Редно е да се анализира кампанията на кандидатите за кметове в Ямбол, защото градът е феномен на фона на останалите градове в България. Съпротивата срещу управлението на ГЕРБ започна още на президентските избори, затвърди се на изминалите парламентарни и показа, че е трайна тенденция дори на евроизборите. БСП къде убедително, къде по-малко убедително събираше протестния вот на гражданите и това даде самочувствие на партията в града, че тя е водеща сила. Онова, което не изчислиха добре социалистите е, че появата на нов играч, ще пренасочи протестния вот. Още повече, когато играчът е разпознаваем, печелил е доверието на ямболци със свои акции, има на разположение медии, които особено през последните години са ярко на страната на недоволния народ. Ямболската съпротива срещу ГЕРБ в зародиша си бе стартирана от инициативни комитети и отделни будни граждани. БСП се включи адекватно пред последната година и половина, но като всяка стара и системна партия на ямболската организация й тежаха грешките, допуснати на „Позитано“, вътрешната опозиция и на моменти не особено адекватната политика в парламента. БСП проспаха Стратегията за детето. Сега вече работят, но закъснението е факт. Подобни примери има още. Като капак на всичко партията остана без пари за изборите и разпръсна ресурсите си дори за градове, където беше абсолютно ясно, че пробив няма да направят. Страхът на БСП е да не бъде обявена за популистка, а това определено не е дума, от която трябва да се срамуват. Валентин Ревански направи класическа популистка кампания, в добрия смисъл на понятието, и това му донесе чудесния резултат, плюс фактът, че за ямболци той е добре разпознаваем, а и герберите, ръководени от Славов, направиха всичко възможно хората инстинтктивно да застанат на негова страна, като започнаха лична саморазправа с него.
След отстраняването на Славов, в Ямбол ГЕРБ бързо трябваше да се прегрупира около Димитър Иванов. Неговият проблем е, че няма как да не понесе негативите от грешките на предходника си, а и самият той бе областен управител и определено можеше през годините да се противопостави на общинските безчинства. Не му помогна и Борисов, който изведнъж се отрече от Славов, правейки се, че не е чувал и не е чел множеството сигнали, изпратени до него и прокуратурата. В Ямбол ГЕРБ водиха безлична кампания, защото разбраха, че каквото и да кажат, каквото и да обещаят, хората са отвратени, ядосани иопределено не е сега техният момент да искат доверие. Като цяло резултатът им е повече от добър след разцеплението.
Слабост на всички щабове е, че не положиха усилия да обучат хората как се гласува преференциално, още повече, че имаше немалко случаи, при които гражданите гласуваха с една листа за кмвет, но избираха друга за общински съветници. Така Ревански и БСП изгубиха по още ДВАМА общински съветници.
Десните показаха, че гласуват компактно и под строй. Там отдавна няма идеи, но пак така отдавна има бизнес интереси. Техните общински съветници гласуват с който е на власт. От време на време се опитват да го играят опозиция. Така наречените патриоти получиха звучен шамар. На тях никой не им вярва. Еденственият влязъл съветник от Атака не си заслужава коментара.
Като цяло интересното предстои. Кой с кого в Общинския съвет и за какво. Ще има ли купени, продадени, трансферирани. Ще излязат ли зависимости, останали скрити досега. Както и скрити евентуални договорки. Екипът и действията на кмета ще се гледат под лупа. Работата на Общинския съвет- също. Дали медиите ще останат коректив, също е изключително важно. Славов не можа да ги купи и така не успя да си осигури медиен комфорт. След половин година, ще имаме оттговори на доста въпроси. Дотогава можем само да пожелаем успех и мъдрост на новия кмет и новия общински съвет.
Росица Бакалова