- АМА ПАРИТЕ НЕ ЗАБРАВЯТЕ, НАЛИ? Възрастна пациентка беше забравена шест часа в скенер в болница в град Павликени. Звучи абсурдно и зловещо. Докъде трябва да е стигнало безхаберието на работещите в тази болница? Макар и по-леки случаи, често пациенти са неглижирани, забравяни са от сестри, санитари, лекари. Естествено, не навсякъде. Но и един подобен случай поставя под съмнение цялата система. Защото не се е случило да приемат болен, без да проверят дали е здравноосигурен и да му приберат парите за доплащане. Едва тогава е „достоен” да го лекуват. Но иначе-забрава....Е, утехата е, че вече ще им дават звънче – да си звънкат, като ги забравят.

- БАКАЛСКИ СМЕТКИ. ВСС пресметна, че становищета в полза на Номинирания Гешев, са 73, а отрицателните – 12. Значи бил достоен, след като повече хора и организации го подкрепят. Да бяха казали, че да пращаме какво мислим. Сега вече разбирам мобилизацията на трудовите колективи в подкрепа на номинацията. Остава да се уточни дали тези хора сами са се сетили, или някой отгоре им е подсказал. А за това доколко е достоен подобен избор, който се налага да се оправдава с броя на декларации „за” и „против”, остава да разсъждаваме.

- БФС С ОСТАВКИ. Цялото ръководство на БФС и Балъков подадоха оставки. Явно се защитават взаимно или това е протест срещу принудата на държавата. Каквото и да е, явно е, че българският футбол и ръководството му имат нужда от коренна промяна.

- НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ИНВЕСТИТОР. От януари до юли 2019 година, емигрантите от чужбина са изпратили на близките си 731 милиона евро. Това е доста повече от инвестициите, които търси Борисов и с които се хвали. И говорим само за официални преводи, а колко са изпратени по хора или в пратки, не става ясно. Всъщност на правителството това му харесва – няма грижа за работни места, за образование и здравеопазване, няма проблеми с настроенията против правителството и получава икономиката едни свежи пари и то в огромен размер.

- В РИСК ЛИ СА ДЕЦАТА НИ. Върховният административен съд отхвърли жалбата срещу Наредбата за закрила на деца, оспорена от загрижени родители. Недопустимо било да я оспорват, нямало правен интерес. Били се чувствали евентуално гузни, че могат да имат укоримо поведение. По-голям абсурд като мотиви не съм чувала. Всеки има правото да оспори нормативен акт. Правният интерес се подразбира в случая, още повече, че в обществото има големи спорове относно стратегията за детето и нормативните актове, които се променят във връзка със закривата на децата. Но държавата и съдебната система предпочитат да налагат насила нещо, но не и да го обсъждат и да изслушат мнението на най-заинтересованите – родителите и децата.

Елена Гунчева