не е достатъчно основание,за да бъдеш осъден за клевета. В сряда Окръжен съд Ямбол ще гледа касационно дело по оправдателната Решение на състав на ЯРС, оправдал обвинен  от кмета на Ямбол наш съгражданин пенсионер, инженер по образование. От който кмета на Ямбол иска 20 000 лева обезщетение...
ЕТО МОТИВИТЕ на оправдателната на тази инстанция присъда...

http://legalacts.justice.bg/Search/GetMotiveContentByActId?actId=WF0qFu9364g%3D

Производството е образувано по тъжба на Г.И.С. ***, против А.Л.П. *** - за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т.  2 и 3  , вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Частният тъжител С. беше конституиран като граждански ищец и едновременно с това се прие за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения срещу подсъдимият граждански иск за заплащане на обезщетение за причинените в резултат на деяние неимуществени вреди в размер на 20000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.02.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание  ч.т.С. се явява лично и с редовно упълномощен повереник- адвокат.Чрез повереника твърди,че по несъмнен начин по делото е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на повдигнатото   с тъжбата обвинение. Счита, че фактическата обстановка по делото безспорно   и пълно е установена и моли съда да признае подсъдимия за виновен. С оглед чистото му съдебно минало  се пледира да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в максимален размер. Гражданският  иск се счита за основателен и доказан и се прави искане да бъде уважен в пълен размер,като се присъдят и направените по делото разноски.

Подсъдимият П. участва лично в с.з. и с редовно упълномощен защитник. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Не отрича, че е автор на  жалбата до Апелативна прокуратура –Бургас, но заявява, че не е имал намерение и не е целял с написаното да засегне честта и достойнството на тъжителя. Подържа, че израза в тъжбата  „Знае се  за Ямболският кмет, че краде, ама стои“ е изречен  пред медии от главния архитект на гр. Ямбол. Счита, че действията му са изцяло в защита на обществения интерес и моли съда да бъде оправдан.

За да постанови присъдата си,съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С Решение  от 26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия за местните избори в Община- Ямбол, област Ямбол на изборите проведени на 25.10.2015г., ч. т. Г.С. ***.

Подс.П. бил *** на    сдружение с екологична насоченост „Ден“ и гражданско сдружение „Ние за Ямбол“.Лично и в качеството си на *** на тези движения в последните години подс.П. подал множество сигнали и жалби до различни институции за констатирани от него нарушения при проектирането  и изграждането на няколко обекта  в гр.Ямбол, включително и  по въвеждането във експлоатация на регионалното сметище- Ямбол.

През 2016г.    по сигнал на подс.П. за изтекъл инфилтрат от Регионалното  депо за отпадъци-Ямбол, в резултат на което  била умъртвена риба в близък до сметището водоем Районна прокуратура –Ямбол образувала преписка №***.По същата била извършена проверка , а в последствие и допълнителна такава, като след приключването й ЯРП направила отказ  да се образува наказателно производство.Недоволен от постановлението подс.П. подал възражение  до  Окръжна прокуратура-Ямбол с искане то да бъде отменено.С постановление от 24.01.2017г. ЯОП потвърдила постановлението  на ЯРП за отказ да се образува  наказателно производство по преписка с вх. № ***

На 09.02.2017г.  срещу постановлението подс.П. подал жалба  ,чрез  ЯОП до  Апелативна прокуратура Бургас.В обстоятелствената част на  жалбата се съдържало изложение на установените факти и обстоятелства, които според подс.П. не са били анализирани  от наблюдаващия прокурор , формулирани в пет реторични въпроса, касаещи въвеждането в експлоатация на регионалното сметище на гр.Ямбол.Наред с това в жалбата подс.П. употребил и следните  изрази: „Далаверата с Ямболското сметище е още едно доказателство, че България е най- корумпираната държава в Европейския съюз. Знае се, за Ямболския кмет, че краде, ама  строи. След като системата е приела, че да се краде е законно, че прокурори и олигарси са се прегърнали да крадат гражданите/ Да бъдат пазени престъпниците, които крадат европари не е ли престъпление?/ под умилителното спасяване  на откраднатите европейски пари, ще останат в историята  на страната ни….“Корупцията толерирана от ОП-Ямбол трябва да получи отпор, за да се измъкнем от блатото. Това не са прокурори, а съучастници на мутрите…“ Подс.П. по имейл изпратил жалбата  и до информационния сайт „ Ямбол свят“, в който е качена на  09.02.2017г.

С постановление  от 29.03.2017г. Апелативна прокуратура – Бургас е потвърдила  постановлението на ЯРП от 03.11.2016г. за отказ  да се образува  досъдебно производство по преписка № 1019/2016г. и постановлението на ЯОП от 24.01.2017г. по преписка №*** с което се потвърждава постановлението на ЯРП.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подс.П. е неосъждан.

Горната фактическа обстановка съдът установи, след съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни  и писмени  доказателства. Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия П. и показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй  като са логични и последователни.

По отношение на предмета на доказване, по същество всички кредитирани доказателство са безпротиворечиви вътрешно и между си и установяват по безспорен начин фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подс.П. не е  осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на  престъплението  по чл.148,ал.2,вр. ал.1,т.2 и 3 ,вр. чл.147 ,ал.1 от НК.

По отношение на авторството  на процесната жалба  се  установи, че същата  не е подписана от подсъдимия, но  от обясненията му  е видно, че той я изготвил и подал до Окръжна прокуратура-Ямбол и  информационния сайт „Ямбол свят“. В този смисъл следва да се приеме ,че  подсъдимият е неин автор.Безспорно  се установи по делото  и че подсъдимият е употребил в жалбата изразите: „Далаверата с Ямболското сметище е още едно доказателство, че България е най- корумпираната държава в Европейския съюз. Знае се, за Ямболския кмет, че краде, ама  строи. След като системата е приела, че да се краде е законно, че прокурори и олигарси са се прегърнали да крадат гражданите/ Да бъдат пазени престъпниците, които крадат европари не е ли престъпление ?/ под умилителното спасяване  на откраднатите европейски пари, ще останат в историята  на страната ни….“Корупцията толерирана от ОП-Ямбол трябва да получи отпор, за да се измъкнем от блатото.Това не са прокурори, а съучастници на мутрите…“

Престъплението по чл.148, ал.2 във вр.чл.147, ал.1 от НК е престъпление против личността и  обект на същото са доброто име,  честта и достойнството на конкретно физическо лице, чиято неприкосновеност се защитава от закона. От обективна страна изпълнителното деяние на клеветата се изразява в разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго и в приписването му на престъпление,  което не е извършено. Съдебната практика е категорична, че разпространените клеветнически обстоятелства следва да бъде конкретизирани както по време  ,така и по място и лице, а не да са  изложени в абстрактна форма.,т.е без да сочат определено  инкриминираното лице. Освен горното, за да е съставомерно деянието, разгласените факти и обстоятелства освен позорящи следва да бъдат и неистински, същото важи и за приписаното престъпление.

От субективна страна престъплението клевета може да бъде извършено както с пряк така и с евентуален умисъл, като деецът следва да съзнава позорния характер на разгласените обстоятелства и  тяхната неистинност, както и факта, че  приписаното от него престъпление не е извършено от пострадалия. От субективна страна липсва какъвто и да е било умисъл  и съответно съставомерно деяние, когато деецът разгласява дадени факти и обстоятелства, с увереност основана на обективни факти, че тези твърдения са истински,  като се приема, че липсва умисъл  и тогава когато деецът действа със съзнанието,  че изпълнява гражданския си дълг.

В конкретният случай тъжителят се е почувствал засегнат от израза „Далаверата с Ямболското сметище е още едно доказателство, че България е най- корумпираната държава в Европейския съюз“.Думата „ далавера“ в българския тълковен  речник има две значения: 1. Непочтена, нечиста сделка.2.Работа  или предмет, на който човек не си наумява названието.Безспорно  е в случая, че  думата „далавера“ е употребена в първото си значение, но  израза е изложен в абстрактна форма, без да се разбира за  кое лице се отнася и не съдържа конкретно поведение на тъжителя, поради което не може да се приеме като позорящо го.

Изложеното по горе се отнася  и към останалите употребени изрази в жалбата на подс.П. “ След като системата е приела, че да се краде е законно, че прокурори и олигарси са се прегърнали да крадат гражданите/ Да бъдат пазени престъпниците, които крадат европари не е ли престъпление ?/ под умилителното спасяване  на откраднатите европейски пари, ще останат в историята  на страната ни….“Корупцията толерирана от ОП-Ямбол трябва да получи отпор, за да се измъкнем от блатото.Това не са прокурори, а съучастници на мутрите. Тези изрази не са насочени към конкретно физическо лице, а касаят обобщена група от хора и същите  по никакъв начин не могат да бъдат приети като насочени към частния тъжител.

Според настоящият съдебен състав предявеното спрямо подсъдимия обвинение за преписване на престъпление, чрез израза “Знае се за Ямболският кмет, че краде, ама строи”, също не се доказа да е  било  осъществено от обективна страна. Това е така, тъй като в случая в инкриминирания израз името на тъжителя  не  е конкретно назовано. Действително израза, а и цялото генерирано текстово съдържание на жалбата, както и сочи в показанията си свид. К. внушава,че се отнася до тъжителя, но това не подлежи на доказване. Тук следва да бъде посочено, че законът не предвижда възможност деянието да е осъществено чрез внушение и логиката е че внушението може да  възприето по отношение на едни и изобщо да не бъде схванато от  други. Тоест дали внушението ще произведе резултата, към който е  насочено, зависи от това кой и как го долавя  и в каква степен му позволява да си направи един или друг извод.

От друга страна  за да е налице клевета, твърдяното престъпление не  само, че не следва да се подразбира, изхождайки индивидуално от собственото въображение, а и да бъде достатъчно конкретизирано по време, място и начин и обща характеристика на извършване, а не като неопределено или общо формулирано изявление. Това е необходимо с оглед възможността да бъде доказано от тъжителя или опровергано, съгласно разпоредбата на чл.147 ал.2 НК, предвиждаща, че не се наказва лице, което установи истинността на разгласените обстоятелства или приписаните престъпления. В случая инкриминирания израз не съдържа твърдение за самото изпълнително деяние на текста на чл.194 и сл. от НК- отнето ли е някакво имущество, кога е станало това, от кого и по какъв начин. Ето защо следва да се приеме, че приравняването на употребения израз в жалбата с престъплението „кражба“, визирано в чл.194 и сл. от НК е изцяло резултат на субективното тълкуване на тъжителя.

Съдът намира, че подс.П. не е осъществил престъплението „клевета“ и от субективна страна. Видно от обясненията на подсъдимия умисълът му не е бил насочен да разгласи позорни обстоятелства и да препише престъпление на частния тъжител, а да сигнализира орган, който е компетентен да установи дали са извършени престъпления. Подсъдимият е действал добросъвестно със съзнанието, че изпълнява свой граждански дълг. Той е смятал, че излага верни факти и обстоятелства, които е възприел и с жалбата си е очаквал да получи съдействие от държавен орган. Именно, защото е бил уверен в истинността на заявените факти, подсъдимият е искал те да се проверят. Затова целта му не е била да клевети някого (нещо повече, той въобще не е предвиждал възможността от настъпване на такъв престъпен резултат), а единствено да ангажира със случая компетентните власти, какъвто умисъл произтича от цялото звучение на жалбата.

Доколкото не  е осъществен основният състав на  чл. 147, ал.1 от НК ирелевантен е въпроса дали процесната жалба е разпространена  по  друг начин, тъй като същият е от значение само при кумулативно наличие на елементите на основния  състав на деянието.

ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК

В хода на съдебното производство предявеният от тъжителят граждански иск не бе доказан нито по своето основание, нито по претендирания размер. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,елементите на който са деяние,вреда,противоправност на деянието, причинна връзка и вина. От събраните по делото доказателства,съдът приема ,че не е налице противоправно деяние,което да е извършено от подсъдимия, което да е в нарушение на правни норми,свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и охранявани от нормите на чл.147 и сл. от НК.Поради което не са налице и останалите визирани в закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД .

Предявената гражданска претенция за обезвреда за причинени неимуществени вреди в размер на 2000лв се явява недоказана по основание и по размер и съдът я отхвърля изцяло

При този изход на делото, ЯРС осъди ч.  тъжител да заплати на подсъдимия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.

                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: