Непреходна реч на Президента на България Румен Радев на Националният празник 3 март
На днешния ден преди 139 години възкръсва България. Много събития предхождат Възкресението, но едно ги свързва – паметта.
Паметта за вярата ражда Българския Великден и църковната независимост. Паметта за историята вдъхновява монахът Паисий да буди българите след векове на униние. Паметта за езика и буквите дава на възрожденците силата на словото, с което бунят своите съвременници. Синилата от бича и следите от теглото не са Вазов мит. Но дори пет века османско иго не изтриват спомена за това кои сме.
Човекът на бъдещето ще е онзи с най-дълбока памет, казва един философ. Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете. Затова е нужно да помним. Да не забравяме онези луди глави, които със саможертвата си върнаха Българския въпрос в дневния ред на Европа. Да помним Батак. Да не забравяме селяните, които палеха домовете си, за да заслужат свободата си, както четем у Захари Стоянов. Да почитаме шепата родни спартанци, които отстояха Шипка.
Зад нас е паметникът на Царя Освободител. Руският народ не се страхува от жертви в името на вярата и братството, казва генерал Скобелев. Под знамената на император Александър Втори воини от много народи – руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци положиха кости за нашата свобода. Сърби и черногорци лежат на нашите бранни поля. Към всички тях е нашата дълбока, човешка признателност.
Човек без памет е по-беден от човек без бъдеще, той дори не знае кой е – твърди един историк. Всяка епоха предлага своя заинтересована версия на историята, но само оригиналът на възрожденците е съзидан с дела и написан с кръв. Него не бива да забравяме, защото той е фундаментът на днешна България. И нека не гледаме на миналото като на бреме. Миналото е капитал, защото всяко поражение е урок, а всеки триумф – вдъхновение, когато страниците на историята се четат със смирение и признателност към жертвите – своите и чуждите.
Да помним е дълг! Защото историята не дава прошка за забравата.
Поклон пред загиналите за свободата на Родината.
Да живее България!
КЕВОРК КЕВОРКЯН:
Дума да не става – Радев бе блестящ.
Словото му бе фиксирано върху най-важното, най-нужното – и най-дефицитното в наши дни: ПАМЕТТА.
Радев произнесе краткото си слово на честването на 139-годишнината от „Възкресението на България“ – това са негови думи – без да чете, с един изряден език, отдавна изчезнал от политиката ни.
Не спомена Турското робство – замени го с „османско“.
Обаче спомена Царя-Освободител, както и руския народ – „който не се страхува от жертви в името на вярата и братството“ – и с това заличи петгодишните опити на предшественика си да фалшифицира Историята.
***
Когато Радев цитира „един автор“ или „един историк“, това не му е подсказано от някой съветник, това е сигурно – това е знание, което видимо се е просмукало в него.
Стори ми се дори, че в днешната церемонията имаше една приповдигнатост: все пак, друго си е истински генерал да приема военните части.
Да си признаем: имаше достолепие, толкова липсващо при подобни церемонии.
Години наред се срамувахме от угодливите слова на предшественика му.
Дори и Самарското знаме сигурно се е притеснявало от тях.
***
Още сутринта Радев отправи кратко поздравление за Трети март, съпроводено със негова снимка на Шипка.
Как да разчетем това?
Да не се забравя българският принос?
***
Както винаги в българските ни работи, не липсваше и лъжичката катран: венец пред паметника на Царя-Освободител поднесе и Обединение ДОСТ.
Защо пък не – ръката на Турция у нас няма притеснения, след като се чества Освобождението от „османско“ робство.
***
Кеворк Кеворкян
https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/?fref=ts