Колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че нацията ни е болна. И заболяването прогресира последните три десетилетия неусетно почти. В психологията има един термин – потискане. При потискането се избягват преднамерено определени мисли. Това наподобява обсесивно-компулсивното разстройство, при което страдащият от обсесивни мисли ще се опита многократно, но обикновено неуспешно, да предотврати или „неутрализира“ натрапчивите стресиращи мисли, центрирани около една или повече обсесии.
Потискането обикновено включва мислене за други, нестресиращи неща, които могат да заменят стресиращите мисли – факт, това се нарича избягващо мислене или отклоняване на вниманието.
Пенсионери живеят с 200 лева на месец, когато минимум за оцеляване е 602 лева на месец. Всички българи това го знаем. И не, не сме изроди и чудовища. Но чудовищните извращения и престъпления, които се случват, не могат да се поберат в съзнанието ни.
Защото ако ги погледнем в цялата им грозота, психиката ни няма да издържи. Или ще се наложи да направим нещо. Но страхът от промяна и вземане на решения е заложен вече генетично в българския народ. Някой друг да отговаря, ние само да се съгласяваме и да следваме. Да не носим отговорност за живота си, за бъдещето си, за България. За да може след това да псуваме някой, който ни е виновен за катастрофата.
Затова потискаме мислите си. Четем за убити от недосегаемите и информацията я закопаваме дълбоко в съзнанието си, след което си пускаме някой турски сериал, за да се вълнуваме от обикновени, човешки, нормални неща. Които не ни хвърлят в ужаса да избираме и да направим нещо.
Затова според мен е и това настървено залитане по чалга, реалити предавания, турски сериали, кръчми, дори моментните лотарии. Всичко, което ни позволява да отвлечем вниманието си от ужаса, който няма да издържим да го погледнем, без да полудеем.
Напомня ми донякде на реакцията на немците по времето на гоненията на евреите. Всички са виждали какво става, че някъде се карат с вагони, всички са чували, че някъде има концлагери и подсъзнателно са се досещали какво е ставало там. Но няма как да останеш човек и да осмислиш подобна информация. Затова прехвърляш съзнанието си на нещо друго.
Българите сме болни. Потискаме емоции, мислене, съзнание. Затваряме си очите и разума. Страх ни е. ПРЕДПОЧИТАМЕ УЖАС БЕЗ КРАЙ, ОТКОЛКОТО РЕШЕНИЕ И КРАЙ НА УЖАСА!
Малкото хора, които осъзнават какво става, не знаят по кой път да тръгнат. Защото за да си държавник, да си организатор, да си революционер, да си гражданин, е плод на дългогодишно обучение, образование и дори наследственост. Когато поколенията преди теб също са реагирали правилно. А ние сега сме като деца в детската градина, които трябва сами да се погрижат за живота си. Имаме желание, но нито виждаме цялата картина, нито знаем какво да направим.
Затова шокът е необходим. За да се стреснем и да погледнем истината в очите. УЖАСЪТ, в който живеем. Да погледнем децата си – какво наследство им оставяме.
И трябва да изберем – да се бием или да бягаме!
ВДИГНЕТЕ ОЧИ, ПОГЛЕДНЕТЕ РЕАЛНОСТТА, УЖАСЪТ И РЕШЕТЕ ДАЛИ ИСКАТЕ ВСЕКИ ДЕН ДА ПРЕЖИВЯВАМЕ ТАЗИ АГОНИЯ?
Елена Гунчева