ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ОТМЕНИ РЕШЕНИЕТО НА ЯАС ЗА СПИРАНЕ на  МЕСТНИЯ РЕФЕРЕНДУМ.../както е по същество, защото иначе всъщност става дума, че не  допусна жалбата срещу Решението на Общинския съвет да бъде разгледана по същество....

Дадоха ход на делото, сетне решиха, че жалбата е недопустима, защото... Поръчка ли не изпълниха, както трябва, некомпетентност ли проявиха., само и само да не се стигне до съдоприозводство...

Е, ВАС, не мисли така...Ще трябва, ако такава е поръчката, ак има такава поръчка, да намерят друг начин да спрат Референдума...Не толкова елементарно..Ще мисли докладчикът.

Адвокат Кескинов припомни  един подобен казус в АС-Ямбол, когато много прилича на този случая сега, съдия от АС реши, че зам. кмет в една община няма право да бъде съветник в друга, че ВАС яко му натри носа за некомпетентност...

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8607
София, 04.07.2017

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
    СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
при секретар        
и с участието
на прокурора        
изслуша докладваното
от председателя    МИРОСЛАВ МИРЧЕВ   
по адм. дело № 7348/2017. Document Link Icon


Производство е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.
Образувано по частна жалба на Инициативен комитет, представляван от Ц. В. Р. за провеждане на местен референдум в [община], подадена чрез адв. К., против определение № 241 от 06.06.2017 г. по адм. д. № 96/2017 г. по описа на Административен съд- Ямбол. С определението е оставена без разглеждане жалбата против Решение по т.1 от Протокол № ХVIII от редовно заседание на Общински съвет - [населено място] от 27.03.2017 г., с което е отказано провеждане на местен референдум и съдът е прекратил производството по делото. В частната жалба се твърди, че определението на административния съд е незаконосъобразно и неправилно. Частният жалбоподател иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по частната жалба - Общински съвет [населено място] не изразява становище.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на частната жалба, съдържащите се в нея оплаквания и след служебна проверка на обжалвания съдебен акт, преценява частната жалба като процесуално допустима и основателна.
С обжалваното определение Административен съд Ямбол е оставил без разглеждане жалбата на Инициативен комитет, представляван от председателя Ц. В. Р. за провеждане на местен референдум в [община], против Решение по т.1 от Протокол № ХVIII от редовно заседание на Общински съвет - [населено място] от 27.03.2017 г., с което е отказано провеждане на местен референдум и съдът е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, административният съд е изложил мотиви за недопустимост на жалбата на ИК, като подадена от инициативен комитет, който не е организационно обособен съобразно изискванията на чл.28, ал.1 вр. с пар.2 ПЗР на ЗПУГДВМС вр. с чл.151, ал.2, т.1 от Изборния кодекс. Според административния съд, инициативният комитет в учредения си състав, няма право да подава жалби до съда и да защитава интересите на гражданите с избирателни права в [община]. Съдът установил, че към момента на учредяване на ИК и към момента на вписването на предложението в публичния регистър, с постоянен адрес на територията на [община] са председателят и един от членовете му, от което е формулиран мотив, че оспорващият не е легитимно учреден.
Определението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон и е необосновано.
Съгласно чл. 10 от КРБ изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията регламентира условията за придобиване на избирателно право, а именно гражданинът да е навършил 18 години, да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода. Гражданите, отговарящи на тези условия имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон - чл. 42, ал.2 КРБ. В случая това е Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/.
Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя доводите на частният жалбоподател за необоснованост на първоинстанционните мотиви във връзка с нормата на чл.151, ал.2, т.1 от Изборния кодекс, приета за приложима на основание препращането на §2 от ПЗР на ЗПУГДВМС за неуредените въпроси в този закон относно произвеждането на местен референдум. В цитирания чл. 151, ал. 2, т. 1 от Изборния кодекс е записано, че инициативният комитет се образува от трима до седем избиратели с постоянен адрес или адрес на пребиваване - за гражданите на друга държава - членка на ИС, на територията на изборния район - при избори за народни представители, за общински съветници и за кметове. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗПУГДВМС, обаче предвиджда, че инициативата за произвеждане на местен референдум по чл. 27, ал. 1, т. 3 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани с избирателни права, състоящ се от трима до 7 членове, включително председател. Граждани с избирателни права са лицата, отговарящи на условията по чл. 42, ал. 1 от КРБ. Законодателят не е формулирал в чл.28, ал.1 ЗПУГДВМС други допълнителни изисквания към членовете на ИК. Гражданската инициатива за произвеждане на местен референдум в случая е започнала с учредяване на ИК, състоящ се от граждани с избирателни права, който ИК с оглед на чл.27, ал.1, т.3 ЗПУГДВМС, е организирал подписка на граждани с избирателни права, имащи постоянен адрес на територията на [община]. Съгласно чл.28, ал.4, т.3 ЗПУГДВМС гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката, върху която се събират подписите, постоянния си адрес. Подписката за произвеждане на местен референдум е била внесена и обсъдена от ОбС - [населено място], който с решението си от 27.03.2017 г. е отказал провеждането на местен референдум по четирите въпроса от предложението. От протокол № XVIII е видно, че мотивите за отказа за провеждане на местен референдум касаят естеството на поставените въпроси, а не са свързани с постоянния адрес на членовете на ИК. Не са давани и указания до ИК, на основание чл.29, ал.3 ЗПУГДВМС. Председателят на ОбС - [населено място] е изпратил подписката до ГД "ГРАО" за извършване на необходимата служебна проверка, включително относно броя лица с постоянен адрес в [община].
По разпореждане на съдебния състав служебно са били изготвени справки от НБД "Население" за постоянния и настоящ адрес на председателя и членовете на ИК. Съдът е обсъдил въпроса дали учредителите на ИК следва да имат и постоянен адрес в съответната община, приемайки че той е неуреден от ЗПУГДВМС и чрез препращане на основание пар.2 ПЗР на цитирания закон, е приложил нормата на чл.151, ал.2, т.1 от Избирателния кодекс. Мотивирал се е, че при липса на доказателства за организационно обособяване на инициативния комитет съобразно изискванията на чл.28, ал.1 вр. с пар.2 ПЗР на ЗПУГДВМС вр. с чл.151, ал.2, т.1 от Изборния кодекс, оспорващият е неправосубектен. Позовал се е на съдебна практика, обективирана в опр. №7907/14.06.2010 г. на ВАС, 5 - чл. състав по адм. д. №6186/2010 г.; опр. №1810/18.02.2015 г. на ВАС, 5 - чл. състав по адм. д. №869/15 г.; опр. №1328/01.02.2017 г. на ВАС, 5 - чл. състав по адм. д. №207/17 година.
Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение изложи по - горе мотиви за липсата в случая на основание за препращане чрез пар.2 ПЗР на ЗПУГДВМС към чл.151, ал.2, т.1 от Избирателния кодекс, тъй като въпросът е уреден в ЗПУГДВМС.
Цитираната от административния съд практика на ВАС е постановена по различни казуси, при други факти и предмет на спора. Нормата на чл.32, ал.1 ЗПУГДВМС регламентира възможността за обжалване решението на общинския съвет, с което последният се произнася по искането за произвеждане на местен референдум, от лицата по чл.27, ал.1, 2 и 3 или от съответния областен управител. Разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗПУГДВМС не съдържа изискване за организационна форма на обжалващия, идентифицираща го като правен субект, различен от инициативния комитет на физическите лица. Цитираната норма употребява думата "лица" по чл.27, ал.1, 2, 3, вместо организации.
Обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ определение № 241 от 06.06.2017 г. по адм. д. № 96/2017 г. по описа на Административен съд- Ямбол.
ВРЪЩА делото на Административен съд - Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на Инициативен комитет за провеждане на местен референдум в [община] против Решение по т.1 от Протокол № ХVIII от редовно заседание на Общински съвет - [населено място], проведено на 27.03.2017 г., с което е отказано провеждане на местен референдум.
Определението не подлежи на обжалване.