ЖАЛБА - СИГНАЛ
от АТАНАС ПЕТРОВ АТАНАСОВ
- бивш сценичен работник в Драматичен театър “Н. Коканова” – Ямбол
дом. адрес: гр. Ямбол, ул. “Г. С. Раковски”

ОТНОСНО: Робски труд в ямболския театър

УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА,
Уведомявам ви, че в Драматичен театър “Невена Коканова” гр. Ямбол директорът Михаил Лазаров е въвел нерегламентирани от законова гледна практики, които не могат да бъдат квалифицирани иначе, освен като робски труд. Определено не се спазва трудовото законодателство на Р. България:

– Работният ден е нерегламентиран и понякога достига до 16-18 часа. При това не се спазва задължителното изискване положеният извънреден труд (в т. ч. и нощен труд) да се документира и отчита пред контролни органи в определен дневник и съответно да се заплаща.

– Не се спазва изискването за междудневна почивка от минимум 12 часа. Има случаи, когато работният ни ден е свършвал в малките часове на деня и на сутринта (т. е. след 6-7 часа) пак сме били викани на работа.

– Не се спазва изискването за осигуряване на седмична почивка от 48 непрекъснати часа, от които единият ден да е неделя. На практика от полагащите ни се в годината около 90 почивни дни ние ползваме по-малко от половината. Останалите дни не само, че не ни се дават, но не се и заплащат. Директорът веднъж най-нагло ми заяви, че в театъра нямало такова понятие като “неделя” и “почивен ден”, а само работа. Щом имало работа, тя трябвало да се работи, а на когото не му отървало трябвало да си ходи.

– Една от най-фрапиращите злоупотреби със законите се изразява в това, че директорът системно краде от отпуските ни. Беше обичайно той да ни пуска в платен отпуск и да ни вика на работа по един или друг повод - трябвало да се прави декора на тази или онази пиеса, или заради някакво турне и т. н. Имало е случаи, когато по време на отпуск сме изработвали декорите на две пиеси едновременно, т. е. по документи сме се водили, че почиваме, а всъщност сме били работа.

– Робският труд, за който говоря намираше най-ярък израз в принуждаването на работниците да работят и по време на болничен отпуск, дори и непосредствено след направена операция. Работниците се съгласяваха да работят само и само да не загубят работата си. Така например през 2014 г. гримьорката на театъра Ганка Жекова (която вече не е между живите) беше претърпяла операция от онкологично заболяване и на следващата седмица беше буквално вдигната от леглото, за да дойде на работа по повод на някакво представление, където “нейното присъствие било много необходимо”. Жената определено се е чувствала много зле. Все още е имала превръзки по тялото си и кървящи рани. Споделила е на гардеробиерката Маргарита Ружичкова, че се е съгласила да дойде, само и само да не загуби работата си.

Подобни са и случаите с Маргарита Ружичкова - гардеробиер, актьорът Волен Митев и сценичният работник Иван Николов. И тримата бяха претърпели операции за изваждане на жлъчката и вместо да им се даде време за възстановяване, те бяха принудени да идват на работа една седмица по-късно. Съгласили са се да вървят против здравето си и да работят само и само, за да не загубят работата си. Това лесно може да се провери в документацията на болницата и театъра - през периода на операциите им и след това въпросните хора не са се водили в болнични.

Дълго време смятах, че това не е възможно и че вероятно тези работници са идвали по свое собствено желание на работа, докато и на мене не ми се случи същото. През м. май 2013 г. претърпях операция на крака. Премахваха ми варикозни разширения. Имах около десетина шева по дължината на целия крак и рани от тях, които не бяха зарастнали и все още сменях кървящи марли и превръзки. Голямо беше учудването ми, когато директорът ме извика на работа още на седмия ден. Не очаквах такова нехуманно, да не казвам чудовищно отношение към здравето на работниците му. В първият момент се подчиних и идвах на работа в продължение на два дни, но после прецених, че здравето ми е по-важно и категорично отказах да идвам, още повече, че лекарите ми бяха забранили да работя в продължение на поне два месеца. Най-куриозното беше, че директорът продължаваше да ме търси за работа. В средата на м. юли (забележете, по времето, когато целият персонал на театъра е в отпуск или поне по документи се води в отпуск) ми заповяда да участвам при представянето на някакви пиеси във Варна и Русе. Категорично отказах, като се оправдах с това, че съм в болнични и че здравето ми не позволява да работя. Впоследствие, след като болничните ми свършиха, отидох в театъра, за да си искам платения годишен отпуск. Директорът категорично ми отказа с мотива, че вече ми бил дал отпуската през м. юли, т. е. бил съм си ползвал отпуската докато съм бил в болнични и вече съм нямал право да я ползвам. Нужно ми беше време, за да го убеждавам, че той няма това право и че по закон въобще не е възможно болничните и отпуската да съвпадат по време. В крайна сметка успях да си извоювам правото да си ползвам платения отпуск през м. август, но този случай е много показателен за това доколко този директор е компетентен като ръководител и дали въобще има някаква трудово-правна грамотност.

Темата за злоупотребите на директора Лазаров е много дълга и засега ще се огранича само с гореспоменатите факти.

В крайна сметка всичките гореспоменати злоупотреби с трудовото законодателство доведоха до тоталното ми физическо изтощение. За 11 години работа в театъра аз се превърнах в инвалид неспособен на каквато и да е работа свързана с физически труд. Заболях от тежка дископатия свързана с инцидентни кризи повтарящи се на няколко месеца, които ме приковаваха на легло за по няколко дни. Животът ми се превърна в низ от ходене по лекари и едно непрекъснато ползване на лекарства, мазила и обезболяващи инжекции. Определено смятам, че за всичко това, освен директора Михаил Лазаров, сте виновни и вие, за това че не сте упражнявали никакъв контрол върху този човек, затваряли сте си очите за престъпната му дейност като управленец и фактически сте покровителствали практикуването на робски труд в Драматичен театър “Невена Коканова” гр. Ямбол. И тази отговорност трябва да бъде понесена от вас с всичките й законови последствия.

Предвид гореизложеното ви

МОЛЯ

1) Директорът Михаил Лазаров да бъде отстранен от поста си директор на ДТ “Н. Коканова” - Ямбол и предаден на прокуратурата и правосъдието, за това че не е спазвал трудовото законодателство и е въвел в театъра престъпното за страната ни практикуване на робски труд.

2) Да ми бъде изплатено обезщетение за причинени ми (от вас и Михаил Лазаров) физически, имуществени и неимуществени вреди, чийто размер, надявам се, ще уточним допълнително след преговори с вас и ваши представители.

В случай че молбата ми не бъде удовлетворена, ще потърся удовлетворение на правата си по съдебен път.

С уважение: Атанас Атанасов

гр. Ямбол

22.08.2020 г.

_____________________________

Жалбата е депозирана в ДИТ - Ямбол с вх. № 20079721/24.08.2020 и в ИА ГИТ с вх. № 20079710/24.08.2020. Предстои изпращане на жалба с подобно съдържание и до Прокуратурат

 Бел. Яс адресът и телефонът на подателя са в редакцията
Каним ръководството на театъра да  изрази отношението си към материала, който публикуваме, защото не е читателско писво а сигнал до