×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

21 май - Свети Константин и Елена. Именници. Не се работи! Нестинарството

Неделя, 20 Май 2018 17:36

Празнуват: Константин, Костадин, Коста, Кунчо, Динко, Койчо, Елена

 

КОНСТАНТИ ВЕЛИКИ

 

Константин е най-значимият император в историята на християнството, има огромна роля за неговото каноническо утвърждаване и налагане. Църквата празнува в негова чест и в чест на майка му Елена на 21 май. Константин поел престола от баща си Констанций, когато бил на 34 години. Управлявал без насилие, с разбиране към вярата на християните, с толерантност и отзивчивост. Когато Италия страдала под тежкото управление на Максенций, народът се помолил на Константин за помощ и той се отправил към Рим, за да я даде. Войската му била далеч по-малобройна. Изходът от битката бил твърде опасен. Но в нощта преди сражението император Константин видял на небето изписан кръст и надпис "С това ще победиш!". Всички, които видели кръста, употребяван за смъртно наказание на най-безчестни хора, го приели като лоша поличба. Но императорът знаел, че това бил знак Божи. Още същата нощ Господ се явил на Константин и му заповядал да направи знамена с формата на кръст и да изобрази кръстове на бойните доспехи на войниците си. Всичко заповядано било изпълнено. С кръстовете напред се втурнал в битката. Отпорът на римляните бил бързо сломен, сам римският цезар се удавил в Тибър. Народът на Рим обявил Константин за свой император.
По този начин той обединил Римската империя, дал спокойствие на християнския свят, върнал иззетите по-рано земи, разрешил строежа на храмове, сам приел християнството и направил много за официалното му налагане. Починал на 65-годишна възраст, през 337 г., в Никомедия. Мощите му тържествено били пренесени в Цариград, в построената специално за него църква "Свети апостоли".
Майката Елена много преди сина си приела христовата вяра. В Йерусалим тя открила животворния кръст Господен и построила няколко храма – в Йерусалим, Витлеем, Елеонската планина. Много по-късно, през 1200 г., открили мощите є в един гроб със сина є. За лечителската сила на тленните є останки православният свят разказва чудеса.
За всичките заслуги на майката и сина към християнството църквата празнува в тяхна чест на 21 май.

 

МОЛИТВА КЪМ СВ. РАВНОАПОСТОЛИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

 

Като видя на небето образа на Твоя кръст и както Павел не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвата на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.

 

ИКОНИ

 

Свети Константин и Елена се изобразяват на иконите прави от двете страни на кръста разпятие, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.

 

РИТУАЛИ

 

На този ден се ходи в църкви и манастири, оставят се за здраве дарове на иконите на Константин и Елена: кърпи, ризи, чорапи или животни – агне, теле и пр.
Ходи се на лековита вода (аязмо), мият се лицата за здраве и хубост.
Момите изнасят дара си и го изтупват. Така се вижда колко са работливи.
На места търговците празнуват Св. Константин и Елена като свои покровители.

Нестинарство

В Странджанско на този ден са играли нестинари. Първото писмено описание за тях и за обичая прави П. Р. Славейков. Подробно са изледвани и описани и от големия български фолклорист академик Арнаудов. В "Студии върху българските обреди и легенди", Т. 1 той пише:

"Аязмото, дето стават игри и богослужения, се намира обикновено извън село, често сред гората; тя е обиколена от стари дървета и с присобления за клане на курбан. Тук стават боричкания, надбягвания, хора, слагат се трапези; тук се пие и пее до вечерта, когато отново процесията се туря в движение към село, дето ще стане нощното огнеиграене… Когато се заиграе по нестинарски едно буйно хоро назад и напред, настъпил е моментът за навлизане в жаравата. Онези, които се усетят тогава "прихванати", напускат бързо хорото, момите обикновено – най-напред, събличат дрехи, за да останат само по риза и бели гащи, или пък не се събличат, а само се събуват боси и нагазват в огъня. Преди това те биват прикаждани от някоя стара жена с тамян, който те жадно поглъщат; палят вощена свещ и се кръстят; тъпанарите отиват да думкат при тях, сякаш настройвайки ги още по-силно; и някой им подава или те сами грабват – опашатата икона, която държат в ръце, когато газят в огъня…"

Нестинарството се счита за Божия дарба. Изпадналите в транс нестинари, предимно жените, вещаят и предсказват времето, което идва, дали се задават радостни и сити дни, или болести, скъпотия и глад. Предсказват за отделни лица, но и за цялото село. Загледани надалеч, сякаш в отвъдното, нестинарите твърдят, че получават виденията си свише, не могат да си ги обяснят, но всички им вярват.
Главният нестинар получава това звание по наследство. И само той може да предаде на другите нестинари силата и магията на вдъхновението. Неговата къща е свята, там е параклисът с икони на Света Богородица с Младенеца на ръце, а също и на св. цар Константин и царица Елена. Тези икони той прекадява пред насъбралите се в дома му нестинари още с настъпването на Костандовския месец на 1 май, а с това предава и силата на светците върху нестинарите. Една от предпоставките за обредно посвещаване на нестинарите е задължителният пост. Те не пият алкохол, въздържат се от всяка лоша мисъл или действие.
Особено място в празника заема нестинарският, "светият" тъпан, който през цялата година се пази в черквата при иконата на св. Константин – и той по-стар от вековете, и той предаван от поколение на поколение, чак от митичните дни на началото на т. нар. свещена човешка история.
Огънят, символ на слънчевия диск, на горещото лятно слънце, свързва този ден и с вълшебната притча за самоволната жертва, която е най-скъпа на Бога. Еленът, който върху безсмъртните си рога сякаш носи кръста на Спасителя и неговата душа, винаги на този ден слизал от планината, за да бъде принесен в жертва. Една година само закъснял, защото трябвало да нахрани малките си. А когато се появил на оброчището, хората дори не го изчакали да си отпочине. Заклали го потен и уморен от бързане, не почели светостта на неговата жертва. Оттогава той престанал да идва, а с него престанало и плодородието по земите им.

 

ЗАБРАНИ

 

Смята се за тежък празник и не се работи.

Read 462 times
Rate this item
(0 votes)

Etarget ADS Custom HTML advanced 468x60 after news

Copyright © 2018 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo