×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Посрещайте Баба Марта

Вторник, 28 Февруари 2017 20:03


Повечето хора смятат, че на 1-ви март празнуваме идването на Баба Марта, края на зимата и началото на земеделската година. Но преди години хората са използвали деня и за ритуали, които да предпазят дома им от гущери, змии и зли сили.

Повечето суеверия са съобразени с лютия характер на Баба Марта и целят да я омилостивят. Например, бабите не трябва да излизат сутрин рано, за да не я срещнат, защото ще я ядосат. Според народните поверия Баба Марта не обича възрастни жени. Ако срещне млади девойки, времето през месеца ще е хубаво и слънчево.


На 1-ви март не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено – кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.

Първата седмица на март се наричала "Броеница" - по тези дни се гадаело какво ще бъде времето през цялата година. Разпространен бил и обичаят хората да си избират ден между 1 и 22 март - ако на нарочената дата е слънчево, това било знак, че годината за човека ще е успешна; ако пък е дъждовно, мъгливо, ветровито, студено - идните дни ще бъдат за него трудни и тежки.

Как да си направим мартеница

В деня на Баба Марта най-голямо внимание се обръща на мартениците. Те се закачат за здраве и за да предпазват хората от уроки и болести. Според поверията белият цвят символизирал мъжкото начало, а червеният – женското. Неомъжените момичета трябва да закачат мартеницата от ляво, до сърцето, а омъжените – да си я вържат на ръката. В Румъния пък мъжете си слагат мартеницата на скришно място, например в чорапа.

Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта – двама братя и една сестра, имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино – на всекиго по една.
Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора. Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две – изпил си бъчвата с виното.
Малък Сечко и той като брата си. По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надоле, умори се, върне се вечер, хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две – и той си изпил виното.
Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка илн някъде на гости и умират от срам, че нямат вино.
А пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника непобутната – пълна-пълненичка.
Няма какво! Двамата братя решили да изпият виното на сестра си. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне – и виното се свършило.
Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично. Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне.
Като отишла при бъчвата – що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите й се разсъхнали, обръчите й се разслабили.
Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се, леле-мале – насреща й се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите й.
Плакала, плакала, най-после се утешила.
– Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я – казала тя и се засмяла.
Утешила се, но все пак й било мъчно и обидно, че останала без винце и че братята я излъгали.
И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо й минава и тя пак се засмива.

Read 1334 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */