„Болка“ – това е заглавието, което избира Янко Стефов за новата си стихосбирка. И с 52 стихотворения се опитва да ни даде отговор „Защо?“
Болка, защото носталгия по родното село тревожи неспокойната му душа. „И на съне , и на яве , тебе виждам, село мое! Моя радост и тревога“, изригва още в първото стихотворение поета. След което оживява образът на баща му и надеждата „и виждам те със мойте синове, как ставаш и в живота ги повеждаш, към по-добри човешки светове“. Болка, за детството когато „ вие зимата навънка, в къщи печката бумти, а до нея баба тънко пак вретеното върти“…
Сменят се сезоните, сребърното рало на луната пуска своите бразди, а селото все тъй вълнува своя син. Той не забравя за фронтоваците на Войника, които славослави, песен пей за бойните полета, тихо разказва с печал за невинните жертви – антифашисти, възкресява спомена за Хаджи Димитър. От сърцето му извират най-чудните стихове за народната певица Вълкана Стоянова. И ето, иде ред за бащиния завет към синовете за обич и признанието към приятелите „Аз дойдох на хората обречен, като троха от хляб след много дълъг глад“.
Болка, заради осмислената голяма любов между мъж и жена, заради нежността, която , уви, често среща омраза и грубост. Болка, за Бакаджика славен, за вечната река и за живота, който тихо и безшумно си отива като красив залез, като падащо листо, като въздишка и трепет на кошута…
Денят умира на прага човешки и мрак нахлува в душата, но в бурята някой уверено крачи:
„Земята цялата разтърсих –
Със седемте й небеса.
И тръгнах в мрака да се търся,
И тръгнах аз да се спася!“
Не, не е тъжна книгата на Янко Стефов. Макар че много от стихотворенията са пропити от болка. Тя подсказва неподозираната сила човешка, тя зарежда с вяра и оптимизъм. Тя е силна и добра книга за смели хора, които добре оценяват мисията си и искат да бъдат максимално полезни. В своя дом, в своето село, сред своите приятели.

Надя Жечева