Демотивацията, очевадната и драматична кадрова криза, липсата на водачи, на хора за подражание, на ред и дисциплина, характерни за всяка войска, също са в основата на колапса в армията
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
Снимка: Архив Сега
Щом започнаха да падат и въздушните знаменосци, явно привършваме с ВВС...
Сигурно мнозина са позабравили как само преди няколко месеца се случи нещо невиждано - военни пилоти отказаха да извършват тренировъчни полети с МиГ 29 от авиационната база в Граф Игнатиево. Един вицепремиер тогава съзря бунт и дори нещо като измяна на Родината, друг негов колега пък оприличи недоволството на бунт в детска градина. Официалното обяснение на самите пилоти бе, че те се възползвали от правото си да не летят, когато се чувстват психологически непригодни за полети. Неофициалното - че няма достатъчно годни за летене самолети.
Т.нар. психологическа непригодност продължи няколко дни. Независимо от това в онзи момент всички вкупом оневиниха пилотите. Прокуратурата обяви, че само за часове направила проверка и не е открила нито бунт, нито престъпление в базата. Парламентът пробва, но после охотно се отказа да разисква въпроса. Проблемът бе неглижиран и от премиера Бойко Борисов, който обяви, че военният министър му докладвал, че няма никаква драма. Все пак Борисов вметна иронично:
"Моето уважение към неразположението им.
Да, времето е лошо и мен ме е страх да летя в такова време, но летя, когато имам задачи." Както и обяви надеждата си, че "няма външна намеса - някой да ги подръчква".
Тогава президентът Румен Радев пък видя напрежение, кадрова криза и недоволство в целия сектор "Сигурност". В същото време той обяви патетично: "Достойни българи са обвинявани в алчност, бунт и престъпно поведение. Много от тях рискуват живота си в изпълнение на служебния си дълг. Да искат от тези доблестни мъже поведение на камикадзе, могат да си позволят само политици с безукорен морал на самураи". Общо взето, Радев говореше, че е недопустимо "да се уязвява честта на хората с пагони" и призоваваше "за отговорно отношение към проблемите на националната сигурност", защото "политическият патос не може да замести управленските решения".
И нещата някак заглъхнаха. За да избухнат отново с още по-голяма сила сега покрай трагедията с бойния хеликоптер на авиобазата "Крумово", при която загинаха двама военни пилоти.
Президентът Румен Радев използва този случай, за да нападне остро управляващото мнозинство, като го упрекна, че са блокирали проектите за модернизация на армията, че са дали заложените пари вместо за отбрана - за саниране. И тук той пак вкара патетика: "Многократно през годините
алармирах, че ще стигнем до това положение - да загиват летци
По тази причина направих и три Консултативни съвета, посветени на Българската армия, за да се промени нещо".
Държавният глава обяви и че било "крайно време да се потърси отговорност от онези политици, които, преследвайки користни политически интереси, със своите решения излагат на риск живота и здравето на българските военнослужещи". Негово беше заключението и че "лобизмът убива", както и че риска от политическите решения носели военните. Някъде по това време започна да му приглася и вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов, който не по-малко патетично заяви: "Армията от много отдавна е заложник на политиката. Заложник на празни приказки и безхаберие от 28 години. Освен рязане, съкращаване в армията и приказки, че не ни трябват пари за ново въоръжение, модернизация и поддръжка, се стига до подобни неща." От своя страна управляващото мнозинство обяви, че не било честно президентът да се възползва от трагедията за политически послания, че
правел евтина политика и ред подобни
И тук някъде започват да връхлитат наистина убийствени въпроси. Като например - за какво говорят всички тези хора всъщност? Те в какъв измислен свят живеят? Каква отговорност поемат те самите? Поради каква точно причина президентът като е казал "а", не казва и "б"? Както и кои са тези политици, на които трябва да им се търси отговорност, кои са тези лобисти, кои са тези, които демотивират армията? Без отговори на тези конкретни въпроси дори и критичните думи отиват в мъглата на общите приказки. Няма абсолютно никакво значение, че говорят президент и военен министър - кой точно да свърши тяхната работа? Кой да мотивира армията например? Кой точно да отстоява и решава всички тези абсолютно ясни и видими проблеми?
Всички подчертават, че от 6 хеликоптера летял само падналият. Че за ремонта и поддръжката пречел законът за обществените поръчки. Че този бил виновен, онзи бил виновен, трети и той бил виновен... А всъщност кой е невинен? Президентът? Премиерът? Министърът и началникът на отбраната? Шефовете на родови войски? Те в бяло ли са?
Целият проблем не опира само до пари и техника
Точно преди година например падна "Кугър" и загина друг пилот. Тогава кой беше виновен?
Кой е виновен, че недокомплектът в армията е близо 6000 души, което си е повече от една пета от цялата армия. Ами нали бяха отпуснати над 100 млн. лв. повече за заплати? Защо ли няма опашки от кандидати да станат професионални войници? Няма кандидати и за офицери,
но пък има генерали, командващи,
какви ли не. При това за отбрана отиват немалко пари - със сигурност повече от 1 млрд. лв.
Проблемът в армията е много по-дълбок.
Повече от очевидно демотивацията, очевадната и драматична кадрова криза, липсата на водачи, на лидери, на хора за подражание, на ред и дисциплина - характерни за всяка войска, също са в основата на разпадащата се армия. Нима някой твърди, че като се направят проектите за модернизация на армията, с които всъщност ще се доставят единствено най-много 16 изтребителя, 150 бронирани машини и два кораба за над 4 млрд. лв., то нещо с мотивацията и с кадрите ще се реши?
Всъщност никога през годините България не е била толкова близо до максимата, че който не храни собствена армия, скоро ще храни чужда. И как не, когато въздушното ни пространство вече бе на няколко пъти пазено от самолети на други натовски държави например.
Просто е крайно време всички тези политици - президент, премиер, министър, генерали, депутати, да си поемат тяхната собствена отговорност за всичко случващо се. Всичко останало е прах в очите на хората.
Крайно време е генералите да станат водачи, лидери и мотиватори в армията, защото просто не всичко е пари и техника.
Снимка: Архив "Сега
http://www.segabg.com/article.php?id=908898