×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

От редакционната поща - Жалба-Сигнал

Събота, 29 Август 2020 04:45


ЖАЛБА - СИГНАЛ
от АТАНАС ПЕТРОВ АТАНАСОВ
- бивш сценичен работник в Драматичен театър “Н. Коканова” – Ямбол
дом. адрес: гр. Ямбол, ул. “Г. С. Раковски”

 

ОТНОСНО: Робски труд в ямболския театър

 

УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА,
Уведомявам ви, че в Драматичен театър “Невена Коканова” гр. Ямбол директорът Михаил Лазаров е въвел нерегламентирани от законова гледна практики, които не могат да бъдат квалифицирани иначе, освен като робски труд. Определено не се спазва трудовото законодателство на Р. България:

– Работният ден е нерегламентиран и понякога достига до 16-18 часа. При това не се спазва задължителното изискване положеният извънреден труд (в т. ч. и нощен труд) да се документира и отчита пред контролни органи в определен дневник и съответно да се заплаща.

– Не се спазва изискването за междудневна почивка от минимум 12 часа. Има случаи, когато работният ни ден е свършвал в малките часове на деня и на сутринта (т. е. след 6-7 часа) пак сме били викани на работа.

– Не се спазва изискването за осигуряване на седмична почивка от 48 непрекъснати часа, от които единият ден да е неделя. На практика от полагащите ни се в годината около 90 почивни дни ние ползваме по-малко от половината. Останалите дни не само, че не ни се дават, но не се и заплащат. Директорът веднъж най-нагло ми заяви, че в театъра нямало такова понятие като “неделя” и “почивен ден”, а само работа. Щом имало работа, тя трябвало да се работи, а на когото не му отървало трябвало да си ходи.

– Една от най-фрапиращите злоупотреби със законите се изразява в това, че директорът системно краде от отпуските ни. Беше обичайно той да ни пуска в платен отпуск и да ни вика на работа по един или друг повод - трябвало да се прави декора на тази или онази пиеса, или заради някакво турне и т. н. Имало е случаи, когато по време на отпуск сме изработвали декорите на две пиеси едновременно, т. е. по документи сме се водили, че почиваме, а всъщност сме били работа.

– Робският труд, за който говоря намираше най-ярък израз в принуждаването на работниците да работят и по време на болничен отпуск, дори и непосредствено след направена операция. Работниците се съгласяваха да работят само и само да не загубят работата си. Така например през 2014 г. гримьорката на театъра Ганка Жекова (която вече не е между живите) беше претърпяла операция от онкологично заболяване и на следващата седмица беше буквално вдигната от леглото, за да дойде на работа по повод на някакво представление, където “нейното присъствие било много необходимо”. Жената определено се е чувствала много зле. Все още е имала превръзки по тялото си и кървящи рани. Споделила е на гардеробиерката Маргарита Ружичкова, че се е съгласила да дойде, само и само да не загуби работата си.

Подобни са и случаите с Маргарита Ружичкова - гардеробиер, актьорът Волен Митев и сценичният работник Иван Николов. И тримата бяха претърпели операции за изваждане на жлъчката и вместо да им се даде време за възстановяване, те бяха принудени да идват на работа една седмица по-късно. Съгласили са се да вървят против здравето си и да работят само и само, за да не загубят работата си. Това лесно може да се провери в документацията на болницата и театъра - през периода на операциите им и след това въпросните хора не са се водили в болнични.

Дълго време смятах, че това не е възможно и че вероятно тези работници са идвали по свое собствено желание на работа, докато и на мене не ми се случи същото. През м. май 2013 г. претърпях операция на крака. Премахваха ми варикозни разширения. Имах около десетина шева по дължината на целия крак и рани от тях, които не бяха зарастнали и все още сменях кървящи марли и превръзки. Голямо беше учудването ми, когато директорът ме извика на работа още на седмия ден. Не очаквах такова нехуманно, да не казвам чудовищно отношение към здравето на работниците му. В първият момент се подчиних и идвах на работа в продължение на два дни, но после прецених, че здравето ми е по-важно и категорично отказах да идвам, още повече, че лекарите ми бяха забранили да работя в продължение на поне два месеца. Най-куриозното беше, че директорът продължаваше да ме търси за работа. В средата на м. юли (забележете, по времето, когато целият персонал на театъра е в отпуск или поне по документи се води в отпуск) ми заповяда да участвам при представянето на някакви пиеси във Варна и Русе. Категорично отказах, като се оправдах с това, че съм в болнични и че здравето ми не позволява да работя. Впоследствие, след като болничните ми свършиха, отидох в театъра, за да си искам платения годишен отпуск. Директорът категорично ми отказа с мотива, че вече ми бил дал отпуската през м. юли, т. е. бил съм си ползвал отпуската докато съм бил в болнични и вече съм нямал право да я ползвам. Нужно ми беше време, за да го убеждавам, че той няма това право и че по закон въобще не е възможно болничните и отпуската да съвпадат по време. В крайна сметка успях да си извоювам правото да си ползвам платения отпуск през м. август, но този случай е много показателен за това доколко този директор е компетентен като ръководител и дали въобще има някаква трудово-правна грамотност.

Темата за злоупотребите на директора Лазаров е много дълга и засега ще се огранича само с гореспоменатите факти.

В крайна сметка всичките гореспоменати злоупотреби с трудовото законодателство доведоха до тоталното ми физическо изтощение. За 11 години работа в театъра аз се превърнах в инвалид неспособен на каквато и да е работа свързана с физически труд. Заболях от тежка дископатия свързана с инцидентни кризи повтарящи се на няколко месеца, които ме приковаваха на легло за по няколко дни. Животът ми се превърна в низ от ходене по лекари и едно непрекъснато ползване на лекарства, мазила и обезболяващи инжекции. Определено смятам, че за всичко това, освен директора Михаил Лазаров, сте виновни и вие, за това че не сте упражнявали никакъв контрол върху този човек, затваряли сте си очите за престъпната му дейност като управленец и фактически сте покровителствали практикуването на робски труд в Драматичен театър “Невена Коканова” гр. Ямбол. И тази отговорност трябва да бъде понесена от вас с всичките й законови последствия.

Предвид гореизложеното ви

МОЛЯ

1) Директорът Михаил Лазаров да бъде отстранен от поста си директор на ДТ “Н. Коканова” - Ямбол и предаден на прокуратурата и правосъдието, за това че не е спазвал трудовото законодателство и е въвел в театъра престъпното за страната ни практикуване на робски труд.

2) Да ми бъде изплатено обезщетение за причинени ми (от вас и Михаил Лазаров) физически, имуществени и неимуществени вреди, чийто размер, надявам се, ще уточним допълнително след преговори с вас и ваши представители.

В случай че молбата ми не бъде удовлетворена, ще потърся удовлетворение на правата си по съдебен път.

С уважение: Атанас Атанасов

гр. Ямбол

22.08.2020 г.

_____________________________

Жалбата е депозирана в ДИТ - Ямбол с вх. № 20079721/24.08.2020 и в ИА ГИТ с вх. № 20079710/24.08.2020. Предстои изпращане на жалба с подобно съдържание и до Прокуратурат

 Бел. Яс адресът и телефонът на подателя са в редакцията
Каним ръководството на театъра да  изрази отношението си към материала, който публикуваме, защото не е читателско писво а сигнал до 

ДО
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА
ДИРЕКЦИЯ "ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" - ЯМБОЛ
копие: МЕДИИТЕ
 
Read 3046 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2020 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo