СТАНОВИЩЕ
От Сдружение „Движение с екологична насоченост”,
8634 с. Дражево, община Тунджа, ул. „Извън регулацията” 1
Телефон/факс: 046/66 29 29, GSM: 0878 288 390, ел.поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Във връзка с обявена процедура по Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми за публичен достъп до Екологична оценка и Доклад за оценка на степента на въздействие с предмета и целите на опазване на ЗЗ “Река Тунджа 1” и ЗЗ “Река Тунджа 2” на “Общ устройствен план (ОУП) на Община Ямбол”
Уважаеми дами и господа,
С настоящото Писмено Становище, на основание чл. 87 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл.20 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (НУРИЕОПП), представяме мотивирани забележки, формирани след запознаване с Екологична оценка на Общ устройствен план на Община Ямбол.
Настояваме компетентните органи да ги вземат предвид при издаване своето решение съгласно чл.84 от ЗООС и чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредбата за ЕО), във връзка с чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 36, ал. 10 и 11 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС).
Безспорно град Ямбол има нужда от нов Общ устройствен план, който да предложи адекватен и съвременен пространствен модел за развитие на града, както и да формулира подходяща политика и нормативни рамки за неговата реализация. Но при уптвърждаването му и неговото осъществяване трябва да се спазват стриктно българските и европейските правни норми с оглед защитата на човешкото здраве и околната среда, каквато е и основната цел на подобни устройствени програми.
На първо място възраженията ни са свързани с начина и степента на предоставяне на публичен достъп до Екологичната оценка и Доклада за оценка на степента на въздействие с предмета и целите на опазване на ЗЗ “Река Тунджа 1” и ЗЗ “Река Тунджа 2” на “Общ устройствен план (ОУП) на Община Ямбол”. И двата доклада са предоставени на Община Ямбол в електронен формат от експертите. В Община Ямбол обаче е установена в пълно несъответствие със закона ЗАБРАНА ТЕЗИ ДОКЛАДИ ДА СЕ ИЗНАСЯТ от сградата в електронен или хартиен формат. Публичният достъп реално е възможен единствено в стая 325 на Община Ямбол при това след изрично съгласие / което не е предвидено юридически като разрешителна форма/ от заместник-кмет и експерт по връзки с обществеността. Това ОГРАНИЧАВА ВЪЗМОЖНОСТТА на заинтересованата общественост да се запознае в пълнота и да изрази свое обосновано становище по изготвените оценки, което е очевидната цел на администриращия орган.
Докладът за оценка на степента на въздействие с предмета и целите на опазване на ЗЗ “Река Тунджа 1” и ЗЗ “Река Тунджа 2” е достъпен в целия му вид на електронния сайт на Регионалната инспекция по опазване на околната среда от 27.04.2012 г. Доклада за екологичната оценка на Общия устройствен план, обаче, НЕ Е ПРЕДМЕТ НА ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ във форма, съобразена със съотносимите законови норми! Относим и показателен за проблема с публичния достъп до горепосочените доклади е и фактът, че Община Ямбол чак през отпускарския месец август обяви изготвянето на тези оценки, след като са приети от зам.кмета Иван Кърцъков на 01.06.2012 г., а в РИОСВ-Стара Загора са предадени още през месец април.
ІІ. Поради неизвестна причина, вероятно пряко свързана със скъсения срок за извършване на Екологичната оценка /14.03.2012 – 01.06.2012 г./, недопустимо извън вниманието на експертите са останали препоръките на РЗИ-Ямбол изх. № АК-05-994/18.04.2012 г. да се изследва вероятността от кумулативен ефект от въздействие на шумови и прахови емисии, източници на йонизиращи, нейонизиращи лъчения, вибрации върху здравето на населението. От РЗИ изрично са посочили, че резултатите от извършения от тях мониторинг на шума през 2011 г., показват завишени нива на шум в жилищните зони (Зорница – ЦДГ13), в Централна градска част (около ДКЦ-1, автогара Ямбол, ул. Клокотница и ул. Дружба), в райони, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик (Боровец, Граф Игнатиев, Крайречен булевард), както и в зони за отдих (Централен градски парк и парк Боровец). Препоръчват да се заложат задължителни мерки за намаляване на завишените шумни нива до нормалните изисквания, както и да се предвиди изграждането на зелени пояси.
В Екологичната оценка не само не са заложени такива мерки в посочените от РЗИ проблемни места със завишени шумни нива, но и са направени непонятни, поради липса на каквато и да било обосновка, констатации от типа:
стр.180
„...В община Ямбол не са провеждани постоянни измервания и наблюдения върху нивата на ФПЧ, сероводород, озон, аерозоли на олово и кадмий. Приема се, че атмосфермният въздух е достатъчно чист и няма замърсявания, които представляват реален риск, поради което подобен вид измервания не са необходими...
... Не са провеждани проучвания на здравното състояние на населението в Община Ямбол във връзка с атмосферното замърсяване, тъй като е известно, че качеството на атмосферния въздух е в съответствие със здравните и екологични стандарти...”
Подобни неаргументирани твърдения без посочване на източник и извършване на реални измервания на атмосферния вуздух, звучат несериозно предвид квалификацията на експертите, изготвили Екологичната оценка и пряко касаят обосноваността на последната.
Програмата за намаляване нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух в община Ямбол за 2011 – 2014 г. беше приета от Общински съвет – Ямбол на 5 заседание, проведено на 29.12.2011 г., без да е проведено обществено обсъждане по проекта.
Според Годишния доклад на РЗИ-Ямбол за заболеваемостта през 2011 г., 48,34 % от децата до 17 години и 14,07 % от по-възрастните страдат от болести на дихателната система. Тези данни са повече от обезпокоителни и изискват наложително и постоянно измерване на нивата на финните прахови частици, сероводорода, озона, аерозолите на кадмий и олово, както и на азотния диоксид, серния диоксид, въглеродния оксид, аерозолите на никел, арсен и останалите атмосферни замърсители, съгласно препоръките на Изпълнителната агенция по околна среда и Министерството на здравеопазването.
Мотивите ни, обосноваващи безспорната нужда от измерване на нивата на атмосферните замърсители с нужната периодичност са свързани не само с констатациите на авторите на Програмата за намаляване нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух в община Ямбол за 2011 – 2014 г., а и със зачестилите жалби от граждани най-вече в к-с „Златен рог” и квартал „Каргона” за задушливи миризми от близки предприятия. През ноември 2011 г. беше регистрирано обгазяване с хлор на град Ямбол. В общината и МОСВ е внесено уведомление за инвестиционно намерение от „Континвест” за изграждане на инсталация за хлоралкална електролиза, която според Министерство на здравеопазването и МОСВ крие сериозни рискове за населението на град Ямбол и околните села при сериозна авария и изтичане на хлор.
В този смисъл при оценка на ОУП експертите задължително следва да вземат предвид и депозираните в общината инвестиционни намерения за изграждане на производствени мощности.
В този ред на анализ, считаме за необходимо в Общия устройствен план да бъдат предвидени и зелени клинове не само в новоурбанизираните райони м. „Червен баир”; източно от ж.к „В.Левски” и „Възраждане”; на запад, жно от ж.к. „Д-р Дончев” и Болничен комплекс и северно от продължението на ул. „Н.Петрини”, а и в посочените от РЗИ райони с проблемни нива на шума – жк „Зорница”, ДКЦ-1, автогара Ямбол, ул. Клокотница, ул. Дружба, Боровец, Граф Игнатиев, Крайречен булевард. Освен, че ще подпомогнат за намаляването на шума, тези клинове ще осигурят естествена вентилация на тези райони, ще пречистят въздуха и ще подобрят неговите биологични свойства, ще окажат благоприятно психохигиенно въздействие. По този начин ще бъдат спазени и правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съэгласно действащото законодателство, по отношение на необходимите озеленени площи в к-с „Зорница” и к-с „Диана”, които в момента са най-ощетените от зеленина квартали в града.
ІІІ. В рамките на Екологичната оценка е включена и оценка на евентуалното въздействие на Регионалния център за отпадъци върху територията на Общия устройствен план. Считаме това за недопустимо, тъй като, както е посочено и от самите експерти, планираната площадка за Регионалния център е извън границите на ОУП.
