×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

АС Ямбол отмени Заповед и възстанови на работа Директора на Дирекция Социално подпомагане Ямбол Featured

Вторник, 09 Юли 2019 09:11


Поради големия обществен интерес публикуваме изцяло Решението на Съда

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     №  159/5.7.2019г.                              гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   трети административен     състав

На  деветнадесети  юни                                                                2019 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                              

Секретар В. Митева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В.Драганов

Административно дело № 78 по описа на 2019 година.

          За да се произнесе, взе предвид следното:     

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на М.И.С. ***, депозирана чрез адвокат В. К. ***, със съдебен адрес:***4, кантора 307, против Заповед № ЧР - 2 39/19.02.2019 г. на ЗА Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която, считано от 20.02.2019 г., е прекратено служебното ѝ правоотношение на длъжността „Директор“ на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Ямбол, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността - „неприемливо изпълнение“.

В  жалбата се сочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излагат се твърдения за нарушения при изготвяне на работния план и при самото оценяване, които опорочават изготвената годишна оценка. Сочи се, че поставените в работния план цели са общо формулиране и по начин, който не позволява де се прецени степента на осъществяването им съобразно изискването на чл. 16, т. 5, б. „а“ от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), липсват критерии, които да съдържат конкретни измерители на изпълнението. Навеждат се доводи, че при провеждане на процедурата по оценка на изпълнението на заеманата от оспорващата длъжност не е спазено изискването за извършване на преценка въз основа на обективно установими факти и обстоятелства в противоречие с текстовете на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл и чл. 18, ал. 1 от Наредбата; оценяването не отговаря на изискванията за безпристрастност, компетентност и обективност.Претендира се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител адвокат К. ***,  която поддържа жалбата на посочените в нея основания. В условията на алтернативност се претендира прогласяване нищожността на оспорената заповед, съответно – нейната отмяна. В дадения от съда срок представя писмена защита.

          Ответникът – Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане - София, редовно призован, изпраща процесуален представител - Главен юрисконсулт В.К-М., която счита жалбата за неоснователна и претендира отхвърлянето ѝ с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки.

          По делото са събрани писмени доказателства. По искане на страните са разпитани в качеството на свидетели С.С.И. – Началник на отдел „Социални услуги“ при община „Тунджа“, С.Т.Ж. и Т.Д. К., заемащи длъжността „социален работник“ в ДСП-Ямбол. С показанията си свидетелите установяват обстоятелства във връзка със служебните си отношения с оспорващата и начинът на комуникация с нея в качеството ѝ на Директор на ДСП-Ямбол при изпълнение на служебните задължения, относно организацията на работа в дирекцията, оказването на методическа помощ и съдействие при настъпили нормативни промени и при възникнали конкретни казуси, свързани с дейностите на съответните структури.

          След като извърши цялостна преценка на всички приобщени по надлежния ред доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № ЧР-1 477/30.03.2012 г. на Изпълнителния директор на АСП оспорващата е преназначена от длъжността „Главен експерт” в РД „Социално подпомагане” – Ямбол на длъжност „Директор” на същата дирекция, считано от 02.04.2012 г.  Последната длъжност С. е заемала до 10.03.2016 г., от която дата със Заповед № ЧР-2 18/26.02.2016 г. на Изпълнителния директор на АСП служебното ѝ правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл поради получена възможно най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността – „неприемливо изпълнение”. Заповед № ЧР-2 18/26.02.2016 г. на ИД на АСП е отменена с Решение № 69/17.06.2016 г., постановено по адм. д. № 56/2016 г. по описа на ЯАС, оставено в сила с Решение № 9825/24.07.2017 г. по адм. д. № 10080/2016 г. по описа на ВАС. Със Заповед № ЧР - 1 741/04.08.2017 г., считано от 07.08.2017 г., оспорващата е възстановена на заеманата от нея длъжност „Директор“ на ДСП-Ямбол. С оспорената в настоящото производство Заповед № ЧР-2 39/19.02.2019 г. на ЗА Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, считано от 20.02.2019 г. отново е прекратено служебното правоотношение на оспорващата за същата длъжност („Директор“ на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Ямбол), на същото основание, а именно - чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността - „неприемливо изпълнение“.

Към делото е приложено и личното служебно досие на жалбоподателката С., в което се съдържат актовете за назначаване и освобождаване от длъжността; длъжностната ѝ характеристика, (връчена на 01.03.2013 г.); формуляри за оценка на постигнати резултати от служителите за определяне на допълнително възнаграждение за постигнати резултати – Приложение № 5, (за периода от 01.07.2014 г. до 30.09.2014 г. – с поставена оценка „приемливи резултати“; за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2014 г. – с поставена оценка „добри резултати“; за периода от 01.07.2013 г. до 30.09.2013 г. – с поставена оценка „приемливи резултати“; за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2013 г. – с поставена оценка „добри резултати“); формулярите за оценка на изпълнението на длъжността за предишни периоди, а именно: за периода от 01.12.2011 г. до 31.12.2012 г. – с поставена годишна оценка „изпълнението надвишава изискванията“; за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. и от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. – с поставени годишни оценки „изпълнението напълно отговаря на изискванията“; за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. – с поставена годишна оценка „неприемливо изпълнение“. В досието се съдържа и формулярът за оценка на изпълнението на длъжността, касаещ периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Той включва индивидуален работен план (ИРП) с общо седем цели, всяка от които с период на изпълнение от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., като самите цели са формулирани по следния начин:

„1. Да планира, организира и координира цялостната дейност в ДСП и да създава условия за практическата реализация на държавната политика в областта на социалното подпомагане, социалните услуги и закрилата на детето и рехабилитацията и социалната интеграция на територията на общините, обслужвани от ДСП–Ямбол.

  1. 2. Да контролира цялостната дейност на ДСП и осъществява методическо ръководство по прилагане на нормативната уредба по социалното подпомагане, социалните услуги, семейните помощи за деца, интеграцията на хората с увреждания и закрила на детето.
  2. 3. Да предлага адекватни решения на възникнали проблеми в рамките на съществуващите указания и процедури с цел своевременното им решаване и повишаване ефективността от цялостната социална работа.
  3. 4. Да съдейства за координиране на дейността по предоставяне на социални услуги на деца в риск и специални нужди, за хора в неравностойно положение от общините, от физическите лица, регистрирани по Търговския закон, и юридическите лица.
  4. 5. Да контролира изготвените от Дирекцията справки, становища и анализи.
  5. 6. Да развива инициативност за съхраняване добрия микроклимат сред служителите в ДСП и спазването на Етичния кодекс на служителите от АСП.
  6. 7. Да организира, координира и контролира ежемесечно дейностите, свързани с Интегрираната информационна система в ДСП-Ямбол”.

В графата „Изисквания/критерии за изпълнението”, в работния план е записано: за цел № 1 - „спазване на законови и подзаконови нормативни актове, участие в презентации, работни срещи и други”; за цел № 2 - „протоколи от проведени работни срещи, извършени проверки, отчет за изпълнение”; за цел № 5 – „Писмен доклад до Директора на РДСП“, а за цели № 3, 4, 6 и 7 - „отчет за изпълнение”. Индивидуалният работен план е изготвен на 30.01.2018 г. и е подписан единствено от оценявания служител - оспорващата С., но не и от оценяващ ръководител – Директора на РДСП-Ямбол. В ИРП изрично е посочено, че съгласуването му е извършено при „стриктно спазване на чл. 9 от Наредбата”.

На 26.07.2018 г. е проведена междинна среща, като в коментара на оценяващия ръководител е посочено, че по време на междинната среща е обсъдено изпълнението на длъжността относно постигане на целите, определени в индивидуалния работен план за 2018 г. Посочено е, че е предоставен отчет относно изпълнението на целите, като изрично е записано, че М.С. в качеството си на Директор на ДСП-Ямбол се придържа към изпълнението на заложените в ИРП цели. На срещата е обсъдена работата на отделите в ДСП, като е отбелязано, че най-големи затруднения са налице в отдел ХУСУ поради появил се кадрови проблем. В тази връзка също изрично е записано, че ръководителят на ДСП-Ямбол – оценяваният служител С., е разпределила дейностите по социалните услуги между всички служители. Във формуляра от проведената междинна среща се сочи още, че изцяло е подменен съставът на отдел „Закрила на детето“ – обстоятелство, налагащо по-засилен контрол на дейностите и мерките по закрила на детето; необходимо е да се извърши и контрол относно сроковете за изготвяне на справки и отчети, като същите следва да бъдат предоставяни в указаните срокове независимо от възникналите затруднения; необходимо е и създаването на адекватна организация за участие в изпълнението на създадения Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителната предучилищна и училищна възраст. В заключение е посочено, че работният план е изпълним до края на периода и не се налагат промени. Формулярът е подписан от оценяващия  ръководител (М. Я.) и от оценявания (жалбоподателката С.).

Годишната оценка на изпълнението е изготвена на 25.01.2019 г., като по делото липсват данни на заключителната среща да са извършени разписаните в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА дейности, а именно: оценяваният да представи накратко основните си постижения, възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка за своето изпълнение; съответно оценяващият ръководител и оценяваният да обсъдят степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план, степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност и подходящи действия за развитие на служителя. Видно от приложения към делото  формуляр, годишната оценка на изпълнението, определена от оценявания ръководител, е „неприемливо изпълнение”, като е прието, че „за оценявания период г-жа М.С. не е изпълнила преобладаващата част от поставените ѝ цели в ИРП на нивото на определените изисквания, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от оценявания служител“. Изложени са и подробни съображения към всяка една от заложените в работния план цели, обосноваващи крайния извод за неизпълнението им на нивото на определените изисквания.

Оспорващата С. е подписала формуляра, като изразила  несъгласие с поставената ѝ оценка, а на 31.01.2019 г. подала възражение срещу определената годишна оценка, обективирано във Формуляр за възражение срещу годишна оценка на изпълнението на длъжността, представляващ Приложение № 4 към чл. 23, ал. 1 от НУРОИСДА. Във възражението М.С. е посочила, че мотивите в атестационния формуляр грубо се разминават с реалната действителност, базирани са върху обобщени изводи, без описани конкретни и относими факти и обстоятелства по изпълнение както на заложените в работния план цели и задачи за календарната 2018 г., така и несъобразени с рамките на компетентностите от Приложение № 1 към чл. 15 от НУРОИСДА, като е  изложила и подробни и конкретни съображения. Във връзка с постъпилото възражение Главният директор на ГДСП, в качеството си на контролиращ ръководител, е изискал с писмо изх. № 30-12006/04.02.2019 г. от Директора на РДСП-Ямбол допълнителна информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства относно мотивите за поставената на жалбоподателкатаоценка. Такава информация била предоставена с писмо изх. № 30-12006#1/05.02.2019 г., а с писмо изх. № 30-11125/01.02.2019 г. на Директора на РДСП-Ямбол са предоставени и други документи, свързани с процедурата за оценяване на изпълнението на заеманата от оспорващата длъжност. На 08.02.2019 г. контролиращият ръководител, видно от Формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността, представляващ Приложение № 5 към чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА, се произнесъл по депозираното от С. възражение, като потвърдил определената годишна оценка на изпълнението „неприемливо изпълнение”, приемайки, че при съпоставяне на описаните от оспорващата мотиви за несъгласие, мотивите на оценявания ръководител и допълнителната информация по тях може да се направи извод, че жалбоподателката като директор не е изпълнила в приемлива степен основни преки задължения и отговорности, свързани с организацията на работата и управление на персонала. Изложени са и съображения в подкрепа на направените изводи. За решението по възражението оспорващата е уведомена на 13.02.2019 г., а със Заповед № ЧР - 2 39/19.02.2019 г. на ЗА Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, считано от 20.02.2019 г., е прекратено служебното ѝ правоотношение на длъжността „Директор“ на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Ямбол, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността - „неприемливо изпълнение“. Заповедта е връчена на С. на 20.02.2019 г., а на 05.03.2019 г. тя е депозирала жалба против нея, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването, против акт, подлежащ на оспорване и в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и от компетентен орган с представителна власт, надлежно удостоверена със Заповед № РД 01-0340/15.02.2019 г., която е служебно известна на съда. Актът съдържа и нормативно установените минимално необходими реквизити, а именно: правно основание, дължими обезщетения и придобития ранг на държавна служба.

Спорът в конкретния казус се свежда до въпроса дали атестирането е проведено при спазване на относимитеадминистративнопроцесуални норми и дали фактическите основания за издаване на заповедта съответстват на обективната действителност.

Съобразно изискванията на НУРОИСДА, оценяването на изпълнението на длъжността за служителите на ръководни длъжности, включва три етапа: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план, чиито цели, трябва да са в максимална степен постижими и да не надвишават седем; 2. провеждане на междинна среща, на която оценяващият ръководител и оценяваният служител правят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, както и на показаните компетентности от служителя, като при необходимост се набелязват конкретни действия за подобряване на изпълнението; 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението, на която се обсъждат съгласно чл. 13 от НУРОИСДА нормативно въведени задължителни въпроси и се попълват съответните раздели от формуляра. Държавният служител трябва да отговаря на нормативно установените изисквания за заемане на държавна служба не само към момента на назначаването, но и във всеки един момент докато трае служебното правоотношение. Едно от изискванията, на които държавният служител трябва да отговаря във всеки един момент, е професионалната му пригодност да изпълнява служебните си задължения. Тогава, когато държавният служител престане да изпълнява задълженията си, свързани със заеманата длъжност, по начин, който държавната служба изисква, той престава да бъде адекватен на потребностите на тази служба. Средството, чрез което се осигурява периодична преценка на професионалната пригодност и на компетентностите на държавния служител, е оценяването на изпълнението - резултатите от него показват приноса на съответния служител за ефективно изпълнение на държавната служба. Поради това, законодателят, в чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, е предвидил получаването на най-ниска оценка на изпълнението – „неприемливо изпълнение“, като основание за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаването. Чл. 16, т.  5 от  НУРОИСДА повелява, че за да се приеме, че изпълнението е неприемливо, оценяваният следва едновременно да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, както и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в Приложение № 1 към чл. 15 от Наредбата. От анализа на цитираната нормативна уредба се налага извод, че резултатите от оценяването на държавния служител са материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение, поради което процесът на оценяване като елемент на фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл подлежи на контрол за законосъобразност. Правилността на оценката не подлежи на съдебен контрол, но условията и редът за оценяване, както и наличието на установената нормативно оценка са елемент на фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение и съдът е длъжен да извърши контрол за тяхното спазване, като получената в нарушение на производствените правила и на материалния закон оценка не обосновава прилагането на  чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и прави акта незаконосъобразен.

При извършения контрол за законосъобразност на процедурата по оценяване съдът установи, че в конкретния случай същата не е изпълнена в съответствие със законовите изисквания. Съобразно правилата на чл. 9 от НУРОИСДА, определените на служителя цели следва да бъдат в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура и измерими по обем, качество и срокове. Видно е от посочените седем на брой цели в индивидуалния работен план на жалбоподателката, че те всъщност възпроизвеждат задълженията ѝ по длъжностната характеристика, противно на регламентираното с чл. 9 от Наредбата - същите не представляват конкретни цели, които могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове. При съпоставката на целите, заложени в ИРП, и приложената по делото длъжностна характеристика, се установява следното: цел № 1 изцяло повтаря т. 4.1 от длъжностната характеристика; цел № 2 всъщност съставлява вменените с т. 4.2 и т. 5.1 от длъжностната характеристика задължения; цел № 3 се съотнася към т. 5.2, предложение второ и т. 5.13 от длъжностната характеристика; цел № 4 представлява всъщност задължението по т. 5.11 от длъжностната характеристика, а цел № 5 – това по т. 5.4 от длъжностната характеристика; цели № 6 и № 7 отразяват някои от посочените в т. 7 от длъжностната характеристика отговорности, свързани с организацията на работата, управлението на персонала и ресурсите. Очевидно е, че още с формулирането на целите за оценявания период оценяващият ръководител не е изпълнил задължението си съобразно законовите изисквания и по този начин още в началния етап процесът на оценяване е опорочен. Имайки предвид начина на формулиране на целите в работния план, се налага извод за липсата на такъв изобщо, тъй като заложените в него цели са твърде общи. Констатираното нарушение е съществено, тъй като липсата на индивидуален работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, прави невъзможна проверката за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване, което води до незаконосъобразността и на крайната оценка, която, по силата на  чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, следва да бъде изготвена съобразно степента на постигането на целите в работния план. В конкретния случай изискването за преценка въз основа на обективно установими факти и обстоятелства при изготвяне на годишната оценка на изпълнението на длъжността на жалбоподателката не е било изпълнено. Поставената на С. оценка не е основана на обективно установими факти и обстоятелства, което е в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл и чл. 18, ал.1 от НУРОИСДА.

На следващо място, съдът намира твърдението на оценяващия ръководител, обективирано във формуляра за оценка на изпълнението на длъжността, че преобладаваща част от поставените цели не са изпълнени на нивото на определените изисквания поради обстоятелства, зависещи от оценявания служител, за необосновано. В случая, оценяващият ръководител е изложил своите съображения към всяка една от заложените в работния план цели в опит да обоснове крайния извод за неизпълнението им на нивото на определените изисквания, но липсва конкретно посочване на целите, за които е прието, че е налице неприемливо изпълнение. По отношение на цел № 1 и № 2 от ИРП е прието, че не са на нивото на определените изисквания, тъй като „служителят в качеството си на Директор на ДСП е издал заповеди, с които е уредена организацията на работа, но същевременно контролът по изпълнението на издадените административни актове е силно занижен“. Тези обстоятелства обаче биха могли да доведат до дисциплинарната отговорност на служителя, но не представляват неосъществяване на изискванията за изпълнение на длъжността. Също така е отбелязано, че в „докладите от проверките, (посочени по дати)“, се съдържат констатации относно не добрата организация на работа, като „с това служителят демонстрира незадоволително равнище на знания и неефективни усилия за реализиране на тази дейност“. Липсва обаче конкретно посочване на докладите по дати, като е извършено примерно позоваване на „проверка в ДСП-Ямбол на 21.02.2018 г. на преписки за отпуснати месечни добавки и целеви помощи по ЗИХУ, както и на Констативен протокол от проверка на Инспектората към ИД на АСП“ (вероятно се има предвид проведената в периода 16-19 април 2018 г.), въз основа на което е обоснован извод за неизпълнение на задълженията, описани в т. 5.1 от длъжностната характеристика – обстоятелство, което също води до възможност за ангажиране на дисциплинарна отговорност, но не представлява неосъществяване на изискванията за изпълнение на длъжността. Последното твърдение се отнася и до направения от оценяващия ръководител извод за „несъответствие с изискванията на нормативната уредба“ и за „слаб контрол и неоказана методическа подкрепа на служителите“, като позоваването на обективираното в „Констативен протокол от проверка на Инспектората към ИД на АСП и доклади от проверка на РДСП“ не обосновава така направения извод. По отношение дейността на функциониращия в ДСП-Ямбол отдел „Закрила на детето“ е посочено, че са изготвени доклади за извършени от РДСП пет проверки от началото на годината, като констатациите са свързани с лошо качество при изпълнение на дейностите по закрила на детето и повтарящи се пропуски, а въз основа на отразените в тези доклади констатации е направен извод, че „г-жа М.С. не упражнява адекватен контрол върху работата на служителите и същевременно не дава ясни насоки за работата на служителите, което води до лошо качество на изпълнение и системно неспазване нормативните срокове“. Така изложените мотиви на оценяващия при проведената заключителна среща не съставляват оценка на компетентностите съобразно Приложение № 1 към чл. 15 от Наредбата, а общи и декларативни изводи, лишени от конкретика. Казаното важи и по отношение изпълнението на цел № 3 от ИРП, за чието неизпълнение единствено е посочено следното: „при получаване на обратна информация в РДСП за това как са изпълнени дадени препоръки в доклада, г-жа С. счита за необходимо само да опише какво е предприето и нито веднъж не посочи точно какво тя самата ще направи за повишаване на качеството на работа“. По подобен начин е извършена оценка и досежноизпълнението на цел № 4 от ИРП, като е посочено, че работата на ДСП се свежда до работа по конкретни случаи и до нормативно определени задължения, а за наблюдавания период в РДСП няма постъпили анализи за развитието на социалните услуги, съобразно потребностите на населението, нито анализ на услуги, в които за продължителен период се наблюдава незапълнен капацитет, като е отбелязано, че за изминалия период ръководителят на ДСП-Ямбол е предоставил на РДСП предложения, свързани с промяна на капацитета на две услуги на територията на община Стралджа, но след като предложенията са изискани от страна на горестоящия орган. Отново са направени общи и декларативни изводи, които не биха могли да се квалифицират като мотиви и не съставляват оценка на компетентностите съобразно Приложение № 1 към чл. 15 от Наредбата; не става ясно и дали тези цели са приети за изпълнени, а ако е счетено, че е налице неизпълнение липсва конкретика относно обем, качество и срокове. По аналогичен начин е направена преценката и относно изпълнението на цел № 5 от ИРП, (за което се посочва, че част от постъпващата в РДСП информация, където е задължителна намесата на Директора на ДСП-Ямбол, по справки, становища и анализи, е на много ниско професионално равнище – често е непълна, грешна, а в определени случаи и некоректна); както и за изпълнението на цел № 6 от ИРП, за която е отразено следното: „г-жа С. посочва добрата констатация от Инспектората към ИД на АСП, но следва да се отбележи, че това касае периода до м. април 2018 г. “; направен е извод, че „в ДСП-Ямбол е налице липса на ефективна комуникация между служителите, което създава трудности за навременното изпълнение на поставените задачи“. Във връзка с изпълнението на цел № 7 във формуляра е отбелязано, че е регламентирана работата на Дирекцията в Интегрираната информационна система, но въз основа на извършените от страна на РДСП две проверки през 2018 г. по спазване на Правилата за администриране на дейностите по отпускане, начисляване, изплащане и/или възстановяване на социалните плащания, предоставяне на социални услуги и предприемане на мерки и дейности по закрила на детето, са обосновани изводи, че създадената организация на работа не е на необходимото ниво, липсва ефективен контрол от страна на Директора на ДСП-Ямбол върху служителите с контролни функции. В заключение оценяващият ръководител е констатирал следното: „наблюдават се пропуски, които са свързани с изпълнение на преките задължения, заложени в длъжностната характеристика; обикновено г-жа С. не използва наличните ресурси по ефективен начин и пренебрегва изискванията за качество; често се оправдава с другите или с обстоятелствата; задоволява се с постигнатото, като не търси начини за повишаване ефективността и качеството на работа“. Изведена е констатацията, че „преобладаващата част от компетентностите, които г-жа М.С. е показала през 2018 г. не отговарят на изискванията на Приложение 1 от НУРОИСДА; през 2018 г. по отношение на служителя е установено, че се затруднява да формулира реалистични и ясни цели и отговорности на служителите и не осигурява добра координация между изпълнителите; не умее да подрежда задачите си по приоритети и често ги възлага на неподходящи изпълнители; допуска нарушения на нормативните изисквания за оценка на изпълнението; служителят не може добре да разяснява целите на звеното, което ръководи; при работа в екип не успява да изгради добри работни взаимоотношения; не информира прекия си ръководител при установени слабости и нарушения; разпределя задълженията на служителите, като не се съобразява с уменията и знанията на отделните членове на екипа; рядко дава обратна връзка за своята работа и не информира ръководителите си при установени слабости и нарушения; по отношение на комуникативните компетентности е установено, че служителят се изразява неясно както в устна, така и в писмена форма; субективно интерпретира изказванията на другите или съдържанието на документите, с които работи“. Повече от очевидно е, че посочените съображения съставляват общи и декларативни изводи, на практика те преповтарят разписаното в графа „Неприемливо поведение“ от т. 2 на Приложение № 1 към чл. 15 от Наредбата; същите са неподкрепени с конкретни факти, като същевременно липсва и конкретно посочване на целите, за които е прието, че е налице неприемливо изпълнение. Следователно, необосновано е твърдението на оценяващия ръководител, че преобладаваща част от поставените цели не са изпълнени на нивото на определените изисквания поради обстоятелства, зависещи от оценявания служител.

Като най-съществено нарушение съдът отчита констатирано очевидно противоречие с коментара на оценяващия ръководител при междинната среща, проведена на 26.07.2018 г., и определената крайна годишна оценка. Съгласно практиката на ВАС, обратът в мотивите на оценяващия ръководител в различните етапи на процедурата следва да бъде обоснован. Видно от формуляра за оценка на изпълнението на длъжността е, че при междинната среща коментарът на оценяващия ръководител не е негативен, а напротив – отбелязано е, че „г-жа С. се придържа към изпълнение на целите, заложени в ИРП“, т.е. налице е положителна констатация относно изпълнението на целите по плана. В този коментар липсват изводи относно постигнатите цели – такива са направени едва в крайната годишна оценка. Ето защо съдът приема, че при проведената междинна среща не е отчетено от оценяващия ръководител неизпълнение на някоя от поставените с индивидуалния работен план цели, поради което и необосновано при определяне на крайната оценка само няколко месеца след това е поставена най-ниска годишна оценка. Ако например ефективността и качеството са на нужното високо ниво и няма забележки по отношение на това, е нелогично в края на периода да се твърди, че липсва резултат. Това се отнася и за компетентностите на служителя - ако служителят ги притежава на междинната среща няма как да се приеме, че може да ги загуби изцяло след шест месеца. По отношение на компетентността твърдението е немотивирано и в разрез с изискванията на чл. 18 от НУРОИСДА. Дадената крайна оценка не обхваща целия атестиран период, както и не съответства на всяка една от седемте поставени цели с индивидуалния работен план. Константна е практиката на съдилищата, че би се обезсмислила междинната среща, ако в същата не са констатирани конкретни препоръки относно неизпълнение на някоя от целите на индивидуалния работен план. В този смисъл съдът намира, че са нарушени разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2, чл. 12, чл. 13 и чл. 18 от Наредбата. В същия смисъл е и практиката на ВАС: Решение № 6494 от 01.06.2016 г. по адм.д. № 12622/2015 г., Решение № 6624 от 06.06.2016 г. по адм.д. № 12910/2015 г., Решение № 7478 от 21.06.2016 г. по адм.д. № 2179/2015 г., Решение № 8252 от 05.07.2016 г. по адм.д. № 10396/2015 г., Решение № 1137 от 03.02.2016 г. по адм.д. № 656/2015 г., Решение № 2988 от 18.03.2015 г. по адм.д. № 7735/2014 г. и др.

Посочените недостатъци на годишната оценка не са отстранени и от контролиращия ръководител. Напротив, последният е отхвърлил възражението на С., че целите в ИРП не са конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето, като е приел, че същият отговаря на нормативно установените изисквания и този извод е обоснован с факта на подписването му от оценяващия ръководител и оценявания. Отхвърлено е и направеното от С. възражение, че критериите за изпълнение на всички поставени цели (отчети, доклади, спазване на нормативните актове и др.) са изцяло неизмерими, с което се препятства самата възможност за установяване на изпълнението – това възражение е определено като противоречащо на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната. Изложените от оценяващия ръководител изводи относно качеството на предоставяните материали от съдържателен и фактологически характер, предоставяни от ДСП във връзка с осъществяваните дейности, както и изводите досежно неосъществяването на ефективен контрол на дейността на отдел „Закрила на детето“, са изцяло възприети и от контролиращия орган, като е направено позоваване на допълнително изпратената от Директора на РДСП-Ямбол информация, без да са упоменати конкретни факти, обосноваващи тези изводи. Посочено е също така, че в протокола за извършената в периода 16-19 април 2018 г. от Инспектората към ИД на АСП комплексна проверка от общо 73 констатации, в 36 от тях са вписани пропуски, нарушения или неизпълнение на нормативната уредба, като голяма част от изведените констатации са за нарушения и пропуски в работата на ОЗД – 17 констатации; отбелязано е още, че извършилата проверката комисия е дала 28 задължителни за изпълнение предписания, като 14 от тях се отнасят за дейността на ОЗД-Ямбол и прилагането на нормативната уредба в областта на закрила на детето в работата по случаи на деца в риск. Въз основа на всичко изложено, контролиращият ръководител е приел, че годишната оценка на С. е определена от оценяващия ръководител въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и е потвърдил същата. Видно е, че контролиращият ръководител изцяло е възприел становището на оценяващия, като основно са коментирани констатациите от проверката, извършена от Инспектората на АСП в периода 16-19 април 2018 г. Тази проверка обаче е осъществена преди междинната среща, а при провеждането на тази среща отбелязаната във формуляра констатация е, че „г-жа М.С. се придържа към изпълнение на целите, заложени в индивидуалния работен план“, т.е. липсва негативна оценка. Всички посочени от страна на контролиращия ръководител проблеми в работата на С. касаят първата половина на атестационния период, т. е. периода до междинната среща. Следва да се има предвид и обстоятелството, че видно от материалите по делото, съответни действия по отстраняване на констатираните по време на проверката пропуски и слабости са предприети, като в периода 05.02.2019-07.02.2019 г. е извършена нова проверка по изпълнение на дадените задължителни предписания от извършената комплексна проверка през 2018 г. в ДСП-Ямбол, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол с № 28-12-00-0128. От заключителната част на този протокол се установява, че от дадените 28 задължителни  предписания при извършената комплексна проверка в ДСП-Ямбол през 2018 г. преобладаващата част от тях са изпълнени (изцяло или частично). В същия протокол се съдържа и следната констатация: „от анализа на попълнените 45 анкетни карти от присъствалите служители в деня на откриване на настоящата проверка се налага извод, че дадените от служителите оценки относно организацията на работа в голяма степен отговарят на фактическото състояние в ДСП-Ямбол“. При изготвянето на крайната оценка всички тези обстоятелства, обхващащи периода след проведената междинна среща, не са взети предвид нито от оценяващия, нито от контролиращия ръководител. С оглед на това и след като при междинната среща оценяващият ръководител, който има преки наблюдения върху  работата на жалбоподателката не е имал забележки към изпълнението от страна на последната на задълженията по длъжностната характеристика и на възложените задачи, необосновано е общата годишна оценка да е „неприемливо изпълнение“. Изцяло в противоречие с коментара от първата половина на периода за оценяването на оспорващата, при заключителната среща са направени коментари за неприемливо изпълнение на служебните ѝ задължения, без да е обвързана степента на това неизпълнение с отразеното изпълнение през първата половина от едногодишния период на оценяването и без да са взети под внимание фактите и обстоятелствата, касаещи времето след междинната среща до края на периода за атестиране.

В заключение, настоящият съдебен състав приема, че получената от служителя обща оценка за изпълнението, като съставена в нарушение на административно производствените правила и на материално правни разпоредби, не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно, изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,  Агенция „Социално подпомагане“ - София следва да заплати на оспорващата сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,  ЯАС, трети административен състав

Р   Е   Ш   И:

         ОТМЕНЯ Заповед № ЧР - 2 39/19.02.2019 г. на ЗА Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която, считано от 20.02.2019 г., е прекратено служебното правоотношение на М.И.С. *** на длъжността „Директор“ на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Ямбол, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността - „неприемливо изпълнение“.

      

ОСЪЖДА  Агенция за социално подпомагане – София да заплати на М.И.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***4, кантора 307, адвокат В. К. ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете

Read 460 times
Rate this item
(1 Vote)
Copyright © 2019 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo