×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Неделно четиво

Петък, 14 Юни 2019 22:36


НИКОГА НЕ ИСКАМ ДА СВИКВАМ
Признавам, че ме е страх. От денят, в който ще видя боклуците по улицата и ще приема това за нормално. От моментът, в който цялото ми същество няма да се противопостави и възмути от несправедливостта, а кажа, че това не е моя работа. Страх ме е от деня, в който душата ми може да е мъртва.

Защото в ада е най-лесно да свикнеш с казаните и дяволите наоколо. Да приемеш грехът за нормално, престъплението за нормално, а кражбите – за успешен бизнес. Да приемеш, че е нормално за услуга, която държавата или общината трябва да ти свършат, трябва да дадеш рушвет. Да приемеш, че политиците са друг вид хора, не като нас. Че са наши господари, а не наши слуги. Че трябва ние тях да ги слушаме, а не те нас. Да приемеш, че трябва да мълчиш, защото светът е устроен така.

Всеки ден виждам живи мъртъвци по улицата. С угаснали очи и души, които са много, много далеч оттук. С превити рамене. Или обратното – в неадекватно веселие, хвърлящи се бясно от забавление в забавление, от адреналин на адреналин, за да не си оставят дори секунда да се замислят какво се случва с живота им.

Най-важното е човек да наблюдава себе си. Защото е толкова лесно да се примириш, толкова е лесно да тръгнеш надолу, толкова е лесно да се затвориш в малката сигурна черупка на сивия си живот и интереси и да се почувстваш поне за миг в безопасност.

Вдигнете очи и се огледайте. Огледайте себе си. Колко пъти сте замълчели, когато е трябвало да крещите...колко пъти сте подминали човек в беда, защото не е ваша работа....колко пъти сте отказвали да мислите за важните неща в обществото, защото се чувствате безсилни и предпочитате удобно тези неща да ги забравите...

Не можем да променим България, ако първо не променим себе си. И по улицата няма хора с изправени глави и гласове, които настояват за промяна.

Да си спомним важните неща. Семейството. Народът. Моралът. Почтеността. Смешни понятия днес. Но важни. Които осмислят живота. Защото парите отлитат, срамът остава. А да загубиш душата си и самоуважението си – нямат цена. Не могат да ви платят толкова. И винаги ще дойде ден, в който ще погледнете назад и ще съжалите за това, което не сте направили. И няма да можете да се оправдавате, че сте жертви. Съучастници сте!

Елена Гунчева

Read 382 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2019 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo