×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Всичко за Връбница, Цветница...Вход Господен в Йерусалим Featured

Събота, 20 Април 2019 18:03


Честито на всички празнуващи! Специални поздрави на Елица и Росица

Неделята преди Възкресение и ден след Лазаровата събота се празнува тържественото посрещане на Исус в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. В града той влиза на магаре (животно, което символизира идване с мир и приятелство), а не на кон, както обикновено се отправяли бойците на война. Идвал, за да служи на хората, а не да воюва с тях. Славата на влизащия в светия град била голяма. Носела се мълвата за чудесата, които извършил, и за силата на новата вяра. Разказвала се вече и историята за чудното Лазарово възкресение, което мнозина видели с очите си предния ден и от тук нататък, до края на дните си, щели да го превръщат в една от най-невероятните и тръпнещи легенди на християнството. Пътят пред Спасителя бил застлан с маслинови, палмови и лаврови клонки*, върба, здравец и цветя. Мир, любов и победа носел той на многобройния народ, който се тълпял да го зърне с очите си, да го докосне, да бъде поне наблизо. "Осанна на сина Давидов! Благословен е онзи, който идва в името на Господа!", носели се възгласи отвсякъде. Бил чуден и неповторим миг. Споменът за него църквата празнува от III в.

 

ИКОНИ

 

Споменът е изобразен и на множество икони, на които Исус тържествено върви с магарето си към храма по път, постлан от цветя, признание и вяра. Входът Господен в Йерусалим е също част от очертаването на границата и подреждането на света от хаос към ред, от зло към добро до деня на пълното разграничение и обозначаване, което ще се извърши само една седмица по-късно, на Великден.

 

НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

 

Макар свързан с конкретно религиозно събитие, празникът се възприема от народа ни повече като пролетен, цветен празник, в който светът и природата празнуват своето раждане. Ден на цветята, младостта и раждането за живот отново на света около нас. В плана на народната представа за ред и порядък се среща митологичният образ на змея, който, също като Лазар, е на границата на нашия и отвъдния свят. Често представата за него се свързва с атмосферни явления, дъжд, град, гръмотевици. Пролетта и празникът са добро време чрез магия и песни да бъде умилостивена разрушителната стихия на времето. На Връбница от змея могат да се предпазят и момите и задължително трябва да го направят. Само мома, която е участ­вала в обичая "кумичене", може да бъде спокойна, че е поставила разделната граница, че няма да бъде залюбена и погубена от змей. Както и само мома, участвала в посветителските ритуали на Лазарица и Връбница, вече е отвоювала своето ново социално място.

 

РИТУАЛИ

 

С цветя и върбови клонки на този ден и до днес се ходи на църква за празнична служба и водосвет.
Причестяват се млади невести с малки деца, ако нямат свои – с роднински.
Всеки взима от осветените в църквата цветя и ги носи през деня или ги отнася у дома пред иконата. С осветените цветя се бае против уроки и болес­ти на децата и животните. С върбовите венчета и тайнствени заклинания през лятото се разпръскват и прогонват надалеч градоносните облаци.
С върбова клонка рано сутрин се ходи на гроб. От слама или царевични стъбла се пали огън.
Изпълнява се обичаят "кумичене" – последният от лазарските обичаи. Рано на сутринта лазарките отиват на реката. Носят китки от цветя, върба или малко хлебче. Това е хлябът "кукла" (има форма на дете). Момите се нареждат на брега или на моста, пускат китката или парче от хляба по течението или ги слагат на бухалка и пускат бухалката. Следят чия китка или хляб ще излязат най-напред. На която принадлежи, тя е "кумицата", най-главната. На нея ще оказват най-голяма почит, ще я носят на ръце и ще я уважават. На места дори "говеят", мълчат, пред нея чак до третия ден на Великден. Тогава тя кани своите лазарки на гости, гощава ги с баница и червено яйце, символично им прощава за всичко и те отново проговарят.
Преди да пуснат своите китки в реката, момите играят и пеят специални песни за предпазване от змей, от неговата зловредна и опасна любов. След кумиченето вече не се боят от змея, пеят за любов, брак, щастие. Припяват на девойка и момък, за които се знае, че се обичат.
Връзват люлки, люлеят първо "кумицата", а после всички поред.
Завършват празненството на гости у "кумицата". Поднася се постна храна.
Опасва се кръстът с върбови клонки, за да не боли по време на лятната работа.

Припевки на празника

Цъфнало е кокиче
в Златкина градина,
вечер го Златка полива,
сутрин го Стамен обира.

***

Цъфти, цъфти, босилко,
да ти не вехне коренът,
че ще дойдат два млади.

***

Синьо, бяло цветенце
на друма си никнеше,
никнеше, още цъфтеше.
Мина елен, опаса го:
синьо цвете Златинка,
сури елен Драгойчо.

 

ЗАБРАНИ

 

На Връбница не бива да се режат лозя, защото няма да дадат плод.

 

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

 

Момите гадаят за женитба. Ако пуснатите в реката китка или залък хляб тръгнат бързо по водата, това е знак за скорошно задомяване. Ако се заплетат и останат на място, сватба не се предвижда.

 

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

 

Ако на Връбница е мъгливо, ще има проблеми при отглеждането на копринените буби.

Read 296 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2019 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo