изисква вече и допълнително задължително плащане от хора без доходи, за да бъдат лекувани, сега в Народното събрание отнема, на практика, възможността на бедните и хората с ниски и средни доходи, а те са огромното мнозинство в страната и да обжалват решенията им в съдилищата. Въвеждат и закрити процеси, за да не знаем какво решават в залата държавата-богатият-магистратът...
Вдигат драстично, с десетки, някои със стотици пъти, таксите за оспорване в административните съдилища, премахват втората инстанция, тоест възможността да се измъкнеш от феодалната крепост, в която живееш и и да потърсиш правосъдие при магистрати, които най-малко не се познават с кметовете на областния град, в който, и те са хора, живеят.
Един от аргументите им е и да се разтовари съдът.
В сравнение с другите съдилища административните не са кой-днае колко натоварени.
Ами вземете ги закрийте въобще...Да има само ВАС и който може да си го позволи да им плати таксата и да ходи в столицата да се жалва...
370 лева е таксата за касационно обжалване. Няколко милиона души в България живеят под прага на бедността - 351 лева...
След данъци и осигуровки хората с минимална работна заплата получават под 500 лева на месец...
Заплащането на адвокат - отделно. Поне 200 лева...
Отделно, че държавният орган срещу, който се жали човекът има на щат, заплащан с народни пари юрисконсулти. Има и право и възможност, с народни пари да наема и цели скъпоструващи адвокатски кантори.
Кметът на Ямбол, например ,за едно дело, което загуби, плати на софийска адвокатска кантора над 4000 лева. Ама от общинския бюджет...
Тодор Памуков
ПП и ако питате мен, въобще не трябва да има такси. Съдебната система си има бюджет, формиран от нашите данъци. За какво е таксата, че съдията е благоворил да отиде на работа и гледа делото въобще ли?
от ПРАВЕН СВЯТ
Има олигархични групи, които никога няма да спрат да плюят законодателния процес – от това се хранят
Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси, снимка: БГНЕС
Ще отхвърлим изцяло ветото на президента върху АПК
Г-н Кирилов, една от най-големите критики към работата на настоящия парламент е тази, че се приемат законите "на коляно", без задълбочено обсъждане, без анализ на въздействието.
Смятам, че това са конюнктурни критики на лица или групи, които по един или друг начин имат друго недоволство от законодателния процес.
Тук няма да коментирам техните истински интереси и подбуди, но ще посоча в защита на законодателството на този и на предния парламент, следното: анализът на въздействието го приехме ние, по инициатива на ГЕРБ, със сравнително широка законодателна подкрепа от другите парламентарни сили, но ние бяхме основния двигател на въвеждането на оценката на въздействието, така че критиките, че ние пренебрегваме анализа на въздействието е абсолютно необоснован. Тук се прави една грешка умишлено, за да се въведе в заблуждение публиката – спестява се, че всъщност режимите, изискванията за подробност и обхват на предварителната оценка на въздействието са различни за различните субекти, които имат законодателна инициатива. Те са разширени за Министерския съвет, като орган, който има законодателна инициатива и това е естествено и логично, защото министрите, респективно МС, имат възможност да организират провеждането на по-подробна и по-детайлна експертиза, тъй като разполагат с целия експертен потенциал за това и са по-леки по отношение на инициативата за народни представители, тъй като това е тяхно конституционно правомощие и тук също има решение на Конституционния съд, още от десетилетия назад, че тази инициатива не може да се ограничава или да се затруднява. Въпреки това и въпреки протеста на народни представители, ние поехме ангажимент и установихме това като задължение и за нас, но със съзнанието, че няма как народният представител да организира институти като БАН, например, да правят неговата оценка за въздействието. Но всеки народен представител, когато внася такова предложение, обявява виждането си по отношение на последиците, които биха възникнали от приемането на законодателния акт.
Закони не се пишат на "коляно". Така се пишеха законите и в 40-то Народно събрание, вероятно и в 35-то Народно събрание, тоест законодателната процедура по принцип не дефинира спешност, но има случаи, в които общественият интерес изисква спешност или конкретна управленска необходимост я налага. Но това е по волята на обществото и е съобразено с изискванията на обществения дебат.
Миналото и сегашното Народно събрание за пръв път утвърдиха и приеха, като един неотменим принцип, широкото участие на всички заинтересувани от публичния сектор лица и субекти да участват в дебата. И те го правят. Вратите ни винаги са били отворени и не е имало случай досега, в който е отказан достъп дори на най-радикалните във вижданията си организации. Бих искал да подчертая и това, че в последно време гостите на Правна комисия, включително и журналистите, значително намаляха, което означава, че ние сме станали "скучни". А това е така, защото не произвеждаме скандали, станали сме предвидими.
Защо не намерихте "общ език" със Съвета по законодателство, който бившият председател Димитър Главчев създаде? Проф. Огнян Герджиков се оплака, че депутатите сте неглижирали съветите на академичната общност, не сте се допитвали до тях, а дори и да имат становища, то те не биват приемани.
Имаме прекрасно взаимодействие със Съвета по законодателство и твърдя, че говорим на един език. Радвам се, че след толкова години прекъсване, това Народно събрание възобнови тази законодателна практика и отново имаме такъв Съвет. Проблем с взаимодействието нямаме, когато сме поискали становище, ние сме го получавали и сме го ценили. Давам за пример случая с подробното становище от 45 страници във връзка с АПК и с развитието на института на административния договор в Българското административно право. Становището е прекрасно, съобразихме го в максимална степен и по този въпрос не съм чувал оплакване от проф. Огнян Герджиков, напротив. Доколкото съм бил свидетел на неговите изявления, той също казва, че това е позитив във взаимодействието и работата на парламента и на Съвета по законодателството. Моето убеждение е, че в тази посока следва да се продължават общите ни усилия.
Вторият въпрос, свързан със създаването на Съвета обаче, е свързан с правилата на работа и дейността му. Тук имаме проблем с липсата на адекватни правила по отношение на разплащането на труда на членовете на Съвета по законодателство. През октомври м.г. тези правила, които бяха създадени по времето на колегата Главчев, на практика се оказва, че не работят. Тоест, реално нямаме работещ инструмент, за да се разплати Народното събрание с най-високо ценените представители на академичната общност. Това, което направихме по този въпрос, е – в края на юли месец беше сформирана работна група от председателя на Народното събрание по процедурни въпроси за изменение на Правилника за работата и дейността на Народното събрание. В тази работна група, в която и аз съм участник, предложих разширяване на предмета на задачите на Съвета и включихме допълнително въпроса за възлагането на законопроекти и за разплащането в тази връзка. Моето предложение е в Правилника да се запише изрично, че на членовете на Съвета се заплаща конкретно една минимална работна заплата месечно или една и половина работна заплата, или две минимални работни заплати месечно. Но това възнаграждение да е установено и да е известно и на публиката, и на професорите от академичната общност, да е прието от народното представителство, а не да се четат едни или други провокации в едни или други издания за това колко струвало едно становище на Съвета по законодателство. Тук искам да заявя категорично моето становище – изключително ценни са препоръките и вижданията на участниците в Съвета, ние не сме неглижирали или пренебрегвали тези становища, а напротив – ценим ги.
Бях провокиран преди няколко месеца от твърдение на колега юрист, не от парламента, който съветваше професорите от Софийския университет, по никакъв начин да не дават становище на народните представители, защото те априори ги отхвърляли и не ги уважавали. Искам да оборя категорично това твърдение и да се обърна и към представителите на академичната общност, че всяко едно мнение, още повече пък мнението на изследователите на правната наука, е важно за нас и ние го ценим.
Тук припомням това, което е известно на всички юристи – законодателният процес всъщност е спорен процес, макар спорът да се провежда в контекста на парламентарния дебат. Но в законодателния процес също има доволни и недоволни от него. Има групи, които остават неудовлетворени от това, че техният конюнктурен интерес не е бил удовлетворен, но това е смисълът на законодателството и това е процедурата, която е разписана в Конституцията – с мнозинство да се приемат законите.
Да, вероятно опозиционни депутати или едни, или други представители на икономически или олигархически групи ще останат недоволни и ние четем по техните издания тяхното недоволство. Но тук подчертавам, че в тези случаи те получават и пари отвън по едни или други грантове точно, за да плюят законодателния процес и процедура. Тук забележителното е, че каквито и старания да полагаме, тъй като ние подобряваме законодателството съобразно и техните възражения, тоест изпълняваме и техните изисквания, те никога няма да спрат да плюят законодателния процес, защото това означава да им се спре доходът от грантове. Така че те винаги ще си търсят нещо ново, което да не им харесва или да не одобряват, защото те живеят и се хранят от това.
Лобисткото законодателство отбелязва невиждани висоти, гласят други от критиките към работата на това Народно събрание. Не е ли по-добре, ако приемем в България Закон за лобизма, така няма да има за какво да Ви критикуват?
Дебатът за лобизма също е воден от десетилетия. Към момента посочвам, че ние имаме адекватно и свръх стриктно законодателство, което решава въпросите, свързани с лобизъм в неговите допустими или недопустими по закон проявления. Така че, правните субекти сме длъжни да се съобразяваме с тези императивни правни норми, които са установени в Наказателния кодекс и в т.нар Антикорупционен закон, в Правилника за дейността на Народното събрание и т.н.
Лицата, които заемаме висши длъжности в държавната и общинската власт, подлежим непрекъснато на най-засилен обществен контрол, така че тук не е въпросът за това има или няма Закон за лобизма. Въпросът е по същество и е конкретен в тези случаи, в които беше спекулативно посочвано, че е имало лобистки поправки. Спомнете си законопроектите в 40-тия парламент или в по-предните парламенти. Не смятам, че тези поправки, които бяха широко обсъждани, първо са лобистки, второ по някакъв начин са сравними с постиженията на предходните парламенти.
Говорим за промените в Закона за приватизация или…
Не визирам нищо. По отношение на Закона за приватизация не мога да кажа нищо повече от това, което тогава обяснявах. Това е законопроект, който беше обсъждан в друга парламентарна комисия – в Комисията за икономическа политика. Имаше дебат и в пленарна зала, имаше дебат и в обществото. Имаше реакция, имаше съответно и действия на парламента в последствие, който съобрази наложеното от президента вето. Това е в рамките на законодателната процедура. Извън контекста Ви питам: Поправката "Ванко 1" някой промени ли я? Ние се самокоригирахме и то веднага.
Докато бяхте във ваканция, не само Вие, но и мнозина българи, станахме свидетели на безпрецедентен срив на Търговския регистър. Как се носи политическа отговорност при подобен провал?
Като говорим за политическа отговорност трябва да коментираме и политическата експлоатация за да бъдем прецизни, защото това е един технически факт, който можеше да се използва за политически цели или можеше да не се използва. Опозицията реши да използва този факт за политически цели. Няма да коментирам дали е честно и справедливо това. Работата на опозицията е да бъде опозиция, дори когато работи просто, за да напада.
Като говорим за системата на Търговския регистър трябва да съобрази много внимателно първата дума – това е система. В голямата си част тази система е изградена върху елементите на техническа инфраструктура. Над тези елементи вече се надграждат елементите на правната инфраструктура, на социалните и търговските изисквания и т.н. Тази система не е от вчера и не е нито от времето на г-жа Цачева, нито на Екатерина Захариева. Тази система е на 10 години.
Но кой трябва да отговаря за поддръжката й през това време?
Абсолютно вярно е, че едно от съществените изисквания е поддръжката. Очевидно е, че там са се натрупали дефекти с течение на времето и такива липси, които са довели до предпоставки в един момент системата да рухне. Аз съм убеден, че Министерство на правосъдието в този си състав е положило максимална грижа и виждате в дебата, който проведохме в средата на август, че това се доказа. Първият случай в който са осигурявани милиони за инвестиция в реновирането на системата е сега, в края на миналата година, които даже още не са били усвоени и вложени в системата на Търговския регистър, тоест закупени са техническите елементи, но не са инсталирани.
Не следваше ли вече, месец след срива на Търговския регистър, да е ясно какви са техническите причини за него?
Аз съм сигурен, че ние ще получим окончателен, финален отговор на анализа за причините, довели до срива на Търговския регистър. Не искам да повтарям това, което е общоизвестно, че четири диска излизат от строя едновременно. Пак поставям въпроса, който и господин Цветанов постави в рамките на дебата, кой е сложил в последния момент на тези дискове част от информацията. Така че, тук обективното разследване ще си каже думата. Не случайно казвам разследване, защото трябва да стане ясно, дали има умисъл или това е случайно събитие по отношение на тази система.
В това, че няма загубена информация, аз съм убеден. Искам да заявя, че са абсолютно неверни внушенията на опозицията, че икономиката е ощетена и е претърпяла огромни вреди. По никакъв начин точно август месец икономиката и търговските субекти не бяха ощетени от това събитие с Търговския регистър. Обикновено по това време и съдилищата, и свързаните със съдилищата структури правят инвентаризация на всичките си архиви. Тоест от всичко лошо за Търговския регистър, хубавото на срива е, че се случи през август месец, точно когато активността и необходимостта от него е най-ниска.
Г-н Кирилов, при откриването на парламентарния сезон председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че мнозинството ще продължи със съдебната реформа. Ще вадите прокуратурата от съдебната власт ли? Нали това искаше председателят на ВКС Лозан Панов?
Съдебната реформа върви в посоката, която българската държава е уточнила с колегите юристи от Европейската комисия и Главна дирекция "Правосъдие" по Механизма за сътрудничество и оценка (МСО). Ние следваме препоръките, които бяха заложени в предходни доклади и имаме напредък по тяхното изпълнение, така че посоката е ясна – продължаваме по препоръките.
По отношение на прокуратурата – този въпрос е дискутиран вече назад във времето. Последната такава дискусия беше през 2016 година, във връзка с промените в Конституцията, но той е решен преди повече от 20 години. Мястото на прокуратурата е в съдебната система. Така го е решил и конституционният законодател, а към момента няма възможност да се промени Конституцията в тази част без Велико народно събрание. Не съм чул изказването на председателя Панов, не мога да го коментирам, но този въпрос не е актуален.
По отношение на съдебната реформа – подчертавам, че с АПК ние завършихме цикъла за промяна на всичките ни процесуални кодекси – ГПК, НПК и АПК. Продължаваме с промените в материалното наказателно право, включително и за домашното насилие, както и във връзка с изискването на МСО по отношение на съществени промени в Наказателния кодекс и в наказателната политика.
Продължаваме и с измененията в съдебната система, които касаят съдийското самоуправление и утвърждаване статута на независимост на магистратите чрез подобряване на конкурсните процедури, както и със съдебната карта, където за момента реакциите не са конкретни, но ние все още очакваме от съдебната система тяхната разработка на съдебната карта. В частност за съдилищата, тъй като от прокуратурата са готови.
Какви ключови цели сте си поставили в законодателната програма за тази есен?
Както вече споменахме, сред приоритетите ни е развитието на българското законодателство за реформа на съдебната система, съобразно плана към Актуализираната стратегия и препоръките в докладите по МСО. Имаме три основни цели – развитие на електронното правосъдие, електронното съобщаване и призоваване, утвърждаване на съдийското самоуправление, включително публичност, прозрачност и състезателност на конкурсите, трето го описахме – прилагане на нова актуализирана съдебна карта, която да преодолее регионалните диспропорции в разпределението на делата и различната натовареност.
Освен промени в материалното наказателно право, предстоят промени и в търговското законодателство с цел повишаване на сигурността на търговския оборот и защита на инвестициите, както на българските търговски дружества, така и на чуждестранните инвеститори. Ще надградим и режима на борбата с домашното насилие и защитата на жените и децата, чрез изменение в Наказателния кодекс и в Закона за борба с домашното насилие, съобразно плана и анализа на Министерството на правосъдието.
Предстоят и промени в Закона за обществените поръчки, с оглед на повишаване на защитата на публичния и институционалния интерес на участниците в състезателната процедура. Накрая – ще направим промени за облекчаване на административните производства и процедури за електронно управление в държавната и общинската администрация. Това са целите, които съм обявил като председател на Правната комисия.
Навлизаме в предизборна година, а тогава не се правят резки политически действия, значи ли това, че няма да гласувате законопроекта на ДПС за медиите, например?
Мисля, че сега е времето за обществения и законодателния дебат по този законопроект. Смятам, че водещата комисия за култура и медии има готовност да проведе този дебат. Тук е въпрос на преценка кое ни е по-важно и респективно кое е по-вредно и опасно. Това, че наближават изборите, не означава че не трябва бързо и енергично да се отговори, да се преодолеят фалшивите новини и това пренасищане в медийното пространство. Мисля, че тук имаме сериозна опасност, на която трябва да се реагира бързо и адекватно. Не бива до такава степен да се изкривява говореното и съответно медиите, че да се стига за пореден път до липса на доверие. Хроничен проблем в нашето общество е липсата на доверие и съответно всеки, който атакува устоите на това общество, очевидно се стреми да подрие доверието. Виждате в колко области имаме липса на доверие. Затова смятам, че усилията трябва да бъдат бързи и енергични и да се възобнови доверието и в медиите. Не само в съдебната система, не само в другите системи, но и в медиите.
Свързани са нещата и точно това е коварството на атаката срещу, бих казал, държавното управление. Защото едно е да си ефективна и конструктивна опозиция, а съвсем друго е да манипулираш обществото, до степен на такава една подривна дейност – да няма доверие в тази институция, доверие в онази институция, довери в докторите дори. Преди няколко дни срещнах много активен дебат в социалните мрежи за липсата на довери към докторите. Не към здравната система, а към докторите. Следващата стъпка ще бъде липсата на доверие към учителите. Следващата ще бъде към университетските преподаватели. Негативното лесно се постига за съжаление. То има силно деструктивни последици. Но пък БСП най-добре знаят как се прави това.
Има ли политическа воля мнозинството да приеме Закон за царските имоти? Рискът е България да бъде осъдена в Страсбург, но и да претърпим имиджови щети, все пак Симеон Сакскобургготски има достатъчно контакти по света. Някак си не звучи добре когато казва, че "държавата го праща в изгнание"като му взима дома.
Не мога да коментирам становище на парламентарната ни група по този въпрос, тъй като не сме го обсъждали, нито преди половин година, когато имаше работна група при министъра на правосъдието по казуса, нито сега.
Тук дебело подчертавам, че изразявам личното си правно мнение по въпроса. Подкрепям логиката в предпоставките във всички въпроси, които зададохте – да, смятам, че има опасност България не само имиджово, а и процедурно да понесе негативно решение от Европейския съд. По отношение на правния спор – и като бивш областен управител на София, в която област на управа е имало хиляди реституционни преписки, искам да кажа, че толкова много реституции са направени през последните 25 години, че действително не е честно да не бъде решен окончателно и правно стабилно въпросът с допускането или недопускането, както и евентуално трябва да се уточни какъв е обхватът на реституция по отношение имотите на царската фамилия. Тук въпросът е държавата да отговори честно, спрямо историята си. Бих казал, че въпросът в случая не е за конкретните имоти. Чел съм подробно доклада на специалната парламентарна комисия, която е била създадена през 2003 година или 2004 година, бих казал, че в голямата си част констатациите в него са обективни. Чел съм подробно и решението на Конституционния съд, с което обявен за противоконституционен законът от 1945 година за одържавяване на царските имоти. Наистина е несправедливо този, на когото е отнета работилничка или ателие, или магазин, наследниците му да могат да си реституират имотите, а по отношение на царската фамилия да се отказва реституция въобще, без да се разглежда детайлно за кои имоти става дума – лично придобити или от държавната квота. Бих се радвал, ако се възобнови парламентарният дебат по този въпрос, защото смятам, че той не е решен окончателно и е редно, така както и Конституционният съд казва в едно от тълкуванията си, спорът да бъде решен със законодателната воля на Народното събрание.
По престижно щеше да бъде, ако бяхме отговорили адекватно, защото производствата са образувани от повече от две години в Страсбург. Досега действително можехме да отговорим със законодателен акт, който да бъде взет предвид и от съда в Страсбург. Но е очевидно и че обществото продължава да бъде облъчвано с едни доста спекулативни постановки. При всички положения, имаме вече постановено решение от съда в Страсбург относно имотите на гръцкия крал. Тук не може да имаме съмнения в посоката и логиката е ясна – ако си позволил на всички при определени условия да си реституират, не може да си забраниш на царя или на краля да ползва правата, които има всеки един човек.
Данаил Кирилов е завършил "Право" в СУ "Св.Кл.Охридски", има опит в държавната администрация и като адвокат. Бил е общински съветник в София, а в периода 2009-2013 г. е областен управител на Софийска област. Депутат е в 42-то, 43-то Народно събрание, а настоящото е председател на Комисията по правни въпроси.