×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Антон Кабрански – непознатият /"Очите на дъгата" - първа стихосбирка/ Featured

Събота, 27 Януари 2018 04:55

Гергана Кръстева 

Не защото е стар приятел. Не защото пише толкова хубаво, че чак страшно. А защото не може да не му се признае – ако той е прословутият лирически герой, ние май не сме го познавали като „лирически“. И ако той е чувствен, колкото са стиховете му, кой тогава е излъган – нали ние? 
Тези стихотворения са изблици, лъч, ураган от емоции, и то не скрити, ами напротив – напиращи да ги види светът.

 

Така, че този сив и ежедневен, сухарски и подреден свят да разбере, че има много повече от „тук“ и ‚сега“, от работа и работен ден, от прилично и неприлично, от позволено и непозволено. И всичко е заради любовта, която е най-святата. Която има мирис и мирише на затоплена в прегръдките жена, без остатък от парфюм дори, на глътка от недопита чаша със затоплено уиски, на забравени предразсъдъци и захвърлени в небитието съжаления. Когато става дума за любов, а в „Очите на дъгата“ има толкова много от нея, за съжаления и скрупули място няма. Тази книга ти дава свободата да излезеш извън оковите на предразсъдъците и да си спомниш за онези мигове, когато не е имало друго, а само една жена, часове милувки и нито капчица срам. А между думите има толкова много „бездумие“. Просто мирис, целувка и очакване за още.

Ето какво написа за първата стихосбирка на Антон Кабрански и литературният критик Иван Гранитски:

През последните години литературната критика почти абдикира от основната си функция да бъде художествено-естетически коректив на литературната творба. Резките социални трансформации и обществени сътресения през последния четвърт век също спомогнаха за объркването на критериите. Ако говорим за съвременната българска поезия, ще установим един знаменателен факт – всяка година се увеличава броят на авторите, пишещи и издаващи поетични книги. Разбира се, огромната част от тях не притежават художествени качества и говорят единствено за графоманска суета. Но, слава Богу, сред планините от безцелно блъскащи се думи се появяват и проблясъци, в които откриваме истински и неподправен лиричен талант. Затова двойна е радостта, когато открием такъв талант.
Четящата публика познава Антон Кабрански като дългогодишен журналист, но малцина знаят, че през годините той е намирал спасение от плебейщините на действителността, потопявайки се в своите лирически съзерцания. Прелиствайки страниците на неговата книга „Очите на дъгата“, ние с радост откриваме белезите на автентичния лирически талант – непосредственост, непринуденост, естественост на поетическите внушения. Лайтмотивът на тази книга е постоянният сблъсък на чувствителното съзнание, наранено от подлостите и двуличията на делника, и в същото време разбирането за преходността на човешкия живот, опитът да се погледне с философско примирение на причудливите и непредвидими криволици на житейския кръговрат.
Авторът вярва и знае, че едната страна на човешкия характер е огряна от вътрешната светлина на приятелството, другарството, верността и искреността. А другата – сенчестата, ражда проявите на подлост, предателство, низост, омраза, завист и т.н. Дилемата на това неразрешимо противоречие между тъмното и светлото у човека присъства в голяма част от стихотворенията в тази книга. Любовното чувство при Кабрански има значително по-широки измерения и мащаби, отколкото конкретизираното му в отношенията мъж – любима жена. Неговият лирически герой знае, че върховното любовно чувство се състои в способността да се усетиш като пулсация на общия природен организъм:

Морето ме зарежда с енергия
Безразлично за ежедневните грижи
Пясъкът пък е мъртва материя
Която хаотично се движи

А аз съм малка песъчинка
Очакваща наивно изгрева
Но пак онази месечина
Ме връща към морето с прилива

Морето ме погълна с писък
Запрати ме във малка мида
И там се трансформирах в бисер
Заключил светлината на звездите

За разлика от мнозина съвременни поети, за които поезията се е превърнала едва ли не в професия и поради това рутината често пъти убива естественото чувство и свежестта на лирическия рисунък, Антон Кабрански постига изчистеност на поетическата си визия, разчитайки на пределно пестеливото внушение и често пъти на парадоксалната образност. Той знае, че думите са като живи същества. Те могат да се обичат, да влизат в най-причудливи и невероятни комбинации, и от две или три банални на пръв поглед думи могат да се получат великолепни и оригинални метафори, сравнения или образи. Но те също така имат и способността да се отхвърлят или да звучат скучно, трафаретно и шаблонно, ако са поставени в неподходящ контекст или излизат изпод перото от лишен от дуенте текстописец. Антон Кабрански притежава способността да улавя невидимия шепот на думите, да усеща тяхното специфично ухание и цвят и да намира такива комбинации между тях, при които те гальовно си играят една с друга и в крайна сметка раждат едно завладяващо внушение. Може би най-ярката илюстрация в това отношение е:

Ако аз съм вълк
Ти си ми луната
Ако ти си цвете
Аз съм ти слънцето.
И обратното също е верно.
Взаимно се обуславяме
Като бяло и черно
Като черно и бяло.
Без край.
Без начало.
Без минало и бъдеще.
Само едно угощение
На душите
Любовен пир
Като пулсация на живота,
Неподлежаща на имитация.

„Очите на дъгата“ е сполучливо намерена метафора за заглавие на цялата книга. За автора вътрешната светлина присъства у всеки човек, стига само да притежаваме вътрешно зрение, за да я забележим. Това е светлината на добротолюбието, благородството, самоотвержеността, безкористността. И най-вече, разбира се, любовта във всичките й проявления. Любов към Отечеството, любов към майката и близките, любов към приятелите и другарите, любов към избраната жена, любов към проверените и утвърдени през хилядолетията непоклатими морални добродетели и ценности, без които отделният човек се превръща в пихтиесто безволево същество, а отделните общества се разпадат и изчезват.

 
Last modified on Понеделник, 05 Февруари 2018 04:13
Read 2117 times
Rate this item
(0 votes)
Tagged under
Copyright © 2018 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo