Тя заслужено отиде при оркестър "Дианополис". Но на връчването ми направи впечатление, че кметът и председателят на общинският съвет бяха решили да говорят НЕ за Дианополис, не за приноса на покойния маестро Султанов, не за Красимира и Георги Султанови - и двамата музиканти до мозъка на костите си, а говореха за някакви въображаеми успехи на кмета, на общинския съвет (разбирайте герберските общински съветници), на председателя на общинския съвет, на администрацията и как ги хвалели, доколкото разбрах, предимно хора, които не са от Ямбол, не живеят в града, а идват на гости за по 2-3 дни. Само вълнението на Красимира Султанова и удивителното изпълнение на Георги Султанов, както и искрената ми обич към покойния им баща, ме накара да изтърпя махленските хвалби и пребиваването в паралелната реалност на усвоителите, които мислят, че те като ядат кюфте и Драган, Петкан и Иван също се чувстват сити. И да, добре е, че някой от тези, които бяха днес в залата, станаха политици, че да отидат на концерт. Защото преди това не сме ги виждали ни на концерти, ни на изложби, но така е с хора, които са първо поколение с обувки.