обекти от национално и местно значение са потенциал, които трябва да бъде използван за привличане на социално-икономическа активност в общината. Необходимо е да се изготвят проекти за консервация и адаптация на обектите и интегрирането им в обща мрежа обвързвана със селищната структура в общината. Така също е важно да бъдат изготвени познавателни туристически пътеки и маршрути и обособяването на културни зони.

Атрактивността на общината трябва да бъде представена като съвкупност от нематериално и материално недвижимо и движимо културно наследство. Народните традиции и културните обичаи са нематериалния ресурс, които може да задържи посетителите в общината и да повиши нейната атрактивност и качеството на културния туристически продукт.

Основата на съвременния динамичен и разрастващ се град са културните ценности заложени в селищните характеристики на общината. С времето те биват възстановени, адаптирани и допълвани, което допринася за развитието на общината като културен център и формирането на културна туристическа индустрия.

             Интерпретацията на културното наследство днес е основополагащ елемент в устойчивото и балансирано териториално и социално-икономическо развитие. Културното наследство е фактор изграждащ позитивни партньорства между местните общности и бизнеса. Процесите на урбанизация дават възможност за съчетаване на традиционните дейности носещи идентичността на региона /културното и природно наследство, историческата памет/ и социално-икономически дейности в новите урбанизирани територии. Водеща роля в съхраняването, опазването и адаптирането на културното наследство днес имат хората. Заедно с него те са носители на историческата памет и древни традиции. Представянето на културното наследство като дейност, интегрирана в селищната структура на общината придава ново значение и го представя като ресурс за социално-икономическо развитие. На културното наследство днес се гледа като на материален и духовен ресурс, който трябва да бъде съхранен, без изискване за рентабилност на вложените в него инвестиции. Необходимо е създаването на маркетингова стратегия, която да представя културното наследството на националния и международния пазар, също така създаване на информационна система на културно-историческите ресурси и иновативни форми за популяризирането му. Дейностите свързани с експлоатацията на културното наследство в туризма трябва да  бъдат обвързани с опазването и съхранението на културните ценности и полагане на необходимите грижи. Днес можем да разглеждаме развитата културна индустрия като двигател на икономиката на дадена община и възможност за балансирано и устойчиво развитие.

Представеният анализ на културното наследство се основава на Закона за културното наследство, който се явява основополагащия документ за опазване на културното наследство в Република България. Необходимо е да бъде актуализиран списъка с недвижими културни ценности и включването на нови обекти притежаващи научна и културна стойност. При актуализацията е необходимо да се вземе предвид степента на съхраненост на материалната, образната и функционална автентичност. Трябва да бъде изготвена оценка на научната и художествената стойност на обектите и да се проследи мястото и значението им в съвременната среда. Важно е да се прецени и до колко обектите са част от съвременната обществена и културна област /среда/, която обогатява средата  и обществото. Оценката на познавателната стойност показва научния и образователен потенциал на обектите като свидетелство за развитие на материалната и духовната култура на обществото. Необходимо е да се оцени утилитарната стойност на обектите, както и до каква степен те позволяват възстановяване на оригиналните или организиране на нови функции. Така също трябва да се направи анализ на икономическата целесъобразност с цел включване в културно историческата индустрия или друга инвестиционна система.

9. II. 9. Анализ на състоянието на селищната мрежа и жилищния сектор

Селищната мрежа представлява главният елемент за организация и активно антропогенно усвояване на пространството и неговата трансформация от естествени структури към хибридни природно-социални модели на развитие. От пространствена гледна точка, селищната мрежа представлява система от линейно свързани локации, в които е налице най-висока степен на антропогенизация и трансформация на естествените ландшафти в изкуствени „хабитати“ /населени места/. Тези организирани антропогенни  „хабитати“ включват:

• Геодемографски /популационен/ компонент;
• Обособена „вътрешна среда“ на геодемографския компонент, с преобладаващ „неприроден характер“, с определена функционалност, пространствена структура и организация;
• Свързаност между отделните локации чрез изкуствени „коридори“ /„канали за връзка“/, концентриращи технически съоръжения за осъществяване на комуникационно-транспортни дейности и движение на потоци с различен характер.

 

Геодемографският компонент е активният елемент, обуславящ спецификата на организация и развитие на системата от селища, който отразява съвкупното и организирано  пространствено поведение на населението. 

 

Характерни особености на съвременните селищни мрежи, които имат ключово значение за стратегическото пространствено планиране, са следните:

• Селищната мрежа е сложно организирана система, чиито структурни елементи и връзки между тях формират по интегриран начин ново качество на системата, различно от индивидуалните характеристики на отделните й елементи;
• Селищната мрежа се отличава с йерархична организация и всеки компонент може да се интерпретира като подсистема на система от по-висок ранг. Йерархичният характер на системата се обуславя от организационно-административен модел, чрез който се управляват и организират отношенията между нейните елементи;
• Селищната мрежа е позиционирана и се развива в пространството /средата/, като между тях се осъществява непрекъснат обмен на материя и енергия.

 

 

Йерархична система от населени места

 

Община Ямбол е представена от град Ямбол, който е общински център попадащ в 3^то ниво на йерархичната система от градове-центрове /средни градове, центрове с регионално значение за територията на областта/.

Фигура 22. Йерархична система от градове-центрове, източник: Национална стратегия за регионално развитие на  Република България

 

В териториалната структура на община Ямбол попада едно населено място  – общинският център град Ямбол.

По площ община Ямбол е на последно място в областта с площ от 90.7 км².

Средната гъстота на населението на страната е 65,6 д./км², докато за община Ямбол е 802.4 д/км², което е значително по-високо от това за областта и страната. Това се обуславя от факта, че в рамките на общината влиза само един град, който изпълнява администрациите функции на областен център и е с висока концентрация на население.

 

Таблица 37. Площ, гъстота на населението и населени места към 31.12.2012 г.

EKATTE	Статистически зони Статистически райони Области Общини	Площ - кв. км	Гъстота на населението на кв. км	Населени места - бр.	Градове - бр.	Села - бр.	Кметства - бр.
BG	Общо за страната	111001,9	65,6	5278	257	5021	2008
BG3	Северна и Югоизточна България	68330.4	54.1	3026	155	2871	1199
BG34	Югоизточен	19798.7	53.9	681	41	640	302
JAM	Ямбол	3355.5	38.3	109	4	105	40
JAM03	Болярово	667.9	6.0	20	1	19	2
JAM07	Елхово	701.7	22.5	22	1	21	8
JAM22	Стралджа	676.3	18.6	22	1	21	6
JAM25	Тунджа	1218.9	19.3	44	-	44	24
JAM26	Ямбол	90.7	802.4	1	1	-	-

Източник: НСИ

 

Оси на урбанистично развитие

Понятието ос на развитие, както и повечето понятия в областта на пространственото планиране, се използва и дефинира относително свободно, без общоприето определение. В най-общ смисъл става въпрос за основно направление, в което са обособени линеарни полицентрични зони, формирани при интегрирането на центровете/полюсите на развитие с транспортно-комуникационната мрежа в рамките на обособена територия. От гледна точка на пространственото моделиране осите на развитие следва да се интерпретират като „гъвкави” от геометрична гледна точка площни обекти /ареали/, които обхващат територии, отличаващи се с определени функционално-пространствени характеристики. По-съществените от тях са следните:

• разположени са в направление, свързващо центровете „носители“ на растеж и развитие – полюси на растежа, центрове на АО, административни центрове и др.;
• територията, която включват, се отличава с по-висока степен на динамика в развитието им, вкл. по отношение на генерирането на инвестиционен интерес, интензивна трансформация на пространството и др.;
• обикновено възникват около основна транспортно-комуникационна инфраструктура;
• имат гъвкава геометрия, т.е. в зависимост от спецификата на участващите пространствени структури в тях и степента им на влияние, оста има и различен пространствен обхват.

 

Осите на урбанистично развитие не са свързани само и единствено с транспортните коридори, някои от които съвпадат със старите римски пътища, пресичали страната. Тези оси съвпадат и с културните коридори в Югоизточна Европа, които обвързват едни от най-ценните културни паметници в България. Някои от тези римски пътища са пътища на миграциите и важни биокоридори, като например Via Pontica и Via Aristotelis, налагащи от една страна поредица от ограничения за опазване на птиците, а от друга, привличащи специфични групи туристи от цял свят за наблюдения и фотолов. Именно поради тази причина, предложените урбанистични коридори – оси на развитие не се разглеждат само като направления за трансевропейските транспортни коридори, а и като културни, „сини“ и „зелени“ връзки.

В общата трансевропейска транспортна мрежа /регионално структурирана на четири зони/, територията на България попада в Черноморската зона. Тя граничи със Средиземноморската и Адриатическо-Йонийската, които ще влияят силно върху пространственото развитие на страната. За държавите от Централна и Източна Европа /вкл. и Югоизточна Европа/ пространственото развитие на транспортните системи е подчинено на десет мултимодални транспортни коридора, които осигуряват максимална достъпност до всички части на континента. Пет от тези коридори пресичат националното пространството на България.

Фигура 23. Полюси и оси на развитие, Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.

Основните оси на урбанистично развитие, които се открояват на територията на община Ямбол, представляват историческите пътища и перпендикулярните им разклонения, днес представени от основните транспортно-комуникационни оси.

Обособени са две основни оси на урбанистично развитие по основните транспортно-комуникационни направления в територията на община Ямбол:

• Главна ос на урбанистично развитие /„АМ Тракия“ и ж. п. линията София-Бургас/;
• Второстепенна ос на урбанистично развитие /север-юг по направление Сливен – Ямбол – Елхово, която преминава през град Ямбол/ – второкласен път II-53

 

 

Пространствено разпределение на функционалните зони/територии в структура на общината.

 

Териториалната структура на града и неговото землище може да бъдат разделени условно на няколко основни зони/пространства с характерни особености в устройството на града и прилежащия хинтерланд:

 

1/  Град Ямбол – основен център на растеж;

Река Тунджа се явява естествен делител на градската структура, както и основен градообразуващ фактор. Град Ямбол заема централната част от територията на община Ямбол. Предимствата на средищното му разположение се допълват и от добре балансираната функционална структура на територията му. Географското му местоположение заедно с р. Тунджа и нейните притоци, създават много добри предпоставки за хармоничен баланс между застроена, водна и природна среда. Всичко това обуславя идентичния характер на съществуващата градската среда. 

 

Характеристика на територии в град Ямбол с предимно жилищни функции

Централна градска част

Централната градска част на Ямбол има издължена форма, развиваща се успоредно на река Тунджа. Заобиколена е от кварталите „Христо Ботев“, „Райна Княгиня“, „Генерал Владимир Заимов“, „Изток“, „Васил Левски“, „Каргон“, „Златен рог“. На отсрещния бряг на реката се намира Западна промишлена зона, а в северна посока – гребна база. Ключови транспортни комуникации са улиците „Преслав“ и „Димитър Благоев“, както и бул. „Крайречен“. Територията е много добре обслужена посредством масов градски обществен транспорт, които осигурява връзки с всички останали части от града. Превозните средства се движат по бул. „Крайречен“, улиците „Преслав“ и „Димитър Благоев“, по които са обособени множество спирки. Пешеходното разстояние от по-крайните части до самият център на града възлиза на 10 до 15 минути.

Застрояването е ниско до високо етажно в отделните части на квартала. Преобладават еднофамилни жилищни сгради, които са разположени свободно или в по-редки случаи слепено. Многофамилни жилищни сгради представляват кооперации и панелни блокове с малко на брой самостоятелни секции. Новото строителство в района е силно ограничено поради по-високата плътност на застрояването от средата на миналия век.

 

Фигура 24. Ортофото изображение на Централна градска част.

Свободните пространства обхващат площите между сградите, уличните пространства и незастроените площи. Съществена част от тях попадат в границите на частните имоти и съответно не служат като площи за широко обществено ползване. Между блоковете пространствата могат да бъдат обобщени като неусвоени. В много редки случаи в тях има изградена алейна мрежа, достатъчно озеленяване, съобразено със заобикалящите  сгради пространства, както и поставено градско обзавеждане в добро физическо състояние. Площите не се поддържат, въпреки че представляват ключов елемент от средата в централната градска част на Ямбол.

Зелената система включва малките озеленени пространства, градските градини и паркове, както и растителността по дължината на транспортните комуникации, свързваща площните елементи. Всички те изграждат цялостна система, която към настоящия момент има частични разкъсвания. Те са в следствие от премахване на дървета, запечатване на площи за изграждане на наземни паркинги или строителство на сгради. Обособени са малки площи за линейно улично озеленяване, в което обаче присъства само висока дървесна растителност. Ниската растителност е предимно естествена, като отсъства изграждане на цветни лехи. При преобладаващата част от зелените площи се отчита липса на регулярна поддръжка, която съответно понижава благоустройствените качества на озеленяването, неговите защитни функции, както и цялостната естетика на пространствата. Посредством озеленяване са подчертани малка част от по-значимите пространства –  по дължината на главните улици и в площадите, около обществено обслужващи сгради и  други.

Общественото обслужване е разположено в пространството оградено от бул. „Димитър Благоев“, ул. „Преслав“, бул. „Крайречен“, както и река Тунджа. Обхваща предимно по-главните транспортни комуникации, като плавно навлиза и във вътрешността на териториите. В разглеждания квартал попада главната улица на град Ямбол – ул. „Георги Раковски“. По нейната дължина са разположени ключови административно-делови сгради като Община Ямбол, НОИ, офиси, обекти на културата – музеи, читалища, театър, както и множество търговски обекти. Разнообразието на обектите е добро, като успяват да задоволят потребностите на местните жители, както и да привлекат допълнително потребители от съседните територии. В разглеждания квартал са изградени и функциониращи образователни обекти, като те са разположени във вътрешността на кварталите и при по-главните транспортни комуникации. Около този тип обекти са изградени необходимите зелени пояси в рамките на техните имоти.

Съществен недостатък на благоустройството в квартала е липсата на единно визуално оформление на сградите. Забелязват се характерни оформления за различните периоди на строителство. Съществени са и намесите по фасадните стени от страна на частните собственици, с което се създава визуално замърсяване на средата. То е допълнено и от поставените табели на търговските обекти, преместваемите табели, реклами и прилежащото им осветление. Всичко това води до загуба на автентичността на централната градска част и изместване на фокуса към комерсиалните аспекти, а не към съхранената идентичност на квартала, представящ до голяма степен град Ямбол.

Транспортната достъпност до квартала може да се определи като много добра. Територията е добре задоволена с улична мрежа, а нови връзки са предвидени съгласно Общ устройствен план на град Ямбол (одобрен с ПРОТОКОЛ №10, РЕШЕНИЕ №10, т.6 от заседание на Общински съвет - Ямбол,, проведено на 30.06.2016г. на основание чл. 21, ал.1, т. 11, от ЗМСМА  и чл. 127, ал. 3,  и ал. 6 от ЗУТ). Територията е добре обслужена с масов градски обществен транспорт, като са осигурени връзки с всички останали части от града. Пешеходната достъпност до самият център на града е в границите между 5 и 15 минути. Изцяло пешеходните улици са две – „Търговска“ и „Г.С.Раковски“. Забелязва се необходимост от развитие на пешеходните пространства и добавяне на нови такива, с които да се обособят зони за продължителен престой на открито, разнообразяващи функциите в настоящата среда.

За изграждането на транспортните система са използвани няколко видове материали за настилки - асфалт и паваж за улиците, както и бетонови плочки за тротоарите.  На места има асфалтиране на улиците директно върху паветата, което недобро решение. В по-отдалечените улици подмяната на настилки е извършена само върху участъците с ремонтирани инженерни инфраструктури, а не по цялата ширина. Налични настилки имат множество дефекти от по-леки, до тежки. Често срещани са съчетаване на няколко различни видове настилки в рамките на едно пространство, неравности, нагъвания, липсващи отделни елементи и скосявания, образуване на дупки, обраствания на прилежащата растителност, ниска височина на тротоарите и други. Част от по-крайните улици са без положени настилки както по платното, така и по тротоарните пространства. Цялостното оформление на уличното пространство е недобре обмислено. За поставянето на контейнерите за смет е отнето от пространството на пешеходците, като са влошени и условията за преминаване в останалата ширина на тротоара. На места контейнерите са разположени в непосредствена близост до жилищните сгради и техните прозорци. Всичко това създава неблагоприятна за придвижване и обитаване среда, както и сериозни затруднения в придвижването на основни групи хора като родители с колички, възрастни и хора в неравностойно положение. Забелязва се неподдържане на пътната инфраструктура, което допълнително влошава състоянието й. В центъра на града, около самото ядро, са извършени ремонтни дейности, с което са разрешени част от установените проблеми.