Категорично считаме, че чрез така изготвената Екологичната оценка за Общия устройствен план се прави опит за неофициално утвърждаване на части от оспорен ДОВОС на Инвестиционно предложение за „Изграждане на Регионален център за управление на отпадъците, регион Ямбол, обслужващ общини Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа”, за който, след проведените обществени обсъждания, Община Ямбол сама прекрати процедурата с писмо до РИОСВ-Стара Загора вх. № 409/31.01.2012 г.
Планираната от Община Ямбол площадка за Регионален център за управление на отпадъците се намира на територията на Община Тунджа – в землищата на селата Дражево и Хаджидимитрово. Видно от прочита на ДОВОС на Инвестиционното предложение за „Изграждане на Регионален център за управление на отпадъците, регион Ямбол, обслужващ общини Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа”, налице са автоматично пренесени данни от цитирания доклад, които са манипулативно и подвеждащо представени от Община Ямбол на експертите и това беше признато и от тях по време на самите обществени обсъждания.
Конкретно:
Фиг. VІ-07 за очаквано разпространение и концентрация на ФПЧ10 при експлоатация на регионалния център и останалите обекти в района (кариери и автомагистрала) е напълно идентична с публикуваната на стр.32 в Нетехническото резюме на ДОВОС на Инвестиционно предложение за „Изграждане на Регионален център за управление на отпадъците, регион Ямбол, обслужващ общини Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа” схема. И в двата доклада не е посочено кой е извършил оценката за разпространението на фините прахови частици, както и при какви метеорологични условия.
На стр. 26 от Нетехническото резюме на ДОВОС на Инвестиционно предложение за „Изграждане на Регионален център за управление на отпадъците, регион Ямбол, обслужващ общини Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа” изрично е посочено, че на територията на Община Тунджа няма разположени пунктове за контрол на качеството на атмосферния въздух, включени в системата на Националния екомониторинг; няма данни за правени целеви изследвания за качеството на атмосферния въздух в общината. Използваните данни от експертите са от проведени неизвестно кога изследвания в община Ямбол.
РИОСВ-Стара Загора е контролирала пунктове за мониторинг на атмосферния въздух в Ямбол да 2002 г. включително. Емисионно обследване от мобилната лаборатория на инспекцията е направено и през 2009 г., когато са регистрирани случаи на превишения на ФПЧ10.
РЗИ разполага с три пункта в Ямбол, разположени на места без влияние на промишлени и други източници – на ул. „Петър Брънеков” 20 /пункт ВиК/, ул. „Д. Благоев” 1 /пункт БЧК/ и ул. „Д. Благоев” 71 /пункт РЗИ/. По данни от инспекцията, мониторингът за прах се извършва постоянно. Редовно се отчитат превишения на нормите край пунктовете ВиК и БЧК, вероятно заради силния автомобилен трафик в района. Тези данни обаче са неприложими по отношение на замърсеността на атмосферния въздух край сметището на община Ямбол, което се намира на територията на община Тунджа – на 10-12 км от пунктовете за мониторинг на РЗИ.
В този смисъл е и заключението на стр.19 от Програмата за намаляване нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух в община Ямбол за 2011 – 2014 г. – „Данните от тези пунктове не могат да се считат за представителни за извършването на анализи и оценки на качеството на въздуха по смисъла на Наредба 12. Представената обща информация за тяхната работа е с чисто информативно предназначение”.
Факт е, че в района около планираната площадка за регионален център, функционират две кариери за вулкански скали /латити/ и трахиандезети /м. Събев баир” и м.”Еневи могили”/, площадка за мобилен асфалтосмесител. По неоспорени данни от РИОСВ-Стара Загора, без ОВОС е дадено разрешение и за изграждане на вакуум-пиролизна инсталация за преработка на отпадъци. Вече е в експлоатация и автомагистрала „Тракия”, през която минава трафика по маршрута Бургас-София. Не е намалял и автомобилният трафик по път ІІ-53 Ямбол-Сливен, който минава на метри от сметището.
Екипът на доц. Шарлопов не е имал реална възможност да изследват разпространението на вредни атмосферни емисии в следствие на автомагистрала „Тракия”, тъй като трафикът по ЛОТ 3 и ЛОТ 4 беше пуснат след 01.06.2012 г., когато оценките са предадени на Община Ямбол. Но имаше възможност да направят реални изследвания на атмосферното замърсяване около съществуващото незаконно сметище на община Ямбол в землищата на селата Дражево и Хаджидимитрово и на предвидената площадка за регионален център за отпадъци, както и около близките кариери и предприятия.
Същевременно подобни изследвания би следвало да се правят в рамките поне на една година, за да се отчетат климатичните показатели през различните сезони.
В Общинския план за развитие на Община Тунджа за периода 2007-2013 г. е посочено: „нахлуването на континентални въздушни маси на умерените ширини и на арктични континентални въздушни маси се осъществява главно през Източна Стара планина и Черно море. Настъпването на тези въздушни маси от една страна се съпровожда със силни ветрове /особено в района на гр. Ямбол/ и незначителни валежи, а от друга с образуването на трайни термични инверсии и мъгли. През късна пролет и ранна есен при подобни условия се образуват вредоносни слани”. Този текст дословно е цитиран и на стр.56 и 57 в ДОВОС на Инвестиционно предложение за „Изграждане на Регионален център за управление на отпадъците, регион Ямбол, обслужващ общини Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа”.
Тук искаме да обърнем внимание, че Общинският план за развитие на Община Тунджа за периода 2007-2013 г. е изготвян през 2006 г., като в него не са конкретно изследвани климатичните показатели за всички села от община Тунджа, конкретно за селата Дражево и Хаджидимитрово, в чиито землища се предвижда изграждането на Регионалния център за управление на отпадъците.
Розата на ветровете за района на Ямбол, публикувана на стр.60 в оспорения и с прекратена процедура ДОВОС за Регионално депо-Ямбол, показва, че с най-силен интензитет са североизточният и източният вятър – съответно съ средна честота на посоката 23.2 % и 16.5 %. Близки обаче са и стойностите на южняка и северозападния вятър, които също би следвало да бъдат взети под внимание при оценка на очакваното разпространение на ФПЧ10 при експлоатация на бъдещия регионален център за отпадъци.
Не без значение е и фактът, че в района на сметището има силни вихрушки по няколко пъти на ден, които разнасят на километри не само тънките полимерни торбички, а и по-тежки найлони и отпадъци.
Роза на ветровете в района на сметището на община Ямбол, в землищата на селата Дражево и Хаджидимитрово, не е изготвяна.
В свое Експертно становище, изготвено във връзка със задание на председателя на Общински съвет – Ямбол от 30.05.2011 г. по решение на ПК ТУ от 05.05.2011 г., проф.д-р Мария Златева, международен експерт по управление на отпадъците и компостиране на отпадъчна биомаса, коментира: „...в ОВОС е предвидено т.н. „Полево компостиране”, което е недопустимо в този район, поради климатичните особености. В района на гр. Сливен и гр. Ямбол се заражда единствен по рода си специфичен ураганен вятър „Бора”, който издухва всичко по пътя си. Натрупаните биоразградими отпадъци в откритите компостни площадки, ще бъдат издухани нависоко и надалеко и ще замърсяват околната среда. Поради това, компостиране на открити площадки е невъзможно в този район. Откритото компостиране на испанска технология беше основната причина да се отхвърли от министър Манева по време на нейния министерски мандат.
Този ураганен вятър „Бора” не е взет под внимание нито в оспорения ДОВС за Регионално депо-Ямбол, за който беше прекратена процедурата по искане на Община Ямбол, нито в сегашната Екологична оценка.
Данните за климатичните елементи в Общинския план за развитие на Община Тунджа 2007-2013 г., които са автоматично пренесени и в процедурнопрекратения ДОВОС за Регионално депо-Ямбол, са с източник: Климатичен справочник за НР България от 1979 г. Тези данни отдавна не са актуални и това се потвърждава и от Третият план за действие по изменение на климата, приет с Решение № 439 на Министерския съвет от 01.06.2012 г., а именно:
„1.2 Факти за България (По данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към Българската академия на науките (БАН))
- 20 от последните 23 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха, спрямо климатичната норма (1961– 1990 г.).
