Двама сирийски бежанци /единият използван като преводач/ се опитали да напуснат тайно България. Но не в посока Запад. Решили двамата, така твърдят, да се видят с техни познати в Република Турция. С помощта на метнато върху преградното съоръжение яке/черно/ на единия за минутки го преодоляли. Обаче ги засякла камера. Сигурно става дума точно и само за тази камера, защото от нея не можело от 20 метра да се определят не само лицата, но и пола дори на движещите се в този й обсег фигури. Задействала се обаче граничната стража и преди да успеят да минат на турска територия двамата били задържани. Странно, че същата тази камера засякла две фигури - вероятно тези същите двамата да се движат не в посока Турция, а в посока България, но тези й данни не били взети предвид. Поне това сочат данните от съдебно Решение на ЯОС, с което двамата са осъдени условно на по три месеца затвор и им е наложена глоба по сто лева. Защо го съобщаваме това ли, ами да съобщим на съответните органи, че има място на милионното преградно съоръжение, през което то се преодолява само като си метнеш якето отгоре му, а камерата там не може не само да определи точно Вие ли сте, ами и какъв е полът на фигурата...
Да вземат мерки управляващите, да я сменят тази камера, и да поправят съоръжението там, че да се преодолява не само с едно яке, ами примерно с две-три...
Остава обаче неразгадан за за нас въпроса, то няма и как да разберем защо са тръгнали да се връщат обратно. В документа пише, че граничарите ги намерили по кървава следа, единият си порязал ръката. Ама пък пак в същия документ, както вече цитирахме видяни са били да идват откъм Турция, не да бягат нататък...
Достъпът до тази ограда от български граждани беше засекретен. Тоест пак има зона, както преди 30 години, в която на наша българска територия, българските граждани нямат право на достъп. Според хората зад Корнелия Нинова това беше направено, за да не се вижда, колко нефелна за парите дадени за нея е тази ограда. Според гласувалите засекретяването управляващи - за да не...така и не разбрахме защо, но журналисти можело да ходят там, само ако се обадят предварително и където граничните ги заведат.
Публикуваме тук цялото съдебно решение, от където почерпихме информацията, за да не вземе да изчезне случайно и да ни обвинят в набеждаване. И, за да не ни обвинят и в издаване на държавна тайна, твърдим, че не става дума за камерите по цялата ограда и за възможността тя навсякъде да бъде преодоляна с яке. А за конкретно място в землището на село С, община Б., респективно за само една камера...А нищо чудно вече мерки да са взети и там оградата да е подсилена, а камерата сменена с такава, която вижда не само фигури...
Р Е Ш Е Н И Е
№ 140 31.10.2019 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 23 октомври 2019 година В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.Коматарова
Прокурор: Е.Гоцев
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 270 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на служебно назначения защитник – адвокат от АК-* на подсъдимия Н.М.О., роден на *** г. в С. А. Р., гражданин на С. А. Р., с ЛНЧ **********, срещу Присъда № 47/24.07.2019 г., постановена по НОХД № 245/2019 г. по описа на Районен съд Елхово.
С атакуваната присъда РС-Елхово е признал подсъдимите Н.М.О. /N. M. O./ И И.И.М. /I. I. M./ за виновни в това, че на **.**.**** година, в 11.05 часа, в района между гранична пирамида №16* и гранична пирамида №16*, в землището на село С., община Б., област Я., действайки в съучастие, като извършители, направили опит да излязат през границата на страната ни от Р. Б. в Р. Т., без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието им останало недовършено, поради независещи от тях причини - задържането им от служители на „Гранична полиция” – МВР, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл. 54 от НК всеки един от тях е осъден на три месеца лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 100.00 лв.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на всеки от подсъдимите е отложено от изпълнение за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата е взето отношение спрямо вещественото доказателство по делото - 1 брой яке, черно на цвят от текстил, с неустановена по делото собственост, като е постановено на основание чл. 112 от НПК същото да остане приложено по делото за съхранение в едногодишен срок от влизане на присъдата в сила.
С присъдата, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимите Н.М.О. /N. M. O./ И И.И.М. /I. I. M./ са осъдени да заплатят направените по делото разноски както следва: в приход на републиканския бюджет по сметка на РД "ГП" - Елхово – по 77.40 лева и в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово – по 20.00 лева, както и по 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителни листи по сметка на РС - Елхово.
На основание чл. 189, ал.2 от НПК е постановено разноските за преводач, направени в хода на досъдебното производство в размер на 60.00 лева и в хода на съдебното производство в размер на 105.36 лева, да останат за сметка на органа, който ги е направил, а именно – РД "ГП" - Елхово и РС – Елхово.
В подадената въззивна жалба се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.О. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.279, ал.1 вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
С молба вх.№**** от **.**.**** г. служебният защитник на подсъдимия И.И.М., роден на *** г. в С. А. Р., гражданин на С. А. Р., с ЛНЧ ********** и ЕГН **********, е отправил писмено искане за присъединяване на основание чл.320, ал.6 от НПК към първоначално депозираната въззивна жалба на защитника на подс.О.. В молбата се отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.279, ал.1 вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Съдът, като прецени молбата за присъединяване към въззивната жалба за допустима и основателна, присъедини подсъдимия И.И.М. към подадената първоначална въззивна жалба и го конституира в качеството на въззивна страна в процеса.
Въззивниците – подсъдими участват в съдебно заседание чрез служебно назначените им защитници - адвокати от АК-*, които поддържат изцяло въззивната жалба по изложените в нея съображения. Излагат становище, че присъдата се основава само на предположения, т.к. по делото липсват доказателства за това подсъдимите да са осъществили престъплението, вменено им във вина. Посочва се, че в противоречие със закона намерените веществени доказателства - яке и следи от кръв, не са изследвани по реда на НПК, но въпреки това съдът е приел, че тъй като единият от подсъдимите има наранявания по ръката, то кръвта по земята е негова и той е виновен по повдигнатото обвинение. Отделно, защитниците сочат, че подсъдимите са били установени от контролните органи в гориста местност до самата граница между двете държави, а не по време на опит за преминаване на същата. В тази връзка се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която въззивниците - подсъдими да бъдат признати за невиновни и оправдани по обвинението. Алтернативно се иска подсъдимите да не бъдат наказвани, тъй като са налице условията на чл. 18 ал. 3 от НК.
Представителят на ЯОП настоява да се потвърди изцяло постановената от ЕРС присъда като правилна, обоснована и справедлива.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт, в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лица имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя като неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд счита, че РС-Елхово е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващият съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от въззивниците - подсъдими на престъпния състав по чл.279, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1 от НК, като им е наложил и справедливо наказание.
Правилно решаващият съд е приел за установено, че въззивникът И.И.М. /I. I. M./ е роден на *** ***, С. А. Р., гражданин на С. А. Р., с адрес в Р. Б. - град С., област Х., ул. „М.” №**, с настоящ адрес ****, с к. п., със с. о., ж., т. на ж., с ЛНЧ **********, н., с ЕГН **********, а въззивникът Н.М.О. /N. M. O./ е роден на *** ***, С. А. Р., гражданин на С. А. Р., с адрес в Р. Б. - град Х., област Х., ж.к. „Д.” №**, с настоящ адрес гр.С., с к. п., с п. о., н., р. като п., н., с ЛНЧ **********.
Към месец май 20** година двамата въззивници разполагали с надлежно разрешение за пребиваване в Р. Б. /хуманитарен статут/ и се намирали на нейна територия. Тъй като и двамата имали близки в Р. Т., с които искали да се видят, решили да отидат до посочената държава. Понеже не разполагали с надлежно разрешение да излязат през границата на страната ни, решили да сторят това по неправомерен начин, а именно да преминат нелегално българо-турската граница. На **.**.**** година сутринта, в изпълнение на взетото решение, двамата въззивници отишли до землището на село С., община Б., област Я., а оттам продължили пеша в посока българо-турската граница. След като преминали линията на сензорните датчици, разположени успоредно на временното възпрепятстващо съоръжение /ВВС/, монтирано на държавната ни граница с Р. Т., двамата се насочили към самото съоръжение. Възпрепятстващото съоръжение било подсилено със спираловидна режеща бодлива тел, тип „бруно“.
В 11.05 часа Н.О. и И.М. достигнали възпрепятстващото съоръжение, монтирано на границата между Р. Б. и Р. Т., в района между 16* и 16* гранична пирамида, находящи се в землището на село С., община Б., област Я. и за да се предпазят от нараняване от бодливата тел поставили носеното от единият от тях черно яке на последния най - горен ред на бодливата тел. След това, двамата се опитали да преодолеят възпрепятстващото съоръжение и да излязат през границата. Движението на двамата въззивници в граничната зона в района между 16* и 16* гранична пирамида, било заснето от термовизионна камера, монтирана на около 20 метра от възпрепятстващото съоръжение и установено от служител в Локален Координационен Център, а именно - свидетелят Р. Р.. Последният уведомил незабавно старши на ГПН /граничен полицейски наряд/ - свидетелят С. К., който изпълнявал служебните си задължения заедно със свидетеля А. П.. Свидетелите К. и П. се насочили със служебен полицейски автомобил незабавно към района на 16* и 16* гранична пирамида и няколко минути след подаване на сигнала от свидетеля Р. Р. пристигнали на посоченото им от свидетеля място.
Там, свидетелите К. и П. констатирали, че на най – горния ред на бодливата тел тип „бруно“ е поставено черно яке, както и че на мястото, на което било постановено якето възпрепятстващото съоръжение е смачкано. Около самото съоръжение полицейските служители К. и П. установили капки кръв, които проследили. По този начин, на около 50 метра от съоръжението намерили двамата въззивници Н.О. и И.М., които се били придвижили дотам, т.к. видели приближаването на полицейските служители към мястото, където са се опитвали да преминат границата. Същите били задържани. Единият от тях бил с наранена дясна ръка, като раната кървяла. На мястото на задържането пристигнал „Началник група ОИД“ - свидетелят Г. А., заедно с преводач. В проведеният разговор чрез преводача въззивникът, който имал нараняване по ръката обяснил, че се е наранил от оградата. Заявил също, че двамата подсъдими са възнамерявали да отидат в Р. Т., за да се видят със свои близки, които живеели там.
След задържането на Н.О. и И.М., граничните служители предприели действия по издирване и на други лица в района, но не установили такива. В хода на издирвателните мероприятия било установено, че следите около съоръжението са оставени само от две лица.
От заключението по назначената по делото видео-техническа експертиза се установява, че в един от файловете, съдържащ видеозапис, за времето от 11:02:29 ч. до 11:02:37 часа, т.е. в продължение на 8 секунди в обхвата на камерата, заснемаща подстъпите към временното възпрепятстващо съоръжение, се забелязват силуети на движещи се две човешки фигури, с посока на движение от вътрешността на граничната зона на Р. Б. към ВВС посока Р. Т., пресичайки линията на сензорните датчици. За времето от 11:05:34 часа до 11:06:16 часа на видеозаписите са установени силуети на движещи се две човешки фигури с посока на движение от ВВС към вътрешността на страната. Поради ниската резолюция на изследваното изображение, режима на заснемане термовизионната камера, отдалечеността и гледната точка на камерата, водят до загуба на детайли в изображението, което не дава възможност за извличане на устойчиво различими идентификационни признаци, поради което и съгласно заключението на вещото лице не е възможно да се посочи пола на заснетите лица. По отношение на действията на записаните лица, експертът посочва, че лицата са приближили ВВС, като са се движили заедно един след друг и движението им е определено като бързо, прибягващо. Установено е от експерта, че в ръцете си първото лице носи багаж с вид на раница и е с наметната връхна дреха, а второто лице носи в ръка връхна дреха. Лицата отново влизат в обхватна на камерата, връщайки се от ВВС към вътрешността на страната, пресичайки обратно прилежащата линия на сензорни датчици, разположени успоредно на съоръжението и излизат извън обхвата на заснемане. Установено е, че при връщането първото лице носи багаж във вид на раница, а пред себе си държи връхна дреха. Второто лице е без връхна дреха и не държи нищо.
Видно от приложените по делото Справки за съдимост, издадени от БС при ЕРС въз основа на справки, направени в ЦБС при МП на Р. Б., двамата подсъдими са неосъждани.
Настоящия състав на въззивния съд намира за правилен анализа на доказателствената съвкупност, направен от страна на решаващия такъв. Изложените по-горе фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства - обясненията на двамата подсъдими, дадени в хода на ДП в качеството им на обвиняеми, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4, предл. 1 от НПК, показанията на разпитаните по делото свидетели С. К., Г. А., Р. Р., А. П. и П. С., дадени от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие, заключението по назначената по делото видео-техническа експертиза, както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК, които доказателства са непротиворечиви и съответни едни спрямо други.
Въз основа на фактите и доказателствата по делото, първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел от правна страна, че въззивниците-подсъдими Н.О. и И.М. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.279, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Правните изводи на районния съд, подробно изложени в мотивите на обжалваната присъда, напълно се споделят от въззивната инстанция и не е нужно тяхното преповтаряне или възпроизвеждане в настоящото решение.
Като неоснователен въззивният съд преценя довода на защитниците за недоказаност на обвинението, респ. за неправилност и необоснованост на присъдата. Твърдението на защитниците, че по делото е установено само, че двамата подсъдими се намирали в близост до линията на държавната граница и ръката на единият от тях кървяла, без обаче да е установено, че двамата са предприели действия по преодоляване на граничното съоръжение, не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал, разгледан и анализиран в неговата цялост и взаимовръзка. От доказателствата по делото, коментирани по-горе, включително и от обясненията на въззивниците-подсъдими, в които те признават, че са направили опит да преминат границата на страната ни чрез излизане от Р. Б. и влизане в Р. Т., с цел да се видят със свои близки роднини, които се намират там, се установява по категоричен и безспорен начин движението на въззивниците - подсъдими от територията на Р. Б. към временно възпрепятстващото съоръжение /ВСС/ и обратно, времето на тяхното движение, нараняванията по ръката на един от подсъдимите, вида на нараняванията, намерените следи от кръв от възпрепятстващото съоръжение до мястото, където О. и М. са задържани от граничните власти, намереното черно мъжко яке, поставено върху възпрепятстващото съоръжение, липсата на установени други нарушители на държавната граница на инкриминираната дата и час в района на 16* и 16* гранични пирамиди. Всичко това, в своята съвкупност, цялост и логична свързаност, по непротиворечив и категоричен начин водят до извод, че именно двамата въззивници са автори на деянието, за което са привлечени към наказателна отговорност.
Правилно и обосновано, първоинстанционният съд е дал отговор и на искането на защитниците за приложение на разпоредбата на чл.18, ал.3 от НК, като го е оставил без уважение, т.к. в случая по делото не се установява двамата въззивници О. и М. да са се отказали доброволно от довършване изпълнението на престъплението.
В конкретния случай въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за определяне на наказанията на подсъдимите при условията на чл. 55 от НК. Първоинстанционният съд е извършил необходимата преценка на степента на обществената опасност на извършеното и извършителите, като правилно е приел за смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими оказаното от тях съдействие в досъдебното производство и чистото им съдебно минало. Така посочените обстоятелства не разкриват многобройност, нито се характеризират с изключителност, доколкото се касае за типични и често срещани смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, с оглед характера и степента на обществена опасност на извършеното престъпление, не може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
При индивидуализиране на наказанията, определени на всеки от въззивниците, районният съд е пропуснал да вземе отношение относно наличието на предпоставките на чл.58, б.„а” от НК и да прецени дали същите са налице по отношение на деянието и обуславят приложението на чл. 55 от НК. Преценката се извършва като се вземе предвид степента на осъществяване на намерението на извършителите и причините, поради които същото е останало недовършено. В конкретиката на процесния случай, цялостната оценка на релевантните за деянието факти не обуславя приложение на разпоредбата на чл.58, б.„а” от НК, т.к. задържането на подсъдимите от граничните служители им е попречило да осъществят докрай и да довършат започнатото осъществяване на намерението си да преминат границата. С оглед на всичко това не е налице основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.
В резултат, настоящият състав на въззивния съд намира наложеното на всеки един от въззивниците наказание при условията на чл.54 от НК - лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 100 лева, както и при отлагане на изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, за справедливо. Същото е съобразено със степента на обществена опасност на осъщественото деяние, която е сравнително невисока с оглед начина на осъществяване на деянието от една страна и с ниската степен на обществена опасност на личността на извършителите, предвид обстоятелството, че са с чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, а и механизма на осъществяване на престъплението. Затова и определеното на минимума на предвиденото в текста наказание глоба и лишаване от свобода и с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при минимално предвидения в същата срок, се явява справедливо и съответно на целите, визирани в чл.36 от НК.
Правилно и обосновано съдът се е произнесъл с присъдата относно веществените доказателства и направените по делото разноски.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че наведените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни, като постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и в съответствие с чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 47/24.07.2019 г., постановена по НОХД № 245/2019 г. по описа на Районен съд Елхово.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
http://www.os-yambol.org/ser/final/2019/11/0070d819/270a2319.htm