Паркирането в разглежданата територия се осъществява в гаражи в частните имоти, гаражни клети на групи, в обособени паркинги и по дължината на улиците. Поради недостига на места се наблюдава и навлизане в свободните и зелени площи. Частично се завземат и тротоарите и предвид намалената им ширина, пешеходците се изтласкват на уличното платно. Частично този проблем е разрешен с поставянето небетонирани колчета, които обаче пречат на движението на хората.

Електроснабдяването на центъра е решено с частична надземна мрежа. Поставените стълбове отнемат от пешеходните пространства, а присъствието на кабелите на земята създават условия за повече на брой аварии, инциденти, както и възможности за престъпления.

По дължината на улиците има намалено количество на канализационни шахти за отвеждане на дъждовни води. При павираните улици, както и павираните и в последствие асфалтирани такива, шахтите отсъстват. Предвид релефа, плътността на застрояването и запечатаните почви, задържането на води е неминуемо. Посредством по-ниската височина на тротоарите водите достигат и до близко разположените сгради, създавайки предпоставки за материални щети.

Основни идентифицирани проблеми:

• Неусвоени междублокови пространства;
• Недостатъчен брой на озеленените площи за широко обществено ползване;
• Неподдържане на растителността;
• Отсъствие на единно визуално оформление на сградите;
• Влошено състояние на уличните и тротоарните настилки;
• Надземно електроснабдяване;
• Отводняване на улиците.

ж.к. „Аврен“

Разположен е в югоизточната част на града, като граничи с две от най-важните транспортни комуникации в града – бул. „Крайречен“ и ул. „Граф Игнатиев“. Съседни на него са кварталите „Зорница“, „Хале“, „Диана“, „Граф Игнатиев“ и „Изток“. Територията е добре обслужена с масов градски обществен транспорт, предоставящ достъп до останалите квартали от града. Спирките са разположени така, че в рамките на 5 минутния пешеходен изохрон да бъде покрита цялата територия на квартала. Пешеходната достъпност до централната градска част е добра като необходимото време за придвижване е около 15 минути, а за по-южните части и 20.

В различните части застрояването е от ниско до високо. Най-голяма разлика има в източната част на квартала. Така от сгради с височина до 10 м. се достига до такива от 40 м., което създава рязък контраст и се отразява неблагоприятно на възприемането на пространствата от преминаващите пешеходци.

Свободните пространства са формирани от дворовете при еднофамилните жилищни сгради, както и междублоковите пространства при комплексното застрояване. Цялостно може да се обобщи, че състоянието им е недобро, като потенциалът им е неусвоен.

Озеленяването в територията е формирано от растителността в частните дворове, линейното улично озеленяване, както и междублоковите пространства. Не са обособени градски градини и паркове. Растителността по дължината на улиците има прекъсвания на места, а при по-големите пространства между блоковете тя е силно ограничена. Това създава усещане за загуба на пространството и намалява възможностите за ползване на площите поради отсъствието на защита от метеорологичните условия на хората (прекомерно слънчево греене и вятър, навявания). В границите на частните имоти озеленяването е по-богато, но се наблюдават и такива с почти пълно обезлесяване. По дължината на улиците са обособени малки градинки. Тяхното оформяне, засаждане на треви и цветя, както и поддържането им са по инициативи на местните жители. Общото състояние на дърветата е недобро, поради недостатъчната поддържка, както и осъществяването на неблагоприятни за растенията дейности.

 

Фигура 25. Ортофото изображение на квартал „Аврен“

Общественото обслужване е разпространено по дължината на по-големите транспортни комуникации, като обектите задоволяват нуждите предимно на местното население. В северната част на квартала има детска градина и училище, в южната – поща и търговски обекти, а центъра – православен храм с оформено площадно пространство пред него. Количеството на обектите е достатъчно, като има възможност за добавяне на нови и разнообразяване на предлаганите продукти и услуги.

Визуалното представяне на фасадите на сградите не подчинено на единно за територията оформление. Забелязват се по-съществени различия, произтичащи от вида на застрояването, височините и използваните материали, както и броя на обособените самостоятелни обекти и собствениците. Към настоящия момент реализирането на намеси по външните стени е свободно, без да се оказва контрол от страна на Общината.

Състоянието на уличните и тротоарните настилки е недобро. Забелязват се множество проблеми като напуквания, нагъвания на асфалта, пропадания, липса на отделни елементи като бордюри, плочки и капаци на шахтите, образуване на дупки, израстване на растителността и завземане от съседните пространства и други. Паркирането се осъществява в гаражи, попадащи в границите на частите имоти, по дължината на улиците или в междублоковите пространства. Частично се отнема от пространството на пешеходците и се възпрепятства движението. Създадени са множество предпоставки възпрепятстващи придвижването на основни групи хора като възрастни, хора неравностойно положение, родители с колички и други.

Друг проблем, свързан с градската среда, е присъствието на електроснабдителните кабели в надземното пространство. Като следствие от това в тротоарното пространство е намалено от наличието на трафопостове, повишава се риска от аварии и инциденти и престъпления, визуалното замърсяване на средата и други.

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Рязък контраст във височините на сградите;
• Липса на озеленени площи за широко обществено ползване;
• Разкъсвания в системата на линейно улично озеленяване;
• Недостатъчна поддръжка на съществуващата растителност;
• Липса на единно визуално оформление на сградите;
• Влошено състояние на уличните и тротоарните настилки;
• Надземно електроснабдяване.

Ж.к. „Васил Левски“

Намира се в южната част на града, като огражда от три страни ж.к. „Възраждане“. Съседни са „Каргон“, „Център“, „Изток“ и „Граф Игнатиев“. Транспортното обслужване на квартала се осъществява посредством Обходен път Юг, бул. „Крайречен“ и по-малката улица „Индже Войвода“. Територията е добре обслужена с градски транспорт, като превозните средства се движат по бул. „Крайречен‘, както и улиците „Битоля“ и „Руен“ и в рамките на 5-минутен пешеходен изохрон се покриват територии в северната и западната част от квартала. При източните и южните към момента няма необходимост от свързване с тази мрежа, тъй като не са им придадени функции. Достъпността до централната градска част пешеходно може да се осъществи за до 10 минути, което дава информация за добре изградени връзки, въпреки наличието на пространствени ограничители като река Тунджа и транспортни комуникации с висока интензивност на движението.

 

Фигура 26. Ортофото изображение на квартал „Васил Левски“

В северната част са обособени малки квартални структури. Част от тях са застроени комплексно, а други – със свободно стоящи, а на места и слепени сгради. По-надолу кварталът се развива като продължение на Южната промишлена зона. Източната част към настоящия момент е частично застроена.  Тя представлява земеделска земя, но с нарастване на нуждата от урбанизиране и застрояване постепенно започва промяна на предназначението й. Все още не е изградена уличната система, което означава, че в тази част все още няма и квартална структура. Наблюдава се замърсяване на територията с битови отпадъци и образуване на нерегламентирани сметища. Поради равнинния релеф те се разнасят чрез ветровете на далечни разстояния и с това обхващат и други територии.

Част от северната и цялата западна граници на квартала са водни площи – река Тунджа. Нейният потенциал не е оползотворен. С цел благоустрояване на пространството по дължината на реката са насадени фиданки, които да оформят средата визуално. В случая проблем е отделянето на реката от останалата част от града и по-конкретно жилищните територии. Високата дървесна растителност възпрепятства достъпа до реката, но с това и ограничава възможностите в бъдеще за реорганизиране на пространството и превръщането му в място за отдих.

Озеленяването е оскъдно. Не са обособени площи за широко обществено ползване – тип паркове и градини. Междублоковите пространства представляват поляни с естествена растителност, като дърветата в тях са изключително малко на брой. Алейната мрежа в тях с положени настилки, а на много малко места има детски площадки. Изцяло отсъстват съоръжения за спортни дейности на  открито.  Линейното улично озеленяване е с множество прекъсвания, поради което е затруднено изпълнението на неговите функции. Цялостното състояние на съществуващото озеленяване е недобро поради липсата на регулярна поддръжка, извършването на неблагоприятни за растенията дейности, както и необходимостта от доразвитие на зелената система. На единични места в свободните пространства са оформени малки зеленчукови градини или декоративни такива, като грижа за тяхното поддържане са поели местните жители.

Общественото обслужване в квартала е концентрирано в северната част, където са разположени жилищните квартали и съответно основните групи потребители. Като разнообразие обектите са доста ограничени, но има възможности за обособяване на нови с по-различни предлагани стоки и услуги.

Транспортните комуникации са с положена настилка от асфалт и паваж, а прилежащите им тротоари са с бетонови плочки. Цялостното състояние може да се определи като недобро поради липсата на регулярна поддръжка и отлагане на ремонтни дейности. Наблюдават се проблеми като напуквания на настилките, нагъвания, пропадания, образуване на дупки, отделяне на важни елементи, липса на скосявания на тротоарите и други. На места е затруднено предвиждането на групи хора като възрасни, хора в неравностойно положение, както и родители с колички. На места се наблюдават и разкъсвания на тротоарната мрежа.

Паркирането се осъществява в обособени гаражи в партерните етажи, гаражни клетки и свободните, незастроени пространства. С това се оформят зони, отнемащи от пространствата на пешеходците и влошаващи средата и условията. Не се наблюдава недостиг на места за паркиране, а липса на оформени паркинги със свободен достъп.

Като недостатък може да се отчете също и електроснабдяването посредством надземно окабеляване. То влияе неблагоприятно на средата, повишава визуалното замърсяване и създава предпоставки за по-чести аварии.

Основни идентифицирани проблеми:

• Неусвоен потенциал на река Тунджа;
• Незастроени територии в източната част на квартала;
• Липса на озеленени площи за широко обществено ползване;
• Неусвоен потенциал на междублоковите пространства;
• Ограничено обществено обслужване;
• Влошено състояние на уличните и тротоарните настилки;
• Поставяне на гаражни клетки и паркиране в свободните пространства;
• Надземно електроснабдяване.

 

Ж.к. „Възраждане“

Разположен е в южната част на града, северно от околовръстния път. Заобиколен е от кварталите „Васил Левски“ и „Каргон“. Уличната мрежа е ортогонална, ориентирана по световните посоки (изток – запад и север-юг). Достъпът до квартала се осъществява посредством бул. „Индже Войвода“, както и улиците „Руен“ и „Галац“. Територията се обслужва от масов градски обществен транспорт. По-южните и източни части се покриват за малко повече от 5 минути ходене пеш. Предвид местоположението на квартала достигнато до централната градска част отнема между 10 и 15 минути.

Озеленяването на квартала се състои от растителността по протежение на улиците. Изцяло отсъстват озеленени площи за широко обществено ползване като градски градини и паркове. В свободните площи естественото озеленяване е намалено и съществува необходимост от залесяване с дървета.

Застрояването е с малка до средна височина. Преобладаващата част от сградите са многофамилни и слепени. При строителството на сградите в партерните им етажи са обособени закрити паркинги. В последствие са добавяни и гаражни клетки в междублоковите пространства, подредени на групи по няколко броя. Това до голяма степен е неблагоприятно за средата решение, тъй като отнема от свободните пространства и създава физически бариери за движението на пешеходците.

Междублоковите пространства не са усвоени. Към настоящия момент те представляват поляни с естествена ниска растителност. В редки случаи са поставяни маси с пейки, както и настилки за игрища. Цялостно отсъства изграждането на алейна мрежа, полагане на настилки, оформяне на пространства за движение и продължителен престой, поставяне на градско обзавеждане и други. В южната част се наблюдава изграждане на градски градини около жилищните блокове. В тях се отглеждат плодове и зеленчуци, като има и изградени оранжерии.

 

Фигура 27. Ортофото изображение на квартал „Възраждане“

Общественото обслужване в квартала е ограничено. Функционират по-площни магазини в промишлено и строително направление, разположени в западната част. Другите видове обекти са малко на брой. Част от тях са изградени в партерните етажи на жилищните блокове.

Уличните настилки са представени от асфалт за платната и бетонови плочки за тротоарните пространства. Цялостното състояние на настилките може да се определи като влошено. Наблюдават се множество недостатъци от по-леки до тежки като напуквания, нагъвания, спадания и повдигания, размествания, оронвания на горните пластове, образуване на дупки, липса на отделни елементи и други. Паркирането се осъществява в партерните етажи в обособени гаражи, гаражни клетки, както и свободните пространства. Отнето е от пространство на пешеходците, както и е понижено качеството на средата и предлаганите условия. Има недостиг на оформени пространства за паркиране.

Електроснабдяването на територията се е частично надземно. Присъствието на кабели в пространството има неблагоприятно въздействие.

Основни идентифицирани проблеми:

• Разкъсано линейно улично озеленяване;
• Липса на озелени площи за широко обществено ползване;
• Неоползотворяване на междублоковите пространства;
• Поставяне на гаражни клетки и паркиране в свободните пространства;
• Частично надземно електроснабдяване.

 

Ж.к. „Георги Бенковски“

Разположен е в крайната североизточна част на град Ямбол. Транспортното обслужване се осъществява посредством улица „Преслав“ и Обходен път Изток. Съседни на него са кварталите „Христо Ботев“ и „Райна Княгиня“. Обслужеността на територията с масов градски обществен транспорт се осъществява по дължината на ул. „Преслав“, по която има спирки.  Придвижването от и до тях отнема около 5 минути, като единствено за крайните североизточни части е необходимо малко повече време. Пешеходното придвижване до централната градска част може да се осъществи за 15 до 20 минути, но това не е подходящо поради преминаването през територии с изразени социални проблеми и ниски нива на реална и осезаема безопасност.

Застрояването е комплексно с панелни блокове с височина от 8 етажа и 5 до 8 на брой секции. В свободните пространства между тях постепенно са изграждани ниски постройки за предимно търговски обекти. Допълнително добавяни са и преместваеми такива с цел обособяване на временни обекти. Общественото обслужване е съставено от множество малки обекти. Разнообразието им като качество и предлагани стоки и услуги може да се определи като ограничено – сведено до задоволяване на основните потребности на населението.

Свободните площи представляват оставените пространства между блоковете, както и незастроените територии. На единични места са извършвани дейности по усвояване на междублоковите пространства като изграждане на многофункционални спортни площадки и обособяване на пространства за продължителен престой с алейна мрежа, пейки с навеси, беседки и други. При тях се наблюдават няколко по-ключови проблеми – малък брой, реализиране на неподходящи пространствени и функционални решения, несъобразени със заобикалящата среда. Няма изградени детски площадки, нито обособени пространства, предоставящи възможности за игри и забавления. Съществен проблем е и липсата на паркове и градини. Предвид равнинния релеф на града, както и липсата на естествена висока дървесна растителност, възможностите за усвояване на свободните пространства с кратък период от време са силно намалени.

 

Фигура 28. Ортофото изображение на квартал „Георги Бенковски“

Цялостният облик на квартала е недобър. Понижено е количеството озеленяване като площи и висока дървесна растителност, изграждането на алейна мрежа, влошено състояние на настилките на улиците и тротоарите, както и прилежащите площи. На места се наблюдава премахване на обекти по дължината на улиците и неразчистване на строителните отпадъци.

Площите за линейно улично озеленяване са значително намалени като количество поради поставянето на гаражни клетки в пространствата пред жилищните блокове. По дължината на улиците растителността е разредена, с което се възпрепятства изпълнението на функциите ѝ – благоустройствени и осигуряване на защита от климатичните въздействия. Разнообразие на растителността е ограничено – сведено до най-устойчивите на градски условия видове. Състоянието е недобро, като основна причина затова може да се посочи липсата на регулярна поддържка и развитие на зелената система.

Съществен проблем на средата е замърсяването с нерегламентирано изхвърлени битови отпадъци. Те обхващат по-крайните територии, частите в близост до квартал „Райна Княгиня“ и част от междублоковите пространства. Равнинният релеф и ветровете допълнително ги разнасят на далечни разстояния, разраствайки зоната на замърсяване.

Транспортните комуникации са с положени настилки от асфалт. Тротоарните пространства са оформени посредством бетонови плочки. Общото им състояние е влошено поради липсата на регулярна поддръжка и отлагане на необходими ремонтни дейности. Наблюдават се проблеми като неравности, напуквания, начупвания на плочки, образуване на дупки, липса на отделни елементи и други. Частично възпрепятствано е движението на определени групи хора като възрастни, родители с колички и хора в неравностойно положение.

Паркирането се извършва в гаражни клетки, поставени на групи около жилищните блокове, в обособените паркинги и свободните пространства. Гаражните клетки отнемат от пространствата за озеленяване и придвижване на пешеходците, като едновременно с това създават визуално замърсяване и неоживени зони с риск от престъпления.

Основни идентифицирани проблеми:

• Затруднена пешеходна достъпност поради преминаване през територии с изявени социални проблеми;
• Липса на детски площадки;
• Липса на озеленени площи за широко обществено ползване;
• Неусвоени междублокови пространства;
• Влошено състояние на уличните и тротоарните настилки;
• Поставяне на гаражни клетки и паркиране в свободните пространства;
• Нерегламентирано изхвърляне на битови отпадъци в свободните площи.

Ж.к. „Генерал Владимир Заимов“

Разположен е в централната част на града, като е заобиколен от важни за града транспортни комуникации – булевардите „Генерал Владимир Заимов“, „Димитър Благоев“, „Преслав“, както и улица „Търговска“. Обслужването с масов градски обществен транспорт се осъществява посредством по-главните улици, където са поставени спирки. Предвид тяхното местоположение, уличната структура и застрояването за малко повече от 5 минути се покрива почти цялата част от разглеждания квартал. Придвижването до централната градска част може да се осъществи за приблизително 10 до 15 минути.

 

Фигура 29. Ортофото изображение на квартал „ген. Владимир Заимов“

Застрояването е смесено като варира между жилищно нискоетажно със свободностоящи и слепени сгради и комплексно със средни до високи блокове. При зоните със смесено застрояване не се наблюдава по-рязък контраст във височината. Преобладават многофамилните жилищни сгради с масивна конструкция – изградени от тухли и стоманобетон. Територията на квартала е застроявана в по-ранен етап от развитието на града. На места има  разрушаване на стар и не използваем сграден фонд и изграждане на съвременни сгради. Свободните пространства и имоти, подходящи за реализиране на ново строителство са единични.

Озеленяването е съставено от растителността по дължината на транспортните комуникации, в частните имоти и междублоковите пространства. Изцяло отсъстват обособени паркове и градини, в които да се осъществява ежедневния отдих на населението.  Междублоковите пространства не изпълняват функциите си. Като основни причини за това могат да бъдат посочени липсата на алейна мрежа с подходящи настилки, оформяне на пространства за движение и престой, озеленяване посредством ниска, средна и висока растителност, както и елементи на градското обзавеждане. Към настоящия момент в тях протичат естествени природни процеси, контролирани с минимална поддръжка, но цялостно не спомагат за подпомагане благоустрояването на квартала и предоставяне на възможност на местното население за отдих. На единични мета има обособени детски площадки, като преобладаващата част от тях са амортизирали и създават риск за здравето на децата при използване.

Линейното улично озеленяване формира система с множество разкъсвания. Неблагоприятни аспекти са еднообразието на растителността, липсата на оформени пространства около стволовете на дърветата, както и цялостното подчертаване на средата посредством растителността и изграждане на цветни лехи, въпреки оставените на места пространства за това. Осъществени са негативни намеси като твърде грубо изрязване на клоните на дърветата и възпрепятстване на естественото им възстановяване. Поддържката на растителността не е достатъчна.

Общественото обслужване обхваща по-главните улици като „Търговска“, „Г.С. Раковски“ и „Преслав“. При тях са изградени по-големи обекти, предлагащи разнообразни стоки и услуги, с които привличат потребители от отдалечени краища на града. Във вътрешността на квартала са обособени по-малки обекти за нуждите на местните жители. В централната част на квартала са разположени детска градини и училище, намиращи се в непосредствена близост едно до друго.

Всички улици в квартала са с положени настилки. При уличните платна използвани са павета и асфалт, а при тротоарите – павета и бетонови плочки. Наблюдава се асфалтиране на улиците директно върху паважната настилка. С това се понижават качеството и трайността. Тротоарите са с малка ширина, като около жилищните блокове създават предпоставки за престъпления в партерните и първите жилищни етажи. Използването на павета за настилки при тях е неблагоприятно поради създаването на допълнителни затруднения в движението на всички хора. Състоянието на настилките може да се определи като недобро. В някои участъци има образувани по-сериозни дефекти, като неравности, нагъвания, дупки, липсващи елементи и скосявания. Често срещано е изграждането на огради (метални, бетонови и тухлени), които да ограничат движението на хора в определени участъци. Подобно решение е неблагоприятно за средата и често е нефункционално.

Съществен проблем на разглежданата територия е отводняването при проливни дъждове. По улиците и в по-ниските части се задържа вода. При улиците с павирана настилки и тези, които са в последствие асфалтирани, липсват отводнителни шахти. Това е допълнено от ниското ниво на тротоарите или тяхната липса. Често прилежащите територии не могат да поемат количеството вода и те навлизат в партерните етажи на близко разположените сгради.

Паркирането се осъществява посредством обособени в партерните етажи гаражи, открити паркинги и гаражни клетки в групи от по няколко. При част от улиците е позволено оставянето на автомобили по дължината на улиците. Проблем е, че това се извършва двустранно, в тесни улици и отнемайки над 50% от пространството за пешеходци. На места има частични ограничения посредством бетонирани колчета, които обаче възпрепятстват движението на хора. Отчита се недостиг на места за паркиране и предвид това местните хора намират алтернативни решения.

Електрифицирането на част от жилищните сгради е надземно. Това е по-често срещано при еднофамилните жилищни сгради и съответно е съпътствано от стълбове, отнемащи от пространството на пешеходците, както и визуално замърсяване на средата.

Основни идентифицирани проблеми:

• Липса на озеленени пространства за широко обществено ползване;
• Неусвоени междублокови пространства;
• Влошено състояние на уличните и тротоарните настилки;
• Отводняване на улиците;
• Поставяне на гаражни клетки;
• Паркиране двустранно в тесни улици и обхващане на част от тротоарите;
• Частично надземно електрифициране.

 

Ж.к. „Граф Игнатиев“

Намира се в южната част на града и е разположен до „Аврен“, „Диана“, „Васил Левски“, „Изток“. Три от неговите страни са най-главните и значими транспортни комуникации в града. Четвъртата граница на квартала в река Тунджа. Кварталът се обслужва с масов градски обществен транспорт посредством бул. „Граф Игнатиев“, по чиято дължина са поставени спирки. В рамките на 5-минутиния пешеходен изохрон могат да бъдат достигнати почти всички части на квартала. За пешеходното придвижване до централните градски части са необходими между 15 и 20 минути.

 

 

 

 

 

 

 

Фигура 30. Ортофото изображение на квартал „Граф Игнатиев“

Не са изградени озеленени площи – тип паркове и градини. Въпреки това има свободни пространства, които могат да бъдат залесени поетапно и  трансформирани в обществено пространство за отдих и рекреация. Линейното улично озеленяване присъства по дължината на транспортните комуникации и около жилищните блокове, но има разкъсвания на мрежата. Цялостното оформление не е добро. Липсва изграждането на средна и ниска растителност.

Застрояването е предимно комплексно с изключение на малък квартал с еднофамилни жилищни сгради. Свободните пространства са оформени от оставените площи между блоковете, както и незастроените парцели. Такива има в западните и северни части. Структурата позволява уплътняване на застрояването при изявена необходимост от такова.

Междублоковите пространства са в недобро състояние. Отсъства изграждането на алейна мрежа в тях, оформяне на пространства за продължителен престой на открито като детски и спортни площадки, зони за отдих на по-възрастното население, насищане с градско обзавеждане и други. Съществен проблем е поставянето на гаражни клетки, с което се създава физическа бариера за движението, понижава се функционалността на териториите и се отнема от пространството на пешеходците.

В западната част на квартала, по дължината на реката са изградени промишлени предприятия. Останалата част от реката е с неусвоен потенциал. Съществен проблем е неподдържаното на коритото на реката – нейното почистване от отпадъци и замърсявания, отстраняване на озеленяването. Изграждане на предпазни съоръжения за преминаващите автомобили и хора.

В жилищните комплекси се наблюдава липса на единно оформление на сградите, големи и неоползотворени междублокови пространства без изградени детски и спортни площадки, неоформени паркинги и поставяне на множество гаражни клетки и други.

По-големите обществено обслужващи обекти са разположени в северната част на квартала, образувайки по-площни зони. Малки обекти има в жилищните комплекси, като те служат за задоволяване на ежедневните потребности на местното население. В квартала има две детски градини, които се намират в близост до жилищните блокове и озелененият пояс по дължината на река Тунджа.

Транспортните комуникации са с положени настилки от асфалт, а по тротоарите – бетонови плочки. Наблюдават се множество дефекти от по-леки до по-сериозни, присъстващи основно поради липса на регулярна поддръжка и неосъществяване на необходими ремонтни дейности. Срещат се напуквания, образуване на дупки, частични и недостатъчни кърпежи, липса на отделни елементи, размествания, неравности и други. Затруднено е придвижването на групи хора – възрастни, родители с колички, хора в неравностойно положение.

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Липса на озеленени площи за широко обществено ползване;
• Замърсяване с нерегламентирано изхвърлени битови отпадъци на териториите с потенциал за озеленяване и трансформиране в площи за отдих и рекреация;
• Потенциалът на река Тунджа е неусвоен;
• Липса на единно визуално оформление на сградите;
• Неусвоени междублокови пространства;
• Поставяне на гаражни клетки в междублоковите пространства;
• Влошено състояние на уличните и тротоарните настилки.

 

Ж.к. „Диана“

Разположен е в югоизточната част на град Ямбол. Негови граници са част от двете най-важни за града транспортни комуникации – Обходен път / Околовръстен път и ул. „Граф Игнатиев“. Съседни на него са кварталите „Хале“, „Граф Игнатиев“, „Аврен“, както и продължението на Южна промишлена зона. Територията се обслужва с масов градски обществен транспорт посредством оградните транспортни комуникации. Почти цялата площ на квартала се покрива от 5 минутния пешеходен изохрон. Пешеходната достъпност до центъра на града отнема между 20 и 25 минути.

 

Фигура 31. Ортофото изображение на квартал „Диана”

Кварталната структура е оформена с площни поземлени имоти, в които е изградено комплексно застрояване. Етажността варира от средна до висока, като преобладават панелните жилищни блоковете с по 9 етажа. Свободните пространства са оформени от оставените между блоковете площи. Тяхното състояние може да се обобщи като недобро поради цялостното им неусвояване. Отново характерно е поставянето на гаражни клетки. Има недостиг на места за паркиране, което е довело до завземане от зелените площи и отнемане от пространствата за движение на пешеходците. Състоянието на настилките на уличното платно и прилежащите територии е недобро. Има необходимост от извършване на ремонтни дейности и подмяна на настилки. Жилищните блокове са със сравнително добре запазен вид спрямо тези в другите квартали. Визуалното замърсяване е ограничено – по жилищните сгради се забелязват промени в делението на прозорците, поставяне на външни климатични инсталации и сателитни чинии. На този етап е добре да се зададат основни изисквания за визията на фасадите, с които да се съобразят бъдещите намеси. При другите видове сгради неблагоприятно е въздействието на табелите, рекламните пана и други.

Общественото обслужване е разположено предимно по дължината на бул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Крайречен“. Във вътрешността на квартала се намират обекти като училища, детски градини и малки магазини. На места са обособени търговски обекти в партерните етажи на жилищните блокове.

Озеленяването е съставено предимно от растителността по дължината на транспортните комуникации. Разкъсвания на мрежата има само на единични места. Изцяло липсват озеленени площи за широко обществено ползване с изключение на междублоковите пространства, които не са пригодени за осъществяване на ежедневен отдих на местните жители. Изграждането на нови градини и паркове е затруднено поради необходимостта от първоначално залесяване на свободните терени. Предвид това, вариант за предоставяне на условия за отдих на жителите са междублоковите пространства.

В югоизточната част на квартала, свободните площи представляват малки частни градини за отглеждане на овощни дръвчета и зеленчуци.

Уличните и тротоарните настилки са с положени настилки, като използваните материали са съответно – асфалт и бетонови плочки. Състоянието им е недобро поради наличието на множество дефекти. Те не се отстраняват навременно, с което са задълбочават и се понижава цялостното им качество.

Основни идентифицирани проблеми:

• Неусвоени междублокови пространства;
• Недостатъчно места за паркиране;
• Поставяне на гаражни клетки в свободните пространства;
• Липса на озеленени площи за широко обществено ползване;
• Липса на единно визуално оформление на блоковете.

 

Ж.к. „д-р Димитър Дончев“

Намира се в крайната източна част на град Ямбол, непосредствено под парк „Боровец“. От всички останали страни има незастроени територии без придадени функции. Единствено по дължината на Обходен път Изток са изградени две сгради, представляващи търговски обекти.

 

Фигура 32. Ортофото изображение на квартал „Димитър Дончев”

Кварталът е съставен предимно от обществено обслужващи обекти и малка част с жилищни функции. Изградени са Дом „Майка и дете“, Дом за стари хора, както и болнични заведения. Жилищните блокове са единични на брой и са построени в западната част.

Общественото обслужване е силно ограничено като количество, видове и разнообразие поради по-малкия брой потребители. Жилищните зони са откъснати от града и са без връзка със сходни функционални зони. Към настоящия момент няма ново строителство, което да подпомогне процесите по трансформиране на квартала, балансиране и разнообразяване на функциите.

Територията е добре обслужена с транспортни комуникации. В близост до жилищните блокове има спирка на градски транспорт. Пешеходното разстояние до центъра на града е около 25 минути, но осъществяването му е затруднено поради недоброто състояние на тротоарната мрежа по дължината на улиците.

Озеленяване присъства при обществено обслужващите обекти като задължителни площи за отдих, но достъпът до тях е ограничен. Линейното улично озеленяване изключително малко, включително и около жилищните блокове. Не са обособени междублокови пространства или такива, които да изпълняват сходни функции.

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Липса озеленяване за широко обществено ползване;
• Линейното улично озеленяване е силно ограничено;
• Откъснатост на жилищната зона;
• Малък брой жилищни блокове;
• Ограничено обществено обслужване;
• Влошено състояние на уличните и тротоарните настилки.

 

Ж.к. „Златен рог“

Намира се в западната част на град Ямбол, като преобладаващата му част е гранична на двата ръкава на река Тунджа. В югоизточна посока граничи с квартал „Каргон“. Частично се обслужва от Обходен път Юг. Към настоящия момент обслужването с масов градски обществен транспорт се осъществява посредством улиците „Златен рог“ и „Дружба“, по дължината на които им спирки на превозните средства. Времето, необходимо за придвижване до центъра на града варира между 5 и 10 минути.

Застрояването е комплексно с панелни блокове от 3 до 7 секции. Тяхната височина варира между 6 и 9 етажа. Сградите нямат единно визуално оформление. С течение на времето всеки собственик на апартамент извършва намеси по фасадните стени като остъкляване с произволно деление на прозорците, поставяне на изолация, външни климатични тела, сателитни чинии и други.

Свободните пространства са формирани от терените между блоковете. В тях се наблюдава тенденцията за обособяване на отделни имоти и изграждане на ниски сгради за обществено обслужване – тип магазини и заведения за хранене.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фигура 33. Ортофото изображение на квартал „Златен рог“

Междублоковите пространства са неусвоени. Липсва организиране на средата, изграждане на алейна мрежа с подходящи настилки, озеленяване, обособяване на пространства за детски и спортни площадки, места за продължителен престой на открито и отдих на населението. Това значително понижава качеството на средата в аспектите: оживеност, безопасност, здравословна и разнообразна среда. Пренебрегването на междублоковите пространства възпрепятства и социалното взаимодействие между хората от квартала. Това е съществен проблем, тъй като цялостно отсъстват други озеленени площи за широко обществено ползване.

Паркирането се осъществява в гаражни клетки, обособени паркинги и в свободните площи. Наблюдава се недостиг на местата за паркиране, което от своя страна води до търсене на алтернативни решения, често в ущърб на пешеходците. Навлизането в свободните, естествено озеленени площи, възпрепятства придаването на функции на пространствата.

Обществено обслужващи обекти има при по-главните улици в квартала с цел задоволяване потребностите на местното население. Обектите за спорт са сведени до минимум – има изградени единични площадки за спортни дейности на открито.

Улиците и тротоарите са с положени настилки съответно от асфалт и бетонови плочки. Наблюдават се множество дефекти, като преобладават по-леките такива – напуквания, нагъвания, образуване на дупки, липса на отделни елементи и други. Необходима е поддръжка и отстраняване на съществуващите дефекти.

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Неусвоени междублокови пространства;
• Липса на единно визуално оформление на сградите;
• Неоползотворен потенциал на река Тунджа;
• Недобро състояние на улиците и тротоарните настилки.

 

Ж.к. „Зорница“

Намира се в югоизточната част на град Ямбол, като представлява най-малкият по площ квартал. Разположен е  между бул. „Крайречен“ и улиците „Търговска“ и „Момин камък“. Територията се обслужва с масов градски обществен транспорт, като спирка има в крайната южна част, по дължината на улица „Търговска“. Времето, необходимо за придвижване до центъра на града е между 15 и 25 минути.

Застрояването му е комплексно с жилищни панелни блокове, съставени от 8 до 9 секции. Преобладаващата част от тях са с височина от 8 етажа, като на места има и такива от 9. При строителството си сградите са били оформени сходно, но в последствие са извършени промени по фасадите, с което видът им е изменен. Към настоящия момент намесите могат да се определят като неблагоприятни за цялата среда.

Уличните платна и прилежащите им тротоари са в недобро състояние. Основна причина за това е липсата на регулярна поддръжка. Използвани материали са асфалт и тротоарни плочки, като на места тротоарите и частите непосредствено пред жилищните блокове са асфалтирани.

В квартала липсват паркове и градини. Единствени озеленени площи са междублоковите пространства, които обаче не са пригодени да изпълняват функциите си. На места има изградени детски площадки, но те не са в добро физическо състояние и в някои случаи създават риск за децата, които ги използват. В редки случаи и по инициатива на местното население пред блоковете са поставени пейки и маси.

Общественото обслужване е разположено предимно в централната част на квартала, но е ограничено като видове. Присъстват единични обекти за търговия с храни и напитки, които да осигурят необходимите стоки на жителите. В източната част на квартала е разположен филиал на детска градина. Тя обслужва както населението на квартал „Зорница“, така и на съседния „Хале“.

 

Фигура 34. Ортофото изображение на квартал „Зорница“

Паркирането се осъществява посредством гаражни клетки, поставени в свободните пространства, както и в специално обособени паркинги. Наблюдава се оформянето на алеи с двустранно поставени гаражни клетки. С това е отнето от пространството на пешеходците и се възпрепятства придаването на функции на териториите. В случая, въздействието е локално и предвид съществения дял на останалите свободни пространства, не би следвало да се отчита като проблем.

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Неусвоени междублокови пространства;
• Малко на брой обекти на общественото обслужване и с ограничено разнообразие по вид;
• Неусвоени междублокови пространства.

 

 

 

Ж.к. „Изток“

Разположен е в централната част на града между важни транспортни комуникации – бул. “Николай Петрини” и ул. “Търговска”. Съседни на него са кварталите “Генерал Владимир Заимов”, “Военно поделение”, “Зорница”, “Аврен”, “Граф Игнатиев”, “Васил Левски“, „Каргон“ и Център. Територията се обслужва от масов градски обществен транспорт посредством бул. „Н. Петрини“ и улиците „Генерал Владимир Заимов“ и „Търговска“. Придвижването пеш дори от крайните източни части на квартала до центъра на града отнема до 15 минути.

 

Фигура 35. Ортофото изображение на квартал „Изток“

Застрояването в квартала е смесено – има ниски еднофамилни жилищни сгради, които са свободно стоящи и слепени, както и по-високи многофамилни, тип панелни блокове. Разликата в типа застояване води и до разлика във височините и визуалното оформление на сградите. На места има рязък контраст, който е допълнен и от широки неусвоени площи без достатъчно озеленяване. Това води до усещане за разпадане на пространствата и загуба на човешки мащаб.

Свободните пространства са формирани от дворовете на частните имоти, както и площите между блоковете. В тях има частична алейна мрежа, която обаче е във влошено състояние поради цялостно неподдържане. На места са обособени детски площадки. Преобладаващата част от тях са негодни за използване поради амортизация. Липсват основни елементи като положени настилки, озеленяване, градско обзавеждане (осветителни тела, пейки, маси, беседки, кошчета и други). Оформлението е недобро и не предразполага към изпълнение на основните функции.

Озеленяването присъства в частните имоти, като частично изпълнява и функциите на линейното улично озеленяване. В квартала не са обособени озеленени площи като паркове и градини. Площите, които биха могли да изпълняват сходни функции са междублоковите пространства, но състоянието им възпрепятства осъществяването на това. По дължината на улиците има насадени редово дървета, но се наблюдават множество проблеми – засаждане в близост до жилищни сгради и тяхното засенчване, прекъсвания, липса на прилежащи зелени площи около стволовете на дърветата, нерегулярна поддръжка, осъществяване на неблагоприятни за растителността намеси като твърде грубо изрязване на клони и затрудняване на възстановяването и други. Количеството дървета е недостатъчно, като са образувани свободни площи без висока дървесна растителност и съответно те не предоставят добри микроклиматични условия.

Общественото обслужване е концентрирано по ул. “Търговска”, като плавно навлиза и във вътрешността посредством по-малки обекти. В южната част на разглежданата територия има детска градина. Разнообразието на обектите е много добро, като задоволява потребностите на местните жители и привлича такива от целия град. Във вътрешността предлаганите продукти и услуги са по-ограничени, но това не представлява съществен проблем.

Улиците и тротоарите са с положени настилки от асфалт, павета и бетонови плочки. На места има пренасяне на паважната настилка и върху пешеходните пространства, което е неблагоприятно за придвижването на хора и затруднява определени групи като възрастни, родители с колички и хора в неравностойно положение. Състоянието на настилките може да се определи като недобро като с по-сериозни проблеми са тези на тротоарите – прекъсване на мрежата, неравности, спадания и повдигания, липсващи отделни елементи, обрастване на прилежащата растителност и други.

Свързано с улиците е и отводняването при по-обилни дъждове. При част от транспортните комуникации липсват канализационни шахти, а останалите често се оказват запълнени с листа и битови отпадъци, които не позволяват нормалното протичане на водите. Предвид високата плътност на застрояване и запечатване на почви в тази част на града, прилежащите територии са без възможност за поемане на водите и те навлизат в партерните етажи на близко разположените сгради.

Паркирането е решено с обособени паркинги с обществен и ограничен достъп, както и гаражни клетки. На единични места се наблюдава завземане на свободните площи между блоковете поради липса на други възможности за паркиране. Гаражните клетки присъстват на няколко места в квартала около жилищните блокове, където има по-голям брой живущи. Срещат се единични и на групи, като се наблюдава тенденцията за бетонирането им. Предвид това, тяхното преместване и премахване се затруднява значително. Въздействието им върху средата е неблагоприятно, тъй като се отнема от свободните площи за движение, озеленяване, престой, игри и спорт на открито и се влошава цялостното състояние на средата.

Обстановката в квартала е допълнена и от наличието на кабели на електропреносната система надземно. С това се добавя визуално замърсяване и се увеличава риска от аварии, престъпления и инциденти.

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Контраст между височините на застрояването;
• Липса на озеленени площи за широко обществено ползване;
• Влошено състояние на линейното улично озеленяване;
• Влошено състояние на уличните и тротоарните настилки;
• Поставяне на гаражни клетки;
• Отводняване на улиците;
• Надземно електроснабдяване.

 

Кв. “Каргон”

Разположен е в югозападната част на град Ямбол, между двата ръкава на река Тунджа. Съседни на квартала са “Център”, “Възраждане”, Южна промишлена зона и “Златен рог”. Пресича се от Околовръстен път Юг, обслужващ двете промишлени зони и с междуградско направление северозапад – югоизток. Други важни транспортни комуникации са „Проф. П. Нойков“ и „Индже Войвода“. Уличната мрежа е концентрична, с оформени малки квартали.

Застрояването е ниско до средно етажно, предимно с еднофамилни жилищни сгради. Те са строени гъсто една до друга, в някои случаи и свързано. Свободните пространства са формирани от дворовете, както и териториите около обществените сгради като детски градини, училища и други. Сградите са без единно визуално оформление, но като архитектурно решение са доста сходни. Плътността е висока, като са между сградите са оставените по-малки пространства основно заради периода на застрояването им.

Озеленяването попада предимно в границите на имотите. При преобладаващата част от улиците има частично изградено линейно улично озеленяване с малко количество висока дървена растителност. Единичните на брой дървета не могат да предложат благоустройствени функции като визуално оформление на уличното пространство и защита от слънчевите лъчи. Състоянието им е влошено поради липсата на регулярна поддръжка и прекалено грубото осъществяване на ненавременна такава. При част от съществуващите дървета естествените процеси на възстановяване са затруднени. Цялостно отсъства ниска растителност по дължината на улиците, както и цветни лехи, внасящи колорит в средата, но и подчертаващи границата между публичната и частната собственост. Озеленените площи за широко обществено ползване са недостатъчни спрямо населението. Като основна причина за това може да се посочи вида и характера на застрояването. Не е осъществена връзка между свободните пространства, озеленяването и река Тунджа, с което не е оползотворен потенциалът на реката като място за ежедневен отдих на местното население.

Фигура 36. Ортофото изображение на квартал „Каргон“

Обектите на социалната инфраструктура са ограничени по вид и местоположение. Преобладаващата част от тях са разположени в северната източната част на квартала. Малки обществено обслужващи обекти има при по-главните улици с цел задоволяване на потребностите на местното население. Има възможности за добавяне на нови обекти и повишаване нивото на разнообразие.

При транспортните комуникации има няколко отличителни за квартала характеристики. Предвид намалените отстояния между сградите, при част от улиците им обособени единични тротоари, с прекъсвания или изцяло отсъстват такива. Това е по-често срещано в западните части на квартала. Използваните материали за настилките са асфалт, павета и бетонови плочки. Срещат се участъци от улиците, при които е осъществено асфалтиране директно върху павираната настилка. С това се понижават качеството и трайността. При част от тротоарите настилка има само частично или напълно липсва такава. Наблюдават се множество дефекти като напуквания, размествания на павета, нагъвания, пропадания, повдигания на плочки, липсващи отделни елементи и скосявания, обраствания на прилежащата растителност и други. Моментните условия са неблагоприятни и създават съществени затруднения в придвижването на всички хора.

Също така, при улиците се забелязва и липсата на отводнителни шахти. В по-ниските територии на града, част от които е разглеждания квартал, се събират дъждовните води. Предвид завишената плътност и запечатването на почви, поемането на водите от зелените площи не винаги е достатъчно, с което се създават предпоставки за нанасяне на материални щети върху публичната и частна собственост.

В надземното пространство, като недостатък може да се отчете прокарването на електроснабдителните кабели към жилищните сгради. С това е свързано поставянето на стълбове, отнемащи от пространства за движение и престой и се създават условия за аварии, инциденти и престъпления.

Паркирането в територията се осъществява в гаражи в частните имоти и по дължината на улиците. При втория случай колите често се оставят частично върху тротоарите, с което се създават препятствия пред пешеходците. На места това е ограничено посредством бетонирани колчета. Отчита се недостиг на места за паркиране.

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Недостатъчно озелени площи за широко обществено ползване;
• Влошено състояние на линейното улично озеленяване;
• Неоползотворен потенциал на река Тунджа;
• Ограничено количество и разнообразие на обектите на обществено обслужване;
• Единични, частични или отсъстващи тротоари;
• Влошено състояние на уличните и тротоарните настилки;
• Отводняване на улиците.

 

“Кючук”

Намира се в северозападната част на града Ямбол и функционира като махала. Изцяло ограден е от Западната промишлена зона. Възможностите за териториално разрастване в бъдеще са ограничени. Територията не се обслужва от масов градски обществен транспорт. За пешеходно придвижване до центъра на града са необходими между 15 и 25 минути. Достъпът е затруднен поради отдалечеността и преминаването през железопътните линии и гарата.

 

Фигура 37. Ортофото изображение на квартал „Кючук“

Транспортната обслуженост се извършва посредством Обходен път Север, както и железопътна линия, преминаващи в непосредствена близост. Състоянието на пътните настилки може да се определи като много лошо. Положена базова настилка имат само по-главните улици, а останалите – са черни пътища без насип от чакъл. Тротоарни пространства не са обособени, с което пешеходците са изтласкани на уличното платно.

Застрояването е жилищно нискоетажно с височина до 10 м. Сградите са еднофамилни свободно стоящи, а на места и слепени. Към тях има прилежащи дворни площи за отглеждане на овощни дървета и зеленчуци. Забелязва се присъствието и на декоративни дървета по границите на имотите. Отчасти те изпълняват функциите на линейното улично озеленяване, което иначе отсъства. Няма паркове и градини, с което може да се обобщи, че територията е без цялостно благоустройство.

Предвид малкия брой местни жители и откъснатостта от останалата градска структура с жилищни функции, общественото обслужване е силно ограничено. Не са изграждани детски ясли, градини и училища. Присъстват единични обекти за търговия на дребно, с които се покриват основните потребности на населението.

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Не се обслужва от масов градски обществен транспорт;
• Пространствено ограничено разрастване;
• Влошено състояние на уличните настилки и отсъствие н тротоари;
• Липса на линейно улично озеленяване;
• Липса на озеленени площи за широко обществено ползване.

 

Ж.к. “Райна Княгиня”

Разположен е в северната част на град Ямбол. Главна транспортна комуникация е ул. „Преслав“, осигуряваща връзка между централните и северните части на града. Съседни квартали са “Георги Бенковски”, “Генерал Владимир Заимов”, “Център”, Гребна база, както и “Христо Ботев”. В източно направление се намира парк Боровец. Територията се обслужва от масов градски обществен транспорт, като превозните средства се движат по ул. „Преслав“, където са поставени и спирки. Пешеходното придвижване до центъра на града отнема между 10 и 20 минути.

Кварталната структура може да се определи като правоъгълна, но с няколко различни направления на улиците. Оформени са квартали, които имат по-издължена форма поради по-малкия брой прекъсвания за прокарване на пътната мрежа. 

Застрояването е с много висока плътност. Изградени са голям брой ниски жилищни постройки, които в преобладаващата част от случаите не отговарят на действащото законодателство и прилежащата към него нормативна уредба. Съществен дял от сградите са незаконно построени, с намалени отстояния помежду си през улица през дъно. Наблюдава се и разполагане на основно застрояване по границите на имотите, включително и откъм дъно, без покриване от другата страна.

Сградите са с височина от ниска до средна, със съчетание на няколко архитектурни стила и присъствие на множество разнообразни декоративни елементи по фасадните стени и оградите. Отделните сгради и техните елементи не са съобразени с цялото, поради което кварталът няма единна визия. Забелязва се и различие на визуалното оформление спрямо местоположението.

 

Фигура 38. Ортофото изображение на квартал „Райна Княгиня“

Кварталът е без озеленяване. В него не са обособени площи за паркове и градини. По дължината на транспортните комуникации не са оставени пространства за поставяне на висока дървесна растителност. Поради високата плътност на застрояването свободните пространства са максимално усвоени и почти няма озеленяване в имотите между жилищните сгради. Такова отсъства и около обществено обслужващите обекти в част образование. Цялостно няма и обособени детски площадки, които да предоставят пространство за игри на малките деца. При свободните имоти, намиращи се в крайните части на квартала, има силно замърсяване с битови отпадъци. Изхвърлянето им в тези пространства, равнинният релеф и ветровете, спомагат за разнасянето им на далечни разстояния.

Уличното пространство е стеснено – намалена е ширината на пътното платно, както и разположените отстрани тротоари за движение на пешеходците. Настилките са изградени от асфалт, паваж, бетон, тротоарни плочки. На места се наблюдава съчетание на няколко вина настилки в ограничено пространство. Настилките имат леки до сериозни дефекти сред които са неравности, нагъвания, затруднено отводняване посредством шахти, липсващи елементи, образуване на дупки и други. Паркирането се осъществява в обособени гаражи в частните имоти или по дължината на улиците. При втория вариант и предвид стесненото улично пространство, се затруднява движението.

Общественото обслужване е разположено при по-главните улици от квартала. Малки обекти има обособени и при по-вътрешните улици.  Теса насочени към задоволяване на основните потребности на населението, включително и неговите специфични предпочитания. Изградени и функциониращи са детска градина и училище. Първият от изброените обекти е разположен в по-крайните част, в непосредствена близост до парк Боровец, а вторият – в центъра на разглежданата територия. Тези обекти имат достатъчен капацитет спрямо населението, но характерна особеност е отказа на семействата от обучение на децата им, както и ранното напускане на образователните институции.

Ключов проблем за квартала е ниското ниво на реална и осезаема безопасност. Това е резултат от устройството и благоустройството на квартала, както и социалните аспекти – характерния начин на живот на местните жители.

Друг съществен аспект е замърсяването с битови отпадъци, които са изхвърлени в свободните пространства и по улиците. На места са образувани и нерегламентирани сметища, които с течение на времето се разрастват териториално.

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Висока плътност на застрояването;
• Съществен дял незаконни постройки с намалени отстояния между сградите през улица и през дъно;
• Липса на озеленени площи за широко обществено ползване;
• Липса на детски площадки;
• Замърсяване с битови отпадъци на свободните територии;
• Ниско ниво на реална и осезаема безопасност.

Ж.к. “Хале”

Разположен е  югоизточната част на град Ямбол. Обслужва се от транспортните комуникации бул. “Н. Петрини”, Обходен път Юг / околовръстен път, както и Обходен път Изток. Разделен е на две части от ул. „Търговска“. Съседни на него са кварталите “Диана”, “Аврен” и “Зорница”. Територията се обслужва от масов градски обществен транспорт, като превозните средства се движат по дължината на ул. „Търговска“. Обособени са две спирки. В рамките на 5-минути пешеходно придвижване са достъпни по-важните части. От територията до центъра на града може да се достигне за 1 до 20 минути.

 

Фигура 39. Ортофото изображение на квартал „Хале“

Южната част на квартала е съставена от жилищни зони и обществено обслужващи такива. Характерно за жилищните блокове в квартала са едновременното издигане във височина – до 15 етажа и издължаването посредством по-голям брой секции – до 12 броя.

Обществено обслужващите обекти са разположени предимно по западната част на квартала, както и по дължината на ул. “Търговска”. Преобладават такива, свързани с образованието. В територията се намират 5 училища и 1 детска градина. Северната част на квартала е заета предимно от образователни институции, както и свободни, незастроени имоти.

Междублоковите пространства могат да бъдат обобщени като неусвоени. Те са празни, без изградена алейна мрежа, придадени функции с оскъдно количество озеленяване. Отново се забелязва поставянето на гаражни клетки с едновременно недостиг на паркоместа.

Изцяло липсва обособяването на озеленени площи като градини и паркове. Линейното улично озеленяване е обхваща всички улици около жилищните и обществено обслужващите обекти. Системата на места е разкъсана, като значително влияние за това има липсващата висока дървена растителност в междублоковите пространства.

Състоянието на улиците и прилежащите им тротоари може да се обобщи като недобро. С положена настилка са само улиците с по интензивно движение, като между жилищните блокове такива няма. Състоянието им може да се определи като влошено, като подобряване се забелязва единствено около по-ключовите обществено обслужващи обекти.

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Ограничени видове обществено обслужване;
• Недостиг на озеленени площи за широко обществено ползване;
• Неоползотворени междублокови пространства;
• Влошено състояние на уличните и тротоарните настилки.

 

Ж.к. “Христо Ботев”

Намира се в крайната северозападната част на град Ямбол. Съседни на него са кварталите “Георги Бенковски”, “Райна Княгиня”, „Център“, както и Гребната база. Главните транспортни връзки на квартала са ул. Преслав, свързваща го с териториите в централната градска част, както и Обходен път Север. Територията се обслужва от масов градски обществен транспорт, които се движи по ул. „Преслав“. Обособени са 3 спирки. Придвижването до центъра на града е възможно за приблизително 15 до 20 минути.

Към настоящият момент квартала няма цялостен облик. Застрояването е комплексно, като сградите са малко като количество, разположени предимно от източната част, успоредно на улица „Преслав“. Те образуват малки, пространствено откъснати една от друга групи. Западната част е неразвита, със значителни свободни площи, без придадени функции. Височината на сградите е между 4 и 8 етажа, изградени по индустриален способ посредством панели. Между блоковете са оставени пространства за озеленяване, което присъства само частично – пред входовете има висока дървесна растителност, но в по-големите площи такава отсъства. В резултат на това пространствата се разпадат и не предоставят на хората благоприятни сетивни възприятия. Липсва също и оформяне на алейна мрежа и поставяне на градско обзавеждане. В територията има едно единствено игрище, а цялостно отсъстват детски и спортни площадки. Линейното улично озеленяване е във влошено състояние, поради липса на регулярна поддържка. При изграждането на квартала са залесени минимален брой дървета, които не могат да осигурят необходимите благоустройствени и защитни функции (от климатични въздействия).

 

Фигура 40. Ортофото изображение на квартал „Христо Ботев“

Съществен проблем е изхвърлянето на битови отпадъци в междублоковите пространства и образуването на множество малки нерегламентирани сметища. В допълнение към това, равнинният релеф и ветровете спомагат за тяхното разнасяне на далечни разстояния и понижаване на цялостното качество на териториите.

Общественото обслужване е силно ограничено и като количество, и като разнообразие. Присъстват само единични малки обекти, които не могат да покрият основните нужди на местното население, нито да привлекат потребители от съседни райони.

Южните, северните и малка част от западните територии на квартала са промишлено ориентирани. Изградените предприятия работят към настоящия момент, но тяхното свързване с останалите функционални зони не е добро. Въпреки това, те са добре обслужени с транспортни комуникации.

Състоянието на уличните и тротоарните настилки може да се обобщи като недобро. Използваните материали са съответно асфалт бетонови плочки. Наблюдават се леки до по-сериозни дефекти като пукнатини, неравности и нагъвания, образуване на дупки, премахнати елементи, липса на скосявания, израстване на прилежащата растителност и други. Всички те са породени от липсата на регулярна поддръжка и извършване на своевременни ремонтни дейности. Затруднено е придвижването на групи хора – възрастни, родители с колички и хора в неравностойно положение.

Паркирането се осъществява в гаражни клетки, както в обособени за целта пространства. В някои случаи се наблюдава завземане на свободните пространства.

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Малко на брой жилищни сгради в откъснати една от друга групи;
• Липса на озеленени площи за широко обществено ползване;
• Нерегламентирано изхвърляне на битови отпадъци;
• Ограничено обществено обслужване;
• Влошено състояние на уличните и тротоарните настилки;
• Паркиране в гаражни клетки.

 

Характеристика на други важни територии на град Ямбол с нежилищни функции

Военно поделение

Намира се в източна посока от централните части на града. Оградена е от важни транспортни комуникации – бул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Н. Петрини“. Съседни са кварталите Д-р. Димитър Дончев, Хале, Зорница, Аврен, Изток, Генерал Владимир Заимов, Център. Територията се обслужва от масов градски обществен транспорт само в югозападната част, където е изградено и функциониращо основно училище. Пред него е обособена спирка на превозните средства. Придвижването до центъра на града пешеходно отнема около 15 до 20 минути.

Преобладаващата част от територията понастоящем не функционира. В нея има изграден сграден фонд за временно обитаване на военни, както и осъществяване на тяхното обучение и тренировки, но той не се използва и поддържа от десетилетия. Състоянието му е влошено, до степен на саморазрушаване. Сградите не отговарят на съвременните потребности и изисквания, с което значително се ограничават възможностите за тяхното съхраняване и придаване на нови функции.

 

Фигура 41. Ортофото изображение в обхвата на Военното поделение

Положените настилки са от асфалт и бетон. Като естествено следствие от неизползваемостта на територията, тяхното състояние е влошено. Има множество пукнатини, нагъвания, повдигания и пропадания, изронване на горните слоеве и други.

В границите на разглежданата територия има свободни площи с равнинен релеф. Предвид предишните функции, тяхното озеленяване е ограничено. Такова присъства предимно в южните и частично в западните части, като останалите са почти обезлесени.  

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Нефункционираща територия без поддръжка;
• Влошено състояние на сградния фонд;
• Влошено състояние на настилките;
• Малко количество озеленяване с висока дървена растителност.

Гребна база

Разположена е в северната част на град Ямбол, по дължината на лявото поречие на река Тунджа. Обслужва се частично от Обходен път Север. Достъпът пешеходно и велосипедно е силно затруднен поради липсата на транспортни комуникации с обособени пространства за осигуряване по тези видове придвижване. Във вътрешността не е оформена улична мрежа, а само пътеки без необходимите настилки. Предвид това, възможностите за използване на територията се ограничават значително.

 

Фигура 42. Ортофото изображение в обхвата на гребната база

Гребният канал е построен след корекция на коритото на река Тунджа. Към настоящия момент зоната има оформени два басейна, но те не са с достатъчна дължина, необходима за провеждане на състезания. Територията е подходяща за риболов, като за поддържане на биоразнообразието водоемът се зарибява регулярно. По настоящем територията не предоставя подходящи условия за рекреативни и развлекателни дейности. Към гребната база няма построени сгради, подпомагащи нейните функции и разнообразяващи ги.

Озеленяване е съставено предимно от естествена растителност и малка част редово залесяване с дървета. Има съществени по площ свободни площи без озеленяване.  Състоянието на съществуващата растителност може да се определи като недобро поради липсата на оформление и цялостна регулярна поддръжка, включително и почистване на изхвърлените отпадъци.

Основни идентифицирани  проблеми:

• Цялостно неусвояване потенциала на територията;
• Ограничен достъп включително (автомобилно, велосипедно, пешеходно);
• Липса на настилки;
• Липса на сграда;
• Липса на озеленяване.

 

Парк Боровец

Паркът е разположен в източната част на града, на възвишение и е най-високата точка на общината. В подножието му са разположени ж.к. „Георги Бенковски“, „Райна Княгиня“, „Генерал Владимир Заимов“, Военно поделение и ‚Д-р Димитър Дончев“. По-важните транспортни комуникации около него са: Обходен път Изток и ул. „Ямболска Комуна“. В предвижданията на ОУПО Ямбол са предвидени нови връзки в направления север-юг  и изток-запад. Достъпността до парка е силно затруднена поради неизградените транспортни комуникации, ограждането от територии с изявени социални проблеми, слабо населени и напълно ненаселени такива. Не са обособени места за паркиране. В близост преминават масов градски обществен транспорт, но няма спирки, които да обслужват територията. За достигането до центъра на града и обратно са необходими между 15 и 25 минути, но няма подходящи условия за пешеходно придвижване.

Територията е с естествена растителност, като към настоящия момент се наблюдава силно обезлесяване. Регулярно се провеждат инициативи за засаждане на дървета, но те не достигат до по-възрастен етап от живота си. Преобладаващата част от тя се изсичат нерегламентирано.

В целия парк са обособени малко на брой алеи. Те имат положена настилка от асфалт, която не се поддържа регулярно и съответно нейното състояние е влошено.  Има възможности за обособяване на нови алеи, осигуряващи достъп до по-интересни части от парка. Наличното градско обзавеждане е ограничено, като основен проблем са осветителните тела. Липсват основни елементи като пейки, маси, беседки, кошчета и други. Налична е една площадка с уреди за спорт на открито, която е в лошо състояние.

В парка има един обществено обслужващ обект – заведение за развлечения, който работи предимно нощем. Поради ниската привлекателност на парка и слабата оживеност, територията е с ниско ниво на реална и осезаема безопасност. Често срещано е извършването на леки престъпления.

 

Фигура 43. Ортофото изображение на парк „Боровец“

Предвид заобикалящите територии и характерния начин на живот в тях, замърсяването с битови отпадъци е съществен проблем. Те обхващат предимно западните части. Допълните се разпространяват посредством ветровете и липсата на пространствени ограничения, обхващайки нови и нови участъци. Цялостното ниво на чистото е ниско и предоставя нормални условия за отдих.

Основни идентифицирани проблеми:

• Затруднена достъпност автомобилно, велосипедно, с обществен транспорт и пешеходно;
• Обезлесяване;
• Влошено състояние на съществуващите настилки;
• Недостатъчно обособени алеи;
• Липса на градско обзавеждане;
• Ограничено обществено обслужване;
• Ниско ниво на реална и осезаема безопасност;
• Замърсяване с битови отпадъци.

Западна промишлена зона

Разположена в западната част на град Ямбол по поречието на река Тунджа (в направление север – юг). Обслужва се от Обходни пътища Север и Юг, както и железопътна линия. Транспортните връзки осигуряват връзка на север с Автомагистрала „Тракия“, а на юг през Елхово до ГПКК „Лесово – Хайзамбели“. Железопътната линия в северна посока се свързва с една от главните за страната – София – Бургас, а на юг - достига до Елхово. Посредством транспортните комуникации се предоставя възможност за връзки с международните транспортни коридори, както и пристанищната инфраструктура на страната.

 

Фигура 43. Ортофото изображение в обхвата на Западната промишлена зона

Западната промишлена зона е добре обслужена с градски транспорт. Превозните средства се движат по бул. „Димитър Благоев“, улиците „Пирин“, „Индустриална“ и „Ямболен“. Обособени спирки предоставят възможност за достъп до по-големите промишлени предприятия. Придвижването пешеходно до центъра на града отнема между 15 и 20 минути.

В територията се наблюдават разкъсвания основно поради две причини – свободни, неусвоени терени, определени с производствени дейности по Общ устройствен план, както и нефункциониращи предприятия, чиито сграден фонд се саморазрушава. Структурата позволява уплътняване на застрояването, добавяне на нов сграден фонд. Важно за цялостното функциониране на територията и оползотворяване на нейния потенциал е реконструкцията на изоставените предприятия и тяхното преструктуриране съгласно настоящата насоченост на местната, регионалната и националната икономика и потреблението.

Територията е осигурена с вътрешни улици, свързващи се с по-главните такива. Предвид незапълнената структура на територията и настоящата интензивност на движение, може да се обобщи, че улиците позволяват повишаване на броя преминаващи транспортни средства без необходимост от доизграждане на транспортната мрежа. По дължината на улиците не са изграждани тротоари, с което цялостно не са предоставени условия за пешеходно придвижване. В границите на поземлените имоти се отчита висок дял на запечатаните почви. В резултат на това и продължителното слънчево греене се достига до нагряване повърхността и повишаване на температурата на въздуха (топлинен остров).

Използваните материали за полагане на настилките в територията са павета, асфалт и бетон. Тяхното състояние може да се определи като влошено, включително и на по-главните транспортни комуникации. Наблюдават се множество дефекти от по-леки до тежки. Сред тях са напуквания, нагъвания, пропадания, отсъствие на елементи като бордюри, образуване на дупки. Не е изградена отводнителна система по дължината улицата, въпреки равнинния терен на града.

По дължината на вътрешните, обслужващи улици, се наблюдава влошаване на прилежащите територии – обрастване с ниска растителност, отъпкване на почвите поради липса на тротоари, замърсяване и други. Като основна причина за това може да се посочи липсата на регулярна поддръжка, с което допълнително се влошават характеристиките на средата.

Озеленяването в територията присъства частично. При много малък дял от транспортните комуникации има насадени редови дървета, като залесяването е извършено със съществени прекъсвания. В границите на имотите има много нисък дял висока дървена растителност, която е недостатъчна за компенсиране на запечатаните почви и слънчевото нагряване. По дължината на улица „Пирин“, обслужваща железопътната гара и осигуряваща връзка с централната градска част, има висока дървесна растителност посредством която е  подчертана значимостта на обекта и е облагороден районът около него. Прилежащите територии обаче не са подходящо оформени, така че да се спомогне за изграждане на цялостния облик. Наблюдава се отсъствие на зелени пояси, които да ограждат зоната и да предпазват близките жилищни територии от отделяните замърсявания в атмосферния въздух и почвите, въпреки преобладаващите посоки на ветровете и риска за населението. Не са обособявани зелени площи, които да предоставят възможност за кратък отдих на преминаващите и заетите в промишлените предприятия.

Основни идентифицирани  проблеми:

• Разкъсване на територията посредством неусвоени терени, определени за производствени дейности и нефункциониращи предприятия;
• Частично обслужване с масов градски обществен транспорт и ограничени възможности за пешеходно придвижване;
• Влошено състояние на уличните настилки;
• Липса на тротоари;
• Влошаване на прилежащите територии по дължината вътрешните улици;
• Частично озеленяване – наличие на разпокъсано линейно улично озеленяване и отсъствие на зелени пояси, клинове, зони за отдих.

 

Южна промишлена зона

Разположена е под Обходен път Юг, който към настоящия момент е частично изграден. Съседни на територията са кварталите „Каргон“ и „Васил Левски“. През последните десетилетия се наблюдава процес на частично урбанизиране на имоти по дължината на транспортната комуникация и изграждане на промишлени и складови предприятия. Основното направление, в което се развива Южната промишлена зона е изток - под кварталите  „Граф Игнатиев“, „Диана“ и „Хале“, с което се възпрепятства бъдещето развитие на жилищните зони. Заедно със Западната промишлена зона те ограничават града, като единствена посока за пространствено разширение с жилищни (и обществено обслужващи функции) остава единствено североизточното направление.

В цялостната структура на Южна промишлена зона се наблюдават множество разкъсвания от свободни терени, чиито статут съгласно Общ устройствен план на град Ямбол е за изграждане на производствени предприятия (вкл. и с чисто производство).

Транспортната обслуженост на територията към настоящия момент може да се определи като ограничена. Единствената връзка е частично изградения Обходен път Юг, като няма друга алтернатива за достъп. Зоната не се обслужва с масов градски обществен транспорт. В близост, в южната част на квартал „Каргон“, спират автобуси, но преминаването на пешеходците през Обходен път Юг не е възможно. Аналогично предвиждането на хора пеш до центъра на град не може да се осъществи. Изградени са вътрешни комуникации, които са с положени настилки от асфалт и частично бетон. В границите на поземлените имоти се наблюдава висок дял на запечатаните почви. Общото състояние на настилките е влошено – с множество напуквания, нагъвания, оронване на горните слоеве, липса на бордюри, образуване на дупки. По дължината не са обособени тротоари, служещи за довеждане и отвеждане на работната сила пешеходно, въпреки че територията се намира на приблизително 15 мин разстояние от централната градска част и основни жилищни зони.

 

Фигура 44. Ортофото изображение в обхвата на Южна промишлена зона

Озеленяването е оскъдно. Не е извършено първоначално залесяване, изграждане на защитни зелени пояси включително функционални, предотвратяващи разпространението на вредни емисии към жилищните територии, както и визуални такива. По дължината на обслужващите улици няма поставени дървета, които да облагородят средата и да предоставят минимални защитни функции. Цялостно отсъстват и зелени площи, както и такива за отдих на заетите в рамките на тяхното работно време. На места в свободните площи и в границите на имотите присъства висока дървена растителност, но нейното количество е силно ограничено.

Съществен проблем на територията е образуването на незаконни сметища в по-крайните части, както и свободните терени. В тях присъстват битови, строителни и промишлени отпадъци.

Основни идентифицирани проблеми:

• Територията е неизцяло обслужена с транспортни комуникации (поради незавършено изграждане на Обходен път Юг);
• Разкъсване на цялостната структура посредством неусвоени производствени територии;
• Липса на алтернативен път, обслужващ производствено – складовите обекти
• Пространствено разрастване на зоната изцяло по дължината на Обходен път; Юг и възпрепятстване бъдещото развитие на жилищни зони под транспортната комуникация;
• Влошено състояние на настилките при вътрешните улици;
• Липса на тротоари;
• Липса на озеленяване – зелени пояси, линейно улично озеленяване, клинове, зони за отдих на заетите;
• Образуване на незаконни сметища.

 

 

2/ Селскостопански хинтерланд, вкл. вилна зона – Гърдев Кладенец

 

Вилната зона е разположена на запад в землището на град Ямбол, като е предимно ориентирана към селско стопанство и вилен отдих. На север от нея е разположен язовир „Двата чучура“, който служи за напояване на обработваемите земеделски земи в зоната. Транспортното обслужване на територията се осъществява посредством Обходен път Запад и отклонения от него към жилищните и земеделските територии. Спрямо останалата урбанизирана структура на града, граничи единствено със Западна промишлена зона, което я прави откъсната, отдалечена и със затруднено вписване към другите части на града. Транспортната достъпност се осъществява единствено с личен автомобил.

 

Фигура 45. Ортофото изображение на вилна зона – „Гърдев Кладенец“

По функции разглежданата територия представлява земеделски земи и частично жилищно застояване. Сградите са свободно стоящи и еднофамилни, като към тях са обособени дворове за отглеждане на овощни дървета, както и зеленчукови градини.

Територията е с оформена квартална структура посредством преминаващите улици. С положени настилки от асфалт са само по-главните такива, а останалите са само с естествено земно покритие. Не са обособявани тротоари. Водопреносна мрежа има само при по-северните имоти, намиращи се в близост до язовира. Изцяло отсъства канализационна мрежа. Електроснабдяването се осъществява изцяло надземно. Не са поставени осветителни тела по дължината на улиците.

Озеленяването е естествено, като не са провеждани мероприятия по залесяване. Предвид настоящото развитие, няма зелени площи. Обществено обслужващи обекти не са изграждани поради малкият брой на хората и предимно краткотрайният им престой.

 

Основни идентифицирани проблеми:

• Откъснатост от останалите територии с жилищни функции;
• Липса на озеленените площи за широко обществено ползване;
• Влошено състояние на уличните и тротоарните настилки;
• Частично електрифициране и водоснабдяване;
• Липса на канализационна система;
• Надземно електрифициране;
• Липса на осветителни тела.

 

 

 

Връзка и интеграция между ОУПО Ямбол и ПИРО Ямбол

Разработването на настоящия ПИРО Ямбол се съобразява с вече одобрения и влязъл в сила Общ устройствен план от 2013 г., както и актуализацията му от 2016 г. Реализирането на предвижданията заложени в тях ще бъдат подпомогнати конкретно посредством настоящата разработка и предложените в нея проекти. Обособяването на приоритетни зони, класифицирани като Зони с предимно социален характер, Зони с потенциал за икономическо развитие и Зони на публични функции с висока обществена значимост, не прекъсва функционалните връзки в територията. Изпълнението на проектите следва да оказва синергичен ефект, подпомагайки развитието и между отделните квартали и зони.

Посредством ПИРО Ямбол с програмен период 2021-2027 г. се подпомага осъществяването на следните предвиждания от Общ устройствен план:

 

Жилищни зони

• Реконструкция, адаптация и съхранение на съществуващия сграден фонд;
• Уплътняване на жилищни зони и по-конкретно тези в централна градска част;
• Застрояване на свободните територии в жилищни комплекси „Васил Левски“ и „Възраждане“, както и ж.к. „Христо Ботев“;
• Застрояване на терени, заключени от бивше Военно поделение на запад, южно от ж.к. „Д-р Дончев“ и Болничен комплекс и северно от продължението на ул. „Н. Петрини“;
• Усвояване на терените в местност „Червен баир“.

 

Социална инфраструктура

• Здравеопазване;
• Образование;
• Изграждане на зона за развитие на развойна и научна дейност в терените на бивше Военно поделение
• Култура;
• Спорт;

 

Отредени са терени за обществено обслужване, но без определена насоченост на обектите

Отдих и рекреация. Развитие на зелената система

• Обвързване на жилищни и обществено обслужващи територии със средата за ежедневен и седмичен отдих
• Обновяване на междублокови пространства

 

Производствени зони

• Уплътняване на съществуващи индустриални зони;
• Териториално развитие на Западна промишлена зона, както и включване на терени за далеко перспективно развитие;
• Южна промишлена зона.

 

Техническа инфраструктура

• Транспорт
• Рехабилитация на съществуващи пътища и улици

 

Нови пътища и улици

Улици ІІІ-А клас

• Продължение на Север обходен път по дължината на канала на река Тунджа;
• Продължение на Западен обходен път на юг, по поречието на река Тундца, по границите на Натура 2000;
• Продължение на бул. „Д. Благоев” източно от кръстовището с бул. „Ген. Заимов” до пресичане с път ІІІ-7072 (входа от с. Чарган) – ІІІ-А (2+2) – 1730 м.;
• Продължение на бул. „Ген. Заимов” на север от кръстовището с бул. „Д. Благоев” до бул. ”Преслав” в района на ул.”Царевец” – ІІІ-А (2+2) – 1070 м.;
• Продължение на бул. „Н. Петрини” на югозапад от кръстовището с ул. „Индже войвода” с нов мост над Тунджа до ул. „Ат. Кратунов” – ІІІ- А (2+2)- 1260м.;
• Нова пътна връзка от кръстовището на обход Запад с пътя за Безмер до ул. „Ямболен” (с нов надлез над ж.п. линия и възел до бензиностанцията) – ІІІ-А (2+2) – 500 м.;
• Удвояване на ул. „Ат. Кратунов” от ул. „Ямболен” до ул. ”Жеко Андреев” за превръщането й в улица ІІІ-А (2+2) – 800 м.;
• Удвояване на участък от обход Запад, попадащ в регулационните граници, с габарит (2+2) – 2165 м.;

 

Улици ІІІ-Б клас

• Продължение на обход Изток северно от бул. ”Н. Петрини” – ІІІ-Б (2) – 1300 м.;
• Продължение на обход Изток северно от жк Бенковски до бул. „Руен” – ІІІ-Б (2) – 690 м.;

Главни улици ІV клас

• Продължение на ул. „Руен” източно от ул. ”Охрид” с нов мост над р. Тунджа до бул. „Граф Игнатиев” – ІV (2) – 780 м.;
• Нов пробив от автогара „Крали Марко” до ул. ”Хан Тервел” – 100 м.;
• Транспортен тунел по ул. ”Преслав” в участъка от ул. ”Хан Тервел” до ул. ”Страхил войвода” – ІV (2) – покрит участък 250м. и рампи по 150 м.;

По-важни събирателни улици

• Продължение на ул. „Охрид” на юг до обход Юг – V (2) – 280 м.;
• Продължение на ул. „Охрид” на север от ул. „Битоля” с нов мост върху р. Тунджа до бул. „Н. Петрини” – V (2) – 230 м.;
• Продължение на ул. „Филип Тотю” на север от ул. „Атанас Кратунов” с нов мост над реката до бул. „Н. Петрини” – V (2) – 110 м.;

Рехабилитация на съществуващи кръстовища

• Кръстовище при входа от Сливен с обходните пътища – реконструкция в кръгово кръстовище;
• Кръстовище на бул. „Д. Благоев” – „Пирин” – „Ямболен” – реконструкция в кръгово кръстовище;
• Кръстовище „Д. Благоев” – „Ген. Заимов” – реконструкция в ново кръгово крастовище ( включване на нови клонове и подход към нова автогара);
• Кръстовище на ІІІ-555 (входа от Безмер) и обход Юг – реконструкция в кръгово кръстовище;
• Кръстовище при улиците „Ат. Кратунов” – „Крайречна”;
• Кръстовище при улиците „Ат. Кратунов” – „Юндола”;
• Кръстовище при улиците „Н. Петрини” – „Дружба”;
• Кръстовище при улиците „Н. Петрини” – „Г. Дражев”;
• Кръстовище при ул. „Н. Петрини” – автогара „Крали Марко”;
• Кръстовище „Обход Изток” – „вход от Чарган” (ІІІ-7072).

Нови кръстовища

• Ново кръстовище при продълженията на бул. „Д. Благоев” и обход Изток;
• Ново кръстовище при пресичане продължението на бул. „Д. Благоев” с път ІІІ-7072 ( входа от с. Чарган);
• Ново кръстовище на бул. „Преслав” и продължението на бул. „Ген. Заимов”;
• Ново кръстовище при входа от Веселиново с пресичане продължението на обход Изток;
• Ново кръстовище при пресичането на обход Север (ІІІ-5305) с продължението към І-7;
• Ново кръстовище „Ат. Кратунов” – „Ж. Андреев” и новото продължение на бул. „Н. Петрини”;
• Ново кръстовище „Н. Петрини” – „Филип Тотю”;
• Ново кръстовище „Н. Петрини” – „Охрид”;
• Ново кръстовище „Обход Юг” – „Охрид”;
• Ново кръгово кръстовище на І-7 и ІІІ-5304 при с. Окоп.

 

Нови градски мостове

• на продължението на бул. „Н.Петрини” – четирилентово платно с разделителна ивица (2+2);
• на продължението на ул. „Филип Тотю” – двулентово платно;
• на продължението на ул. „Охрид” – двулентово платно;
• на продължението на ул. „Руен” – двулентово платно.

 

Масов градско обществен транспорт

• Промяна на маршрутите на съществуващите линии и преминаването им през новопредвидените улици, така че да бъдат обслужени прилежащите им територии;
• Поставяне на нови спирки.

 

Пешеходни и велосипедни пространства

• Продължаване на пешеходната зона от централна градска част към териториите в източно направление (бивше Военно поделение) и достигане до парк Боровец. Добавяне и на велосипедни алеи обвързващи двете зони.

 

Водоснабдяване и канализация (има още предвиждания)

• Изпълнение на водоснабдителни план за селищно образувание „Кринчовица“;
• Подмяна на водопроводната мрежа - напорни водопроводи, главни водопроводи, разпределителна мрежа и сградни водопроводни отклонения;
• Подмяна на оборудването на тръбните кладенци, водоснабдителните помпени станции, сухите камери на водоемите, обследване и санирани на водоемите;
• Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ);
• Изграждане на канализационна мрежа в жилищни квартали с централно водоснабдяване-кварталите “Каргон”, “Златен рог”, “Васил Левски”, “Възраждане”;
• Изграждане на канализационна мрежа на селищно образувание „Кринчовица“.

 

Към предвижданията на Общ устройствен план са добавени и нови такива, чието изпълнение е заложени посредством настоящата разработка. В допълнение към това по-общите насоки за развитие са конкретизирани като местоположение и проекти, заедно с период за тяхното изпълнение и необходим бюджет. Всички предвиждания са съобразени с устройствените зони и параметри, определени съгласно Общ устройствен план.

Характеристика и оценка на състоянието на зоните за обитаване в община Ямбол

 

Система „Обитаване“ е основният териториален елемент за градската територия в обхвата на общината. Тя е с приоритетна роля при оценяването на привлекателността на общинския център – град Ямбол. Тази система е в правопропорционална зависимост от броя на населението, като влияние върху нейното развитие оказват редица качествени и количествени показатели. Зона „Обитаване” заема площ от 445.9 ха или 26.58% от площта на града, като на 1 жител се падат 59.9 кв. м. от нея.

Ретроспективният демографски анализ показва, че през 1934 г. в град Ямбол са  живеели 24 920 души. Разрастването на зони обитаване се е обуславяло от стратегическо положение и от стопанските функции на града. Зоната е възникнала на двата бряга на реката и е обхващала Централната градска част, Първи градски район и кв. Каргон, а след бежанската вълна и кв. Аврен и Турската махала.

Динамиката и ръстът на населението в годините, бележи два етапа:

През първия етап (1934-1985 г., продължаващ до 1992 г.) се наблюдава непрекъснат процес на нарастване на населението на град Ямбол с 57 729 жители, дължащ се на положителен естествен и положителен механичен прираст. За един 65 годишен период 1934-2009 г. населението на града е нараснало 3,1 пъти. В този период зона обитаване се е разраснала почти двукратно в североизточна посока и северозападна посока, първоначално в кварталите с нискоетажно индивидуално застрояване в Първи градски район и „Аврен”, север и изток, а в последствие и с жилищни комплекси по индустриални способи на строителство (ЕПЖС и ЕПК) – „Зорница”, ”Диана”, ”Граф Игнатиев”, „Възраждане”, „Изток”, ”Хале”,  „ген.  Вл. Заимов”, „Васил Левски”, и „Г. Бенковски”, „Д-р Димитър Дончев”, жк ”Стара планина”-запад.

Вторият етап (1992-2012г.) се характеризира със стабилизиране, а в последствие и намаление на населението, обусловено от спад в икономическото развитие и икономическата криза, като за последните три години населението на града е намаляло с 3097 души и към 2011г. Наброява 74 388 души. През този период зоната обитаване се развива в посока доизграждане на комплексите с ЕПЖС сгради и нов ж.к. „Христо Ботев” - до 1997 и реструктуриране с повишаване на качествата на средата чрез изграждане на индивидуални и колективни жилищни сгради по монолитен способ и саниране и обновяване на техническата инфраструктура- от 1997 до 2012.

 

Таблица 38. Жилищни сгради и жилища по период на построяване

	Общо	Периоди на построяване
		до края на 1949	1950 -1959	1960 -1969	1970 -1979	1980 - 1989	1990 - 1999	2000 - 2011	Непоказано
Общо за страната
Жилищни сгради	2060745	453831	367280	421267	303263	275328	132400	107359	17
Отн. дял (%)	100.0	22.0	17.8	20.4	14.7	13.4	6.4	5.2	0.0
Жилища	3887149	497827	429479	666166	804807	810624	301898	372696	3652
Отн. дял (%)	100.0	12.8	11.0	17.1	20.7	20.9	7.8	9.6	0.1
Област Ямбол
Жилищни сгради	42912	7390	9368	11328	5520	5393	2425	1488	-
Отн. дял (%)	100.0	17.2	21.8	26.4	12.9	12.6	5.7	3.5	-
Жилища	71284	7742	10041	15321	14408	15658	5251	2725	138
Отн. дял (%)	100.0	10.9	14.1	21.5	20.2	22.0	7.4	3.8	0.2
Община Ямбол / град Ямбол
Жилищни сгради	9280	1360	1514	2125	1409	1531	690	651	-
Отн. дял (%)	100.0	14.7	16.3	22.9	15.2	16.5	7.4	7.0	-
Жилища	34900	1689	2090	5849	9638	10598	3104	1888	44
Отн. дял (%)	100.0	4.8	6.0	16.8	27.6	30.4	8.9	5.4	0.1

Източник: НСИ  

Обитаване и жилищна осигуреност

Състоянието и изменението на показателите за жилищна осигуреност са в пряка зависимост от демографските и икономически показатели на развитие. Жилищната задоволеност и платежоспособността на населението са от особено важно значение за развитието жилищното строителство и пазара на недвижими имоти.

 

 

Количество на жилищния фонд

Жилищният фонд в община Ямбол към 2011 г. наброява 9 280 жилищни сгради. Обитаваните жилищни сгради са 6 978, необитаваните са 1 159, а тези за временно обитаване са 1 140. Има само три жилищна сграда за колективно домакинство. Делът на обитаваните сгради в община Ямбол е 75.2 %. Относителният дял на обитаваните жилищни сгради в областта е по-висок – 68.0 %.

 

 

 

 

Таблица 39. Характеристики на сградите в общините в област Ямбол

Общини	Общо	Вид на сградата
		жилищна обитавана	жилищна необитавана	жилищна за временно обитаване	жилищна за колективно домакинство
Общо за страната	2 060 745	1365 228	554 229	140 577	694
Област Ямбол	42 912	29 184	11 856	1 857	15
Община Ямбол/град Ямбол	9 280	6 978	1 159	1 140	3

 Източник: НСИ, Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 г.

 

Конструкция на жилищния фонд

Имайки предвид предимно ниското застрояване в общината, най-многобройни са масивните жилищни сгради – 8 094 бр. /87,2 %/. Най-малко са стоманобетонните-едропанелни жилищни сгради – 118 бр./1.3 %/, а стоманобетонните-скелетни са 259 бр.

Таблица 40. Жилищни сгради по вид на конструкцията, 2011г.

Общини	Общо	В това число
		стоманобетонни-едропанелни	стоманобетонни-скелетни	масивни
Област Ямбол	42 912	356	369	39 281
Община Ямбол / град Ямбол	9 280	118	259	8 094

Източник: НСИ

Повечето от жилищните сгради са тухлени постройки – 8 045 бр. Стоманобетонните сгради наброяват 362, а панелните – 117 бр.

 

Таблица 41. Жилищни сгради към 31.12.2018 г. по материал на външните стени на сградата

NUTS	ЕКАТТЕ	Статистически зони Статистически райони Области Общини	Жилищни сгради по материал на външните стени на сградата
			общо	панелни	стоманобетонни	тухлени	други
BG	BG	България	2 076 910	21 768	62 666	1 650 789	341 687
BG4	BG4	Северна и Югоизточна България	1 231 793	9 756	31 988	993 543	196 306
BG34	BG34	Югоизточен	295 488	2 879	11 282	236 829	44 498
BG343	JAM	Ямбол	43 040	357	530	38 814	3 339
	JAM26	Ямбол	9 290	117	362	8 045	766

Източник: НСИ

Тухлените жилищни сгради заемат най-голям дял в жилищния фонд на община Ямбол – 86 %.

По форма на собственост най-голям е делът на частната собственост на физически лица – 97%, което не се различава от общата картина за областта и страната.

Таблица 42. Жилища към 31.12.2018 г. по форма на собственост

NUTS	ЕКАТТЕ	Статистически райони Области Общини	Жилища по форма на собственост
			общо	държавни и общински	частни на юридически лица	частни на физически лица
BG	BG	България	3 959 285	92 509	67 034	3 799 742
BG4	BG4	Северна и Югоизточна България	2 127 872	37 364	47 209	2 043 254
BG34	BG34	Югоизточен	630 480	9 513	24 885	596 082
BG343	JAM	Ямбол	71 817	1 107	571	70 139
	JAM26	Ямбол	35 336	660	263	34 413

Източник: НСИ

Стайност

По данни на НСИ за 2018 г. жилищата на община Ямбол са общо 35 336 бр. Преобладаващият брой са с двустайни, тристайни и четиристайни, които представляват близо 3/4 от жилищата в общината, като двустайните са най-много /16 415 бр./, следвани от тристайните /11 097 бр./ и след са едностайните /3 687 бр./. Четиристайните жилища в общината са 3 090 бр.

Таблица 43. Разпределение на жилищата по брой на стаите в област Ямбол към 31.12.2018г.

NUTS	ЕКАТТЕ	Статистически зони Статистически райони Области Общини	Oбщо	Жилища по брой на стаите
				едно- стайни	дву- стайни	три- стайни	четири- стайни	пет- стайни	с шест и повече  стаи
BG	BG	България	3 959 285	355 671	1 295 920	1 318 281	619 789	195 449	174 175
BG4	BG4	Северна и Югоизточна България	2 127 827	179 866	673 168	711 290	363 112	114 016	86 375
BG34	BG34	Югоизточен	630 480	66 097	223 536	199 198	90 013	26 229	25 407
BG343	JAM	Ямбол	71 817	5 273	24 572	23 676	9 986	3 947	4 363
	JAM26	Ямбол	35 336	3 687	16 415	11 097	3 090	601	446

Източник: НСИ

По данни на НСИ за 2011 г. полезната площ на жилищата в община Ямбол е 2 388 186 м², като 79,5 % от площите са жилищни, а останалите са спомагателни и площи на кухни.

Таблица 44. Основни характеристики на жилищата в община Ямбол по населени места

Общини Населени места	Жилища - бр.	Жилищни помещения - бр.		Полезна площ - кв. м
		общо	в т.ч. стаи	общо	в т.ч. жилищна
Общо за страната	3 887 149	14 002 849	11 424 458	283 833 436	215 196 633
Област Ямбол	71 284	253 799	212 991	4 882 072	3 760 030
Община Ямбол/град Ямбол	34 900	113 643	87 372	2 388 186	1 777 430

Източник: НСИ, 2011г.

 

 

Жилищна задоволеност

Жилищната задоволеност се определя от броя жилища, падащи се на 1000 човека от населението. Този показател може да се измери и със среден брой лица на едно жилище. Според статистиката за 2018 г. в община Ямбол на 1000 човека от населението има 519.08 жилища. Съпоставката между броя на населението и броя на жилищата показва, че за 2018г. на едно жилище се падат средно по 1.93 лица. Средният брой лица на едно жилище в община Ямбол е по-висок в сравнение с областта, плановия район и страната.

Таблица 45. Жилищна задоволеност в област Ямбол към 31.12.2018 г.

NUTS	ЕКАТТЕ	Статистически зони Статистически райони Области Общини		Жилища на 1000 човека от населението	Среден брой лица на едно жилище
BG	BG	България	3 959 285	565.61	1.77
BG4	BG4	Северна и Югоизточна България	2 127 827	610.11	1.64
BG34	BG34	Югоизточен	1 112 294	529.11	1.89
BG343	JAM	Ямбол	71 817	604.03	1,66
	JAM26	Ямбол	35 336	519.08	1.93

Източник: НСИ

Количество и качеството на жилищния фонд задоволява в значителна степен сегашните потребности на населението, но с оглед протичащите социално-икономически процеси и все по засилващото се влияние на групата населени места около град Ямбол е необходимо обособяване на нови зони за растеж.

При бъдещ икономически растеж на община Ямбол следва да бъдат предвидени нови зони за обитаване, както в град Ямбол, така и в хинтерланда на общината. За по-голямата част от жилищните сгради в общината е необходима обновяване и реконструкция и повишаване стандарта на обитаване.

Необходимо е също така да се запази нискоетажния и средноетажния за градския център характер на застрояване и съществуващите показатели за плътност и интензивност на застрояване с изключение на някои висококатегорийни жилищни образувания.

10. II. 10. Описание на елементите на градското културно наследство в градовете

Градското наследство включва наследство от НКЦ от изключителна културна важност, неизключителни наследствени елементи, присъстващи по кохерентен начин в относително изобилие и нови градски елементи (градски построени форми, градски открити пространства и градски инфраструктури).

Целта на тази част от анализа е да се идентифицират елементите на градското културно наследство, които е важно да бъдат опазвани или развивани с цел съхранение на градския исторически пейзаж.

 

Адаптиране на културно наследство като част от градското пространство

                                                                      

 

Този подход в пространственото развитие е отправна точка и при пространствените политики, свързани с материалното и нематериалното културно наследство на България, които се залагат в НСРР и НКПР и са в пряка връзка с качеството на живот. Отчита се и промененото отношение към културните ценности и разширяване на пространствения обхват на културното наследство – от единичната ценност до ансамбъл с неговото обкръжение и цялостната градска и/или природна среда, в която е ситуиран, от интериора на сградата и нейната конструкция до характерния пейзаж, от културните коридори/маршрути до подводните културни ценности.

            Основните насоки в опазването на културните ценности в цялото им времево и видово многообразие са свързани със съхраняване на техните уникални характеристики, чрез консервация и активно опазване, публична загриженост и адаптация в най-широк смисъл, запазване и развиване на духа на мястото /genius loci/ и на пространствената идентичност и развитие на потенциала им за стимулиране на икономическия растеж.

Взаимодействието на природата и човека е формирало многобройни културни пейзажи^[3] в общината. Еволюцията на разбирането за културно наследство следва тенденция за постоянно разширяване на обхвата и съдържанието му. Културното наследство днес включва цялостната културна среда с нейните осезаеми и неосезаеми ценности. Вниманието се насочва и към градския пейзаж, природните особености, традиционния поминък, обработката на земята, фолклора, местната кухня и др.

Приоритетната област културно наследство въвежда идеята за баланс между опазването и изявата на наследството и развитието на туризма. В този смисъл туристическите дейности са инструмент за изява и популяризиране на местната идентичност, и обратно, културните ценности и природните ресурси са фактор за икономическо развитие.

Разумното използване и представяне на местните дадености се основава на последователността на предварително идентифициране на пълното многообразие на местните дадености, осигуряване на рамка, предпоставки и действия за тяхното трайно съхраняване и последващото им представяне, популяризиране и активно включване в съвременните социални и икономически активности.

 

Приоритетната област последователно интегрира темите културно наследство, съвременна култура, градска среда, природни забележителности, както и връзките между тях за формирането на /регионален/ туристически продукт. Акцент на темата е проникването между културното наследство, съвременния културен живот и откритите публични пространства на населените места. Необходимо е обновяването и социализирането на исторически сгради да е свързано с осигуряването на повече площи за културни дейности, а културният живот да „излиза” отвън и да се осъществява в уличните и площадните пространства. Така ще се гарантират специфичната атмосфера и креативността на цели квартали, част и зони от селищната структура.

 

Идентифициране на елементи на градското културно наследство, които е важно да бъдат опазвани или развивани с цел съхранение на градския исторически пейзаж

В териториалната структура на град Ямбол са идентифицирани различни културни пространствени елементи /обекти на градското културно наследство, обекти на културната и социалната инфраструктура /читалища, библиотеки, музеи, галерии/, публични градски  открити и закрити пространства, които могат да бъдат групирани в три основни градски зони за изява на културно наследство с цел съхраняване на градския исторически пейзаж. Зоните са обособени и съобразени с реализацията на новите проекти в сферата на градското културно пространство. Трите зони са обвързани пространствено-функционално от интегриран културен маршрут, който дава възможност да бъде направен плавен преход между културните обекти и пространства в трите зони.

 

Фигура 46. Градски зони за изява на културно наследство с цел съхраняване на градския исторически пейзаж

Градска зона I за изява на културно наследство с цел съхраняване на градския исторически пейзаж.

Фигура 47. Градска зона I за изява на културно наследство с цел съхраняване на градския исторически пейзаж

В първата зона за изява на културното наследство с цел съхраняване на градския пейзаж са включени трите основни културни обекта в града от категория с „национално значение” както и други културни и социални обекти/пространства, които допълват градския пейзаж и са в основата за нейното обособяване:

• Безистен – народна старина, архитектурна недвижима културна ценност, един от импозантните покрити пазари в европейската територия на Османската империя. Сградата е притежава забележителната стойност за индивида, общността и обществото като цяло, един от малкото запазени от тази епоха, не само в Ямбол и в България, но и в Европа. Пазарът съхранява и до днес идентичността на мястото /genius loci/ и изгражда характерния облик на града;
• Римска баня – архитектурно строителна недвижима културна ценност от Античността и Средновековието;
• Средновековна крепост – Крепостта е разположена в западната част на града, Съфоларска махала. Крепостната стена е градена в края на X в., като няколкократно е преправяна и разширявана през XII-XIV в. Сега една значителна част от нея е проучена, консервирана и достъпна за посещение. Тя е единствената археологическа недвижима културна ценност от Средновековието;
• Ески джамия „Ебу Бекир“;
• Парк „Градска Градина”, обект на парковото изкуство;
• Посрещане на руските освободителни войни;
• Къща на Васил Карагьозов;
• Общежитие "Янко Кирчев";
• Синагога;
• Къща на Желяза Тодорова, Донка, Никола и Марин Едреви;
• Къща на Васил Рашев;
• Българска народна банка;
• Бивш католически колеж;
• Къща на Брънеков;
• Ансамбъл ул. “Отец Паисий Хилендарски“ (включва жилищни сгради);
• Братска могила на загиналите съветски войни-в градския парк;
• Художествена галерия „Жорж Папазов“;
• Астрономическа обсерватория и планетариум;
• Регионален исторически музей;

Градска зона II за изява на културно наследство с цел съхраняване на градския исторически пейзаж.

Фигура 48. Градска зона II за изява на културно наследство с цел съхраняване на градския исторически пейзаж

Във втората зона за изява на културното наследство с цел съхраняване на градския пейзаж са включени културни и социални обекти/пространства, които допълват градския пейзаж и са в основата за нейното обособяване:

• Винпром, клон Ямбол – изба 2;
• Сграда на Държавен архив;
• Музей на бойната слава.

 

 

 

 

 

 

Градска зона III за изява на културно наследство с цел съхраняване на градския исторически пейзаж

Фигура 49. Градска зона III за изява на културно наследство с цел съхраняване на градския исторически пейзаж

 

В третата зона за изява на културното наследство с цел съхраняване на градския пейзаж са включени значими културни и социални обекти/пространства, които допълват градския пейзаж и са в основата за нейното обособяване:

• Къща на Димитър Кокинов и Стоян Жеков;
• Къща на Васил Грънчаров;
• Църква "С в. Георги" и къщата към нея;
• Къща на Н. Андреев, Елена Дражева и Т. Пастърмаджиев;
• Основно училище "Атанас Кожухаров";
• Тютюневи складове (2 броя);
• Църква „Света Троица“;
• Паметник на руските войни, загинали в Руско-турската освободителна война;
• Лобно място на Георги Дражев и Жеко Андреев;
• Възрожденски етнографски комплекс;
• Храм „Свети Георги“.

Идентифицираните различни културни пространствени елементи /обекти на градското културно наследство, обекти на културната и социалната инфраструктура /читалища, библиотеки, музеи, галерии/, публични градски  открити и закрити пространства групирани в трите основни градски зони за изява на културно наследство с цел съхраняване на градския исторически пейзаж в град Ямбол заедно археологическия резерват – „Кабиле“ могат да бъдат интегрирани посредством общи туристически продукти и услуги, както и от общ културен маршрут обвързващ културните градски зони с резервата. Интеграцията на формираните градски зони с резервата са съобразени и с реализацията на новите проекти в сферата на градското културно пространство и предвидените бъдещи проекти за развитие и подобряване на археологическия резерват „Тракийски и Античен град Кабиле“. Този проект надгражда дейностите извършени  по ОПРР 2007-2013, мярка 3.1. Подобряване на туристическите атракции и ще има пряко влияние върху развитието на туризма в град/община Ямбол.

Проектът включва:

• Реставрация и консервация на новооткритите в периода 2005-2017г. археологически обекти – Трибунориум от II – IV век, Източна крепостна стена и порта и Антични пещи от IV век;
• Реставрация и консервация новооткритите в периода 2017-2020 г. археологически обекти – Принципия от II- IV век;
• Реконструкция на Късноантичен квартал от IV – VI век
• Изграждане на амфитеатър за събития на открито с капацитет 250-300 зрители, чрез използване на землен насип;
• Създаване на електронна система за достъп, чрез изграждане на специален портал и софтуерна система за продажба на билети;
• Основен ремонт с подмяна на покрива на сградата на музейната експозиция
• Доставка на съвременно оборудване на експозиционната зала;
• Изработване на ГИС базирано приложение за посетителите, което да даде възможност за използване на собствени смарт устройства за получаване на текст и изображения, включително и добавяне на виртуална реалност при разглеждане на експозицията и реставрираните археологически структури.

Реализацията на тези дейности, задно с проектите и дейностите част от трите градски зони, могат да създадат интегриран проект, който да предоставя продукти и услуги с положително икономическо измерение за общината, но в същото време да бъдат и основен фактор за съхраняването и развитието на културата и традициите в общината и региона.

11. II. 11. Анализ на връзката на общината със съседните територии извън административните ѝ граници, които имат потенциал да влияят върху развитието на града и териториите в рамките неговото землище/община

Основните трудови пътувания в рамките на областта са съсредоточени в посока от близко разположените общински центрове към областния град Ямбол и от периферно разположените в селскостопанския/горски хинтерланд населени места към основните центрове на растеж – общински центрове.

Ежедневни трудови пътувания се осъществяват и от общинския център – град Ямбол  към съседните общински центрове.

Транспортната осигуреност на община Ямбол е сравнително добра, като достъпността на територията на общината се осъществява основно чрез автомобилен транспорт.

Анализът на транспортната достъпност на територията на община Ямбол показва, че работещите в общината и областта могат да извършват ежедневни пътувания до работното си място. Всички социални и административни услуги, които градът предлага се извършват лесно, тъй като той има висока транспортна достъпност.

 

12. II. 12. Влияние на големи инфраструктурни проекти с регионално и национално значение, предвидени за реализация на територията на общината

В административно-териториалните граници на община Ямбол за подобряване на условията за бизнес, който да подкрепи навлизането на месните и чуждестранни компания в ОУПО и ПИРО Ямбол са предвидени територии за изграждане на нова индустриална зона „Ямбол – Сливен“, които чрез съвместно дълготрайно партньорство имат за цел да обособят обща икономическа зона в района и  да обединят ресурсите на двата областни центъра.

Зоната е с фокус към инвеститори в логистични бази и екологично чисти, високо технологични производства, които създават устойчива заетост и гарантират високо заплащане, са важен фактор за развитие на Югоизточен район.

Предвижда се приоритетно изграждане на довеждаща инфраструктура до терени в производствени и многофункционални зони, където има заявени инвестиционни намерения за нови предприятия, както и обновяване на довеждащата и съпътстващата инфраструктура, която обслужва съществуващи бизнес зони в градовете.

В тази връзка МРРБ и АПИ стартираха стъпките, необходими за проучване и проектиране на четирилентов път между Сливен и Ямбол, който има голямо икономическо и комуникационно значение за бъдещата зона и развитието на двата областни града.

Ще продължи преустройството и съоръжаването чрез строителство на обслужващи улици и техническа инфраструктура в съществуващи производствени зони и подобряване на достъпа до тях, както и осигуряване на бърза и удобна връзка с мрежите на транспортната инфраструктура, в т.ч. с международния път към Турция, Гърция и АМ „Тракия”.

 

Друг стратегически обект с регионално и местно значение е изграждането на цялостен обходен път - Юг, който има за цел да обслужва съществуващите и предвидените нови промишлени зони на юг от града, както и да ги обвърже транспортно-комуникационно със западната промишлена зона, новата индустриална зона „Ямбол – Сливен“ и връзката им с АМ „Тракия“. По този начин по-голямата част от трафика генериран от функционирането на индустриалните зони ще бъде изваден в периферията на града, което ще облекчи транспортна мобилност в града и ще намали отрицателното въздействие върху околната и градска среда. Ще бъде осъществена и бърза връзка с АМ „Тракия“, която ще даде възможност за повишаване на транспортната достъпност и мобилност и социално-икономическите връзки със съседните градски/областни центрове на развитие.

 

13. II. 13. SWOT анализ

 

ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ
СИЛНИ СТРАНИ	СЛАБИ СТРАНИ
·       Благоприятно природо-географско положение на общината; Равнинен релеф с малки полегати повишавания, които благоприятстват изграждането на селищна и пътна инфраструктура и повишава транспортната достъпност. Наличните климатични, почвени и водни ресурси създават предпоставки за развитието на модерно, екологично селско стопанство и благоприятстват отглеждането на зърнени и технически култури, зеленчуци, лозя и други земеделски култури;	Преобладаващите ветрове са с направление север, североизток, северозапад и югозапад, които пренасят отделените от промишлените зони замърсявания към жилищните територии; Ограничени количества повърхностни и подпочвени води; Намаляване на местообитанията на животинските видове, разпокъсаност, увреждане на места за хранене, гнездене, размножаване; Намаляване на естествената растителност посредством изсичане на горски масиви и причиняване на разпокъсаност на зелените площи и загуба на растителни видове; Затруднено естествено възстановяване на местообитания и биологично разнообразие.
ВЪЗМОЖНОСТИ	ЗАПЛАХИ
·       Предприемане на мерки за ограничаване на изменението на климата и за адаптация към вече настъпилите промени; ·       Усъвършенстване на водоснабдителната, канализационната и мелиоративната мрежа	·       Проява на неблагоприятни климатични явления /късни пролетни и ранно есенни слани, мъгли, засушавания и градушки/, застрашаващи земеделската реколта и стопанската дейност на хората; ·       Проява на ерозионни и свлачищни форми в крайречните участъци; ·       Протичащи процеси по изменение на климата; ·       Задълбочаващо се увреждане на биоразнообразието;

ДЕМОГРАФИЯ, СОЦИАЛНА СИСТЕМА И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ
СИЛНИ СТРАНИ	СЛАБИ СТРАНИ
·       Малка разлика в количествата мъже и жени, която не възпрепятства естественото възпроизводство на населението; ·       Висок дял на хората с висше и средно образование; ·       Община Ямбол представлява своеобразно ядро на здравната и образователните инфраструктури в едноименната област – в нея са концентрирани висок дял на здравни заведения за болнична и извънболнична помощ, медицински персонал, детски ясли, градини и училища; ·       Професионалното образование е съгласувано с търсенето на кадри в местната икономика, с което се предоставят добри възможности за последваща реализация; ·       Разнообразни социални услуги, предоставени от общността; ·       Малко на брой обекти за култура, които обаче успешно съхраняват и представят историята и традициите в района;	·       Постоянна тенденция за намаляване на населението, като следствие от понижаваща се раждаемост, повишаваща се смъртност и миграционни процеси; Неблагоприятна възрастова структура, с занижено възпроизводство на населението и силно изразено застаряване; Висока стойност на коефициент на възрастова зависимост – затруднено осигуряване на финансови средства за пенсионни фондове. Ниска стойност за коефициент на демографско заместване – бъдещи проблеми с намирането на работна ръка за поддържането на икономиката и нейното развитие. Съществен общ дял на лицата с основно, начално, незавършено начално образование и никога не посещавали училище, обхващащ близо 1/3 от цялото население; Висок дял на неграмотност при жените; Недостиг на квалифицирани лекари и медицински сестри, ограничен капацитет на болнични заведения, недобро и състояние на материално-техническата база. Недостатъчен капацитет на социалните обекти, допълнена от физически остарял сграден фонд и немодернизирани обзавеждане и оборудване; Разположение на обектите за спорт предимно в западната част на града (около Градски парк); Липса на спортни игрища и площадки в междублоковите пространства; Отсъствие на условия за развитие на спортни дейности и реализиране на състезания.
ВЪЗМОЖНОСТИ	ЗАПЛАХИ
·       Развитие на нови социални услуги; ·       Създаване на условия за задържане на населението в града чрез разработване и реализация на програми и проекти; ·       Насърчаване на спорта и спортната култура на населението чрез изграждане и реконструкция на спортната инфраструктура; ·       Модернизация на материалната база на детски ясли, градини и училища; ·       Повишаване на квалификацията на кадрите в образованието; ·       Подобряване на материалната база на здравеопазването.	·       Бързо задълбочаване на демографските проблеми ·       Недобра образователна структура на населението, водеща до невъзможност за осъществяване на икономика базирана на знанието; ·       Намаляване на родилния контингент; ·       Продължаваща емиграция на хора в трудоспособна възраст.

ИКОНОМИКА
СИЛНИ СТРАНИ	СЛАБИ СТРАНИ
Понижаващо се равнище на безработица (регистрирана); Утвърждаване на фирмите, обхваната по-големи относителни дялове от заетите хора; Добро обслужване на промишлените зоните с транспортни комуникации (пътища, железопътни линии) с осигурени връзки с по-висок клас пътища с международно значение;	·       Висок дял на икономически неактивните лица; ·       Функциониране на предимно микро и малки предприятия с нестабилно финансово състояние; ·       Доминиращи вторичен (хранително-вкусова промишленост, лека промишленост, машиностроене, строителство) и третичен сектор (търговия) – обхващат съществен дял от всички предприятия, заетите, както реализираните нетни приходи; ·       Непостоянни тенденции при разходите за придобиване на ДМА и направените чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия; ·       Високи нива на безработица; ·       Неефективно използване на материалната база в сферата на туризма; ·       Недобро представяне и популяризиране на качествата на града и региона, а само на отделни събития;
ВЪЗМОЖНОСТИ	ЗАПЛАХИ
·       Икономиката е в подем и това благоприятства развитието на съществуващия бизнес; ·       Дисперсното разположение на производствената инфраструктура, наличие на нефункциониращ сграден фонд и свободни терени предоставят възможност за изграждане на нови зони за производствени и складови дейности; ·       Обновяване на оборудването в производствения процес посредством извършване на разходи за дълготрайни материални активи. Посредством това се предоставя възможност за повишаване на качеството на произведените крайни продукти; ·       Налични са условия и потенциал за развитие на културно-познавателен, и еко туризъм и развитие на интегриран туристически продукт в сътрудничество със съседни общини; ·       Наличие на национални и европейски програми за доизграждане, усъвършенстване и технологично обновление на техническата инфраструктура, необходима за развитието на икономиката;	Продължаващ спад в икономиката заради Covid – кризата; Периодът не е подходящ за започване на малък бизнес, поради невъзможност за утвърждаване на фирмата преди края на фазата (подем); След навлизането на икономиката в рецесия (по прогнози около 2021г.) тя ще се свие и това ще доведе до намаляване на търсенето и съответно предлагането, както и образуването на излишъци. В тази фаза работа ще прекратят недобре разработените бизнеси, нестабилните фирми и работещите при неблагоприятни условия. Съществено количество хора ще останат без работа с ограничени възможности за намиране на такава поради слабата диверсификация на местната икономика. В резултат това ще доведе до зависимост от социални помощи; Повишаване на лихвените проценти – задържане, спестяване на финансовите средства. Извършване на малки инвестиции и цялостно забавяне на икономиката; Ниската инфлация повишава покупателните способности на населението, в резултат на което нараства търсенето (на основни стоки и услуги);

ПРИРОДНО И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
СИЛНИ СТРАНИ	СЛАБИ СТРАНИ
·       Наличие на НКЦ от категория с „национално значение“; ·       Наличие на читалища, които съхраняват и опазват идентичността на общината и нейните народните традиции и културни обичаи; ·       Богат културен календар - народни традиции и културни обичаи; ·       Наличие на защитени територии, съгласно Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и Защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000, съгласно Закона за биологичното разнообразие; ·       Наличие вековни дървета, обявени по Закона за биологичното разнообразие.	·       Липса на адекватна консервация, реставрация и адаптация на НКЦ в селищната мрежа; ·       Липса на формирани културни зони; ·       Липса на идентифицирани и обособени културни пейзажи; ·       Затруднена достъпност до археологическите НКЦ извън териториалния обхват на населените места; ·       Липса на стратегия за културното наследство в общината и обща маркетингова стратегия; ·       Липса на достатъчно финансиране.
ВЪЗМОЖНОСТИ	ЗАПЛАХИ
·       Адаптация на НКЦ в селищната структура и формиране на културни зони; ·       Реставриране, опазване и адаптиране на недвижимите културни ценности на територията на общината и терените около тях; ·       Изграждане на туристически маршрути и културна индустрия; ·       Създаване на информационна система на културно историческите ресурси; ·       Разработване на карта на недвижимите културни ценности на територията на общината; ·       Изграждане на партньорства между местните общности и бизнеса; ·       Използване на финансовите инструменти на ЕС за успешна реализация на проекти в областта на природното и културно наследство; ·       Интегриране на културното наследство в стратегиите и ОУПО Ямбол; ·       Въвеждане на съвременните изисквания при издирване, опазване, популяризиране и разпространение на културните ценности; ·       Въвеждане на мениджмънт и маркетинг в областта на културното наследство и разработване на стратегия за културното наследство; ·       Стимулиране на връзките на съвременното изкуство с КН; ·       Развитие на културния и научен обмен; ·       Изготвяне на рекламни материали за популяризиране на културното наследство на общината.	·       Невъзможност от реализация на големите инфраструктурни проекти; ·       Влошаващи се качества на околната среда; ·       Недостатъчни финансови средства за поддържане на инфраструктурата и изграждане на нова; ·       Недостатъчни средства по Структурните фондове и програми на ЕС;

ОКОЛНА СРЕДА, ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
СИЛНИ СТРАНИ	СЛАБИ СТРАНИ
·       Наличие на екологично чисти територии; ·       Цялата територия на общината е  обхваната от системата  за организирано сметосъбиране и сметоизвозване; ·       Наличие на Регионално депо за твърди битови отпадъци; ·       Наличие на АМ „Тракия“ преминаваща в близост до общината. Наличие на път I-7 преминаващ в територията на общината; ·       Наличие на железопътен транспорт; ·       Добра транспортна достъпност до индустриалните зони, оказващо позитивно влияние; ·       Добро състояние на енергийната инфраструктура и телекомуникационната свързаност.	·       Висок процент загуби на вода по водопреносната мрежа; ·       Остаряла и амортизирана водоснабдителна мрежа; ·       Липса на ПСОВ и съответно заустяване на битови води директно в реките; ·       Проблеми свързани с качеството на атмосферния въздух; ·       Липса на система за рециклиране на биоотпадъците; ·       Недобра изграденост на техническата инфраструктура в индустриалните зони; ·       Недостатъчно добро състояние на елементите на градската среда.
ВЪЗМОЖНОСТИ	ЗАПЛАХИ
·       Подобрени екологични характеристики вследствие от изграждането на ПСОВ; ·       Подобряване на екологичното състояние, чрез изграждане инфраструктурни проекти оказващи благоприятно влияние върху градската среда; ·       Обогатяване и поддържане на „зелената“ градска и селищна система; ·       Замяна на замърсяващи въздуха енергоносители с алтернативни източници на енергия; ·       Реконструкция и рехабилитация на техническата инфраструктура.	·       Възможно прекъсване или незапочване на реализацията на големи инфраструктурни проекти; ·       Влошаващи се качества на околната среда; ·       Недостатъчни финансови средства за поддържане на инфраструктурата и изграждане на нова; ·       Спиране на предвидени средства по Структурните фондове и програми на ЕС;