- Средната годишна температура през 2011 г. е с 0,4°C над климатичната норма. Това е поредната, 14-та година, с температури по-високи от обичайните за страната.
...
- Наблюдават се повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви.
- Увеличава се честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като: значително увеличение на средния брой дни с денонощни суми на валежите над 100 мм – с около 30% за периода 1991-2007 г. спрямо базисния период (1961-1990 г.); увеличение на регистрираните в метеорологичната мрежа случаи с проливни валежи; зачестяване на случаите на пролетно-летен тип облачност с валежи от дъжд, гръмотевични бури и градушки през зимни месеци като януари и февруари; увеличена честота на средния брой дни с гръмотевични бури и градушки през април и септември в периода 1991-2006 г., спрямо същите за базисния период...”
За разпространението на фините прахови частици и останалите замърсители на въздуха от значение е също честотата и продължителността на валежите и мъглите.
стр.170 – Таблица VІ-24 от Екологична оценка
„В Таблица VІ-24 е представено обобщение на очакваните битови отпадъци от територията на Община Ямбол и очакваните количества, които ще постъпват в бъдещия Регионален център:
Година |
2012 |
2022 |
2032 |
2042 |
тона/год. |
тона/год. |
тона/год. |
тона/год. |
|
Очаквани битови отпадъци от територията на Община Ямбол |
23 901 |
24 606 |
24 459 |
24 165 |
... „
ДАННИТЕ В ТАБЛИЦА VІ-24 СА НЕКОРЕКТНО ПРЕНЕСЕНИ от оспоренИЯ и отхвърлен ДОВОС на Инвестиционно предложение за „Изграждане на Регионален център за управление на отпадъците, регион Ямбол, обслужващ общини Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа”.
От официална справка на Община Ямбол до Общински съвет – Ямбол – 09/022/21.01.2011 г. е видно, че през 2010 г. Община Ямбол е депонирала 32 539,11 тона отпадъци, което почти съвпада и с данните от отговора на РИОСВ – Стара Загора към 28.06.2011 г. Последните официални данни към 07.12.2011 г. от Община Ямбол за генерираните и депонирани отпадъци са:
Година |
Битови отпадъци тона |
Други /в т.ч. строителни и производств./ тона |
Общо битови и други неопасни тона |
2008 |
22 417 |
1 428 |
23 845 |
2009 |
31 716 |
773 |
32 489 |
2010 |
24 669 |
7 870 |
32 539 |
2011 /до м.ноември/ |
23 485,43 |
1 179,66 |
24 665,09 |
стр.172 – Строителни отпадъци
„При обособяването на нови жилищни и производствени зони и реконструкцията и уплътняването на съществуващи територии, както и при развитието на техническата инфраструктура ще се генерират строителни отпадъци...”
Напълно сме съгласни, но защо тези нови количества строителни отпадъци не са взети предвид в оценката на очакваното разпространение на ФПЧ10 при експлоатация на бъдещия регионален център за отпадъци, където на ІІ етап се предвижда изграждане на инсталация за рециклиране на строителни материали?
стр.176
„С оглед минимизиране на количествата на отпадъците, предназначени за депониране и в съответствие с изискването за предварително третиране на отпадъците преди депониране в община Ямбол е изградена сепарираща инсталация за сепариране на опаковки. Изградените мощности са с достатъчен капацитет за предварително третиране на цялото количество образувани отпадъци. Остатъците след сепариращите инсталации се депонират на общинското депо за неопасни отпадъци.”
Цитираните констатации съдържат голяма доза некомпетентност, неистини и имат манипулативен характер, защото:
- 1.На територията на община Ямбол НЯМА изградена инсталация за сепариране на опаковки.
- 2.Депонирането на общинското депо трябваше да бъде преустановено на 16.07.2009 г., съгласно Решение на министъра на околната среда и водите № 229-НО-ИО-АО/2008 г.
- 3.Самото сметище е изградено незаконно, но въпреки многократните ни сигнали до МОСВ, ДНСК, РИОСВ-Стара Загора и Община Тунджа, Община Ямбол продължава да депонира отпадъци на това депо, както и незаконно да надгражда дигите, като по този начин увеличава остатъчния му капацитет и завишава рисковете от безспорно вредното въздействие върху околната среда, произтичащо от конкретната форма на управление на отпадъците, която прилага Община Ямбол.
В табл.VІ-30 на същата страница от Екологичната оценка се посочва подписан договор между община Ямбол и „Екобулпак” АД, който в нарушение на чл.15 от Закона за достъп до обществена информация и на ЗООС не е публикуван на сайта на общината. Твърди се също, че в дейността по оползотворяване на опаковки е обхванато 100 % от населението на град Ямбол чрез разполагане на 110 броя тип контейнер „Бобър” с обем 1100 л за хартия, пластмаса и метал и 83 бр. контейнери тип „Иглу” с вместимост 1400 л за стъкло.
Реалната организация на дейностите по „разделно сметосъбиране” в Ямбол в момента се извършва от ромите, които ежедневно ровят в контейнерите на „А.С.А.-България” за бутилки, хартия и пластмаса. Ромите ровят свободно и на неограденото незаконно сметище на община Ямбол, като предават събраните хартия, стъкло и пластмаса на „Екобулпак”. Тази организация, създадена от „Екобулпак” с мълчаливото съгласие на община Ямбол и контролиращите органи, създава сериозен риск от разнасяне на зарази в града и околните села.
стр.177
Генерираните битови отпадъци ще бъдат извозвани и депонирани на общинското депо за неопасни отпадъци в с. Хаджидимитрово до въвеждане в експлоатация на Регионалния център за управление на отпадъците.
Както вече посочихме, съгласно Решение на министъра на околната среда и водите № 229-НО-ИО-АО/2008 г., експлоатацията на съществуващото общинско депо трябваше да бъде преустановена до 16.07.2009 г. Оправданията, че съществуващото сметище не може да се затвори сега, тъй като община Ямбол няма друга алтернатива за депониране на сметта до изграждането на регионално депо за отпадъци, са изцяло необосновани. До този момент – след повече от три години от разпореждането на МОСВ за прекратяване експлоатацията на съществуващото депо, няма данни община Ямбол да е извършвала проучване за възможности и цени за депониране на генерираните от гражданите й отпадъци на друго място, което съставлява класически пример за престъпно бездействие от страна на компетентните длъжности лица.
В Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на обект Регионално депо – Ямбол, изготвен също от екипа на доц. Шарлопов, на стр. 174, се посочва изрично, че „в момента инфлитриралите води инфилтрират под петата на северната дига и изтичат в дерето под нея. Тези води са замърсени и представляват опасност за човешкото здраве и околната среда. По данни на извършвания мониторинг на инфилтрата, част от показателите надвишават пределно допустимите норми.... Тъй като сметището е строено без проект и не е положена дренажна система и долен изолиращ екран, инфилтриралите води, освен че изтичат в дерето, се и просмукват в почвата и оттам в подземните води...необходимо е спешно да бъдат предприети действия за преустановяване на това замърсяване”.
През декември 2011 г., в свое становище по цитирания ДОВОС, кметът на община Тунджа Георги Георгиев също поиска от РИОСВ-Стара Загора незабавно затваряне на съществуващото сметище. До този момент МОСВ, РИОСВ, РДНСК, РЗИ и община Ямбол, не са предприели никакви действия за преустановяване на експлоатацията на съществуващото и изключително опасно за хората от Дражево и Хаджидимитрово сметище, както и за намаляване на последиците върху околната среда.
