Впрочем,  какво очаквате? Порасна вече онова поколение, което смята себе си за център на вселената, за което няма национални светини и което вярва, че човек прави две неща в живота си основно- КУПУВА И ПРОДАВА! Продава се, за да купи. Това поколение израсна в мътилката на онова, което наричахме преход. И ето ви- преходихме от ужасни соц без банани и дънки към „прекрасната“ демокрация (консумация), където всеки текст може и трябва да бъде изпят, ако ще донесе печалба. Рапъри отдавна изпяха песни на поета. Ама за рапъри може, за чалга не може?! Що така?!

Години наред разстрелваха Вапцаров – свои и чужди, трети, пети, осми разстрел, пищяха в истерия „махнете този мръсен комунист от учебниците на децата ни, този гнусен терорист“.

Е, сега всичко си дойде на мястото. Тъй като Министерство на образованието направи безобразни бъдещи програми за децата ви по литература, обезобразени, осакатени, осквернени, а никой не се трогна от това, сега е напълно резонно поне като отидат на дискотека да чуят „Понякога ще идвам във съня ти“. И вярвайте ми, ще научат текста. Миналата седмица бях с абитуриенти на дискотека. Знаеха всеки текст и го пееха от сърце. Така че и Вапцаров ще научат там, защото ние изпразнихме училището и семейството от съдържание.

Никога, никога горчивите чаши не отминават, напротив, множат се. Сега дойде времето да изпием нашите. И се молете Той понякога да идва във съня ни…

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

Р. Бакалова