стр.177
„Управлението на отпадъците при реализиране на планираните в ОУП дейности в съответствие с изискванията на нормативната уредба няма да представлява опасност за вредно въздействие върху отделните компоненти на околната среда (почви, повърхностни и подземни води, растителен и животински свят); санитарно-хигиенните условия и човешкото здраве при изпълнение на следните условия:
- Редуциране обема на депонираните отпадъци за сметка на прилагане рециклиране и оползотворяване;
- Включване на новите райони в системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки;
- Планиране и оформяне на площадките за БО и растителни отпадъци;
- Използване на подходяща по габарити и обем техника за сметосъбиране;
- Подходящи маршрути за извозване на отпадъците, за да не се влошават условията на средата и да се предотврати замърсяването на крайпътните пространства;
- Третиране на строителните отпадъци по направление от Община Ямбол;
- Изграждане на пунктове за събиране и/или третиране на опасни отпадъци от домакинствата;”
Управлението на отпадъците при реализиране на планираните в ОУП дейности в съответствие с изискванията на нормативната уредба няма да представлява опасност за вредно въздействие върху отделните компоненти на околната среда, САМО ПРИ УСЛОВИЕ, че Община Ямбол и останалите общини от Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Ямбол предприемат спешни мерки за проучване и проектиране на НОВА ПЛОЩАДКА ЗА РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ.
Площадката край Хаджидимитрово е избрана еднолично от Община Ямбол, при допуснати съществени нарушения на ЗООС и ЗУТ и използване на нищожни документи и документи с невярно съдържание, които са предмет на висящи съдебни процедури по оспорване. Срещу този избор мотивирано в подробни становища възразихме от сдружение „ДЕН”, както и кметът на Община Тунджа, жителите на селата Дражево и Хаджидимитрово, Коалиция за устойчиво развитие.
В потвърждение на нашата теза са и експертните становища на проф.д-р Мария Златева, независим експерт към НПО „Федерация ИНТЕРЕКО 21”, международен експерт по обработка на отпадъците, експерт на Института „Политика за Земята” към Белия дом, Вашингтон; арх. Любомир Пеловски, член на УС на Съюза на българските архитекти, ексминистър на МРРБ; Дончо Иванов /председател на УС на ГС „Хармония”, член на Комитета по наблюдение на ОП „Околна среда”, член на Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ, член на Българската асоциация по водите/, посланик Христо Халачев /зам.-председател на Експертен съвет на Коалиция за устойчиво развитие/ и проф. д-р Пенчо Пенчев /председател на Институт за устойчиво развитие/. Експертите още през пролетта на 2011 г. препоръчаха на Община Ямбол да започне проучване за ново място, когато проектът все още беше на фаза първоначални проучвания.
С избора на нова площадка ще бъде изпълнена и Националната програма за управление на отпадъците, в унисон с изискванията на Европейската комисия. МОСВ е структура, която предлага на територията на кои общини да има регионални сметища, а самите общини имат правото да определят къде точно да бъдат изградени след широки обществени обсъждания и консултации със засегнатата общественост.
Заради неподходяща площадка, например, Висшият експертен съвет не одобри осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на “Регионално депо за опасни и неопасни отпадъци за регион Провадия” с възложител община Провадия. Впоследствие беше избрана друга площадка – в село Вълчи дол.
стр.178 - 179
„Проблемите, свързани със здравно-хигиенни условия на средата и здравното състояние на населението в Община Ямбол, които имат значение при разработването на ОУП се систематизират, както следва:
Атмосферен въздух и вътрешен въздух
- Отоплението на жилищата и някои административни сгради с употреба на нискокачествени твърди горива през студените периоди на годината предизвиква замърсяване на атмосферния въздух, който за разлика от други градове в страната по начало е чист;
- Непочистените канализационни шахти, особено през топлите сезони на годината, са източници на неприятни миризми;
...........
Озеленяването по протежение на улиците и пътните трасета не е достатъчно.
Шум
Резултатите от мониторинга сочат тенденция към увеличение на честотата на наднормени нива на шум в някои от пунктовете за измерване в град Ямбол. Акустичното натоварване се дължи на трафика и се увеличава от посетителите.
...........”
На какво основание се прави заключението, че въздухът в Ямбол поначало е чист? Считаме, че е налице допуск на абсолютно голословни констатации.
Замърсяване на атмосферния въздух има не само през отоплителния сезон. Източник на замърсяване са и фирми с определен предмет на дейност. Поредният случай на задушлива миризма в кв. „Каргон” и „Златен рог” беше широко популяризиран от медиите през август 2012 г., а източникът на замърсяване по данни на РИОСВ-Стара Загора се оказа „Папас-олио”.
ПОРАДИ ТОВА:
Препоръчваме Община Ямбол да въведе преференции и стимули за гражданите и фирмите, които преустановят използването на нискокачествени твърди горива.
Поддържаме констатациите на екипа на доц. Шарлопов, че озеленяването по протежението на улиците и пътните трасета не е достатъчно. Не е достатъчно и в жилищните квартали, поради което с Екологичната оценка следва да се конкретизират съответните мерки и дейности.
Предлагаме да се предвидят и подходящи мерки за намаляване на шума. Този проблем анализирахме по-горе.
В заключение на изложеното дотук, считаме, че при изготвянето на доклада в този му обхват, са допуснати съществени непълноти, не са извършени всички необходими анализи, а част от констатациите в доклада се базират върху подвеждаща информация, подадена от възложителя, в резултат на което се е стигнало до неправилни, нецелесъобразни и незаконосъобразни решаващи изводи и до цялостно опорочаване на процедурата по извършване на Екологична оценка.
Затова считаме, че следва да извършите проверка на фактите и обстоятелствата които твърдим и на тези които оспорваме, с цел оптимално коригиране на допуснатите незаконосъобразности при извършване на Екологичната оценка.
Настояваме преди издаване на Становището на компетентните органи, двата доклада да бъдат подложени на обществено обсъждане, след като бъдат публикувани на електронния сайт на общината и бъде даден достатъчен период от време за запознаване на заинтересованата общественост.
В допълнение, освен предложените Мерки в Екологичната оценка /Матрица 6/, предлагаме и следните допълнителни мерки:
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПЪЛНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА ОУП НА ГР. ЯМБОЛ, ПРЕПОРЪЧАНИ ОТ СДРУЖЕНИЕ „ДВИЖЕНИЕ С ЕКОЛОГИЧНА НАСОЧЕНОСТ”
№ |
Компоненти и фактори на околната среда |
Препоръчителни мерки |
Очакван ефект от прилагането на мерките |
1.
|
Качество на атмосферния въздух |
|
Съобразяване на бъдещи проектни решения с районирането на гр. Ямбол по микроклиматични характеристики; по степен на благоприятност за обитаване (биоклиматично райониране) и по ниво на замърсяване на въздуха на отделните градски части. |
Създаване на условия за подобряване на качеството на атмосферния въздух.
|
|||
3. |
Земи и почви, земни недра |
|
Подобряване на междуведомствената координация при опазването на подземните богатства и околната среда. Спазване на законовите процедури при проектиране.
|
4. |
Защитени територии и зони |
|
Опазване на защитените природни територии и зони.
|
5. |
Биологично разнообразие – (флора, фауна) |
|
Опазване на растителността от унищожаване и съхраняване на ценните дървесни видове. По-добро проучване и планиране на нови зелени площи. Опазване на животинския свят и отделни видове в парковете, зелените площи и акваториите |
6. |
Отпадъци |
|
Създаване на актуална информационна система за количествата и потоците от отпадъци в града и получаване на надеждни данни, които ще послужат за информиран анализ и планиране на дейностите по управление на отпадъците; Преустановяване на възможността отпадъците да бъдат „анонимни”, като по този начин се премахне възможността за депониране на неподходящи отпадъци; Разширяване на системата за разделно събиране; Опазване на води (повърхностни и подземно), почви и въздух от замърсяване; Спазване на българското законодателство и европейските директиви по управление на отпадъците; |
7. |
Физични фактори |
|
Намаляване шумовото натоварване на градската среда, вкл. и на територии в близост до защитени територии и зони за осигуряване на спокойствие за чувствителни към шума представители на животинския свят. |
9. |
Здравно-хигиенни условия |
|
Ефективно управление на въздействието на околната среда върху здравето. Подобряване на контрола върху здравно-жигиенните условия на средата за обитаване, труд и отдих. Проследяване на здравния статус на населението на община Ямбол – важен фактор при всички етапи на проучване и проектиране.
Намаляване на здравния риск за хората.
|
10. |
Културно наследство |
|
Съхраняване на характера на града Изява на културното богатство и многообразие от пластове и исторически ценности |
С уважение:
Димитър Вълев Димитров
Председател на сдружение „ДЕН”